euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейската демокрация засега си остава предимно национална. Това е, най-кратко описано, резултатът от неформалната среща на върха на ЕС, която се състоя в Брюксел миналия петък (23 февруари). Резултатът сам по себе си не е голяма изненада, предвид все още силните евроскептични настроения. Изненадващо е обаче откъде дойде блокадата - от институцията, която смята себе си за най-демократично легитимната - Европейския парламент, който отхвърли предложението общоевропейската изборна листа да бъде изпробвана още за евроизборите през 2019-та година. Идеята е стара, но получи рядък златен шанс, първо защото заради Бризхода се освобождават 73 евродепутатски места, и второ, защото има силен съюзник в лицето на антисистемния президент на Франция Еманюел Макрон, който говори подробно за нея в европейската си реч в Сорбоната през септември. 

Европейският съюз - 50 нюанса демократична легитимност

ЕС е многослойна и многоскоростна структура, изградена на принципа на общите интереси и взаимните компромиси. Това понякога създава доста шизофренна ситуация, при която една и съща фигура може да играе няколко роли и при това те не винаги да се допълват взаимно и дори може да са в конфликт. Такъв е например случаят с Европейския съвет, където седят държавните шефове - премиери и президенти. Те взимат решения от името на държавите си, но винаги съобразно с общия европейски интерес. В същото време същите държавни глави ръководят националните си партии и в качеството си на партийни лидери участват в работата на европейските политически семейства, където превес взима европейския партиен интерес.

Последното е една все по-неясна политическа категория, откакто започнаха да се размиват политическите очертания, оформили се през 20-ти век. Социалдемокрацията е в криза в цяла Европа, което наля масло в огъня на крайната левица; десницата живее благодарение на всеядността си и флирта си с национализма и евроскептицизма (което на практика е едно и също); либералите са твърде географски ограничени (разпространени са основно на северозапад) и имат сериозни екзистенциални проблеми, заради ръста на антилибералните сили; а зелените са твърде тясно специализирани, за да могат да предложат по-широка алтернатива. Те са обикновено добавка към нещо по-голямо.

С голямото разширяване на ЕС към Източна Европа в началото на 2000-те години европейските политически семейства погълнаха политически партии, които в момента са силно евроскептични, националистични и антидемократични. Националните партии от своя страна излъчват свои представители в Европейския парламент. Там някои от тях се борят за европейския интерес, но все по-често и все повече евродепутати се борят за националния, а това в някои случаи означава против европейския. Младото движение на Еманюел Макрон, "Напред!", създадено само година преди той да спечели президентските, а после и парламентарните избори през 2017-та година, не е част от нито едно от европейските политически семейства и по всичко личи, че няма да бъде.

Затова и транснационалната листа е толкова важна за Еманюел Макрон - създава нов нюанс на демократична легитимност, която може да заобиколи монопола на европейските политически мастодонти и в същото време да създаде един по-ясно откроен слой европейска демокрация или по-скоро по-пряка европейска демокрация. Целта е политиката на европейско ниво да стане по-европейска и по-малко национална.  Според г-н Макрон изграждането на силна Европа изисква евродепутатите да са наднационални, което ще бъде особено важно в контекста на задълбочаването на интеграцията в еврозоната, тъй като една от стъпките е въвеждането на бюджет на еврозоната, който ще бъде контролиран от Европейския парламент. 

Шпиценкандидатите се броят на есен

На миналите евроизбори през 2014-та година за първи път беше изпробвана системата на водещите кандидати, станала известна с немското си име Spitzenkandidaten (шпиценкандидати). Тогава Европарламентът успя чрез силен натиск върху страните-членки да прокара идеята уж с цел да се увеличи европейското измерение в иначе твърде националните избори за европейски парламент, а всъщност за да увеличи цената си. С въвеждането на системата беше извадена ключова фигура от играта на разпределение на европейски постове, която се очаква да се развихри следващата година, когато изтичат мандатите на шефовете на редица европейски институции.

