euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Противно на липсата на идеология на българската политическа сцена, европейските политически партии се конкурират на чисто идеологическа основа в кампанията за евроизборите през май, като това най-ясно си личи в битката за председателския пост на Европейската комисия. Основната линия на разделението между водещите кандидати за позицията стриктно следва идеологическите контури на политическите партии, които са ги издигнали - ляво срещу дясно, либерали, зелени, ултра леви. От една страна това е игра на сигурно, когато традиционните политически партии са изправени пред лишените от идеология популистки, националистични или евроскептични партии. От друга страна, това е единствената котва на стабилност в твърде разнородния от гледна точка на политическа култура Европейски съюз. На трето място идеологическата битка е единствено възможната в началния стадий на създаване на европейска политика, което стана възможно с промените, въведени с Лисабонския договор. 

Тези промени дават възможност за ако не съвсем пряк избор на шеф на Европейската комисия, поне за усещане за участие в избора на този толкова важен европейски пост. А промените, които бяха предложени от ЕК и одобрени от ЕП през изминаващия мандат в директивата за европейските политически партии, на практика поставят основата на задълбочаващ се общоевропейски политически процес, който обаче едва в началото, а колко далече ще стигне зависи от страните-членки.  Освен че се конкурират идеологически, водещите кандидати събират подкрепа основно в страните, където съответните партии са или управляващи, или са доста силни. 

Жан-Клод Юнкер - нито консерватор, нито прекален реформатор, а най-вече реалист

Най-големият сблъсък е между двете най-големи европейски политически партии в ЕС - Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти. В настоящия парламентарен мандат (2009-2014) първата има мнозинство. От общо 766 евродепутати ЕНП разполагат с 275, а социалистите със 195. Третата по големина група е на либералите, които имат 85 души в Европарламента, следвани от Зелените (в коалиция с Европейския свободен алианс) с 58 души. На пето място са консерваторите с 56 души, следвани от Конфедерацията на европейската обединена левица (35 евродепутати) и групата на Фараж с 33-има души. В следващия мандат евродепутатите ще бъдат 751. 

Дали социалистите ще спечелят най-много места или десните е от изключителна важност за избора на шеф на ЕК, защото според промените, които Лисабонският договор внесе през 2009 г., партията, спечелила най-много места в ЕП, получава правото да номинира кандидат, който обаче трябва да бъде подкрепен от страните-членки. Освен ако те не решат да излязат със своя собствена кандидатура, която да наложат на ЕП. Затова и борбата на европейско ниво между двамата водещи кандидати - Жан-Клод Юнкер (на ЕНП) и Мартин Шулц (на ПЕС) е толкова ожесточена. Двамата вече кръстосаха шпаги по време на телевизионни дебати и определиха основните си различия. 

Жан-Клод Юнкер започна своята кампания от Брюксел, с което отправи ясно послание - това е столицата. Второто му много ясно послание беше обиколката му из северна Европа, което цели да покаже, че за него техният икономически модел е образец. Той и сам каза това по време на речта [на английски език] си в Хелзинки на 16 април. "За мен е огромно удоволствие да съм във Финландия днес, защото Финландия има много общо с моята родна страна Люксембург - заедно с Германия, Финландия и Люксембург са единствените страни в еврозоната, които имат отличен кредитен рейтинг - тройно А. Тоест, ние имаме най-добрата репутация по отношение на доверие на кредиторите и финансова стабилност. Това не се подразбира от само себе си след доста бурните години на финансовите пазари", каза бившият дългогодишен шеф на Еврогрупата. 

По-нататък в същата реч г-н Юнкер обясни, че ЕНП не е консервативна партия, напротив. Тя е прогресивна в много отношения и дори по много въпроси е в съгласие със социалистите, като например по отношение на съпротивата срещу екстремистките партии. Много ясни са обаче различията по отношение на европейските програми на двете партии, каза Юнкер. Основната разделителна линия е в начина как да се стимулира икономическия растеж и да се създадат работни места. Социалистите вярват, че това може да стане чрез нов дълг. "Виждаме това ясно в плана за заетостта на социалистите, който се състои в още нови разходи, отиващи много отвъд това, с което разполага европейският бюджет или националните бюджети. Изглежда, че социалистите искат да харчат пари, които нямат", добави бившият премиер на Люксембург.

