euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Обиколката на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в шестте страни от Западните Балкани в края на февруари показа колко много ЕС е закъснял, колко много е изпуснал и колко малко прави за район, който през последните години се оказа стратегически важен за Съюза. Замисълът на визитата беше да представи новата стратегия на ЕС за Западните Балкани и тяхната европейска перспектива. Документът сам по себе си, въпреки някои съществени недостатъци, е радикална промяна в отношението на Съюза към процеса на разширяване изобщо. Той е доста по-всеобхватен и прави досега липсващата връзка между разширяването и развитието на самия ЕС. Представянето й от Юнкер обаче направи стратегията да изглежда поредния бюрократичен документ, изпразнен от съдържание. 

В известния със своята ирационалност район бившият премиер на Люксембург имаше трудната задача да говори на две аудитории едновременно - на политическите елити в държави, които самата Комисия описва в стратегията си като "превзети" и на обществата в тези страни, които гледат на ЕС като на решение на проблемите им. И в тази си мисия той се оказа твърде неподготвен и направи няколко сериозни пропуска, които може да се систематизират така:

- Отправи противоречиви сигнали;

- Пренебрегна незаслужено Македония;

- Потупа незаслужено Сърбия по рамото;

- Беше твърде неангажиран в Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина;

- Беше твърде ангажиран в Косово;

- Говори на френски през цялото време, нарочно;

- Бързаше и не отдели достатъчно време за въпроси във всички страни от пътуването;

- Направи опит за извинение за репликата си от 2014-та година, но след това показа, че не е научил урока;

- Затвърди впечатлението у тези страни, че Брюксел е твърде далече.

2025-та е не-дата

Най-големият проблем на стратегията, а оттам и на нейното отстояване в региона, за който е създадена, е датата (2025-та година), която всъщност се оказва не-дата. Когато човек прочете документа в неговата цялост, няма как да не си даде сметка, че поставянето на дори условна дата е трудно обясним ход, защото нито една страна от пакета, независимо колко е технически напред в процеса, няма да бъде готова за членство дотогава. И като говорим за готовност за членство трябва да имаме предвид нещо съвсем различно от затворени глави. Стратегията говори за дълбока манталитетна промяна, каквато е невъзможно да се осъществи в рамките на едно цяло поколение, а какво остава за по-малко от десетилетие. Проблемите, които създаде приемането на България и Румъния неподготвени, а след това и хлътването към антилиберализъм на централноевропейските държави показват, че присъединяването вече е несравнимо по-взискателен процес, отколкото беше преди 20 години. 

Комисията на Жан-Клод Юнкер има проблем с датите още от самото начало, когато при избирането му за председател на ЕК той заяви, че до края на мандата му (2019-та година) няма да има ново разширяване. Това беше напълно вярно и нямаше да се превърне в толкова голям проблем, ако бяха предприети интензивни действия за по-бързата подготовка на района за членство. Само че ЕК не предприе нищо и изпусна нещата от контрол. Напредъкът в сравнение с 2014-та година е незначителен и то само в определени сфери. В най-важните, а именно установяването на върховентство на правото, демокрация, независими институции, борба с корупцията, независими медии и всичко онова, което е описано в член 2 от Договора за ЕС, регионът отбелязва значителен регрес. Това прави поставянето на дата за възможно присъединяване напълно безмислено. 

Поставянето на дата е ненужно и защото процесът е напълно ясен - ако страната-кандидатка е готова, то тя ще се присъедини. За някаква дата на евентуално членство настояваше от години сръбският президент Александър Вучич, тъй като това щеше да му послужи да хвърли нова щепа прах в очите на сръбските граждани с цел да консолидира властта си. Без да е ясно какво точно ще постигне с това ЕК реши да направи отстъпка пред Вучич и постави 2025-та година като условна дата за присъединяване с пълното съзнание, че в момента няма нито една страна-кандидатка, която е в състояние да направи това.

Думите на самия Вучич в Белград по време на съвместната му пресконференция с Жан-Клод Юнкер също показаха колко необяснима е тази дата: "И когато го помолих за някаква ориентировъчна дата, с която бихме могли малко по-оптимистично да гледаме на нашето бъдеще, знаех, че търся нещо, което не е лесно да се получи. Затова и днес не казвам, че 2025-а е гаранция, но е възможно да бъде годината на нашето присъединяване към европейското семейство, ако свършим тежката работа". Освен че не е ясно каква е целта на датата, ЕК влезе в режим на обяснение, че това всъщност е не-дата. Във всяка столица г-н Юнкер обясняваше, а домакините му се съгласяваха, че 2025-та не е дата.

