euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Той е млад - на 41 години. Женен е за футболистка, а през 2008-а година The Financial Times го обяви [на английски език] за най-добрия министър на финансите на Европа. Става дума за министър-председателя на Финландия Юрки Катайнен, който беше поредния държавен ръководител, явил се в Страсбург, за да обсъжда с евродепутатите своите виждания за бъдещето на Европа. Финландия е изключително интересна страна и през последните години се изяви като гласа на Севера в подкрепа на строгата фискална дисциплина. Финландия неведнъж е заставала на страната на Германия в съпротивата срещу прахосничеството, липсата на реформи и наливането на пари в нереформирани сектори и държави. Хелзинки беше и сред най-отчетливите гласове в подкрепа на по-стегнат и целенасочен общ европейски бюджет за периода 2014-2020 г.

Нежелание за солидарност или опит?

По време на по северному кратката, стегната и изключително ясна реч [на английски език] в Страсбург на 16 април г-н Катайнен изложи още по-добре виждането си за европейската интеграция - тя трябва да бъде справедлива. Това означава, че за да бъде силна Европа, е необходимо страните-членки да имат силни икономики, а за да стане това, е необходимо всяка страна да бъде отговорна за собствената си икономика. През март Юрки Катайнен заяви в друга реч [на английски език], посветена на Европа, че солидарността не означава прехвърляне на отговорността ни на някой друг, нито пък означава Европа да се превърне в кредитна институция. Зад тези думи се крие болезненият спомен от тежката рецесия във Финландия и Швеция в началото на 90-те години на миналия век.

Според анализ [на английски език] на Европейската комисия, това е най-тежката рецесия в Западна Европа, като пикът е бил между есента на 1992-а и лятото на 1993-а година. По онова време за Финландия и Швеция се говори като за северната периферия на Европа. В документа на ЕК пише, че общото виждане тогава е било, че толкова дълбока депресия не може да стане в напреднали богати държави като Финландия или Швеция, с дълга традиция на политики за пълна заетост и силно влияние на профсъюзите. Кризата е била дълбока и продължителна. Най-добрата илюстрация за мащабите на рецесията е безработицата, която от около 3 процента във Финландия през периода 1989-1991 г. скача до 18 на сто в началото на 1994 г. В съседна Швеция безработицата има сходни движения - от близо 2 на сто през 1990-а година до 10 процента в периода 1992-1997 г.

И двете страни преживяват класически цикъл на икономически бум и след това крах. Първите години от фазата на възстановяването (1994-1997) са трудни заради строгата фискална политика, чиято основна цел е консолидацията на публичните финанси. Звучи ли ви вече още по-познато? В рамките на седем години - от 1994 до 2000 г. - общият финансов баланс в публичния сектор преминава от дефицит от 6 процента от БВП към излишък от 7 на сто от БВП. Финландско-шведската криза е изключително показателна за още нещо, което е в основаната и на днешните проблеми в еврозоната (тогава още незачената). Всички европейски страни преминават през реформи и корекции през 90-те години, които бележат началото на отварянето на света след падането на Желязната завеса и поставят първите крачки към глобализацията.

Всички те обаче, посочват икономистите, подготвили документа на ЕК, са примери за европейския социален модел - със силно регулиран пазар на труда. Това се отнася и за Финландия, която впрочем успява да запази влиянието на профсъюзите, въпреки опитите на тогавашното правителство да ги обезвласти. И макар че според анализа не са направени революционни реформи, тези, които имат най-голямо значение за това, което Финландия е днес, са публичните инвестиции в научна и развойна дейност и във висше образование.

А какво представлява Финландия днес?