Според ЕНП днешният дълг унищожава перспективите на бъдещото поколение за по-добро образование, добра система за здравеопазване и солидна социална сигурност. Освен това, високата задлъжнялост е антидемократична, тъй като свръхзадлъжнелите страни се превръщат в лесна плячка за финансовите пазари. Затова, ако бъде избран за шеф на ЕК, Юнкер обещава да се бори за балансирани бюджети, което по неговите думи, не е идеологическа заявка, а съвсем прагматична, защото "страна, която балансира бюджета си на практика обявява своята независимост от финансовите пазари". 

В досегашните си изяви кандидатът на ЕНП Юнкер се опитва да осигури трудния баланс между центробежните и центростремителните сили в ЕС. От една страна той обещава по-малко Европа, там където тя не е необходима, но от друга заявява, че в някои сфери без повече Европа няма да има успех. Основен приоритет за него, който изисква повече Европа, е цифровата икономика. Интернет е глобален, цифровите технологии не познават географски граници, но Европа продължава да има 28 различни национални телеком регулатори, режими за авторско право, законодателства за защита на потребителите. Въпреки големия напредък през последните пет години, все още има много работа за вършене и Юнкер обещава, че това ще бъде водещия му приоритет. 

За целта той ще се бори за изцяло интегриран единен цифров пазар, който ще стане възможен с паневропейски оператори. Според него цифровото съдържание трябва да е европейско, тоест да може да се генерира от самото начало и да се продава за целия континент, а не за отделни страни. По-малко Европа той обещава за бизнеса и регулациите, но припомня, че голяма част от законодателството, което се използва за присмех от страна на евроскептичните партии, всъщност е резултат от общоевропейско договаряне. Така например, обясни той, ЕС може да спре да регулира енергийната консумация на кафемашините, но това означава ЕС да се откаже от директивата си за екологичния дизайн, която е приета с подкрепата на повечето страни-членки и Европарламента.

Разбира се, че може да се премахне законодателството за височината на токчетата на фризьорките, но все пак трябва да се знае, че то е резултат от споразумение между работодателските организации и профсъюзите, които искат подобрение на безопасността на труда за фризьорите. Може за някои реформаторски настроени държави като Великобритания и Холандия, например, токчетата и кривостта на краставиците да е много важен приоритет за откъсване от орбитата на Брюксел, но за Юнкер доста по-важна изглежда енергийната независимост, която обаче продължава да изглежда трудно постижима, въпреки че Русия прави задачата доста лесна. Юнкер обещава, че ако бъде избран за шеф на ЕК, енергийната политика ще бъде сред водещите му приоритети. "За мен това е ключов урок от украинската криза".

Европа трябва да стане по-независима от вноса на енергия, трябва да се подсили инфраструктурата между запада и изтока, между севера и юга. "Ако страна като България или Словакия не може да получава достатъчно газ от Изток, трябва да можем да ги компенсираме с доставки от Запад и това трябва да стане технически възможно, за което е необходима много работа", отбеляза Юнкер. Той смята също, че наличното европейско законодателство не се използва достатъчно задълбочено, а то дава възможност онези страни, които искат, да изградят обща европейска отбрана. Юнкер си поставя за задача да обедини наново Европа след кризата, което е, може би, дори още по-амбициозна цел от това да създаде енергийна сигурност. 

Макар да са видими опитите му да угоди на всички, в изказванията на Юнкер прозира неговата силна воля и политическо водачество, което може да се окаже пречка за бъдещето му на шеф на ЕК. Според някои анализатори, канцлерът Меркел не харесва особено много идеята на този пост да има силна фигура. В този смисъл беше много интересно изказването на Юнкер именно във Финландия, където премиерът Юрки Катайнен обяви официално, че се оттегля от финландската политика, за да се отдаде на европейската. Той е един от неофициалните кандидати за поста, за който се бори и Юнкер на официалния фронт. Юнкер нарече Юрки Катайнен свой приятел, но припомни, че именно ЕНП се бори много настоятелно за нова клауза в Договорите, която да сложи край на задкулисните договорки за поста шеф на ЕК. 

