euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Задава се изключително напрегнат европейски политически сезон, който ще бележи началото на може би първата в историята на ЕС общоевропейска предизборна кампания или поне такива са амбициите. В края на май ще има не просто избори за евродепутати, които ще се проведат почти едновременно във всички страни-членки, а жестоки битки за поста на председателя на Европейската комисия. Пост, който е изключително важен за запазване на курса към европейска интеграция. Според Лисабонския договор, който влезе в сила на 1 декември 2009-а година, европейските политически семейства ще могат вече да издигат собствени кандидатури за стола на Жозе Мануел Барозу, което създава предпоставки темата да стигне до избирателите и за първи път, може би, да измести изцяло вътрешните теми, които обикновено съпровождат изборите за Европейския парламент.

Още година преди изборите, планирани за периода между 22 и 25 май 2014 г., започнаха и спекулациите за потенциалните кандидати. До момента се завъртяха няколко имена на много силни личности и политици. За поста шеф на Европейската комисия амбиции има люксембургският ветеран в Комисията - заместник-председателката на ЕК Вивиан Рединг, която е трети мандат еврокомисар. В момента тя отговаря за ключов ресор - правосъдие, основни права и гражданство, поради което е обичана от гражданите на някои по-нови страни-членки, които разчитат на Брюксел да принуди разхайтилите им се политически елити да се придържат към европейските норми. В този смисъл българите сигурно биха я подкрепили. Тя обаче едва ли би получила одобрението в Европейския съвет на българското правителство, ако то остане на власт, заради подкрепата, която г-жа Рединг съвсем публично даде на протестиращите срещу олигархията в страната по време на гражданския диалог с нея в София през юли.

Дори и да не беше тази причина, г-жа Рединг трудно би получила подкрепата на Пламен Орешарски, тъй като той ръководи лявоцентристка коалиция, а бившият журналист Рединг е член на Християнсоциалната народна партия на Люксембург, която е част от семейството на Европейската народна партия.

Рединг едва ли ще бъде приета и от друго ляво правителство, но не само защото е ляво, а заради проблемите, които създаде - кабинетът на хърватския премиер Зоран Миланович. Първият конфликт на Миланович, откакто страната му стана член на ЕС на 1 юли 2013 г., беше именно с Вивиан Рединг, заради прокараните буквално в 12 без 5 промени в закона за полицейското и съдебно сътрудничество, с които се наложи ограничение европейски заповеди за арест да се изпълняват в Хърватия само за престъпления, извършени след 2002-а година. Конфликт, по който г-н Миланович беше задал твърд курс на сблъсък, но изглежда, че засега ще се примири. Той едва ли обаче ще забрави това, когато дойде момента избраната кандидатура да получи одобрението на лидерите на страните-членки.

В дясно циркулира и името на еврокомисаря на вътрешния пазар Мишел Барние. Г-н Барние е с дълга френска кариера, като е заемал няколко министерски поста, включително е бил министър на външните работи, на европейските въпроси, а също и на селското стопанство. В качеството си на еврокомисар е втори мандат, но ресорът му даде сериозни предимства. Той не е от най-харизматичните европолитици, тъй като е доста сдържан и не особено медийно активен. Това може да се окаже и най-голямото му предимство, тъй като подобно поведение, липсата на сериозни конфликти с отделни страни-членки, а също и доброто му взаимодействие на международната сцена, докато прокарваше реформите на финансовата система в координация със страните от Г20, може да му донесат успех. Вторият му плюс е, че е французин, въпреки че ЕК досега е имала два пъти председател от Франция, но поради липсата на стриктно правило, не пречи заради политическата конюнктура в момента и не особено хармоничното партньорство между Париж и Берлин, трети френски председател да се окаже добра разменна монета.

Друго много силно име, което циркулира из Брюксел и Страсбург е това на шефа на Европарламента Мартин Шулц - германски социалист. Г-н Шулц е изключително амбициозен и твърдолинеен политик, който успя да изцеди максимума мощ, която Лисабонският договор предоставя на Европейския парламент и да го превърне в ключова институция в европейската политика. Нещо, което никак не се хареса на германския канцлер Ангела Меркел, която е на път да спечели трети мандат на изборите в Германия в края на септември. Като се имат предвид успехите на г-н Шулц в качеството му на шеф на Европарламента, г-жа Меркел едва ли ще иска толкова силна фигура при това от родната й Германия да стои срещу нея в Брюксел. Г-н Шулц до момента отстоява упорито, целенасочено и праволинейно задълбочаването на европейската интеграция и е безкомпромисен по отношение на ролята на Европарламента.

