euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейският парламент е една от основните институции на Европейския съюз, като често се хвали, че нейните членове са пряко избрани от европейските граждани, ерго е най-демократично легитимна от всички. С годишен бюджет от 1.9 милиарда евро (за 2017-та година), 751 депутати и хиляди служители институцията е една от най-мощните в ЕС. Лисабонският договор почти я изравни по сила със Съвета, като я направи съзаконодател в много сфери, включително в определянето на бюджета на ЕС. Парламентът контролира Европейската комисия и избира нейния шеф. Комисията и Съветът са длъжни да се консултират с ЕП по ключови въпроси от дневния ред на Съюза. Такава политическа власт предполага, че ЕП и неговите членове трябва да са достатъчно добре подготвени за задачата да контролират останалите европейски институции за взиманите от тях решения.

В европейската Вавилонска кула обаче много често това не е така. С някои ярки изключения гледането на пленарните заседания, а понякога дори и на заседанията на ресорните комисии е огромна загуба на време и ресурс. Вместо да се търси отчетност от европейските шефове, редовните диалози с тях се превръщат в дребнаво европейско или национално политиканстване. Трибуната на Европейския парламент често се използва за лични или партийни цели от евродепутатите, което сваля драматично качеството на дебатите и поставя под въпрос нуждата от такъв парламент. Това започна особено остро да бие на очи от последните избори насам, когато евроскептичните партии завзеха много по-големи позиции в институцията и започнаха да доминират дебатите.

Проблемът не е само при евроскептиците, някои от които се явяват доста добре подготвени на дебати и представят смислени аргументи. При традиционните партии също е пълно с евродепутати, които или нямат никаква смислена дейност, или се явяват за изказване колкото да изрекат някой и друг политически лозунг, често нямащ много общо с обсъжданата тема и основно насочен за вътрешнонационална консумация. Дейностите на голяма част от евродепутатите са на практика продължение на националната политика. Повечето са избрани на европейски избори без изобщо да повдигнат нито един общоевропейски въпрос, на крилете на националната партия, която е решила да ги изпрати в Брюксел и Страсбург.

Европейска Вавилонска кула

За някои евродепутати Европейският парламент е мястото, където трябва да се защитава националния интерес, за други е убежище за употребени политици, които са станали излишни на национална сцена или пък се използват за изпълнение на дребни вътрешнопартийни поръчки, а понякога и за назначаване на заслужили млади партийни кадри като асистенти или друго. За трети Европарламентът е вход към националната политика - сучаят на Найджъл Фараж е емблематичен в това отношение. Малцина са онези, които работят като истински наднационални евродепутати.

От годишния бюджет на ЕП 44% отиват директно за заплати, основно за шестте хиляди служители, работещи в ЕП и политическите групи, включително за превод. От тези близо два милиарда евро годишен бюджет на институцията 22% отиват за покриване на разходите на евродепутатите за заплати, пътувания, офиси и за заплатите на личните им асистенти, според обществено достъпната информация. 

Брутната заплата на евродепутатите (по данни от юли 2016) е 8 484 евро. След плащането на европейския данък и осигуровките на евродепутатите им остават по 6 611 евро, но понякога през тази сума минават и национални данъци. Освен тези пари евродепутатите получават всеки месец и твърда сума за общи разходи, която се превежда директно по сметката на евродепутатите. За тази година тя е 4 342 евро на месец. Сумата е за покриване на разходи в избирателните райони на евродепутатите като наем на офиси, телефонни и пощенски разходи, компютри и телефони, организация на конференции и изложби. Евродепутатите, които не посещават редовно пленарните заседания (поне половината в една календарна година) получават половината от тази сума. 

През октомври европейската публика беше скандализирана от отказа на Европейския парламент да предостави на група разследващи журналисти информация за месечните разходи на евродепутатите, както писа [на английски език]  Politico Europe. Миналата година са похарчени 450 милиона евро за заплати на евродепутати, разходи за пътувания и офиси. Според адвокати на ЕП, ако всичко е видимо, това ще подложи евродепутатите на огромен натиск и за нула време ще попадне в Туитър. По този начин евродепутатите ще бъдат цензурирани и няма да могат да изпълняват задълженията си. 

Тази гъста смес от национални, вътрешнополитически, европейски и лични интереси преля чашата на 4 юли 2017-та година, когато председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) избухна и нарече евродепутатите "нелепи". Това стана по време на отчета [можете да изберете език] на малтийския премиер Джоузеф Мускат за постигнатото по време на шестмесечното председателство на Малта тази година. Лидерът на държавата, която поема ротационното председателство винаги се явява в ЕП в неговото начало, за да представи приоритетите си, а когато завърши, да го отчете. Това, което вбеси шефа на ЕК е, че залата в Страсбург беше почти празна. 