Имаше и случай, когато датата стана повод за поредното презгранично съревнование. Албанският премиер Еди Рама очерта два сценария - или Албания ще влезе в ЕС заедно със Сърбия, нищо че Албания все още не е започнала преговори, или ще се присъедини преди Сърбия. 

В пакет, но поотделно

Друг противоречив сигнал, който Юнкер отправи към шестте страни е, че хем всяка ще върви по свой път и ще се присъедини, когато е готова, хем, че всички ще се движат в пакет. Става дума за две скорости на присъединяване в балканския случай. Първата е непакетна - всяка страна може да работи сама и независимо от другите за изграждане на върховенство на закона, независима съдебна система, свободни медии и т.н. Втората обаче изисква участието и на някоя от другите. Това е скоростта на решаването на граничните и изобщо двустранните спорове. Ако шестте успеят по-бързо да сключат правнообвързващи и тройно гарантирани гранични споразумения помежду си, тогава ще освободят съседите си да работят върху останалите критерии сами. Може да се получи и обратното - първо да успеят да изградят върховенство на закона, а след това да приключат с двустранните спорове, което ми се струва по-слабо вероятно. 

Във всичките шест страни Жан-Клод Юнкер повтаряше неуморно, че ЕС няма да приеме държави с нерешени спорове и че е общност на ценности и върховенство на закона. ПР-посланието му беше, че е дошъл моментът историята да се помири с географията. В същото време обаче, той е ангажиран с някои значително, но с други не е, което показва непоследователност и неразбиране колко взаимосвързани са проблемите в района - Косовският ребус не може да бъде решен само със Сърбия без съдействието и на Албания; Босна и Херцеговина не може да се движи напред без Сърбия да има или по-скоро да спре да има активно участие и без Хърватия; македонският казус не може да бъде решен без Гърция, която бидейки част от ЕС, на практика е внесла този проблем в ЕС. 

Македония - добре се справяте, но си решете проблема с Гърция

Първата спирка от визитата на Жан-Клод Юнкер беше в Скопие. В столицата на бившата югорепублика той направи може би най-много грешки. Най-напред призна, че не е идвал от 2003-та година, а след това веднага каза, че бърза, защото след час и половина трябва да отиде в Албания. А точно в Македония не трябваше да бърза. Това е страната, която пострада най-много от грешната политика на ЕС досега. През 2005-та година, когато й беше даден статут на кандидатка Македония беше най-подготвената от всички. Тя обаче не започна преговори, тъй като Гърция блокира процеса, заради нерешения спор с името. Това тласна страната към развитие на тежък национализъм и авторитаризъм, който върна бившата югорепублика десетилетия назад, а миналата година за малко да я изправи пред междуетнически конфликт. 

Откакто правителството на Зоран Заев е на власт, Македония полага изключителни усилия да навакса пропуснатото. Направи няколко значителни отстъпки към съседите си и това намери добра почва в България, с която сключи дългоотлаганото споразумение за приятелство. След това Скопие протегна ръка и към Атина. Преговорите за името на бившата югорепублика бяха възстановени и текат интензивно. Едновременно с това македонското правителство работи активно и по плана за реформи. Точно затова, страната имаше нужда от окуражаване и силно политическо ангажиране. Премиерът Заев изрази надежда, че страната му още тази година ще получи зелена светлина за започване на преговори, което може допълнително да окрили Македония и да я извади окончателно от рисковата зона. 

Уви, Юнкер пропиля този шанс. Той изрази задоволство от напредъка, който страната отбелязва при извършването на реформи. Похвали я и за договора за приятелство с България, но след това поля домакините си със студен душ: "Но не сме дошли тук да ви дадем окончателна дата, а само да ви кажем, че сте на прав път и да продължавате по пътя на реформите. След няколко месеца ще дадете възможност на ЕК да изпрати на Съвета покана за отваряне на преговорите. Но все още не сме там. Има няколко стъпки, които трябва да бъдат направени", каза той. А на сбогуване добави по пилатски: "Свършете си работата с Гърция и Гърция да свърши работата си с вашата страна". 

Посланието е много разочароващо, тъй като Комисията години наред правеше препоръки Съветът да започне преговори с Македония, въпреки че тогавашното правителство на Никола Груевски системно подкопаваше крехките демократични устои на страната и я отдалечаваше от европейския й път. 