Той предизвика няколко големи сблъсъка на европейско ниво, един от които беше по ключовите преговори по многогодишния бюджет на Съюза за периода 2014-2020 г. Страсбург се опълчи на страните-членки и успя да изтиска всички възможни отстъпки - територия, която досега беше изцяло окупирана от страните-членки, преговорите по която се водеха в продължение на десетилетия по оста Лондон-Париж-Берлин. Сега обаче Европарламентът зае стратегическа позиция, благодарение на Лисабонския договор, който го издигна до съзаконодателен орган по този толкова важен и дългосрочен въпрос. Мартин Шулц обяви война на Съвета и по друга важна тема - реформата на Шенген.

Съветът като цяло, но и отделни държавни и правителствени ръководители често получаваха жестоки удари от Страсбург по отношение на дълговата криза в еврозоната, като най-честите и остри нападки идваха по отношение на решаването на проблемите на Гърция. Нещо повече, отново заради новите правомощия, които Лисабонският договор даде, а също и заради отчетността, създадена с реформата на икономическото управление в ЕС, Европарламентът в лицето на г-н Шулц се превърна в институция, пред която лидерите на страните-членки се отчитат пред европейските избиратели, не само пред националните. Пред евродепутатите в Страсбург и Брюксел се явяваха буквално на кръстосани разпити лидерите на Франция, Германия, Австрия, Финландия, Словения и предстоят още много. А икономическата комисия на Европарламента се превърна в истинска финансова комисия, която търси обяснения от министрите на финансите на страните-членки.

Всичко това не е единствено заслуга на г-н Шулц, но той вкара плът в кожата, която новото европейско законодателство уши за ЕС. Кожа, която за германския социалист се оказва тясна. Може би точно това ще бъде както неговото най-голямо предимство, така и най-големият му недостатък, когато трябва да се реши дали той да седне в стола на Барозу.

Друга изключително силна кандидатура е тази на бившия белгийски премиер Ги Верхофстад, който в момента ръководи групата на либералите в ЕП. Това е един от най-гласовитите, красноречиви, понякога конфликтни говорители в Страсбург. А също и най-отявленият еврофедералист, за когото няма друго решение на европейските проблеми освен федерализация. Той често излиза със собствени инициативи, предлага идеи, пише статии и изобщо е активна политическа фигура в европейската политика. Неговите шансове обаче не са особено големи, тъй като либералите са трета политическа сила в настоящия състав на Европарламента и засега няма големи основания да се смята, че това може да се промени към по-добро. Напротив. С надигането на националистическото говорене популистките партии, като тази на най-гласовития евроскептик Найджъл Фараж - Независима партия на Обединеното кралство - се очаква да получат много повече места.

Така че кандидатурата на Верхофстад ще зависи от подкрепата и на други партии, за което е още твърде рано да се говори. Амбициите му обаче може да бъдат рязко застрашени не толкова отвън, колкото отвътре. Наскоро се появи информация във финландските медии, че за поста шеф на Еврокомисията се стяга и една ключова фигура във втората комисия на Жозе Мануел Барозу - еврокомисарят Оли Рен. Той също е вече ветеран в европейската политика и при това с много силна репутация, започнала още с работата му като еврокомисар по разширяването в първата комисия на Барозу от 2004 до 2009-а година. Г-н Рен "акушерства" приесъединяването на България и Румъния към ЕС. Втората му позиция обаче, като шеф на икономическия и финансов ресор в ЕК, го направи ключова фигура в Брюксел, основно заради икономическата и финансовата криза.

Г-н Рен се превърна в дясната ръка на г-н Барозу като въвеждаше целеустремено и безкомпромисно политиката на фискална дисциплина. Като част от опитите на шефа на Еврокомисията да засили ролята на ЕК и да се противопостави на междуинституционалния подход, който Германия беше предприела, Оли Рен беше издигнат до първи заместник-председател на ЕК с подсилени правомощия, а ресорът му впоследствие беше разширен, така че да включва икономическите и финансовите въпроси на еврозоната. Пост, който Барозу готвеше за в случай, че се реализира германската идея за създаване на европейско министерство на финансите. Засега тази идея отпадна, но властта на Оли Рен остана. Въпреки няколкото удара, които той понесе заради работата на тройката най-вече в Гърция, Рен успя да запази самообладание и дори може да се каже, че усилията му на този етап са възнаградени.

След като отношенията между ЕС и МВФ се влошиха рязко заради признанието на Фонда, че са допуснати грешки в анализите на гръцката ситуация и след разкритата грешка на икономистите Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт, чиито изследвания са в основата на политиката на ограничаване на разходите за намаляване на дълга и стимулиране на икономическия растеж, Оли Рен и неговата политика изглежда претърпяха провал. До момента, когато Евростат изнесе данните за второто тримесечие, които показаха за първи път излизане от рецесията и то за страни, за които това не се очакваше толкова рано.