Изкушаващо е да се каже, че Финландия днес може би нямаше да бъде в процедурата по макроикономическите дисбаланси, ако беше провела по-задълбочени структурни реформи след кризата през 90-те, за която никой там не желае да си спомня. Но Финландия е една от 14-те страни по процедурата (в която е и България), но заместник-председателят на ЕК Оли Рен съобщи по време на представянето на задълбочените прегледи по процедурата на 10 април, че Финландия ще излезе от наблюдението. А проблемите, които Финландия изпитва са доста сходни с останалите, но мащабът е друг. За последното десетилетие страната отбелязва значителна загуба на конкурентоспособност и текущата сметка преминава от плюс към минус. Става дума за загуба на експортен пазарен дял от 23% само за последните пет години.

Една от причините е значителното увеличение през 2008 и 2009 г. на разходите за единица труд. Увеличението на заплатите продължава да изпреварва ръста на производителността. Проблем и в България, която отбелязва най-бързия растеж по този показател. Загубата на експортни пазари се дължи и на преструктурирането в индустрията на електрониката и дървопреработването. Емблематичната финландска компания за електроника Nokia губи своята доминираща позиция и затвори всички свои фабрики за сглобяване във Финландия, се казва в анализа [на английски език] на ЕК. Дървопреработвателната индустрия пък прехвърли производствата на хартия и дървесина в Азия и Латинска Америка, където търсенето расте и има ресурси. Останалите индустрии на страната не успяват да компенсират дупките, които отварят електрониката и дървопреработвателната индустрия.

Финландия продължава да е силно зависима от енергия, което се отразява на текущата сметка. 20% от вноса на Финландия през 2011 г. представлява на внос на енергийни ресурси като суров петрол. Освен това в страната продължават да доминират индустриите, които консумират много енергия. Това е и една от причините, заради които премиерът Катайнен призова в своята европейска реч за ускоряване на работата по създаването на единен енергиен пазар.

Три  стъпки за справяне с текущата криза в Европа

Юрки Катайнен започна с думите, че е от поколението на Еразъм - европейската програма за обмен на студенти, която дава възможност на студенти от страните-членки да пътуват в други страни и да обменят опит със свои колеги. "Благодарение на европейската интеграция имах възможност да завърша част от образованието си в Университета в Лесестър във Великобритания като студент по Еразъм, където прекарах една година в изучаване на европейски въпроси. Този опит ми отвори очите за това колко е важна европейската интеграция", каза в началото на своята реч финландският премиер, сякаш за да подготви федералистки настроените евродепутати, че пред тях не стои евроскептик, а напротив. Както Катайнен обяснява в интервю за CNN по-рано тази година, че не е твърдолинеен (hardliner), а е справедливолинеен (fair liner).

"Нима онези, които ценят върховенството на закона, вече се смятат за хардлайнери? Следването на правилата е ключ към демокрацията - демокрацията, върху която е изградена европейската интеграция и в самото сърце на която лежи върховенството на закона. Ако пренебрегваме собствените си правила, подриваме върховенството на закона и самите основи на демокрацията", казва финландският премиер в същото интервю. А пред депутатите допълва, че не бива настоящите икономически и социални предизвикателства да бъдат оставяни да отровят идеята за европейската интеграция. "Не бива да оставяме националистични и популистки гласове да доминират европейските дебати".

И за да стане още по-ясно, че Финландия не е страна, която се противопоставя на задълбочената интеграция, г-н Катайнен казва: "Нека сме наясно: нуждаем се от повече Европа И повече национална отговорност. Не може да имаме едното без другото". Трите стъпки, които той предлага и то като изрично посочва, че не става дума за някакви революционни идеи или промени в договорите, са: придържане към общите европейски ценности и правила. Много важен елемент от тази първа стъпка е да не се пренебрегва корупцията и нарушенията на върховенството на закона. Ако се допусне провал в борбата с избягването на данъци или данъчните убежища, се подриват собствените ни усилия за изграждане на по-добра Европа. В този контекст той обясни и парадокса, който много често се посочва и в Европейския парламент.

"Парадоксът в днешните дебати е, че силните правила и силните европейски институции понякога се възприемат като заплаха за страните-членки. А всъщност, вярно е обратното: върховенството на закона и общите институции защитават страните-членки, особено по-малките". Не е лошо България да си общува по-често с Финландия, защото определено има какво да научи.

