euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На фона на нестихващите провокации на сръбския министър на отбраната Александър Вулин към съседните на Сърбия държави и особено към Хърватия проектът [на сръбски език] на нова стратегия за национална сигурност, публикуван за обществено обсъждане от подопечното му министерство прави неуспешен опит да внесе спокойствие. Проектът разкрива все същото вътрешноприсъщо противоречие на Сърбия, разкъсвана между антилиберализма и либералната демокрация, между изтока и запада, между близкото и далечното си минало. От документа не може да се заключи еднозначно каква е посоката на движение на Сърбия, което означава, че ако бъде приета в този си вид, стратегията обещава още от същото и в следващите години. А това никак не допринася за успокояването на района на Западните Балкани и за неговата успешна европейска интеграция.

Забравете за Косово!

Централна част в проектостратегията заема Косово. Документът затвърждава политиката на Сърбия на непризнаване на Косово. Като рискове за сигурността в района на Югоизточна Европа се посочват сепаратистките желания, етническия, верски и политически екстремизъм в добавка към икономическите и социалните проблеми, миграцията, организираната престъпност, недоизградеността на държавните институции и природните бедствия. Сепаратистките стремежи са посочени като най-голяма заплаха и най-вече стремежите на Косово. "По своята тежест и сложност, както и отрицателните последици за вътрешната стабилност на страните в региона и състоянието на тяхната сигурност специално се откроява проблема с противозаконното едностранно обявяване на независимост от страна на временните институции на самоуправление в Прищина", пише в проекта.

В него се твърди, че признаването на независимостта "на тази част от територията на Република Сърбия" от страна на отделни държави по света се отразява неблагоприятно на мерките за засилване на доверието и сътрудничеството в региона, и забавя процеса на стабилизация. "Опитите за отцепване" на територията на Косово застрашава националните интереси на Сърбия, пише още в проектостратегията на Сърбия. 

Стилът на документа и тонът му не оставят никакво място за съмнение, че Сърбия не носи никаква отговорност за днешната ситуация. Отговорността, както обикновено, е навън и най-вече в самото Косово. В същия стил се посочва, че Босна и Херцеговина също е източник на риск, заради "опитите за ревизия на Общото рамково споразумение за мир в БиХ", които имат отрицателно влияние върху стабилността и сигурността в региона. 

Сърбия се притеснява, че косовският проблем ще я спъне по пътя към европейско членство. В документа се казва, че от същинско значение е процесът на нормализация под егидата на ЕС да остане неутрален по отношение на окончателния статут на Косово. В проекта се изразяват страхове и от въоръжени бунтове от страна на екстремистки групи в Косово. Посочва се обаче, че заради решението на Сърбия да решава всички спорове по мирен път, вероятността от избухване на различни въоръжени инциденти е малка. 

Все още има риск от войни и въоръжени конфликти в Югоизточна Европа

Недовършения процес на демаркация между страните от бивша Югославия е описан като друг риск за сигурността на Сърбия. Посочва се специално, че това се отнася особено до демаркацията с някои страни-членки на ЕС, което би могло да доведе до "значителен проблем в процеса на евроинтеграция". Единствената членка на ЕС, с която Сърбия все още има нерешени гранични спорове е Хърватия. Намеци към Хърватия са отправени и другаде в проекта на стратегия за национална сигурност на Сърбия. В самия й увод се посочва, че интеграцията на страните от региона може да бъде забавена от двустранни спорове с членки на ЕС от Югоизточна Европа. 

"Тези спорове нерядко може да бъдат повод за забавяне на процеса на европейска интеграция, което е против практиката на 'добрите намерения' и разпоредбите на преговорната рамка на ЕС, която се отнася до механизмите за решаване на двустранни спорове, за да не се натоварва процеса на европейска интеграция", се казва в документа. В него не се споменава стратегията на Европейската комисия за Западните Балкани, публикувана по-рано тази година, в която ясно се посочва, че в Съюза повече няма да бъдат допускани държави с нерешени двустранни спорове. 

В сръбската проектостратегия се казва още, че отношенията между страните от региона са пречка за уреждането на положението на малцинствата, решаването на въпроса с изчезналите и с компетентността за процесуиране на военни престъпления, както и въпросите за връщането на избягали, прогонени и вътрешно разселени лица и връщането на имуществото им. Нещо повече, в стратегията се твърди, че макар и да са намалели, рисковете от избухването на войни и въоръжени конфликти на територията на Югоизточна Европа не са изключени. 

Сърбия ще отглежда патриоти

Сред нацоналните интереси на Сърбия е посочено и членството в ЕС. На европейските ценности са посветени няколко параграфа, в които се посочва, че Сърбия се ангажира да изгради общество, в което различията се уважават чрез разпространението на етническа и верска толерантност, разбирателство, уважение. Не е ясно как това се вписва в контекста на все още непрекратения мандат на депутата Воислав Шешель. В проекта се обещава и да се "продължи с напредъка" в законодателната и институционална рамка за създаване на свобода на изразяването, плурализма и повишаване на обективността в медийното отразяване. 

В същото време обаче се посочва, че един от приоритетите на Сърбия ще бъде изграждането на "патриотично съзнание, както и на желание за отбрана и защита на отечеството в мир, извънредно положение и война, без идеоложки насоки и съобразно с постигнатите цивилизационни ценности на развитото общество". Сърбия ще работи също така и за поддържане и укрепване на връзките с диаспората и сърбите, които живеят и работят в страни от региона. Стратегията се ангажира да работи за опазване на тяхната национална, верска и културна идентичност. "Чрез стимулирането на родолюбие в образованието на населението ще се увеличат усилията да се развият чувства на лоялност и принадлежност за посрещането на нуждите на сигурността у всички граждани и общности в Република Сърбия".

Приемане на европейската външна политика, но по-късно

Сърбия подкрепя европейските ценности и външнополитическите цели, така както са заявени в основните документи на ЕС, пише в проекта за стратегия. Посочва се, че Сърбия ще припознае като свои основните външнополитически принципи на ЕС като спазване на международното право и мултилатерализма. Сърбия приема и целите, заложени в Глобалната стратегия на ЕС за външната политика и политиката на сигурност, но заявява, че пълна хармонизация с европейската външна политика може да се чака едва в момента на присъединяването. Дотогава Сърбия ще продължи "постепенно да съобразява външната си политика с позициите на ЕС". 

Като се има предвид, че Косово е очертан като основен проблем за Сърбия и е посочен като възможна пречка пред членството й в ЕС, става ясно, че Сърбия ще продължи да работи усилено за задълбочаване на отношенията с Русия и други играчи, които са или изцяло, или частично неприятелски настроени към ЕС, като Турция например. Любопитно е също, че макар да пише в стратегията, че Сърбия ще работи за пълното прилагане на европейската ценностна система в сръбското общество и институции, в нея се казва също, че "с цел по-нататъшното развитие на демокрацията, стабилността и просперитета на региона за Република Сърбия е много важно развитието на отношенията със САЩ, Руската федерация, Народна република Китай, както и с останалите традиционни партньори и значими фактори от международната общност". 

Сърбия потвърждава в проектостратегията своята военна неутралност, но посочва, че заради променените геостратегически обстоятелства Сърбия ще разчита на "интегралния и многостранен подход към проблемите със сигурността, утвърдени в концепцията на кооперативната сигурност".