И въпреки че Гърция предстои отново да влезе във водещите новини и през тази есен, Оли Рен има сериозната подкрепа на данните на Евростат, а също и на Европейската централна банка. Алиансът на либералите и демократите за Европа ще имат изключително трудна задача да изберат кого да издигнат за поста - дали гласовития Ги Верхофстад или умерения и строг Оли Рен. Изборът ще зависи до голяма степен и от националността. Фактът, че г-н Верхофстад е белгиец не работи в негова полза. Белгия в момента е в сериозни икономически трудности. Тя е сред страните с голям дълг и много работа по изчистване на натрупалите се икономически дисбаланси. Макар и засега да е политически стабилна, това не е даденост. За разлика от Белгия, Финландия изключително много засили влиянието си в европейската политика, заслугата за което е финансовата дисциплина и икономическите успехи на страната след кризата в началото на 90-е години на миналия век.

Финландия се позиционира сред водещите европейски сили през последните години като налагаше мнението си по въпроси като многогодишния бюджет, икономическото управление, помощите за Гърция, разширяването на Шенген за България и Румъния. Кандидатурата на Оли Рен е много силна и приемлива за северните сили в Европа, но едва ли ще бъде приемлива за южната периферия, която пострада тежко от политиката на затягане на коланите. На този етап не е ясно и доколко г-н Рен ще получи подкрепата на правителството на Юрки Катайнен, който ръководи двуполюсна ляво-дясна коалиция, в която партията на Рен - Център - не участва. Рен би бил добър кандидат в случай, че десните отново се позиционират като най-голямата група в Европарламента, но това на този етап е трудно да се прогнозира. Още повече, че десните сили в някои страни ближат тежки рани заради изборни поражения.

В крайна сметка изборът на подходящия кандидат ще зависи основно от местата, които големите политически семейства ще получат. Това вкарва изборите в омагьосан кръг, тъй като ще трябва да се прецени в каква посока да се върви - битка за места или битка за кандидат. Ако се тръгне в първата посока, тогава е много вероятно националната политика да има превес и кандидатът за поста шеф на ЕК да остане като следствие. Ако се тръгне с избора на кандидат обаче, тогава е възможно изборите за Европейския парламент да се превърнат в наистина общоевропейски. Това обаче ще легитимира Европейската комисия като втората институция с на практика пряко избран шеф след Европарламента, което би могло да задълбочи конфликта, за който писа Чарлс Грант, директор на британския проевропейски изследователски Център за европейска реформа.

От избора на подход ще зависи и дали ще бъде сложен край на тенденцията за постоянен спад на избирателната активност на изборите за Европейския парламент. Тази активност зависи още и от партийното водачество. Възможно е най-голямата в момента партия ЕНП да получи нов водач, след като 77-годишният Вилфрид Мартенс влезе в болница. Освен партийното водачество, макар и минимално, значение ще имат и досегашните действия на политическите семейства. ЕНП помрачи сериозно образа си заради безкритичната си подкрепа за свои правителства, за които имаше ясни данни, че са потъпкали европейските ценности. Най-силно това си пролича в Унгария и България.

Втората по големина Партия на европейските социалисти също си навреди, след като застана безкритично зад лидера си - бившия български премиер Сергей Станишев, чиято партия в момента участва в правителствена коалиция, смятана от хиляди български граждани за представляваща интересите на олигархията. Протестите срещу управлението на Пламен Орешарски скоро ще навършат три месеца, но кабинетът няма никакво намерение да подаде оставка, нито да предприеме реформи в ключовите за България и нейния европейски имидж сфери. ПЕС подкрепи и правителството си в Румъния, което влезе в остра междуинституционална война с президента и наруши основни принципи на правовата държава. В резултат на това Европейската комисия излезе с извънреден доклад по Механизма за сътрудничество и проверка в началото на годината. Впрочем, Комисията, чийто председател е от ЕНП, не подложи на толкова остър натиск кабинета на г-н Бойко Борисов, заради сходни нарушения, което е симптом за политизацията на Комисията, за която Чарлс Грант говори в анализа си.

Европа в момента е на кръстопът и трябва да реши по какъв път ще поеме. Този избор е от особено значение, особено на фона на новите глобални предизвикателства - възпаленото съседство, обтегнатите отношения с Русия, търговските битки с Китай, трансатлантическите отношения. Затова и европейските избори догодина ще бъдат ясен показател за бъдещето - повече ЕС или повече изключения от общите правила.