"За мен е много добра новина, че ти, Юрки, възнамеряваш да замениш настоящата си позиция за европейски пост това лято. Разбира се, това ще е огромна загуба за Финландия, но същевременно Финландия ще спечели уникално силен глас в Европа", каза Юнкер в типичния си стил на изкусен политик с огромен европейски стаж. Той натърти, че е избран официално от ЕНП на конгреса в Дъблин като кандидат на партията и посочи, че ще разчита на приятели в своята работа. Доста многозначително послание, което има няколко адресата. В България за Жан-Клод Юнкер може да се гласува през ГЕРБ, Реформаторския блок и Синьо единство. В Хърватия за него може да се гласува през Хърватския демократичен съюз (HDZ), въпреки че ситуацията там е доста сложна. 

Мартин Шулц - агресивният идеалист

За разлика от Юнкер, Шулц има предимството да е германец и макар да е от конкурентно политическо семейство, шефът на Европарламента се ползва с подкрепата на Германия за кандидатурата си за председател на ЕК. Мартин Шулц започна кампанията си на 17 април от Париж, което може да се тълкува като символичен жест, но може да означава и нещо друго. От една страна той може да иска да подчертае символиката на германско-френския двигател на европейската интеграция, но от друга това създава усещане, че двете страни продължават да са по-важни от Брюксел, което е точно обратното на посланието, което отправи Юнкер. Все пак Шулц сам обясни, че е избрал Париж по сантиментални причини, но не бива да се пренебрегва и фактът, че в момента на власт във Франция са социалисти. Шулц може да получи много сериозно рамо от страна на президента Франсоа Оланд, който се съпротивлява от първия си ден на поста на политиката на финансова дисциплина, въпреки че осъзна съвсем наскоро, че няма друг път, освен да я прилага. 

Социалистическият кандидат също наблегна на идеологическите различия като в речта си в Париж заяви, че ще бъде много трудно да се отговори на справедливия гняв на младото поколение, което е заплашено да се превърне в изгубено поколение заради високите нива на младежка безработица след десет години управление на дясното в Европа. Европейската комисия се управлява два поредни петгодишни мандата от Жозе Мануел Барозу, който е от политическото семейство на ЕНП. Фактът, че Шулц говори за управление на десницата в продължение на 10 години означава, че възприема ЕК и шефския пост като истинско европейско правителство, каквото ЕК определено не е. Голяма част от икономическата политика на ЕК като цяло се чертае от страните-членки или се провежда с тяхното одобрение и от самите тях. В момента мнозинството от страните-членки се управляват от партии-членки на ЕНП. 

Приоритетите на Шулц са типично леви. Той обещава да се бори за въвеждането на система за минимална заплата, чийто размер ще се определя поотделно за всяка страна-членка. Друг приоритет на Мартин Шулц е равно заплащане между мъжете и жените, намаляване на младежката безработица чрез инвестиции в образование и обучение, засилване на общата валута, борба с данъчните измами и укриването на данъци, както и защита срещу рисковото поведение на банкери и спекуланти. Като цяло визията на Шулц е доста обща и не особено конкретна, но предстои да се изясни в следващите седмици, когато кампанията му ще се развърти на пълни обороти и ще зачестят дебатите между водещите кандидати. За Мартин Щулц в България може да се гласува през Българската социалистическа партия (БСП) и партията Български социалдемократи. В Хърватия за него може да се гласува през Социалдемократическата партия (SDP). 

Ги Верхофстад - самотният федералист

Бившият белгийски премиер е един от силните кандидати. Той ще представи програмата си на 25 април, но някои от идеите му вече са скицирани публично. Г-н Верхофстад иска да "поправи" икономиката чрез пренасочване на европейския бюджет към мащабни, новаторски проекти с ясна възвръщаемост на инвестицията. Кандидатът на либералите също върви по идеологическите контури като заявява: "Социалистите мислят, че могат да решат кризата чрез увеличаване на бюджетите и националните дългове. На консерваторите им липсва солидарност и визия да балансират грубите си мерки за затягане на коланите. Евроскептиците ще възстановят националните граници като направят преките чуждестранни инвестиции изключително проблематични и това ще струва на ЕС работни места", смята Ги Верхофстад.

