euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Една важна новина с дългосрочен хоризонт не успя да си пробие път сред наводнението от краткосрочни решения, с които ЕС е изцяло зает в момента. Едва ли можеше да има по-лош тайминг за представянето на дългоочакваната глобална стратегия [на английски език] на ЕС от върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи). Документът, чиято цел е да наследи стратегията на един от предшествениците й Хавиер Солана от 2003-а година, беше представен за първи път на юнската среща на върха на ЕС, когато Съюзът беше изцяло погълнат от резултатите от британския референдум на 23 юни и от възникналите заради него въпроси за бъдещето на Съюза. Документът беше приет хладно от лидерите и до одобрение не се стигна. Обсъждането му и на срещата на външните министри миналата седмица беше изместено - този път от опита за преврат в Турция. В Европарламента дебатът беше неочаквано вял. 

Светът и ЕС в частност много се е променил за последните 13 години, откакто беше публикувана стратегията на г-н Солана, въпреки че някои цели си остават валидни и до днес. Най-голямата промяна се забелязва в самия Съюз. Когато беше публикувана стратегията на Хавиер Солана през декември 2003-а година, ЕС все още не беше преживял голямото разширяване от 2004-а, 2007-а и 2013-а година, кризата в еврозоната все още беше далече, евроскептицизмът беше смешна политическа ексцентричност. Русия все още не се беше превърнала в заплаха за Съюза, а дългогодишните конфликти в Близкия изток изглеждаха, сякаш са константа във външната политика за векове напред.

Затова и уводът на стратегията отчиташе, че "Европа никога не е била по-просперираща, по-сигурна или по-свободна". Нещо повече, в увода на документа се посочваше, че "Насилието от първата половина на 20 век отстъпи на период на мир и стабилност без прецедент в европейската история". Над Съюза тегнеше единствено сянката на тероризма след 11 септември 2001-а и именно това беше очертано като една от най-големите опасности за ЕС в предишната стратегия в допълнение към провалянето на държави, организираната престъпност и корупцията. 

От интеграция към запазване на целостта на ЕС

Стратегията на Федерика Могерини започва със съвсем друга и, уви, не толкова позитивна оценка за състоянието на Съюза след изтощителната криза в еврозоната, която разпали евроскептицизма и го превърна във водеща политическа сила, след разочарованието от разширяването, което донесе масова вътрешна миграция към по-богатите страни-членки и завърши печално с решение за Бризход. Стратегията идва след анексирането на Крим от Русия, след разпалването на нови и по-мащабни войни в Близкия изток и след масовите потоци от бежанци от различни конфликтни точки на света. И въпреки всички тези обстоятелства, на никого не му е до нея, нито пък тя дава решения, които са приемливи на този етап. "В този все по-сложен свят ние трябва да сме единни", призовава стратегията в своя увод, правейки отчаян опит да убеди именно европейската публика, че само в своята цялост ЕС може да се изправи пред многобройните проблеми, които го заобикалят. 

Голяма част от документа е насочена към това какво трябва ЕС да бъде, за да може да се обърне навън и да бъде способен да посрещне предизвикателствата. Освен че на няколко места в стратегията се говори за необходимостта ЕС да запази своята цялост, специално място е отделено на това, че за да има тежест в глобален план, на ЕС трябва да може да му се вярва. "Доверието в ЕС зависи от нашето единство, на нашите многобройни постижения, нашата трайна сила на привличане, ефективността и последователността на нашата политика и придържането към нашите ценности", се казва в стратегията. Това показва една от най-големите разлики с времето на предишната стратегия. "През този период прогресивното разпространение на върховенството на закона и демокрацията принудиха авторитарните режими да се променят в сигурни, стабилни и динамични демокрации. Поредица от разширявания реализират визията за обединен и мирен континент". 

13 години по-късно точно тези страни, които с гръм и трясък сваляха оковите на авторитаризма само преди по-малко от 30 години, започнаха да виждат добрите му страни. Симпатиите към нелиберализма са в разцвет както в самия Съюз, така и около него, и най-вече в последния пакет страни, чакащи присъединяване към един все по-неуверен Съюз. Стратегията на г-жа Могерини в този смисъл признава тази слабост и обявява намерение за борба с нея. "ЕС ще изгражда устойчивостта на своите демокрации и ще реализира ценностите, които са вдъхновили неговото създаване и развитие. Те включват уважение и разпространение на човешките права, основните свободи и върховенството на закона. Обхващат още правосъдието, солидарността, равенството, недискриминацията, плурализма и уважение към разнообразието". Това е един от най-големите плюсове на значително по-големия документ на Федерика Могерини.

Аплодисменти заслужава и това, че въпреки тежката ситуация, в която Съюзът се намира в момента, той не се отказва от разширяването. За ЕС това продължава да е инвестиция в европейската сигурност и просперитет. Разочароващото е, че твърде малко внимание е отделено на тази политика като се има предвид вече богатият опит, натрупан през последното десетилетие и дали това не налага преосмисляне на сегашните критерии за членство или подход. Стратегията говори за това, че политиката на разширяване ще продължи да се базира на строги и справедливи условия, чиято цел е да модернизира и демократизира, но не отчита силните геополитически размествания, които имат много сериозен ефект върху страните-кандидатки. Документът е твърде общ и не споменава конкретни държави, с които е нужно да се работи повече и на повече нива, каквато е Турция. Не отчита също и все по-спадащата подкрепа за разширяването. В ЕС вече много повече се мисли за напускане, отколкото за разширяване. 