"Не мога да повярвам какво се случва в ЕП. Поздравявам тези, които са тук в залата, но фактът, че едва 30-ина депутати са тук на този дебат показва, че ЕП не е сериозен. И трябва да кажа следното: ако г-н Мускат беше г-жа Меркел или г-н Макрон, всички депутати от ЕП щяха да са тук", каза г-н Юнкер, когато дойде неговият ред да говори. Председателят на Парламента Антонио Таяни (ЕНП, Италия) реагира остро като поиска от г-н Юнкер повече уважение. "Можете да критикувате парламента, но ЕК не контролира парламента, а ЕП контролира Комисията", каза той. "Та тук са само шепа евродепутати да контролират Комисията! Нелепи сте", каза напълно вбесен шефът на Комисията и се зарече, че повече никога няма да присъства на такова заседание. 

Ситуации като тази с г-н Мускат са често срещано явление в Европарламента. Редовните отчети на председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) и на Жан-Клод Юнкер след края на всяка среща на върха, които често траят по близо 3 часа, са също толкова показателни. Изключително редки са случаите, когато евродепутатите задават конкретни въпроси или отправят конкретна критика към гласуваните от лидерите на страните-членки решения. В залата често може да се чуят нелепи и дори неверни твърдения, които са чисто издевателстване над явилите се за отчет институционални шефове.

Пленарните дебати по спасителната програма на Гърция също са ярък пример на загуба на време. Никога не се обсъжда самата програма по същество, какво точно е направено от гръцкото правителство, какво не е, какво е направила ЕК или друга от отговорните за изпълнението на програмата институции. Тези дебати обикновено представляват порой от неаргументирани твърдения и идеологически клишета. 

Донякъде утешителни са обсъжданията на конкретно законодателство или изслушванията в ресорните комисии, но и там често не се говори по същество. Такъв е например случаят с гуверньора на Европейската централна банка Марио Драги, който се явява няколко пъти годишно за редовен диалог с членовете на икономическата комисия на ЕП. Всяко изслушване има зададени конкретни теми. Последното например имаше две теми, една от които беше за изключително важните промени в паричната политика на банката. Тази политика е обект на остри критики вече години наред, но евродепутатите все не успяват да изпълнят ролята си на контролиращ орган.

От всички зададени въпроси по време на двучасовото изслушване само 2 бяха директно свързани с паричната политика на ЕЦБ и при това не бяха кой знае колко конкретни, а само един беше свързан с втората тема на изслушването. Въпросите на журналисти по време на ежемесечните пресконференции след заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ са несравнимо по-конкретни. За този проблем от години алармират неправителствени организации, които следят работата на ЕЦБ. Станислас Журдан, кампаниен управител на една от тези неправителствени организации - QE4People, от три години следи всички диалози с Марио Драги в икономическата комисия на ЕП. 

Неговите наблюдения са, че въпросите на евродепутатите често са излишни и се концентрират върху национални въпроси, вместо върху това, което засяга еврозоната като цяло. Многоезичието също създава трудности, каза той в писмените си отговори на въпросите на euinside. Форматът на въпросите и времето за говорене са твърде строги, което не дава възможност за уточняващи въпроси, а това позволява на Драги да се измъква и да не стигне до дъното на повдигнатия въпрос. Друг проблем е, че подготвителните материали за евродепутатите не са достатъчни. Списъкът на евродепутатите, които са заявили желание да задават въпроси не е ясен предварително, а това затруднява неправителствените организации да се свържат със съответните евродепутати и да участват в подготовката на диалога. 

Станислас Журдан дава пример с подобни диалози в национални парламенти. И наистина разликите са фрапантни. На 10 май 2017-т година Марио Драги се яви на изслушване в комисията по финансови въпроси на холандския парламент, където беше буквално разпънат на кръст. Диалогът и там продължи два часа, но беше несравнимо по-интензивен в сравнение с който и да е дебат в икономическата комисия на ЕП. Това, което може да се открои от изслушването в холандския парламент е, че всички депутати говореха английски, много по-малък брой депутати задаваха въпроси, но пък така оставаше повече време за въпросите им и имаше възможност за уточняващи питания. 