Албания - продължете реформите!

Албания беше втората спирка от обиколката на Юнкер. В Тирана той специално подчерта нуждата Албания да работи върху борбата с организираната престъпност, избора на съдии, организацията на съдилищата и трибуналите. Той призова да не се чака последния момент за решаването на териториалните спорове. Това, което пропусна да каже е какви усилия влага ЕК в посредничеството си за решаването на съдбата на Косово, с което албанското правителство поддържа много близки отношения, а премиерът Рама често прави провокативни изказвания, които възпаляват в Сърбия страхове от "Велика Албания".

Разбира се Юнкер не е бавачка, която трябва постоянно да разтървава биещи се хлапета, но при положение че Комисията е силно ангажирана с преговорите Белград-Прищина, щеше да е добре да отправи ясно послание в Тирана, че от нея също зависи добрият изход на преговорите. Възможно е да е казал това в разговорите си с албанските власти, но пропусна да го спомене на съвместната пресконференция. 

Юнкер беше популист с Вучич

Знаейки буйния характер на сърбите и особено на техния лидер Александър Вучич, който често свежда всичко до чест и достойнство, Жан-Код Юнкер влезе в ролята на популист като каза пред камерите всичко онова, което Вучич искаше да чуе - че Сърбия е много важна, че всички говорят за Сърбия, че никой нищо не налага на Сърбия ("Тази визита не е инспекция"), че са предприети много реформи. Покрай хвалбите г-н Юнкер успя да промъкне и няколко добре завоалирани критики. Той акцентира върху върховенството на закона и основните права, а в самото начало каза, че иска да благодари на президента, както на принц или на кралска особа, което несъмнено е намек за това в какво се е превърнал Вучич. 

По диалога между Белград и Прищина Юнкер каза, че ЕС не очаква нищо по-малко от правнообвързващо споразумение, но се измъкна като добави, че не е работа на Съюза да определя какво точно трябва да съдържа това споразумение. Юнкер съобщи също, че е провел много откровен и отворен разговор с Вучич, за което можеше да се съди по изказването на самия Вучич. "Няма да е възможно да живеем в миналото, както десетилетия и векове назад най-много обичахме да говорим за нашите митове и всичко останало, което ни се е случвало преди 200-300 години". Сръбският президент знае, че вече наближава моментът на избора, но му се иска да не е сам в този избор, а ако може отговорността да бъде споделена от ЕК и други световни играчи. 

Юнкер се извини в Черна гора

В страната, която чисто технически е най-напред в присъединителния процес, Юнкер направи обръщение в парламента. Речта му беше бойкотирана от част от опозицията. По този повод той заяви, че никога не е бил привърженик на политиката на празния стол. Става дума за френския бойкот от 1965-та година в знак на протест срещу инстицуионализирането на ЕС. След това той направи нещо като извинение за репликата си от 2014-та година, че няма да има до края на мандата му ново разширение, като каза, че е получил много писма от на разочаровани граждани от Черна гора. Той увери, че ЕС ще има повече от 27 страни-членки. Пред черногорските депутати той специално акцентира на независимостта на медиите, което е сериозен проблем в Черна гора. 

Твърде неутрален в Босна

Най-разочароващо беше представянето на Юнкер в Босна и Херцеговина. Там той също държа реч в парламента, но тя беше слаба и твърде неангажирана. Той се опита да обясни на все по-настървените едни срещу други етноси в страната, че патриотизмът не е национализъм, а точно обратното. Не е противоречие да си едновременно люксембургец и европеец, каза той, намеквайки им, че няма конфликт в това да си едновременно хърватин и босненец или мюсюлманин и босненец, или сърбин и босненец. Предвид ситуацията, в която се намира БиХ в момента тези думи са твърде слаби и идват твърде късно. 

По време на визитата му бяха връчени отговорите на въпросника, който ЕК изпрати преди повече от година и с който се прави първата крачка към започване на преговори за членство. Това беше доста символичен акт, тъй като на всички е ясно, че БиХ няма сигурна европейска перспектива, докато междуетническото напрежение не бъде намалено и не изчезне заплахата за оцеляването на държавата. Юнкер не спомена нито дума за това, а още по-малко за евентуален ангажимент на ЕС в страна, към която няколко неприятелски за ЕС външни фактора проявяват интерес - Русия и Турция.  

