Прецедентът Юнкер

Аделина Марини, July 18, 2014

Няма никакво съмнение - Европарламентът този път спечели в битката със Съвета, само че има опасност това да се окаже Пирова победа. Жан-Клод Юнкер вече е избран за шеф на ЕК, но начинът, по който ЕП се опита да изтъргува подкрепата си за него беше далече от претенцията "Този път е различно". Голяма сянка на още-от-същото беше хвърлена в самото начало от работа на този парламент, като една от най-кресливите групи за промяна, участва в статуквото без грам притеснение. Затова новият мандат ще бъде голямо изпитание за готовността на Европарламента или поне на проевропейските сили в него да използват голямата лъжица, която взеха на евроизборите тази година. В този смисъл е много добра новина, че именно Жан-Клод Юнкер застава начело на Европейската комисия, защото той не излъчва нищо повече от реализъм и разум в период на сериозни политически промени както в страните-членки, така и в Европарламента. Юнкер прожектира реализъм и по време на срещите му с политическите групи, и в програмата [на английски], която представи в пленарната зала преди гласуването на кандидатурата му.

Няколко нюанса прозрачно

По време на кампанията за евроизборите една от основните мантри беше, че трябва да се сложи край на статуквото и задкулисните сделки. Най-гласовити защитници на тази теза бяха британците, които и в Европарламента заявяваха многократно, че повече няма да толерират задкулисни сделки. Уви, групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), която след изборите стана третата най-голяма политическа сила в Европарламента, изневери на принципите си още в самото начало. След като държавните и правителствени ръководители номинираха Юнкер официално за поста шеф на ЕК, започнаха и консултациите му с политическите групи. Трите най-големи от тях обаче - ЕНП, Социалисти и демократи (СиД), ЕКР - проведоха тези консултации при затворени врати, докато всички останали направиха разговорите си с Юнкер публични.

АЛДЕ, Европа на свобода и пряка демокрация (ЕСПД) на Найджъл Фараж, Зелените и крайната левица, ръководена от Габриеле Цимер, предаваха пряко в интернет срещите си с Юнкер. Трите най-големи групи обясниха в отоговор на въпрос на този сайт, че става дума за редовни срещи на групата, които по традиция на се публични. Според обясненията им, не става дума за изслушвания на Юнкер, както другите групи са ги нарекли, а за редовни срещи на групите. И въпреки че по традиция тези срещи са закрити за медии, и трите групи пускаха редовни съобщения в Twitter. По-малките групи, начело с либералите на Ги Верхофстад се възползваха максимално от ситуацията, за да разкрият пред много по-широка аудитория, че по време на закритите срещи са се правили пазарлъци за някои от големите постове в ЕС. Това поставя Юнкер в много по-сложна ситуация от тази, която имаше с Великобритания, защото сега освен, че ще трябва да търси баланс със Съвета, се налага да намери най-малкото общо кратно и с политическите групи в Европарламента.

Затова и той се опита да не обещава повече, отколкото може да даде и постоянно охлаждаше интеграционистките стремежи на някои групи или отделни евродепутати. Много от тях задаваха на Юнкер десетки конкретни въпроси, които обаче той отбиваше с аргумента, че ЕК не е толкова независима, колкото изглежда. Доста силно си пролича кои са новобранците в Страсбург и кои са стари кучета, тъй като новите евродепутати задаваха въпроси с хъс и все още с национална предизборна настройка, докато ветераните знаеха докъде могат да стигнат с исканията и използваха дебатите, за да правят политика. Макар да има конкретна програма от десет точки, Юнкер даде ясно да се разбере, че от него лично не зависи много, докато все още не са предложени имената на еврокомисарите. Програмата трябва да се обсъди в Колежа, когато той е напълно сформиран, за да се чуе мнението и приоритетите на всеки един от комисарите, каза Юнкер няколко пъти.