Обикновено разпределението на европейските постове е мъчителен процес на търсене на труден европейски баланс, в който се взимат предвид няколко фактора: национално и/или регионално представителство, партийна принадлежност, много рядко полова принадлежност. Процедурата на шпиценкандидатите на практика лиши Европейския съвет от възможността при реденето на този пъзел да играе с пешката на Европейската комисия. През 2014-та година повечето европейски политически партии номинираха свои кандидати за поста шеф на ЕК след първични избори. Кандидатите се състезаваха помежду си като провеждаха дебати, някои от които предавани и от национални телевизии. На тези избори за пореден път Европейската народна партия излезе победител и затова и нейният шпиценкандидат Жан-Клод Юнкер беше инсталиран на поста шеф на Европейската комисия, въпреки резервите и съпротивата в Европейския съвет. 

Резултатите от това демократично упражнение обаче са спорни. От една страна процедурата на шпиценкандидатите даде на Жан-Клод Юнкер повече демократична легитимност, особено в контекста на Бризхода и неспирните твърдения на бризходърите, че неизбрани европейски чиновници диктуват съдбата на британския народ. Процедурата освен това подсили политическата роля на позицията му, което ясно си личи в конфликтите му с председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП), избран по добре познатия модел на договаряне при затворени врати в Европейския съвет. Това обаче увеличи страховете на противниците на процедурата, че така Европейската комисия ще стане по-политическа. Между двете обаче няма пряка връзка. Не е задължително избраният чрез процедурата на водещите кандидати шеф да направи ЕК политическа.

Това много зависи от личността на кандидата. Европейската политика е в ДНК-то Юнкер и именно затова той направи Комисията толкова политическа. Друга причина е, че той не искаше да бъде шеф на ЕК, а гледаше към стола на Туск, който също направи от поста си доста по-политически в сравнение с предшественика си Херман Ван Ромпой. От друга страна Жан-Клод Юнкер беше избран от много от партийните лидери, които са представени в Европейския съвет, тоест получава се известно дублиране. В същото време обаче процедурата на шпиценкандидатите не европеизира изборите на национално ниво. Евродепутатите спечелиха местата си през национални партийни листи, понякога дори без да споменат ЕС, да не говорим за конкретни европейски теми.

Процедурата освен това има един голям дефект, който euinside обясни подробно тогава, а именно че може да има конфликт между шпиценкандидата и националната листа. Така например, ако през 2014-та година ви харесваше Ги Верхофстад, това означаваше да гласувате за ДПС или пък ако ви харесваше Юнкер, трябваше да гласувате за листата на ГЕРБ. 

Малко преди неформалната среща на върха на ЕС на 23 февруари Европейският парламент гласува резолюция [на английски език], с която настоя процедурата на шпиценкандидатите да се приложи и за изборите през 2019-та година, но предложи транснационалната листа да остане за по-нататък. Дебатът преди гласуването показа, че Европарламентът вече е изгубил голяма част от качеството си и европейската добавена стойност, тъй като много от аргументите бяха неоснователни и граничещи с алтернативни факти. Друга причина е, че качеството на демокрацията зависи изцяло от качеството на нейните представители. А когато в демокрацията участват антидемократични партии, които съзнателно подкопават независимостта на институциите, отказват отчетност, контролират медиите и провеждат антиевропейски и ксенофобски кампании, платени с публични пари, няма как дебатът на европейско ниво да бъде качествен.

От името на най-голямата парламентарна група (ЕНП) Гьорги Шьопфлин (Унгария), който е член на Орбановата партия "Фидеш" заяви, че за да има транснационална листа, трябва да има европейски демос, който да бъде представен. "Ако се осъществи транснационалната листа (ТНЛ), този парламент ще има 27 свободноплаващи евродепутати, които не отговарят пред никого. Те ще имат власт без електорат, ще имат власт без отчетност и власт без отговорност. [...] Ако ме питате, това е толкова недемократично, колкото си иска", каза Орбановият евродепутат. Полският му колега Михал Кажимьеш Уайздовски изцяло се съгласи с позицията му. Уайздовски е бивш член на "Право и справедливост", която също в момента уронва демократичните устои на Полша, но е избран в Европарламента като независим.

