euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Срещата на министрите на еврозоната от 19 февруари можеше да мине напълно незабелязано дори и за най-големите фенове на Еврогрупата, ако не беше изборът на испанския министър на финансите Луис Де Гиндос за заместник-председател на Европейската централна банка. Срещата не произведе никакви новини по основните теми от дневния ред: гръцката спасителна програма, следпрограмния надзор на Ирландия, бъдещето на еврозоната и довършването на банковия съюз. Изборът на испанския ветеран в Еврогрупата обаче предизвика сериозна медийна буря, тъй като поставя въпроса дали с него не беше прекрачена тънката червена линия на независимостта на ЕЦБ като за един от най-важните постове в банката се предлага силно политизирана фигура против волята на самата банка и на Европейския парламент. 

Луис Де Гиндос отдавна има апетити за висок европейски пост, след като на два пъти не успя да седне на председателското място на Еврогрупата. Амбицията му не е само лична. Залогът е и национален, тъй като Испания - четвъртата по големина икономика в еврозоната - от години е маргинализирана по отношение на назначенията по върховете на европейските институции. Балансът в избора на хора за ключови европейски постове стана доста по-труден, откакто ЕС набъбна на 28 членки, а по време на кризата в еврозоната имаше негласно правило спасяваните страни изобщо да не си и помислят да заемат висок пост. 

Сега ситуацията е друга и отново всички карти и играчи са на масата. Голямата ротация по лидерските места на европейските институции започна с избора на португалеца Марио Сентено за шеф на най-важния формат за управлението на еврозоната - Еврогрупата. Неговият избор беше до голяма степен предизвестен, както euinside писа, и в този смисъл беше доста по-лесен, тъй като се прави политически избор между равни - всички кандидати трябва да са министри на финансите на страните-членки на еврозоната. Въпреки че за позицията отдавна се готвеше Португалия, за първи път имаше повече кандидатури, което създаде усещане за по-висока демократичност. 

Случаят със заместник-председателското място на ЕЦБ обаче е различен. Става дума за изключително тясно специализиран и отговорен банков пост. Заместник-председателят на ЕЦБ е член на изпълнителния съвет на банката. Задачата на съвета е да подготви заседанията на управителния съвет на банката, в който освен изпълнителния съвет членуват и всички гуверньори на централните банки от еврозоната. Членовете на изпълнителния съвет в момента са шефа на ЕЦБ Марио Драги (Италия), заместникът му Витор Констансио (Португалия) и обикновените членове Беноа Кьоре (Франция), Сабине Лаутеншлегер (Германия), Ив Мерш (Люксембург), Петер Прает (Белгия). Сабине Лаутеншлегер е освен това и заместник-шефка на надзорния съвет на Единния надзорен механизъм, а Петер Прает е главен икономист на ЕЦБ. 

Всички те са с 8-годишни необновяеми и разминаващи се мандати. Най-старият член в момента е Витор Констансио, който е в съвета от юни 2010-та година. Именно за неговото място беше обявен конкурс през януари, но до Еврогрупата на 19 февруари бяха подадени само две кандидатури - на Луис Де Гиндос и на шефа на ирландската национална банка Филип Лейн. Ирландският кандидат оттегли заявката си буквално минути преди началото на срещата на министрите в понеделник следобед. ЕЦБ и ЕП се надяваха, че именно той ще бъде избран, тъй като е по-подходящ за поста от испанския министър на финансите. Де Гиндос ще бъде първия член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, който няма подходяща биография за поста. 

Всички членове имат такъв опит. Витор Констансио е бил два пъти шеф на Банко де Португал, Беноа Кьоре не е бил шеф на централна банка, но е бил заместник-директор на френската хазна, Сабине Лаутеншлегер е била вице на шефа на Дойче Бундесбанк, Ив Мерш е бил гуверньор на Банк централ дю Люксембур, а Петер Прает е бил изпълнителен директор на Банк Насионал дьо Белжик. Договорът за функционирането на ЕС не казва изрично, че членовете на изпълнителния съвет на ЕЦБ трябва да са били централни банкери, но в член 283 се посочва, че изборът трябва да бъде направен между признати специалисти с професионален опит в паричните или банковите въпроси. 

Луис Де Гиндос е министър на икономиката и конкурентността от 2011-та година. Преди това е бил съветник на банката, от която тръгна световната финансова криза - Лимън Брадърс. Криза, която имаше тежки последици в Европа и особено върху Испания. Де Гиндос е останал на поста си съветник за Европа и директор на клона за Испания и Португалия до фалита на Лимън Брадърс през 2008-ма година. По-късно, като министър той успя да спаси Испания от участие в спасителна програма като договори спасителен заем само за банковия сектор в страната. Под негово ръководство Испания преструктурира банковия сектор и осъществи болезнени реформи, които върнаха страната на пътя на динамичния икономически растеж. 

Започва реденето на големия партиен, географски и европейски пъзел

След отказа на Филип Лейн от надпреварата 19-те финансови министри одобриха Луис Де Гиндос единодушно, а на следващия ден (20 февруари) Съветът на министрите на ЕС в пълен състав потвърди решението на Еврогрупата и изпрати препоръка до Европейския съвет, който трябва на 22 март да подпише решението, за да може Де Гиндос да заеме поста от 1 юни. Според шефа на Еврогрупата Марио Сентено, процесът на избор е бил конкурентен. "Мястото беше отворено и всички страни можеха да изпратят заявки и кандидати за позицията", каза той и добави, че министър Де Гиндос има много богата биография и профил на човек, който взима решения, а опитът му разкрива списък с добри решения.