Същевременно, освен че програмата му трябва да бъде "одобрена" от предложените от правителствата на страните-членки еврокомисари, ЕК трябва да се съобразява в своята работа и от стратегическите насоки, които Европейският съвет постави на 27 юни основно с идеята да озапти всякаква потенциална самостоятелност от страна на Юнкер и неговата Комисия.

С въвеждането на процедурата на шпиценкандидатите се създава прецедент, който ще има сериозни последици за бъдещето на съюза. На практика кутията на Пандора вече е отворена, защото от една страна хем Юнкер е избран директно от избирателите, хем от Европарламента, хем от страните-членки. Самият той като личност е много силна фигура, която има огромен опит в намирането на решения дори и на най-невъзможно изглеждащите проблеми, но определено в следващите пет години управлението му ще е ходене по въже. Европарламентът няма да се откаже от амбицията да продължи да увеличава властта си, а Съветът ще се опита да предотврати повторение на фиаското с Великобритания. Лидерите дадоха много ясно да се разбере на юнската им среща на върха, че ще мислят по този въпрос съвсем скоро. Донякъде обнадеждаващо е, че шефът на Европарламента, който изигра централна роля в прокарването на идеята за шпиценкандидатите и сам беше такъв, призна, че идеята е била спорна. Той направи това признание не някъде другаде, а именно пред Европейския съвет.

Това означава, че за следващите евроизбори ще се мисли доста по-отрано и без извиване на ръцете за това как точно ЕС да се приближи към гражданите без обаче да се отнема от властта на националните политици. Означава също, че Мартин Шулц засега слага оръжието на земята. Дали парламентът ще бъде озаптен от това да не съумее да се възползва от постигнатото ще зависи и от това как Мартин Шулц ще се държи начело, и от неговия наследник след две години и половина.

Скритият топ-пост

Благодарение на разминаването във вижданията дали Юнкер се явява на редовни срещи на политическите групи или бива изслушван стана ясно, че има още един ключов пост, за който не се говори особено много, но който изпъкна като много важен за парламента. Става дума за еврокомисаря на икономическите и финансовите въпроси, заеман досега от финландеца Оли Рен. По време на срещите на Юнкер с политическите групи и дебатите преди гласуването в пленарната зала най-честите въпроси към него бяха свързани именно с икономиката на съюза. Впрочем и програмата му е изцяло ориентирана към справяне с икономическите проблеми и най-вече безработицата. Тя е озаглавена "Ново начало за Европа: Моята програма за заетост, растеж, справедливост и демократична промяна". През изминалия мандат на ЕК постът беше сериозно подсилен. Това вече е първи заместник-председател на ЕК, който отговаря не само за икономическите и финансовите въпроси на ЕС като цяло, но и за еврозоната.

Барозу направи това, за да отговори на появилите се за кратко желания в ЕС да се създаде общоевропейско министерство на финансите. Барозу призова лидерите на страните-членки в края на юни да запазят този пост непокътнат, а в парламента започна битката за това на коя политическа сила да бъде даден той. Социалистите са заявили, че желаят този пост да бъде за тях. Те настояват още и за позицията на външния представител на ЕС (наследникът на Катрин Ащън).

ЕНП също се стреми към това място или поне да вземе евентуална постоянна позиция шеф на Еврогрупата (в момента поста се заема от Йерун Дайселблум, който обаче паралелно с това е и министър на финансите на Холандия). Междувременно, докато течаха политическите консултации с Юнкер, ресорните парламентарни комисии проведоха изслушвания за попълненията на станалите евродепутати четирима еврокомисари, сред които и Оли Рен. На негово място ЕП гласува бившия финландски премиер Юрки Катайнен. Той е единственият, за когото се знае, че ще бъде кандидата на Финландия и за следващия мандат. Липсата на яснота как ще се разпределят топ-позициите в ЕС, сред които очевидно е и този еврокомисарски пост, силно си пролича по време на изслушването на Катайнен, който в качеството си на премиер беше традиционно доста откровен и разговорлив, докато в икономическата комисия изглеждаше неуверен, обтекаем и звучеше силно политически.