Той е член на групата на Европейските консерватори и реформисти, в която членува и "Право и справедливост". Той смята, че идеята се пробутва от федералистите. "Тази идея ще отслаби връзката с гражданите", каза той без да представи смислени доказателства как точно ще стане това. Полският консерватор цитира аргументите на хърватския премиер Андрей Пленкович - самият той бивш евродепутат от ЕНП - изнесени пред Европарламента в началото на февруари, че на този етап идеята е неосъществима, защото е нужно всички страни-членки да променят националното си изборно законодателство, което изисква време. Също така не е ясно кой ще финансира кампаниите на членовете на трансевропейската листа и как тя ще се организира в страните-членки. 

Бившият белгийски премиер и един от най-проевропейските евродепутати в сегашния ЕП Ги Верхофстад, който беше шпиценкандидат на АЛДЕ през 2014-та година, опроверга твърденията, че ТНЛ ще отчужди гражданите. "Точно обратното. Защо? Защото в предложението, което имате пред вас, хората ще имат два гласа - един за националния кандидат, тоест за национална листа, което запазва връзката между гражданина и неговия или нейния представител, а вторият глас е за транснационалните кандидати, което пък засилва връзката между гражданина и ЕС", обясни г-н Верхофстад и подчерта, че втори Бризход няма да има и съответно сегашната възможност няма да се повтори. Някои зелени говориха в подкрепа на ТНЛ, като идеята бе подкрепена дори от евродепутатите от евроскептичното антисистемно движение "Пет звезди". "Движение Пет звезди решихме да приемем ТНЛ след много тежки разговори", каза евродепутатът Фабио Масимо Касталдо. 

Предложението нападна още един евродепутат от ЕНП - испанецът Пауло Ранхел. "Ако приемем това конституционно франкенщайновско чудовище, каквото е ТНЛ, ще приемем нещо, което не съществува в нито една федерална държава, както г-н Верхофстад сам доказа днес, тъй като не можа да даде нито един пример за това, а дори и в Белгия системата е твърде подобна. Ако не сме федерация, защо да имаме общо избирателен район, какъвто дори федерациите нямат?", бяха аргументите на Ранхел. Съпартиецът му от Румъния Кристиян Дан Преда призна, че в момента няма истински европейски партии. "Но ТНЛ може да създаде истински европейски партии. Партии, които ще се застъпват за Европа", каза той. 

Някои евродепутати от новите членки използваха странен аргумент. Според тях ако някои държави все още не са в Шенген или еврозоната, не може да се говори за обща листа. На това мнение бяха хърватската евродепутатка Дубравка Шуица (ЕНП), словашката Моника Бенова (Социалисти и демократи), съпартиецът й Андрейс Мамикинс (Латвия). Защо да не може да има транснационална листа, ако посочените страни не са в еврозоната и/или Шенген, след като техни представители могат да са членове на ЕП? Резолюцията беше подкрепена от 400 евродепутати. Срещу нея гласуваха 183, а 96 се въздържаха. По данни [на английски език] на VoteWatch 75% от евродепутатите са гласували в рамките на политическата линия на парламентарната група. От българските евродепутати против са гласували Николай Бареков, Ангел Джамбазки, Момчил Неков. Андрей Новаков е отсъствал, а Сергей Станишев не е гласувал. Георги Пирински и Емил Радев са се въздържали. 

От хърватските евродепутати само един е гласувал против - Давор Шкърлец (Зелени/ЕСА), а Ружа Томашич (ЕКР) се е въздържала. Резолюцията подкрепя водещите кандидати и предлага ново разпределение на местата след напускането на Великобритания. Някои евродепутати изложиха аргумента, че ТНЛ ще се използва за вход на популисти и евроскептици в ЕП, което е смешно, защото и сега Европарламентът е пълен с такива, влезли през национални партийни листи. 

