euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

С публикуването на тазгодишните задълбочени прегледи [на английски език] на страните, включени в процедурата по макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия за пореден път казва ясно, че политиката на ограничаване на публичните разходи е необходима и не пречи на политика в подкрепа на икономическия растеж. Комбинацията между двете на пръв поглед взаимноизключващи се политики е осъществима единствено, ако се провеждат дълбоки структурни реформи. Със слягането на прахоляка от първите етапи на кризата и коването на новото вторично законодателство, което надгради икономическото управление в ЕС, вече все по-ясно се виждат проблемите на отделните страни. Както отбелязва ЕК в прегледа си за 2013 г., ситуацията е различна в отделните страни, но общото е, че при всички са необходими реформи, които да намалят напрежението върху публичните финанси. И в този смисъл илюстрация на това твърдение е България, при която констатациите от тази година се припокриват почти изцяло с изводите от миналата в резултат на отсъствието на каквито и да било реформи.

Задълбоченият преглед по процедурата покрива общо 13 страни без значение дали са от еврозоната или извън нея. Единствено страните, които са със специални програми (също без значение дали са от зоната на общата валута или извън нея), не са включени в този преглед, тъй като тяхното състояние се оценява на всеки три месеца. Изводите от прегледа са, че в много страни се забелязват корекции на дисбалансите, но някои страни продължават да са уязвими, най-вече заради висок външен дълг. Проблемът с конкурентоспособността също продължава да е фактор, който нарушава икономическия баланс в редица страни. Пазарите на имоти са в процес на корекция в много страни, които претърпяха предкризисни имотни балони (България е сред тях). ЕК предупреждава, че не бива да се изключва още свиване на имотните пазари заради уязвимия банков сектор, затегнатите условия за кредитиране и икономическата несигурност.

Испания трябва да продължи да плаща за евтиния растеж от миналото

Испания и Словения са страните от всички 13, за които Комисията предупреждава, че показват прекомерни макроикономически дисбаланси. За Испания в анализа се посочва, че въпреки положените досега усилия, са необходими още реформи. Най-големите източници на притеснение са високият вътрешен и външен дълг. Въпреки че мерките, предприети на ниво ЕС и от правителството на Марияно Рахой дават резултати, развитието на ситуацията през последната година разкриват уязвимостта на страната. През миналата година безработицата, която беше най-високата (според най-новите данни страната е изпреварена с няколко процентни пункта от Гърция) в ЕС, продължи да расте, икономическата активност отбеляза свиване, а нуждата от публични пари за рекапитализация на някои банки допринесе за допълнителното влошаване на икономическата атмосфера. 

Според анализа на ЕК проблемите на Испания се дължат основно на натрупването на огромни нетни външни задължения в резултат на капиталовите потоци по време на икономическия бум. След спукването на имотния балон банковият сектор осъмна с множество съмнителни имоти и лоши кредити. Рисковете бяха до голяма степен смекчени чрез специалната програма, която беше договорена на европейско ниво. Друг проблем е и задлъжнялостта на частния сектор. Испания трябва да продължи с реформите, особено в сферата на пазарите на стоки и услуги, на труда, финансовия сектор и публичните финанси. Големият въпрос през последните дни е дали Испания ще получи още две години отсрочка, за да вкара в релси на бюджетния си дефицит - компромис, който беше направен миналата година и беше посрещнат доста враждебно от други страни-членки. 

Засега ЕК отказва да даде отговор, като заместник председателят Оли Рен посочва, че предстои да бъде направен задълбочен и широкообхватен анализ, за да се прецени какво може да бъде направено в подкрепа на испанските усилия за балансиране на икономиката. След като претърпя много критики от видни икономисти и от страните-членки, Комисията се отказа от модела "един размер за всички" и предприе индивидуален подход за всяка страна. Испания беше първата, с която беше направен компромис. 

Словения - жертва на държавната собственост и корупцията

Малката бивша югославска република е втората страна, за която ЕК предупреждава, че разкрива прекомерни макроикономически дисбаланси. Според задълбочения преглед на Комисията, дисбалансите се трупат изключително бързо и затова са необходими спешни действия за прекратяване на разрастването им. Алпийската държава е много интересен случай, тъй като тя, за разлика от много други евро- и неевро страни, не страда от прекомерно висок нито частен, нито публичен дълг - и двата са под предупредителните прагове, външният дълг също е относително овладян. През 2012 г. Словения отбеляза съотношение на дълга спрямо БВП от близо 54%. В зимната си прогноза, ЕК очаква тази година дълга да се увеличи до 63.5 на сто от БВП. Безработицата в страната също не е висока и се очаква да остане под 10 на сто през тази година. И въпреки това стабилността на финансовия сектор е застрашена и за страната се говори вече повече от година, че има нужда от спасителен заем. 

Основните проблеми произтичат от високата корпоративна задлъжнялост и нейната обвързаност с бюджета. Причината за това е в икономическата структура, доминирана от държавната собственост. Отделно от това Словения продължава да се бори с наследството от предишните икономически разцвети. Фирмите все още са свръхзадлъжнели и продължават да разчитат прекалено много на банково финансиране. 

Заключението на Комисията е, че икономическите дисбаланси в Словения все още са управляеми, но е необходимо правителството да действа решително и бързо като завърши необходимите реформи. Дали обаче може, е въпрос, който все повече започва да стои без отговор. Тази седмица словенският премиер Аленка Братушек беше в Брюксел и се срещна с председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. След срещата тя категорично заяви, че Словения няма намерение да иска спасителен заем и може да се справи сама. Тя призна, че най-големият проблем на страната е банковия сектор, но че до юни ще бъде създадена "лоша" банка, която да поеме "лошите активи". Сред останалите мерки, които правителството на Братушек (ляво) смята да предприеме и за които е осигурило широка подкрепа, са реформа на пенсионната система и пазара на труда. 