Еманципиране от НАТО?

Най-смелата и нереализуема (на този етап) идея в стратегията на г-жа Могерини е опитът за еманципиране от НАТО. Идеята не е нова. Тя се съдържа и в програмата на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП). За съжаление в стратегията не е доразвита пълноценно, най-вероятно точно заради липсата на апетити за повече интеграция, още повече че тази идея изпада в противоречието ЕС vs НАТО, което кара страните-членки да не я харесват особено, тъй като повечето от тях, бидейки и в НАТО, и в ЕС виждат това като припокриване на приоритети. Според документа, ЕС трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност и да е способен да възпира, отговаря и да се защитава от външни заплахи, а НАТО защитава само онези страни, които са негови членки. Повечето са европейски страни. Някои членки на ЕС обаче не членуват в пакта. Европейците трябва да са по-добре оборудвани, обучени и организирани да реагират автономно, когато се налага, смятат авторите на стратегията.

"Същевременно отношенията между ЕС и НАТО не бива да предрешават сигурността и отбраната на онези страни, които не са в НАТО". Стратегията предлага страните-членки да бъдат по-смели в синхронизирането и обединяването на националната си отбрана, призовава ги да влагат повече пари в отбрана и да се възползват максимално от еврофондовете за научноразвойна дейност, както и за създаване на общ отбранителен пазар. Според източник от Европейската външна служба, с когото euinside разговаря, този завой към бъдеща европейска армия се дължи на основния двигател на стратегията - съветничката на Федерика Могерини Натали Точи, която е с ясно изразени евроатлантически възгледи. 

Силните връзки между ЕС и НАТО бяха потвърдени и по време на срещата на върха на Алианса във Варшава този месец. В обща декларация двете организации обявиха, че е време за нов импулс и ново съдържание на стратегическото им партньорство при спазване на автономността на взимане на решения. Заявява се, че само ако и двете организации са силни, това може да гарантира сигурността на Европа и не само. В стратегията на ЕС се набляга на необходимостта да се вложат повече усилия в отбрана, киберпрестъпността, борбата с тероризма, енергетиката и стратегическите комуникации. ЕС потвърждава, че за него основна рамка на действие си остава международното законодателство и ООН. Суверенитетът, независимостта и териториалната цялост на държавите, ненарушимостта на границите и мирното уреждане на спорове си остават ключови инструменти за европейската външна политика и сигурност. 

В този смисъл Русия е представена в стратегията като "стратегическо предизвикатество". Всякакви "значителни" промени в отношенията между ЕС и Русия са възможни само при пълно спазване на международното право и принципи. ЕС никога няма да признае незаконното анексиране на Крим, нито ще приеме дестабилизацията на източна Украйна. В същото време ЕС се нуждае от Русия там, където интересите им се пресичат. Частта от стратегията за Русия показва, че Съюзът е в патова ситуация по отношение на тази страна, тъй като не се предлагат никакви конкретни действия за излизане от положението. 

Върховната представителка Могерини защити стратегията си пред Европарламента  като заяви, че ни най-малко не съжалява за времето за публикуването й. Напротив, каза тя пред евродепутатите, точно сега ЕС трябва да се концентрира върху това, което е важно за европейските граждани. Като цяло документът беше добре приет в залата, но някои евродепутати повдигнаха въпроса доколко е реалистично страните-членки да я вземат насериозно и да я прилагат. Този скепсис има солидна база. В проучването [на английски език] на Евробарометър от юни, направено по поръчка на Европейския парламент, за нагласите на европейските граждани за повече Европа се вижда ясно, че по отношение на външната политика апетитите за повече Европа, тоест повече политика на общностно ниво не са големи. 

Подкрепата се движи около 50-те процента. Най-голяма тя е в Кипър, където близо 75% от анкетираните желаят ЕС да прави повече в тази сфера, отколкото сега. В Дания е най-малка подкрепата - около 30%. В България 55% от гражданите искат повече Европа във външната политика. Ситуацията със сигурността и отбраната е доста по-различна. Там подкрепата за повече Европа е много по-голяма. Отново в Кипър тя е най-голяма - 88% и в Дания най-ниска - 40%, но във всички останали страни си остава висока, включително и във Великобритания (56%). В България тя е 73%, а в Хърватия - 61%. 

За някои анализатори стратегията е слаба и беззъба, за други е адекватна. Това, което може да се каже със сигурност за нея е, че тя очертава като най-голямо предизвикателство пред Съюза самия Съюз и неговото оцеляване. Вероятно и затова в документа не е заложено на повече визия и общи действия, а се залага основно на призиви за повече единство, защото разнообразието е налице, само единството все повече липсва. Добър подход в документа е идеята той да бъде преразглеждан веднъж годишно и да се прави преглед на изпълнението й. Ако не друго, това поне ще връща вниманието към общите външнополитически предизвикателства и вероятно ще провокира дебати за това как да бъдат решавани на общностно ниво, а не поотделно, както е в повечето случаи досега.