Юрки Катайнен говореше точно като политик за разлика от предшественика си, който беше по-скоро експерт и технократ. Евентуалното политизиране на именно този пост ще създаде два много сериозни властови центъра в ЕК - около вече политизирания пост на шефа на ЕК и неговия заместник. Ако двамата са от различни политически семейства, провеждането на икономическата политика на Комисията ще бъде доста трудно. Вероятно това е и една от причините защо Юнкер се опита да представи по-скоро центристка програма, отколкото чисто дясна или лява платформа на фона на доста идеологическата предизборна кампания. През последните пет години постът на Оли Рен (Катайнен) се превърна в изключително важен, заради кризата. След реформата на Пакта за стабилност и растеж и създаването на допълнително законодателство и за еврозоната, и за ЕС като цяло - Европейският семестър и тупак (пакета от две законодателни предложения за по-тясна координация на икономическата и бюджетната политика на страните от еврозоната), икономическият еврокомисар започна да отговаря за набелязването на реформите, които държавите-членки трябва да изпълняват и да следи изкъсо дали го правят.

Европейският дневен ред вече е изцяло доминиран от Европейския семестър, който започва през есента с представянето на Годишния обзор на растежа, но от миналата година се представя и междинен доклад за изпълнението на конкретните препоръки. Те от своя страна се издават в началото на лятото, но преди това излизат зимната и после пролетната икономическа прогноза. Важността на този пост беше изтъкната и от хърватския премиер Зоран Миланович в началото на срещата на върха на 16 юли, която беше планирана за обсъждане на кандидатури за останалите два основни големи поста - върховен представител за външната политика и наследник на Херман Ван Ромпой. Хърватия е шеста поредна година в рецесия, в процедура по прекомерен дефицит и с особено конкретни препоръки. Затова и министър-председателят заяви, че за него е много по-важно да се обсъжда кой ще наследи Катайнен в новия мандат, отколкото кой ще наследи Ащън, тъй като така или иначе ЕС няма кой знае колко обща външна политика.

Хърватия си дава сметка за важността на икономическия ресор и след като партията-членка на ЕНП Хърватски демократичен съюз (HDZ) устоя на натиска да се откаже от място във влиятелната икономическа комисия в Европарламента и има там един депутат - г-жа Ивана Малетич. Шеф на комисията, впрочем, е италианският евродепутат от групата на Социалистите и демократите Роберто Гуалтиери. Засега обаче икономическият ресор не е официално сред обсъжданите топ-позиции от лидерите, които ще се съберат отново на 30 август, за да довършат разпределението на постовете, така че да може да започнат изслушванията на кандидатите в Европарламента през септември.

Програмата на Юнкер - умерен интеграционизъм

Пред евродепутатите Жан-Клод Юнкер представи програма от десет точки, в която има някои сериозни новости, но като цяло е в духа на приемствеността. Тя се фокусира основно върху възстановяването на икономиката с ясно разпределение на отговорностите и функциите. Философията на Юнкер е, че растежът е невъзможен върху планини от дълг, както и че работните места се създават от фирмите, ако имат добри условия за това, а не от правителствата или европейските институции. Затова той предлага в следващите години европейският бюджет да се използва по-добре и по-целенасочено към стимулиране на инвестициите. Той предлага да се договорят допълнителни до 300 млрд. евро публични или частни инвестиции в реалната икономика през следващите три години. Приоритетни за инвестиции трябва да са инфраструктурата и особено енергийната, образованието, възобновяемата енергия и енергийната ефективност. Остава си ангажиментът му за създаването на енергиен съюз.