В подкрепа на тези мерки са и усилията за консолидиране на бюджета. Не на последно място са и плановете за раздържавяване. Г-жа Братушек съобщи, че още до лятото ще бъдат обявени първите търгове. Тя отправи остър призив да не се правят оценки на състоянието на Словения на базата на спекулации. Словения не е данъчно убежище, безработицата е по-ниска от средното, с дълг под средното за ЕС и като цяло е много по-стабилна от доста други европейски страни. Преценявайте Словения на базата на факти и числа, препоръча тя. Посланието на Барозу обаче беше, че каквото и да предприеме правителството, то трябва задължително да осигури максимално широка подкрепа. Според него Словения е изправена пред изключително трудната задача да осигури национален консенсус за реформите. Най-дълбоката криза изисква най-дълбоките реформи, каза той и посочи, че са нужни търпение и решителност. 

И ако посланията на г-жа Братушек звучаха убедително в Брюксел, не такова послание излъчи тя по време на интервю за CNN, което стана повод за остри критики в словенските медии. По време на четириминутното си интервю за икономическото предаване на Ричард Куест словенският премиер демонстрира оскъдно владеене на английски език и слаба подготовка. В отговор на многократните опити на Ричард Куест да извлече уверение, че Словения няма да повтори съдбата на останалите програмни страни и че не е Кипър, г-жа Братушек повтаряше едно и също и то е, че Словения е твърдо решена да се справи сама. Тя често се и консултираше с дискретно поставени бележки, което издава нейната нерешителност и неподготвеност. 

Това, което е отвъд икономическите проблеми обаче не фигурира в задълбочения преглед на Европейската комисия и не се вижда с просто око. Свидетелство за него обаче бяха мащабните протести в страната, които не просто целяха падането на правителството на Янез Янша, а призоваваха за цялостна реформа на политическата система. Един от най-тиражните словенски всекидневници Delo дори създаде специална страница "Бунт за по-добро утре", където събира мненията на читателите за това какво да се промени. Някои от мненията са удивително подробни и призовават основно за максимално отваряне на управлението. 

Според политическия социолог професор Матевш Томшич, няколко са факторите, които са довели до кризата в Словения. Първо това е общата икономическа и социална криза, която е засегнала дълбоко словенската икономика и общество. Втора причина са традиционно силните идеологически конфликти, които са се засилили през последните години. И на трето място са проблемните отношения между ключовите политически играчи. В интервю за euinside той каза, че е възможно да се каже, че нещо в прехода към независима пазарна икономика и независимост от бивша Югославия се е объркало. Словения избра в началото на прехода процес, който се нарича "градуализъм" (постепенност), който се характеризира с бавна промяна и реформи на парче със силната роля на правителството в управлението на икономиката и останалите подсистеми.

Този модел, казва професор Томшич, донесе някои положителни ефекти първоначално, но на по-късен етап разкри основните си недостатъци, а именно: монополи, свръхрегулация, клиентелизъм, политизация. В резултат е налице словенската версия на "дивия капитализъм". Проблемът допълнително се усложнява и от факта, че хората не вярват особено на политическата система. 

Всичко това прави усилията на правителството на Аленка Братушек, която се ползва с парламентарна подкрепа, но на практика не е избрана от хората да управлява, още по-трудни. 

Франция и Италия активираха алармата

И въпреки че не са в групата на Словения и Испания (с прекомерни дисбаланси), Франция и Италия предизвикаха най-голяма тревога след публикуването на задълбочения преглед на Комисията на 10 април. Френската икономика на практика е затънала в плитчините, които сама си е създала - прекомерно висок публичен дълг, влошаване на търговския баланс и конкурентоспособността. Проблемите на френската икономика от доста време предизвикват притеснения, особено в съседна Германия, но президентът-социалист Франсоа Оланд постоянно се опитва да смекчи реалността. Посланието на ЕК обаче е, че са нужни усилия да се  избегне риска от неблагоприятно развитие на ситуацията, тъй като Франция е от особено значение за еврозоната, основно заради размера на икономиката й. 

Най-големите дисбаланси са растящия търговски дефицит, който отразява продължителното свиване на експортните пазари вече много години, свързано със загубата на конкурентоспособност. Заплатите растат бързо и упражняват натиск върху цените и печалбите на фирмите. Ниските и спадащи възможности за печалби на частните фирми, особено в производствения сектор не само не подобриха положението с високата им задлъжнялост, ами и попречиха на възможността им да се обновяват и да подсилват конкурентоспособността си. Пазарът на труда също се влошава благодарение на високата цена на единица труд. 

В Италия проблемите са сходни като се добавя и високата цена за обслужването на прекомерно големия публичен дълг на страната. Данъчното бреме в Италия също е доста високо, което упражнява натиск върху италианските банки, а оттам и върху частния сектор.  Данъците са особено високи върху труда и капитала, налице са и множество институционални и регулаторни бариери. Бизнес-средата е враждебна. Всичко това ограничава потока на преки чуждестранни инвестиции. 

Анализът на Европейската комисия има чисто консултативна стойност, но заместник председателят Оли Рен посочи, че ще бъде чудесно, ако страните-членки вземат под внимание този преглед и го отразят в националните си програми за реформи, които ще представят тази пролет за одобрение.