euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Една добра и една лоша новина за Западните Балкани в последните седмици. Добрата новина е, че Европейският съюз най-сетне стигна до прозрението, че има нещо гнило на Балканите и узря за промяна на повествованието. Лошата е, че това е твърде късно и твърде малко. От месеци районът се тресе от нестабилност и засега само словесни конфликти, които вдигат напрежението до нивата отпреди началото на кървавия разпад на бивша Югославия. Македония имплодира в тежка политическа криза, която има потенциала да се превърне в междуетнически конфликт; в Босна и Херцеговина напрежението между хървати, сърби и бошняци се покачи застрашително заедно с подстрекателската реторика, едностранните провокативни действия и заявленията, че Дейтън е мъртъв; Сърбия е в постоянна предизборна кампания, като цената постоянно се качва и поради това се излъчват сигнали, които възпаляват стари рани в целия регион. В допълнение кампанията има и тежък геополитически привкус. 

Черна гора се старае отчаяно да достигне до бреговете на НАТО, но дългата ръка на Русия се опитва да я върне обратно в руската сфера на влияние чрез брутална намеса във вътрешната политика. Косово е жертва на отношенията си със Сърбия и на неспособността на политиците си да работят за националния интерес. Албанските политици най-сетне осъзнаха какво е нужно да направят, за да излязат от блокадата, в която сами вкараха страната, но ги отнесе геополитическото течение. Така за първи път в най-новата история на разширяването на ЕС Европейският съвет приключи годината без заключения за страните-кандидатки. Цялостното глобално усещане за несигурност се чувства много по-силно в район, който неслучайно носи етикета "буре с барут". 

Балканите може лесно да се превърнат в шахматна дъска

Напрежението в района влезе в полезрението най-напред на Европейския парламент, където словенският евродепутат Иво Вайгъл (АЛДЕ) поиска да се проведе специален дебат във външната комисия, но той протече без участието на ключови играчи. Вятърът на промяната дойде с турнето на върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) в шестте балкански държави в началото на март. Федерика Могерини имаше за цел да отправи няколко, иначе много важни послания в шестте държави, но обиколката й се оказа сблъсък с реалността и отрезвяване за истинските проблеми пред тези страни. В Черна гора на поканата й за дебат в парламента не се отзова опозицията, предвождана от Демократичния фронт, който се ползва с подкрепата на Русия. 

В Македония разговорите й с президента Георги Иванов бяха продължителни и тежки, тъй като й се наложи да обяснява азбучни истини за това що е то демокрация и да предава послание от шефа на НАТО Йенс Столтенберг в същия дух; а в Сърбия речта й в Скупщината беше съпътствана от непрестанни викове от страна на Шешельевите радикали в подкрепа на Русия и против ЕС. Цели двадесет минути скандиранията не спряха. Бившата италианска външна министърка се справи умело като омаловажи представлението, припомняйки, че в миналото си на депутатка в италианския парламент е свикнала на подобни неща. Нещо повече, тя каза, че такива неща са нормални и в други страни-членки на ЕС. "Може би моите събеседници днес в парламента не бяха готови да приемат факта, че бях готова да се справя с политическите отношения в сложна среда", каза тя на съвместна пресконференция по-късно с премиера Александър Вучич, който се извиняваше дълго и продължително от името на Сърбия. 

След завръщането си от балканското турне Федерика Могерини призна, че за първи път е осъзнала колко много този район е изложен на различни предизвикателства и напрежение. "Балканите лесно може да се превърнат в шахматни дъски, където да се играят големи игри за влияние", каза тя след като отчете резултатите от пътуването си пред министрите на външните работи на ЕС. Тя каза също, че е притеснена за ставащото там, но същевременно изрази надежда, че благоприятен изход е възможен. "Да, върнах се от Балканите притеснена в някои случаи, но и пълна с оптимизъм и надежда, защото където и да срещнех студенти, граждани, гражданското общество, но и много политически и социални сили в целия регион, видях огромната подкрепа и доверие в ЕС". 