Тезата, че няма европейски демос и че транснационалната листа е недемократична е нелепа. Не е нужно да има европейски демос, за да може да се гласува за обща листа. Нещо повече, демокрацията не означава само партии. Транснационалната листа определено е иновация, която, ако бъде подобаващо написана, ще направи това, което досега не е правено в изборите за европейски евродепутати - да вдигне тези избори на европейско ниво чрез поемане на ангажименти пред европейските граждани за гласуване по определени теми или за застъпване по определени теми. По време на дебата бяха изказани и мнения, че не може един човек да представлява едновременно германци и португалци, което също е невярно. Сред застъпниците на това мнение е германският евродепутат Елмар Брок (ЕНП). Кандидат от такава листа може да се застъпва за определени европейски решения, които да бъдат подкрепени едновременно от португалци, германци, скандинавци или балканци. 

След като няма транснационална листа, няма да има и шпиценкандидати

Въпреки че Европарламентът отхвърли ТНЛ, председателят на Европейския съвет Доналд Туск все пак реши да вкара темата в програмата на обсъжданията на лидерите на 23 февруари, заради "политическия интерес към нея и връзката й с други институционални въпроси". Независимо от съпротивата на ЕП, идеята така или иначе е неосъществима за 2019-та година, защото е необходимо да се променя изборния закон на ЕС. Това трябва да стане година преди изборите. Решението освен това иска единодушие в Съвета, съгласието на Европейския парламент и ратификация от всички национални парламенти. Ако се въведе без промяна на Договорите, трябва да се създаде механизъм, който да гарантира принципа на дегресивна пропорционалност и че максимален брой евродепутати от страна-членка ще могат да се кандидатират за всички места, включително и тези, които са част от общия избирателен район, се казва в бележката [на английски език] на Доналд Туск до лидерите.

Въпреки че идеята е неосъществима година и 2-3 месеца преди европейските избори, президентът Макрон беше разочарован. Според него много от лидерите са изразили съжаление от решението на ЕП да отхвърли идеята. "Аз самият също много съжалявам, тъй като това е концепция, която подкрепям силно, но се договорихме да продължим да обсъждаме въпроса и да работим върху политическите и правните аспекти, така че през 2024-та година транснационалните листи да станат възможни. Това е визия, подрепена от Франция и няколко страни-членки, и тази визия е в подкрепа на по-демократична Европа", каза г-н Макрон след края на срещата.

От думите му можеше да се заключи, че е настоял процедурата на шпиценкандидатите да не бъде подкрепена, ако няма да има транснационална листа. Европейският съвет отхвърли така наречената автоматичност на процедурата, тоест кандидатът на най-силната европейска политическа партия задължително да стане шеф на Европейската комисия. "Това, което искаме е да предложим няколко наистина транснационални листи и лидерът на такава листа би могъл да бъде шпиценкандидат. И в този смисъл ЕП много сериозно се противопостави на тази истински демократична реалност, която е нещо съвсем очевидно за Комисията и Съвета", каза той и  добави, че кандидатите на европейските партии са легитимни само донякъде, защото и Европейският съвет има право да предложи кандидат. 

"Единодушно се съгласихме, че няма да има автоматично назначение на нито един шпиценкандидат. Работата в полза на демократична реформа си остава задължителна. ЕП пропусна възможност в този смисъл", продължи да критикува Еманюел Макрон. Германската канцлерка Ангела Меркел, която подкрепя по принцип процедурата, обясни, че е преобладавало мнението, че в бъдещия Европейски парламент няма да има обикновени мнозинства. "Не знаем кой с кого ще се коалира", каза тя и добави, че понякога формирането на национално правителство не гарантира, че кандидатът на най-силната партия ще поведе правителството. 

Може идеята на Макрон за транснационалните листи да не мина, но за сметка на това беше подкрепена друга негова идея, която отново ще заобиколи европейските политически партии и ще запълни нишата на говоренето по европейски теми. Става дума за провеждането на демократични конвенти, на които да се обсъжда бъдещето на Европа. По неговите думи 26 държави са се съгласили да организират диалози с гражданите на национално ниво по текущите европейски въпроси, което означава да се вкара европейската тематика в националния дебат. Нещо, в което европейските политически партии постоянно се провалят. Консултациите трябва да се проведат в следващите шест месеца, а до края на годината трябва да бъде изготвен отчет за резултатите от тях. Лидерите на страните-членки ще обсъдят отчета на декемврийския Европейски съвет. Освен Великобритания, която напуска, диалози няма да организира Унгария. "Това едва ли ви изненадва", каза Еманюел Макрон. 