Три неправителствени организации настояват паричният диалог с Марио Драги да се промени като преди всяко изслушване се обсъдят въпросите към него; списъкът с евродепутатите, които ще се изкажат да се публикува седмица по-рано; по-малко евродепутати да говорят, но за сметка на това да могат да се връщат за уточняващи въпроси и да се осигури по-голяма гъвкавост. Трите организации - Positive Money, Transparency International и Bruegel - са писали писмо на шефа на комисията Роберто Гуалтиери (Социалисти и демократи, Италия) с искане да се организира среща, на която да се повдигне въпроса с качеството на паричния диалог и какво може да се промени в него. Чака се отговор. 

Същото може да се каже и за диалога с шефа на Еврогрупата, който се явява редовно на отчет пред евродепутатите от същата комисия. Дебатите с върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността също често са проформа, а най-разочароващи са изслушванията на национални лидери. Особено неприятен беше случаят с вече бившия черногорски премиер Мило Джуканович, който се отзова на поканата на комисията по външни работи за разговор с депутатите по конкретни национални проблеми. Изслушването беше насрочено за 8 сутринта, но залата беше празна и министър-председателят беше принуден да чака повече от 10 минути евродепутатите да влязат. 

Голяма полза от диалога нямаше, тъй като заради съкратеното време, се бързаше, нямаше възможност за последващи въпроси, а самите теми варираха от отношенията с Русия, през корупцията до присъединителните преговори като по нито един от тях не можеше да се говори в дълбочина. Това на практика обезсмисля диалога. В такава ситуация също е необходимо въпросите да се стиковат (често се стига и до дублирания), да са значително по-малко на брой и да се позволяват уточняващи въпроси, докато се стигне до максимална дълбочина по дадена тема. Не бива да се забравя, че Европейският парламент понякога е единственото място, където на лидерите на млади демокрации, в които все още не е установено върховенство на правото, може да им бъде потърсена сметка.

Черна гора е точно такъв случай. Опозицията бойкотираше парламента в продължение на повече от година; страната има огромен проблем със свободата на словото, където често новинари или цели редакции биват сплашвани, а убийствата на журналисти до ден-днешен не са разкрити. В такава ситуация едва ли можем да си представим подобаващо търсене на отговорност в черногорския парламент, а Европейският парламент се проваля в опита си да покаже как се прави. 

Реформа на ЕП

Догодина започва голямото говорене за реформа на Европейския парламент. Темата се очерта токсична, след като лидерите на страните-членки одобриха през октомври програмата на Доналд Туск. Тя включва специална неформална среща на върха през февруари, когато за първи път ще бъде обсъден съставът на ЕП. Дискусията е провокирана от напускането на Великобритания и освобождаването на 73 евродепутатски кресла. Евродепутатите вече скочиха срещу Европейския съвет и амбицията му да се меси в техните дела, но според Лисабонския договор решението за състава на ЕП се взима от Европейския съвет по инициатива и със съгласието на ЕП. 

Реформата на ЕП може да бъде много повече от броя на местата, ако се съди по амбициозната европейска програма на френския президент Еманюел Макрон. В европейската си реч в Сорбоната през септември той специално се спря ЕП. Неговата амбиция е още за следващите избори да се въведе трансевропейска изборна листа, тъй като с времето това ще доведе до скъсване на връзката между националната политика и европейската. ЕП трябва с времето да се превърне в силна европейска институция, в която депутатите да са наднационални. Бившият британски евродепутат от групата на либералите Андрю Дъф беше докладчик за създаването на паневропейска изборна листа, но тогава все още нямаше политически условия за това и идеята пропадна.

В отговори, изпратени до euinside по мейла г-н Дъф приветства идеята на Доналд Туск Европейският съвет да проведе дискусия за състава на ЕП, защото нищо не може да бъде постигнато без съгласието на Съвета. Той обаче смята, че проблемите ще дойдат по-скоро от самия Европейски парламент, където на прогресивните сили и шефа на либералите Ги Верхофстад ще им бъде много трудно да преодолеят консервативните и националистични сили. Той смята, че Съветът трябва да им помогне в тази задача, заедно с ЕК. Транснационалната листа ще трансформира парламента и ще подсили демократичната му легитимност. Тя ще направи за първи път изборите наистина европейски, смята Андрю Дъф.  

Докато това стане обаче, европейските данъкоплатци ще продължат да плащат за институция, която дава трибуна на евродепутати, чиято единствена цел е да рушат ЕС и неговата ценностна система, и същевременно е беззъба в основната си функция да изисква отчетност от взимащите решения, като самата тя отказва отчетност как харчи европейските пари.