Втората стъпка на Юрки Катайнен е да се постигне правилния баланс между солидарността и отговорността. Той посочи, че Финландия е една от малкото страни в Съюза, която всъщност е увеличила вноската си в общия бюджет за периода 2014-2020 г. и то значително. "Солидарността обаче трябва да върви ръка за ръка със собствената отговорност на страните-членки. Всички трябва да си напишем домашното. Всички ние трябва да взимаме трудни политически решения, когато това се налага", каза той. И третата стъпка е по-дълбока интеграция, която да направи Европа по-силна, но при условие, че тази по-дълбока интеграция е и справедлива. "Аз знам как се чувстват те [страните-членки]. Спомням си финландската финансова криза много добре. В началото на 90-те години 20 процента от финландците бяха без работа. Финландия беше на ръба на фалита. Десет процента от нашия брутен вътрешен продукт изчезна само за няколко години. Финландия успя да премине през кризата, но в много отношения все още плащаме социалната цена за това", каза премиерът.

Ханес Свобода (Австрия), лидер на групата на социалистите и демократите в Европарламента обаче не се съгласи с финландския премиер и го посъветва да не дава за пример финландската криза, тъй като тя няма нищо общо с еврото. Еврозоната е нещо различно каза той, като призова и латвийската криза да не бъде давана за пример, нищо че Латвия преживя най-голямото си сътресение в своята история на независима държава, но за минимален брой години успя не само да се възстанови, но и да стане единствената страна, която желае в тези смутни времена да се присъедини към общата валута.

Евродепутатите като цяло останаха глухи за посланията на Финландия, някои от които бяха произнесени дори на френски. Жозеф Дол, който иначе е лидер на най-голямата политическа група - ЕНП (дясно) - призова за подялба на дълга, но Юрки Катайнен му припомни, че нещо подобно на еврооблигациите е имало още с въвеждането на единната валута, когато всички страни-членки получават пари на една и съща цена. Той попита също кой би се съгласил да отпуска още заеми на свръх задлъжнелите страни. Бившият премиер на Белгия, а сега лидер на групата на либералите Ги Верхофстад пък се придържаше към своите често повтаряни идеи за необходимостта от общо европейско правителство и европейско министерство на финансите. Нещо повече, каза той, превърнали сме се в европейско ООН, а трябва да вървим към Европейски съединени щати.

А съпредседателят на групата на Зелените и Европейския свободен алианс Даниел Кон-Бендит разкритикува Финландия за това, че е настоявала за съкращаване на общия европейски бюджет. Точно, когато имат най-голяма нужда от тях, Португалия и Гърция осъмват с по-малко пари, каза той, сякаш не е присъствал на речта на Катайнен, в която той казва, че е необходимо да си изградим взаимно доверие. "Структурните реформи няма да донесат резултати за една нощ, но реформите са най-ефективния и устойчив стимул за икономиката в дългосрочен план. Ако всички играем по новите правила, икономиките ни ще станат по-силни. Това не е просто някаква икономическа теория, това е най-обикновен разум".

Евродепутатите сякаш пропуснаха и още едно ключово изречение от изказването на Катайнен: "Моето правителство ще подкрепя дълбоката интеграция дотогава, докато тя е справедлива към всички страни-членки". Ще бъде изключително трагично за европейската интеграция, ако в името на популизма и отказа от отговорност, тя изгуби страна като Финландия, която е успяла да мине през катарзиса на своята финансова криза и да я надживее без да разчита някой друг да я спасява и да й налива пари. Ако в ЕС би имало повече Финландии, то тогава това би била най-силната регионална сила в света на регионалните сили, както Юрки Катайнен обясни - в момента в целия свят тече процес на регионализация. Създава Тихоокеански съюз в подкрепа на свободната търговия и стабилните финанси; заради сирийския конфликт, Арабската лига става по-силна; Африканският съюз също върви напред, а вече се говори и за Евразийски съюз.