Юнкер в Косово

Най-интересната част от визитата на Юнкер в страните от Западните Балкани беше в Косово и по-точно разговорът с обществеността в сградата на общината в Прищина. Този разговор разкри много силен символизъм за дълбокия лед между страните от региона и ЕС. Срещата беше между Юнкер, върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи), еврокомисаря по преговорите на разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП), шефката на офиса на ЕС в Косово Наталия Апостолова и студенти, журналисти и общественици. Личеше си колко много е неизговореното помежду им, колко далечни са тези вселени, как всяка дума се върти от всички страни, за да се намери нещо скрито.

Един от запомнящите се епизоди в едночасовата среща беше размяната на упреци, прераснали в шеги между косовски журналист, Юнкер и Хан. Всичко започна с анонса на Наталия Апостолова, че журналистите в Косово играят много важна роля - репликирана от Юнкер с думите, че е така и другаде - и добавката на Апостолова, че те са и създатели на мнение. Косовски журналист се оплака, че не е имал шанс да интервюира нито един от тримата европейци. Първият му въпрос беше по повод уводните думи на Юнкер, когато каза, че е по-скоро настроен да слуша, отколкото да говори. "Човек може да остане с впечатлението, че нямате много какво да ни кажете в Косово".

Юнкер отрече, като каза, че това впечатление е грешно. Вторият въпрос беше за това, че Косово е последна спирка от обиколката на шестте западнобалкански държави и дали това не оставя впечатление, че това е последната държава, която ще се качи на евроинтеграционния влак. "Шегите се подобряват", отвърна Юнкер. В размяната се намеси Хан, като предложи медиите да допринесат към това да се избегне впечатлението, че този район е водещият в света по отношение на конспиративните и параноични теории. В този смисъл това, че Косово е последната спирка означава, че "запазихме най-доброто за накрая", каза той. Това оживи залата, но само си представете сръбската реакция.

Най-смисленото и силно послание към Западните Балкани отправи от Косово г-жа Могерини като каза, че е крайно време регионът да остави миналото на мира. "ЕС тръгна през 1957-ма година, точно 12 години след края на Втората световна война, така че може би е време да помислим за следващата крачка". Според нея, регионът е като малък макет на ЕС и причините, които са го създали - мира и помирението. Най-трудната част от срещата на тримата европейски лидери в Косово беше да кажат какво следва, когато Косово и Сърбия изпълнят своята част от сделката, а все още има пет страни-членки на ЕС, които не са признали Косово. На този въпрос нямаше отговор, а той им е доста по-важен от поставянето на конкретна дата за членство. 

Всъщност Балканите не искат много - само повечко внимание

Нещото, което обедини всички страни от обиколката на Юнкер беше, че бяха много щастливи от визитата му. В Сърбия през цялото време се говореше, че най-сетне й се обръща внимание от високо. В Албания премиерът Рама каза, че това е изпълнено обещание. Посещението на Жан-Клод Юнкер е първото на председател на ЕК от 2011-та година насам, когато част от страните в региона посети предшественикът му Жозе Мануел Барозу (Португалия, ЕНП). Преди това, през 2006-та година, Барозу направи пълна обиколка на региона. Върховната представителка за външната политика за първи път посети всички страни от ЗБ6 едва миналата година. Посещавала ги е поотделно, но не и заедно. 

Не е изненада при такава рядкост, че обиколката на Юнкер беше описана в района като "историческа". Той обеща в Белград, че това няма да е последната му визита и дано изпълни обещанието си, защото каквито и документи да приеме Брюксел, те не могат да заменят контактите на терен, общуването с гражданите, отговарянето на въпроси на медиите, наглеждането на всички проекти, финансирани с европейски пари, а повечето от тях тепърва предстоят. Любопитна подробност от обиколката на Юнкер в региона беше, че той избра през цялото време да говори на френски. Сам обясни, че просто в момента е на кеф за френски и напомни, че това е един от официалните езици на ЕС. 

Това може да се приеме и като закачка с често заявяваното желание на сръбски лидери в Брюксел да говорят на сръбски, защото "имат право на това". Но може и да е поредна проява на злорадстването на Юнкер по повод напускането на Великобритания. Юнкер е казвал преди, че ще се радва френският да замени английския като основен език в ЕС след Бризхода. Посланието в район като Западните Балкани обаче може да бъде възприето и като дистанциране - далечната Европа, в която се говори на френски.