euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Първото изслушване на черногорски премиер във външната комисия на Европейския парламент премина с аплодисменти и сълзи. Аплодисменти за проевропейската ориентация на Мило Джуканоич, който иначе има спорно минало, а и настояще. Сълзите бяха за докладчика за Черна гора в Европарламента Чарлс Танок (ЕКР, Великобритания), който обяви, че заради Бризхода се оттегля от функциите си на докладчик. Няколко неща направиха впечатление по време на едночасовия дебат с г-н Джуканович. Първото е, че то беше организирано в много ранен час и беше кратко предвид нуждата от по-задълбочен разговор с лидер от такъв регион. В 8 часа сутринта средноевропейско време залата беше полупразна, което притесни както самия черногорски премиер, в чиято страна работният ден започва много рано, така и шефа на комисията Елмар Брок (ЕНП, Германия). Впоследствие обаче се понапълни.

Второто е, че подкрепата за Джуканович беше единодушна, основно по геополитически причини. Мило Джуканович поддържа проевропейския курс на страната, присъедини се към европейската позиция спрямо Русия (като наложи санкции), осигури поканата на НАТО за членство на Черна гора и в тази организация и поддържа добри отношения със съседите. Въпреки многото проблеми, които Черна гора има, малката балканска страна е възприемана като най-напредналата в процеса на разширяване. Евродепутатите от външната комисия на ЕП не криеха надеждите си Мило Джуканович да оглави и следващото правителство, тъй като това ще гарантира европейския път на страната, нищо че Джуканович е възприеман от мнозина в родината си като мек диктатор. За ЕС обаче на този етап е по-важно, че той е проевропеец, отколкото че има демократични дефицити. 

Много силно впечатление остави и фактът, че Мило Джуканович отговори съвсем ясно и конкретно на всеки поставен към него въпрос. Това е изключителна рядкост за лидер изобщо, а особено за лидер от Балканите. Ранният час, а също и бързането да се свърши навреме с дискусията, тъй като евродепутатите изглеждаха доста по-въодушевени от предстоящата среща с Далай Лама в 9 часа, създадоха усещането, че Черна гора и разширяването като цяло не са от особено значение за евродепутатите. От разговора обаче стана ясно, че това не е точно така.

Разширяването е важно и за стабилността на Европа

Повечето евродепутати демонстрираха пълната подкрепа на Европейския парламент за разширяването. Кристиян Дан Преда (ЕНП, Румъния), докладчик за Босна и Херцеговина, се възмути от това, че разширяването не беше споменато нито веднъж в тазгодишната реч за състоянието на Европейския съюз на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.  "В този парламент Вие имате силна подкрепа за процеса на разширяване - от моята група, но и от страна на голямо мнозинство тук", каза Улрике Луначек (Зелени/ЕСА, Австрия). "Вярно е, че вчера [14 септември] г-н Юнкер не спомена конкретно процеса на разширяване, но е вярно също, че в тази негова отлична реч той не спомена и други важни въпроси като отношенията между ЕС и Русия, ЕС и Турция. Така че, аз съм убеден, че разширяването на ЕС си остава приоритет от първи ред", увери словенският евродепутат Иво Вайгъл (АЛДЕ). 

Сандра Калньете (ЕНП, Латвия) изрази съжаление, че процесът от Солун върви много бавно и забавя и процеса на разширяване. "Вярвам, че миграционната криза ще помогне на европейците да разберат, че не можем да си позволим дестабилизацията на Западните Балкани", каза тя. Мило Джуканович отговори директно каза, че очаква повече от Брюксел. Той се надява на повече окуражителни послания, а не само декларации, че вратите са отворени. "За нас е знак на равенство между стабилността на Западните Балкани и тяхната интеграция. Смятаме, че това е въпрос от същинско значение за Западните Балкани, а чрез това и за стабилността на Европа", добави премиерът. 

Той призна, че допреди година ситуацията с европейската перспектива на Западните Балкани никога не е била по-добра, но сега вече е ясно, че не са премахнати източниците на нестабилност на Балканите. Единственият отговор, който Мило Джуканович вижда е интеграция. Попитан от литовския евродепутат Петрас Аущревичус (АЛДЕ) какви са публичните настроения и подкрепата за присъединяването към "клуба на цивилизованите държави, базирани на върховенството на закона", Мило Джуканович заяви, че подкрепата в момента се движи около 50%. Според него на Балканите все още има активно малцинство, което иска да задържи Балканите в старата безпътица и безцелност. "Тези две концепции все още жестоко се сблъскват. Целта ни е да победим на изборите и да създадем приемственост на европейската политика", каза той. 

Черна гора и Русия

Въпросите към черногорския премиер бяха основно с геополитически фокус. Той беше неколкократно похвален за това, че Черна гора наложи санкции срещу Русия, но и разпитван за руското влияние в региона. Кристиян Дан Преда отбеляза, че присъединяването към европейската позиция спрямо Русия не е повсеместно на Балканите, очевидно намеквайки за Сърбия. Йоханес Корнелис ван Баален (АЛДЕ, Холандия) директно попита какви са отношенията с Русия като се има предвид, че в момента на Москва никак не й харесва, че Черна гора е толкова близо до Запада и НАТО. "Опитваха ли се да упражняват натиск върху Вас и Вашите сънародници?", беше въпросът му. Улрике Луначек пък искаше да разбере дали след изборите на 16 октомври в Черна гора може да се разчита, че следващото правителство ще има толкова силна подкрепа за евроатлантическия път на страната. 