"Много съм уверен, че Луис ще допълни разнообразието от квалификации, необходими в изпълнителния съвет на ЕЦБ и вярвам, че ще изиграе ролята си с независимост в интерес на гражданите на еврозоната, както и останалите членове", допълни още г-н Сентено. Подложен на натиска на журналисти Марио Сентено каза, че не всички членове на изпълнителния съвет на ЕЦБ са имали предишен опит на централни банкери, "така че това не е задължително условие". Той отрече избора на Де Гиндос да е бил част от вече течащото договаряне на ключовите европейски постове. 

Журналистическите въпроси изглежда изнервиха икономическия еврокомисар Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи), който доста раздразнено отговори, че не всички финансови министри са политически фигури. "Но знаете ли, че Витор Констансио е бил министър на финансите и дори генерален секретар на партия, която не е от ЕНП? Така че, мисля, че политиците понякога могат да бъдат легитимни за позиции, които не са изцяло политически", каза той, но пропусна да спомене, че Витор Констансио е бил два пъти шеф на португалската централна банка. 

Изборът на Де Гиндос е поредно парче от пъзела, който започва да се реди в следващата година. През 2019-та изтичат мандатите на някои от най-важните европейски постове. Това означава да се направи баланс между географско, национално и партийно представителство. За съжаление все още половото представителство не е сред водещите фактори, въпреки обещанията на европейските лидери. През ноември 2019-та година изтича мандатът на Марио Драги като председател на ЕЦБ. За неговото място отдавна загрява шефът на Дойче Бундесбанк Йенс Вайдман, който от години критикува паричната политика на италианеца Драги. Според проучване [на английски език] на Bloomberg, няколко имена се спрягат като потенциални кандидати за мястото на Марио Драги освен Йенс Вайдман, сред които шефа на френската национална банка Франсоа Вилрой дьо Галхо, Филип Лейн и дори Кристин Лагард, която в момента оглавява Международния валутен фонд.

Според проучването обаче Йенс Вайдман е далече пред всички останали с 84 точки (от 100). На второ място е французинът с 26 точки, следван от Филип Лейн с 23 и Кристин Лагард с 15. Сред потенциалните кандидати е и сегашният шеф на Европейския стабилизационен механизъм (постоянния спасителен фонд на еврозоната) Клаус Реглинг (Германия). Повечето залози са за Йенс Вайдман, чиято кандидатура може да срещне съпротивата на южните държави, които по време на кризата бяха силно против политиката на пестене. С избора на Луис Де Гиндос обаче, който през годините се показа като лоялен съюзник на Берлин, е отстранена сериозна пречка по пътя на Йенс Вайдман, който е и близък съюзник на германската канцлерка Ангела Меркел. 

Изборът на наследник на Марио Драги има няколко големи залога. Един от тях е промяната на паричната политика, което е доста трудна и рискована задача във все по-волатилна глобална среда. Очакванията са, че под ръководството на Драги е възможно ЕЦБ да започне да затяга паричната политика, но от последните му изявления може да се заключи, че все още няма условия за това, тъй като не е постигната основната цел - увеличаване на инфлацията до ниво от "близо, но под 2%". Марио Драги през последната година стана доста теоретичен, което показва, че новата глобална обстановка е значително променена и досегашните икономически и финансови модели вече не дават достатъчно ясни рецепти. След края на януарското заседание на УС на ЕЦБ Марио Драги заяви, че все още не е започнала дискусията за промяна на насоките на паричната политика. 

Друг залог за шефското място на ЕЦБ е бъдещето на еврозоната и  по-специално банковия съюз. Ако Германия получи за първи път председателския пост на ЕЦБ, би била много по-склонна да отстъпи по най-спорните въпроси, свързани със задълбочаването на интеграцията в еврозоната. Всичко това ще върви паралелно с пазарлъците около избора на нов шеф на Европейската комисия, на Европейския съвет, нов върховен представител за външната политика и сигурността. 

От страна на Европейския парламент критики към избора на Луис Де Гиндос дойдоха от групата на Социалистите и демократите и на Зелените/Европейски свободен алианс. Говорителката на групата на Социалистити и демократите по икономическите и паричните въпроси Перванш Берес (Франция) заяви, че по време на неформалното изслушване на двамата кандидати за заместник-председателския пост на ЕЦБ Филип Лейн се е показал като по-добрия кандидат. "Изборът на Де Гиндос повдига няколко въпросителни. Бидейки финансов министър на Испания от 2011-та година, назначението му може да създаде конфликт на интереси и да подкопае независимостта на управлението на ЕЦБ", каза тя. 

Изпълняващият длъжността лидер на групата на социалдемократите в ЕП Удо Булман (Германия) посочи друг проблем. "Назначението на Де Гиндос няма да подобри дефицита на жени по върховете на ЕЦБ. Вярваме, че ЕС трябва да свърши по-добра работа по отношение на половия баланс за топ-позициите", каза той и допълни, че групата много внимателно ще анализира позицията си преди гласуването на кандидатурата в парламента. 

Говорителят по икономическите и финансовите въпроси на Зелените и Европейския свободен алианс Свен Гиголд (Германия) смята, че Еврогрупата прави лоша услуга на ЕЦБ по отношение на доверието в тази институция. "Когато Еврогрупата назначава свой собствен член, това разкрива конфликт на интереси. Филип Лейн определено беше по-добрия кандидат и е притеснително, че той беше отхвърлен". Той също каза, че е дошло времето жена да бъде част от ръководството на ЕЦБ. "Ще направим всичко възможно да постигнем това в следващите седмици и месеци", добави Свен Гиголд. 

Самият Луис Де Гиндос обеща, че ще работи за независимостта на ЕЦБ, но намекна, че е възможно да внесе различен подход. Той категорично отрече към избора му да са закачени някакви условия.