Юнкер срещу Туск - епизод пореден

Темата за водещите кандидати извади отново на светло конфликта между Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск. Юнкер настоя, че Договорите са напълно ясни и макар да не съдържат автоматичност, нищо не се е променило от 2014-та година досега, така че процедурата трябва да се проведе и през 2019-та година. "Договорът казва, че парламентът трябва да избере председателя на Комисията, така че в демократичен план, това означава йерархия на влиянието, така че нека не забравяме това", каза той, след като Доналд Туск обясни, че Договорът е много ясен, че Европейският съвет "има автономна компетенция да номинира кандидата, като вземе предвид европейските избори и проведе сответните консултации". Туск не остана длъжен като продължи да настоява, че Европейският съвет има правото да реши.

Той отиде още по-далече като заяви, че "цялата идея, че процесът на водещите кандидати е някак си по-демократичен е грешен". "Договорът казва, че председателят на ЕК трябва да бъде предложен от демократично избраните лидери на страните-членки и че тя или той трябва да бъде избран от демократично избраните членове на Европейския парламент. Това е тази двойна демократична легитимност на председателя на ЕК. Отрязването на който и да е от двата източника на легитимност ще направи процеса по-малко демократичен, не повече", подчерта г-н Туск. Макар Доналд Туск да е от ЕНП, изказването му беше в дисонанс с изявлението на партията, в което се казва, че "на всички избори е напълно нормално партиите да представят кандидати и програма. Простият демократичен принцип повелява една партия, една програма, един кандидат. Това трябва да бъде случая с европейските избори".

Жан-Клод Юнкер припомни на лидерите, че Лисабонският договор предвижда и намаляване на броя на еврокомисарите в Комисията, която ще се сформира през 2019-та година. "Изглежда, че днес никой не чете договорите". В договора се предвиждаше бройката да бъде намалена на две трети от броя на страните-членки още от 2014-та година, но столиците решиха да отложат. Много малко вероятно е това да стане през 2019-та година, но предвид евентуално разширяване след 2025-та година, темата ще се върне на дневен ред вероятно за по-следващите европейски избори. 

Изводът от тази първа фаза на разговорите за състава на следващия Европейски парламент е, че сегашният му състав застава на пътя на увеличаването на неговата демократична легитимност и го прави по-малко европейски и повече национален. Съпротивата срещу транснационалните листи на най-голямата политическа партия, която се очаква отново да бъде доминираща в следващия ЕП и дори много по-доминираща, разкрива единствено страх от промяна на статуквото. Партията е пълна с антиевропейски и антидемократични партии. Въпреки победата на Еманюел Макрон, популистката и евроскептична криза ни най-малко не е отминала. В Германия "Алтернатива за Германия" вече е втора политическа сила, което означава, че през 2019-та година ще изпрати много повече евродепутати. 

В Италия за предстоящите в неделя парламентарни избори се състезават основно популистки партии, като с голяма преднина се ползва и антиевропейската партия "Северна лига". Това показва, че догодина Италия ще изпрати в Страсбург още повече евроскептици и популисти. В България политиката се доминира от неофашисти, националисти и партията на премиера Бойко Борисов ГЕРБ. Подобна е ситуацията и другаде, което подсказва, че за следващите европейски избори ще се говори повече против Европа, отколкото да се обсъждат европейски теми по същество. И за това основната отговорност носят европейските политически семейства. Откакто започна евроскептичната криза, качеството на дебатите в Европейския парламент осезаемо пада. 

Много е вероятно в следващия парламент то да падне още повече, което ще постави въпроса доколко има смисъл от него, ако евродепутатите са продължение на националната политика. Надеждата на Еманюел Макрон, че за изборите през 2024-та година може да прокара идеята за транснационална листа може да избледнее през 2019-та, ако се потвърдят опасенията, че следващият ЕП ще е по-националистичен, ерго евроскептичен.