По отношение на фискалната политика Юнкер ще следва Жозе Мануел Барозу, но не съвсем. По настояване на италианския премиер Матео Ренци лидерите на страните-членки записаха в стратегическите си насоки за развитието на ЕС в следващите 5 години, че трябва да се използва максимално гъвкавостта, предвидена във всички съответни документи на Съюза. На този етап обаче тази гъвкавост се тълкува доста повратно. Затова Юнкер предлага да изготви конкретни насоки за гъвкавостта. Пактът за стабилност и растеж трябва да се спазва и няма да се променя, но всякаква гъвкавост, заложена в него ще бъде използвана максимално.

Юнкер обещава да премахне изцяло роуминга и да освободи телеком и радиочестотния пазар. До 2020 година ЕС трябва да увеличи ролята на промишлеността в европейския брутен вътрешен продукт до 20%. В момента тя заема 16%. Шефът на ЕК пое ангажимент да продължи делото на предшественика си като ще работи по доклада на четиримата президенти за задълбочаването на интеграцията в еврозоната, но и по пътната карта на самия Барозу, което е голям жест за бившия португалски премиер, изкарал два мандата като шеф на ЕК. В много отношения Юнкер залага на приемственост с предишния мандат, но разликите са чувствителни и показват поука от грешките.

Пред евродепутатите той пое ангажимент, когато се съставя план за спасяване на държава в криза, задължително да се изготвят оценки на социалното въздействие и фискалната устойчивост. Това е нещо, за което парламентът силно настояваше в предишния мандат, когато обсъждаше работата на Тройката. Самата Тройка също ще бъде реформирана, като МВФ ще се включва само в много краен случай. Юнкер има амбицията да придаде повече демократичност на работата на тази институция.

Две са много добрите новини в програмата на Юнкер. Първата е, че той взима насериозно върховенството на закона и смята да създаде специален комисар, който да отговаря изключително за хартата на основните права и върховенството на закона. Това е продължение на започнатото от Комисията на Барозу по инициатива на сънародничката на Юнкер Вивиан Рединг. Юнкер е твърдо решен да се бори и срещу дискриминацията. Ще има отделен комисар и за миграцията. Един от приоритетите на новия председател на Комисията е да намери общоевропейско решение на проблема с миграцията, което ще изисква сериозна реформа, за каквато се е настоявало и преди, но без резултат. Юнкер смята, че миграцията не е проблем само на страните-адресати, а на целия ЕС и че солидарността трябва да е по-силна и обща.

Що се отнася до разширяването, позицията на Юнкер е доста противоречива. Той предизвика остри реакции с изказването си още по време на кампанията, че в следващите пет години не се очакват нови страни-членки. Пред евродепутатите на 15 юли той смекчи изказването си, като посочи, че не става дума за замразяване, а за реалистични очаквания, че в следващите пет години едва ли някоя от страните, с които ЕС в момента преговаря (Сърбия и Черна гора) ще са приключили преговорите и ще са готови за членство. Сегашното правителство в Белград обаче е твърдо решено да направи Сърбия готова за членство до 2018 година.

Юнкер е на мнение, че в следващите пет години трябва да се даде много ясна европейска перспектива специално на Западните Балкани, за да се избегне "събуждането на старите демони". В програмата му обаче формулировката е доста по-различна. Там е записано, че ЕС се нуждае от почивка от разширяването, за да може да "смели" 13-те членки от последните десет години. Това не означава обаче, че преговорите ще спрат, се посочва в програмата.

Юнкер е автор на онази прословута реплика, че политиците добре знаят какво да направят, но не знаят как след това да спечелят изборите. Той каза това точно в пика на кризата, докато беше министър-председател на Люксембург и шеф на Еврогрупата. По ирония на съдбата, сега ще му се наложи да бъде от другата страна на барикадата - да принуждава страните-членки да изпълняват реформи, за които е ясно, че ще ги изхвърлят завинаги от политическата сцена. Предизвикателствата пред него са огромни, а още по-големи са очакванията към него, особено след тези евроизбори. От това как той ще се справи със задачата, ще зависи дали ЕС е готов за повече Европа и повече наднационална демокрация.

Институционални въпроси на ЕС