Не малка част от министрите също изразиха притеснение от ставащото на Балканите и дори признаха, че през последните години ЕС на практика се е оттеглил от района и вакуумът се запълва от други сили. Хърватският външен министър Давор Иво Щир заяви, че ЕС трябва по-силно да се ангажира на Западните Балкани. Той беше изцяло концентриран върху това да обясни на колегите си колко е сериозна ситуацията в БиХ и колко е важно лидерите в страната да бъдат окуражени да се ангажират с промени в изборния закон до юни. "Ситуацията на Западните Балкани е такава, че изисква много по-силен ангажимент на ЕС. Стана дума и за това, че държави, които са извън ЕС през последните години засилиха присъствието си. Важно е районът на Югоизточна Европа да не бъде територия на конфликти, а на сътрудничество", бяха думите на хърватския министър, който избегна да назове Русия поименно, въпреки конкретния въпрос на журналист.

Френският му колега Жан-Марк Еро изрази притеснение от ставащото в района, особено след като миналата година в Париж се проведе редовната среща с шестте страни в рамките на Берлинския процес, която по неговите думи е била много конструктивна. Според него е възможен риск от ескалация, но все пак трябва да се отчете и факта, че районът е в избирателен период. Той призова за умереност и конструктивност. Най-критичен беше словашкият външен министър Мирослав Лайчак, който е бивш представител на ЕС за БиХ. "Всички изтъкнаха факта, че в последно време ЕС изостави района и резултатът, който виждаме е отслабване на проевропейските сили в страните и сме отворили пространство за други игрчи, което не е ненормално", каза той след края на срещата на външните министри в Брюксел на 6 март. 

Лайчак добави, че министрите са се съгласили, че е нужно да се върне доверието в процеса на разширяване. "Вярвам, че това ще се отрази ясно и в региона чрез наше политическо присъствие, чрез това процесът да не е толкова технически, а повече политически, да престанем да се правим, че предлагаме европейска прерспектива, а страните да спрат да се правят, че са сериозно ангажирани с реформите. И да станем сериозни едни към други", призова словашкият топдипломат. 

Министрите приветстваха смяната на реториката, която Федерика Могерини предложи. В столиците на шестте балкански държави тя обясни, че не харесва думата "разширяване", а повече предпочита "реобединение". Друго нейно послание е, че ЕС е това, което е днес, защото страните-членки са избрали сътрудничеството след Втората световна война, вместо конфронтацията. Третото й много важно послание беше, че визитата й точно след представянето на Бялата книга за бъдещето на Европа на Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) означава желание Западните Балкани да бъдат включени в този дебат. Нещо, за което euinside е призовавал в свои текстове.

От визитата й може да се направи извод, че в известен смисъл тя е вдигнала ръце от балканските политици и затова се беше съсредоточила върху това посланията й да достигнат до младите и гражданското общество. В речите си пред студенти тя отправи призив към младото поколение и гражданското общество да спре да е търпеливо и да каже на лидерите си какво иска. "Не, не призовавам за демонстрации, изобщо", каза тя, но напомни по време на лекцията си в университета в Тирана, че младите са не само бъдещето, но и настоящето.

Подобни послания тя отправи и в останалите държави. Федерика Могерини напомни, че често се създава усещането, че процесът на евроинтеграция се движи отвън, от Брюксел, от институциите, но всъщност това е общ избор. И Брюксел има какво да промени, но и страните от Западните Балкани имат още много какво да направят, за да се превърнат в общество, да изградят институции, независими съдебни системи, да въдворят върховенство на правото. "Това е път, по който вървим заедно. Това е споделено решение и споделено пътуване, което правим заедно", каза тя. 

Министрите на външните работи на страните-членки одобриха промяната на подхода и повествованието. В заключенията си Съветът по външни работи акцентира върху нуждата да се подходи по-сериозно към населението на района чрез публична дипломация, по-добро разяснение на ползите от европейския път, а именно върховенство на закона, трансформация на обществата в икономическо и социално отношение. 

Посланието на Юнкер беше грешка

Темата за Западните Балкани влезе и в дневния ред на пролетната среща на върха на ЕС, която се проведе на 9 март. Лидерите на 28-те страни-членки обсъдиха темата по време на вечеря. Това само по себе си е новина, което само показва доколко ангажиран е ЕС със ставащото в района на Западните Балкани. Това донякъде обяснява и защо посланието на лидерите беше доста по-меко и общо. Колкото и парадоксално да звучи, най-ангажирана с темата се показа британската премиерка Териса Мей, която преди вечерята заяви, че възнамерява да сподели с колегите си колко голяма е опасността от увеличаване на нестабилността в района, което представлява риск за "нашата колективна сигурност".