Мило Джуканович увери, че не се налага Черна гора да провежда референдум за членството си в НАТО и обясни, че искането за това "не е автентична инициатива на представителите на опозицията. Знаете кой днес от международната общност силно се застъпва за организирането на референдум с надеждата, че това ще бъде причина за отлагане на черногорското членство в НАТО или отклоняване на Черна гора от този коловоз", каза Джуканович и направи изключително сериозно и дълбоко откровение за руско-черногорските отношения: 

"Искам да ви припомня, че Черна гора през историята имаше близки отношения с Русия и наскоро отбелязахме юбилея от многовековните дипломатически отношения между нашите две страни. Това обаче ни най-малко не ни деконцентрира от това, което е наше основно намерение. Нашето намерение е чрез промяна на ценностната система, приемане на нова система от ценности, да създадем предпоставки за пълната интеграция на Черна гора в европейската и евроатлантическата цивилизация. Това разбира се не означава, че искаме да рушим мостовете с традиционните ни съюзници и няма да направим това, ако те не го поискат, точно заради тези обстоятелства. Това не значи също, че ние правим това, за да нанесем на когото и да било вреда. Ние правим това заради нашия интерес. [...] Добре сте регистрирали, че това очевидно не се харесва". 

"Смятаме, че трябва да прекъснем дългата история на практиката, където Балканът живее някакъв свой, малко аутистичен живот, неуважавайки основните ходове и постижения на съвременната европейска цивилизация. Нужни ли са ви по-добри доказателства от следните, изключвайки Словения и Хърватия, които са страни-членки на ЕС? Когато погледнем Западните Балкани, Черна гора е днес водеща икономика. Знаете ли какво значи да си водеща икономика на Западните Балкани? Все още под 6000 евро БВП на глава от населението в ситуация, когато средното за Европа е 28 500. Какво говори това? Говори не за десетилетно, а за, опасявам се, многовековно изоставане на Балканите от постиженията на съвременната европейска цивилизация. Така че, за нас е императив да хванем последния влак на процесите на евроатлантическата интеграция", каза още черногорският министър-председател. 

Мило Джуканович подчерта няколко пъти колко важен за евроинтеграцията на Западните Балкани е Берлинският процес. Той увери, че Бризходът ни най-малко не е променил възгледите на страната, че ЕС е правилното бъдеще за нея. "Европеизацията на Западните Балкани има далеч по-голямо политическо значение за ЕС, отколкото се предполага предвид ангажираността в Брюксел с други проблеми", каза той. 

Геополитическите въпроси преобладаваха, поради което не остана почти никакво време да се говори за най-сериозния проблем в Черна гора - върховенството на закона, корупцията, свободата на медиите. Знайеки, че това е централна тема в докладите за напредъка на Европейската комисия, г-н Джуканович още във встъпителните си думи наблегна на свършеното до момента от Черна гора, като увери, че всички препоръки на ЕК и на ЕП се взимат изключително сериозно от черногорското правителство. Той заяви, че е много важно до края на годината да бъдат отворени нови глави, но още по-важно е и някои да бъдат затворени. "Това ще бъде символичен жест за преговорния процес и неговия финален изход. Това ще е важен сигнал, че вратите на ЕС са отворени и напредъкът по този път е възможен", беше посланието на черногорския премиер. 

Сълзи за Чарлс Танок

Докладчикът на ЕП за Черна Гора Чарлс Танок направи вълнуващо оттегляне от тази си функция, което разстрои шефа на комисията Елмар Брок. "Аз съм докладчик от 7 години. Мисля, че съм вероятно най-дълго време докладчик за страни-кандидатки от Западните Балкани в този парламент. Ние, разбира се, винаги сме приветствали добрата история на Черна гора по отношение на икономическия напредък. Постигнахте огромен напредък във върховенството на закона и борбата с организираната престъпност и корупцията. Вие определено сте на пътя за членство в ЕС. С тъга обаче трябва да кажа, че като ваш докладчик, след 7 години, заради гласуването за Бризход, срещу което водих силна кампания, ми се струва неподходящо да продължа след доклада следващия ноември, който ще бъде последния ми, защото смятам, че член 50 ще бъде активиран от страната ми в началото на следващата година", каза евродепутатът. 

Отвъд частта за Бризхода обаче, изявлението му беше по-скоро противоречиво, тъй като отправи безкритична похвала за черногорския премиер. "Вие сте изключителен премиер и регионален лидер на Западните Балкани, истински ветеран и очевидно един от бащите-основатели на Черна гора след нейните успешни 10 години независимост", каза той. 

Мило Джуканович е най-дълго управлявалия лидер на Балканите. Той беше премиер по време на кървавите войни, съпътствали разпада на бивша Югославия (1991-1998). От 1998 до 2002 беше президент, след което отново стана премиер (2003-2006, 2008-2010, 2012-досега). Беше близък съюзник на Слободан Милошевич до 1996-а година. Лидер е на Демократичната партия на социалистите на Черна гора (DPS), която е наследник на черногорския клон на Югославската комунистическа партия.