Той се застъпва за реформа на европейските институции и то радикална. Според него те трябва да станат по-ефективни, но все още липсват подробности как точно си представя тази реформа. За сметка на това обаче той атакува директно конкурентите си като заявява, че консерваторите не предвиждат амбициозни реформи на европейските институции, а именно летаргията им подхранва широкоразпространеното недоволство срещу тях. Социалистите правят същата грешка, смята либералът, като отказват реформи на европейските институции и дори искат да увеличават бюрокрацията.  За Ги Верхофстад може да се гласува през ДПС и НДСВ в България, а в Хърватия през HNS. 

Зелени - демократични леви

Кандидатите на Зелените са двама, тъй като двама души осъмнаха с еднакъв резултат на предварителните вътрешни избори в партията - Ска Келер и Жозе Бове. Те обаче все още не са се откроили в европейската дискусия. На разположение засега е основно предизборната платформа на Зелените, чиито идеи до голяма степен се припокриват с тези на социалистите. Зелените са със силен фокус върху младите като искат да се сложи край на безплатните стажове, премахване на социалното неравенство в Европа, създаване на справедливи минимални социални стандарти, които да обхващат заплатите, здравеопазването и пенсиите. Зелените се застъпват за по-добра мобилност на социалните придобивки и признаване на дипломите в ЕС, за да се улесни миграцията на хората. 

Това, което отличава Зелените от останалите им конкуренти, е енергийната им политика. Техен основен приоритет е да се забрани добива на шистов газ в Европа, като дори са доста красноречиви в позицията си, озаглавявайки я Frack off. Те са против и ядрената енергетика. Смятат, че решението е енергиен съюз, при който се създава подобаваща инфраструктура, която да даде възможност на юга да снабдява останалите с електричество от слънчева енергия, а западното крайбрежие да захранва с вятърна енергия. 

Зелените отдават сериозно значение на европейската демокрация. Смятат, че Европейският съвет трябва да стане по-отчетен и прозрачен, а националните парламенти да имат по-активен глас в европейската политика. Зелените настояват и за създаването на нов конвент, който да определи бъдещето на европейската интеграция чрез силно участие на националните парламенти и гражданското общество. Каквото и да бъде договорено от този конвент, то трябва да мине през одобрение чрез общоевропейски референдум. 

Това се предлага, но какво ще получим?

Изборът на шеф на ЕК създава доста по-високи очаквания към европейската политика, отколкото съществуват реално, защото европейска политика ще има тогава, когато европейските граждани могат да гласуват директно за своя избраник, а не непременно през националните партии, както euinside наскоро писа. Това е и една от причините водещите кандидати да обикалят предимно държави, в които политическите им семейства са управляващи или имат доста силна роля, или пък са държави със силен глас в Съвета. Нещо повече, европейската политика ще бъде факт, когато шефът на ЕК има възможност сам да избира екипа си от всяка членка, а не той да му бъде посочван. Това означава силна политизация на Европейската комисия, но в същото време й създава демократична легитимност, чиято липса беше силно критикувана през отминаващия мандат. 

В Европарламента идеологическите различия между партиите рядко се отличават ярко, тъй като повечето гласуват заедно по ключови европейски досиета. Когато става дума за шеф на ЕК обаче, ситуацията е малко по-различна, макар че политическата оцветеност няма особено голямо значение за функционирането на ЕК, тъй като тя по презумпция е наднационален и надпартиен орган. И все пак на тези избори се поставя началото на истинска европейска политика. Приоритетите на водещите кандидати издават амбицията за повече от това, което на практика могат да дадат, но в крайна сметка окончателният избор е в ръцете на страните-членки. Независимо от това обаче, всички ще усетим вкуса на европейската политика. Въпросът е дали ще ни хареса. Защото ако ни хареса, можем да поискаме повече.