Тя също така заяви, че ще призове международната общност да направи повече, за да се бори с организираната престъпност в региона. Териса Мей обърна специално внимание на Черна гора в контекста на проваления опит за държавен преврат през октомври. "Ще призова да направим повече, за да се противопоставим на дестабилизиращите дезинформационни кампании на Русия и да увеличим видимостта на западния ангажимент към този район", категорична беше премиерката на страната, която всеки момент (29 март) се очаква да започне преговори за напускане на Съюза. В този смисъл трябва да се отбележи и още едно послание на Федерика Могерини в шестте държави. Тя увери, че макар да предстои Великобритания да напусне, ЕС няма да спре на 27. 

Териса Мей подплати думите си и с конкретни действия като заяви, че следващата среща на върха, посветена на Западните Балкани ще се проведе във Великобритания през 2018-та година. Тази година домакин ще бъде Италия. Според председателя на Европейския съвет Доналд Туск ситуацията в района е излязла извън контрол, донякъде заради "нездрави външни влияния, които дестабилизират няколко държави от известно време", каза той преди началото на дебата за Западните Балкани. След разговорите си, определени от мнозина като качествени и конструктивни, лидерите излязоха с декларация, която е значително под очакванията. В няколко изречения се казва, че районът е нестабилен, че е важно да продължи по пътя на реформите, на добросъседските отношения и регионалното сътрудничество. И накрая се затвърждава европейската перспектива на страните от региона. 

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни (ЕНП, Италия) заяви, че районът се нуждае от повече Европа и от по-силен ангажимент за политическо и икономическо сътрудничество. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер от своя страна трябваше да отговори на неудобния журналистически въпрос дали неговото послание от 2014-та година, че в рамките на неговия мандат ново разширяване няма да има. "Не мисля, че беше грешка моето послание отпреди 3 години, когато обявих през юли 2014-та година, че няма да има разширяване по време на мандата на тази ЕК, тъй като всъщност никоя кандидатка не е готова да се присъедини. Ние не спряхме преговорите за разширяването. Назначих комисар за преговорите - г-н Хан - който върши добра работа", отговори той. 

Няколко дена по-късно, по време на дебат в Европарламента г-н Юнкер все пак призна, че неговата реплика от 2014-та година е предизвикала объркване на Балканите и че районът е най-сложният в Европа. Той призова за рестартиране на евроинтеграционния процес. Повечето лидери обаче се концентрираха върху външното влияние върху страните от региона. Според Ангела Меркел, европейската перспектива на Западните Балкани е налице, но тя не е безусловна. В момента Русия и Турция се опитват да се възползват от ситуацията в района, но ЕС трябва да продължи с проектите си. "Много е важно да дадем ясно да се разбере, че ние като страни-членки на ЕС не само имаме интерес в този специфичен район, но и искаме да го придърпаме по-близо до европейското семейство", беше посланието на германската канцлерка. 

Италианският министър-председател Паоло Джентилони също посочи, че не може да се пренебрегнат "фундаменталните интереси на геополитически фактори" в района. Според него геополитическият риск и увеличаването на рисковете е съвсем реално. "Проблемът не е кога коя страна ще влезе в ЕС. Проблемът е да се отправи ясно послание, че пътят на присъединяване е отворен", каза той след края на срещата на върха на 10 март. 

Какво значи европейска перспектива?

Всъщност, независимо от изказванията, Европейският съвет отново е някак дистанциран в ситуация, която изисква много повече от потвърждаване на европейската перспектива - лексика, която имаше някакъв смисъл в далечната 2003-та година, когато беше употребена по време на срещата в Солун. Оттогава досега се промени много и залозите се покачиха значително. Факт е, че повечето страни от района са на европейския път, но е вярно също така, че нестабилността се завърна, а заедно с нея и дестабилизиращите външни фактори. Геополитическите размествания пък напомниха на европейския елит колко стратегически важно място са за континента.

Шаблонът на ЕС за евроинтеграция не работи добре в район с толкова много наследени и нерешени проблеми, основният от които е постоянното избутване на демокрацията и завръщанията към миналото. Трудно е приложим и при такова геополитическо напрежение. Десет години след Солунската среща на върха, когато беше заявена пълна подкрепа за европейската перспектива на балканските държави, вече имаше нужда от рестартиране на процеса. Тогавашният еврокомисар за разширяването Щефан Фюле (Чехия, Социалисти и демократи) се опита да вдъхне нов живот в разширяването, защото процесът на практика беше напълно спрял. Опитът му не се оказа особено успешен, защото не беше подкрепен ясно и недвусмислено на най-високо ниво - от Европейския съвет, където ветото на Гърция върху преговорите с Македония доведе бившата югорепублика до състояние на провалена държава. 

По време на визитата си в Скопие Федерика Могерини констатира, че политическата криза в страната може да прерасне в междуетнически конфликт. Нещо, което всички смятахме, че е избегнато по време на разпада на бивша Югославия. А сега, вместо Македония да е вече или пред прага на членството, или дори вече член (тя трябваше да започне преговори през 2005-та година заедно с Хърватия) страната е в опасна ситуация. Това е урок, който може да струва скъпо и на самия ЕС, не само на македонските граждани. ЕС проспа и ставащото в Сърбия, като смяташе, че посредничеството му в диалога между Белград и Прищина е напълно достатъчно условие за справяне със ситуацията. Само че това е диалог, който може да продължи без край, ако не бъде изговорена крайната цел - признаване на Косово или друго? Ако е друго, какво да е то? Това отлагане на взимането на решение по проблем, който постоянно налива масло в огъня и се изпозва от безотговорни политици за трупане на електорални точки, се плаща после с лихвите. 

В Черна гора ЕС се оказа в неловката ситуация да избира между демократурата с проевропейско лице и Русия. А тъй като за ЕС проблемът в Сърбия беше само Косово, затова Съюзът проспа бомбата с часовников механизъм в Босна и Херцеговина. В този смисъл най-близо до реалната оценка на ситуацията беше словашкият външен министър Мирослав Лайчак, който сложи пръст в раната - ние се правим, че ги интегрираме, те се правят, че се интегрират. Както този сайт е писал неведнъж, досегашният шаблон на присъединяване просто не работи в толкова сложна и геополитически заредена среда. ЕС ще трябва да направи много повече от това да приеме декларация, с която препотвърждава европейската перспектива на тези страни, чиито лидери използват тази перспектива единствено с електорални цели. 

Най-напред трябва да се сложи веднъж завинаги край на ветото на единствена членка като средство за решаване на двустранни проблеми. Втора стъпка трябва да бъде засилване на присъствието на висши европейски чиновници, които да говорят конкретно какво ЕС вече прави за гражданите. Такъв опит направи Федерика Могерини, когато обясни в сръбския парламент какъв е размерът на европейските инвестиции в Сърбия. По-късно сръбският премиер я допълни като заяви, че само Германия дава работа на 33 хиляди души в Сърбия, Италия - 23 хиляди, а Австрия - 20 хиляди. ЕС е най-сигурният пазар, каза още г-н Вучич. Решението на г-жа Могерини да говори повече на младите и гражданското общество е добра идея, която трябва да продължи, но това не отменя да се търси подход и към политическия елит. 

ЕС трябва да помисли и в това да инвестира в медия, която да има свой профил и която да работи на местните езици по подобие на вече съществуващите Al Jazeera Balkans и N1. Функцията на тази медия трябва да бъде да се бори с дезинформацията и руската пропаганда като предоставя точна информация за ЕС, процеса на разширяване в детайли, европейските инвестиции в тези страни, движението на местните граждани към ЕС, образователните им възможности в ЕС и т.н. Това е най-сигурният начин да се осигури повече видимост на ЕС в този район.

ЕС предстои да навлезе в нова фаза на обсъждане на бъдещето си. Този разговор трябва да се пренесе на най-високо равнище и в шестте балкански държави, за да може в него да бъдат въвлечени опозиционните сили и гражданското общество. И не на последно място европейските политически партии и лидери трябва да спрат да подкрепят провалени политици и партии. Това никога не завършва добре. Не на последно място ситуацията на Балканите трябва да се наблюдава много по-редовно, отколкото досега и да се докладва на министрите на външните работи и на лидерите в Европейския съвет на всяка тяхна среща.

Външната комисия на ЕП все по-често кани високопоставени представители на някои държави, но може и трябва да се направи много повече - изслушвания на лидерите на тези държави в пленарна зала, на опозицията, на граждански представители по подобие на това, което се прави редовно за Унгария или Полша. Това ще позволи да се чуят онези гледни точки, които контролираната медийна среда в тези държави заглушава.