Повече яснота, отколкото желание за банковия съюз

Аделина Марини, September 28, 2012

Испания в момента се намира в хамлетова ситуация като си задава въпроса "Да поискам ли спасителен заем или да не поискам?". Правителството в Мадрид направи в четвъртък пореден опит да избегне унизителния за страната и разтърсващ като силно земетресение еврозоната спасителен заем, въпреки че вече всички условия са налице за него: Европейският стабилизационен механизъм (наследникът на временния спасителен фонд на еврозоната) вече е в сила, след като също вчера (27 септември) Германия внесе ратификационните документи на договора; пазарите започнаха отново да нервничат след известно затишие, което дори създаде усещане, че кризата започва полека-лека да утихва в резултат на обявените смели предложения за задълбочаване на интеграцията, някои дори като произнесоха думата-табу - федерация; някои региони на Испания вече са изправени пред фалит, което ще принуди централното правителство да им се притече на помощ; и не на последно място Европейската централна банка постави като условие, за да започне поредната порция изкупуване на испански дълг, Испания да поиска държавен заем.

Правителството на премиера Мариано Рахой обяви поредния, пети кръг от мерки [на английски език] за намаляване на бюджетните разходи и увеличения на данъците сред серия от засилващи се протести в страната, която поредна година е рекордьор по безработица - около 25%, което е най-високото в ЕС, а нивото на младежката безработица е 50 на сто. Новата програма включва освен мерките за намаляване на разходите, също и въвеждането на 43 нови законодателни предложения за реформи. Основните мерки предвиждат съкращаване с 12% на средните министерски разходи; замразяване на заплатите в държавния сектор за трета поредна година; създаване на нова независима институция, която да следи правителствените финанси; увеличаване на пенсиите, финансирани чрез тегленето на 3 млрд. евро от резервите; въвеждане на нов данък от 20% върху печалбите от лотарията на стойност над 2 500 евро.

Правителството на Испания настоя и вчера, че ще бъде спазен ангажиментът бюджетният дефицит да не надвишава 6.3% от БВП. Освен това 2013-а ще бъде последната година на рецесия, смятат властите в Мадрид. Пакетът от мерки е пореден опит на страната да избегне искането на заем, който ще наложи на страната мерки отвън, както стана с Гърция, Португалия и Ирландия.

Днес се очаква да излязат резултатите от стрес-тестовете на испанските банки, които ще покажат размера на финансовата нужда за рекапитализация на банковия сектор, за който още през юни лидерите на ЕС се договориха да осигурят 100 млрд. евро. Дали всичко това ще бъде достатъчно да убеди пазарите е въпрос, по който може много да се спекулира, но историята на дълговата криза в еврозоната подсказва, че изходът е предизвестен. Досега и с трите страни със спасителни програми механизмът работеше по един и същ начин - отричане, отричане, мерки за намаляване на разходите, отричане и в крайна сметка оформяне на документите.

Миналата седмица в кафе-бутик Domani обсъждахме с икономиста Димитър Ашиков ситуацията в Испания. Той каза тогава, че Испания е в изчаквателна позиция. Неговото мнение е, че испанските политици знаят много добре какви реформи са необходими, но те са политически неудобни. Той цитира прословутата реплика на шефа на Еврогрупата, премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който каза преди няколко години, че политиците много добре знаят какво да направят, но не знаят как да бъдат преизбрани след това. Според г-н Ашиков Испания трябва да поиска заем, както същата отсрочка, която се обсъжда за Гърция. Вероятно си спомняте, че новият гръцки премиер Антонис Самарис предприе кампания в големите европейски столици с искане за две години допълнително време за прилагането на мерките в спасителната програма. Решението се очаква да бъде взето на 8 октомври, ако до тогава е готов докладът на Тройката. Както euinside прогнозира, най-вероятно Гърция ще получи отсрочката, но тя има цена, която според Гърция е 15 млрд. евро.

Икономистът смята обаче, че тъй като Испания е доста по-голяма и по-инерционна система, трябва да й се даде повече време, защото намирането на баланс отнема време. Още повече, че страната има много специфичен проблем - тя е своеобразен умален модел на еврозоната, при който напрежението заради големите различия в производителността на отделните провинции започна да се покачва. Испанците, каза още той, са в изключително деликатната ситуация не само да запазят общия баланс в Испания, но и регионалните баланси, особено на фона на подновените призиви за отделяне на най-индустриално развитата провинция Каталуния, която обаче е и със сериозни финансови нужди. Според Димитър Ашиков, ако Испания получи отсрочка, натискът върху нея за реформи не бива да намалява, защото, както той обясни, политиката в Южна Европа показа през последните години, че за да се извършат определени реформи и да се преструктурира най-вече бюджетният сектор, е нужен силен натиск както от страна на пазарите по отношение на обслужването на дълга, така и политически натиск от Северна Европа.

Банковият съюз

Проблемите с банките в Испания принуди лидерите на ЕС да потърсят решение в създаването на банков съюз. Идеите на Комисията се очакваха като топъл хляб, след като предложението беше обявено за първи път в края на юни. Конкретната архитектура на съюза беше обявена на 12 септември в деня, в който председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу изненада с идеите за създаване на федерация на националните държави, подкрепени от предложение за поправки в регламента, отнасящ се до европейските политически партии, целящи повече възможности за разработване на общоевропейска политика.

Този сайт писа подробно за основните елементи от банковия съюз, но анализаторите са разделени в мнението си дали той ще изпълни мисията си. Икономистът Димитър Ашиков е на мнение, че поетата посока е доста добра и правилна. Според него обаче, когато за първи път бяха представени съвсем бегло идеите за банков съюз, имаше огромно желание за него, докато сега, когато вече той има съвсем конкретна форма и пълнеж, липсва желание. Според Ашиков това, което дава предложението, е дългосрочна визия. Той смята, че е възможно до края на годината да приключат пазарлъците по него, което звучи твърде амбициозно на фона на първия челен удар, който то претърпя в неформалния съвет на министрите на финансите в Никозия по-рано този месец, както и на общата позиция [на английски език], с която излязоха три страни от еврозоната - Финландия, Германия и Холандия.

В общо изявление трите страни посочват, че новата рамка за единен надзорен механизъм с участието на Европейската централна банка трябва да гарантира, че банката ще продължи да провежда ефективно и независимо своята политика. За целта е необходимо ясно разделение между отговорностите на новия надзорен съвет на ЕЦБ и управителния съвет на банката. Механизмът също така трябва да вземе предвид притесненията на неевро страните, сред които най-активна е Полша. В статия за полския всекидневник "Газета Виборча" полският държавен секретар в Министерството на външните работи Пьотр Серафин посочва, че всякакви реформи трябва да гарантират вход за бъдещи членове, съпроводено със запазване на целостта на ЕС. Според Димитър Ашиков ЕЦБ е единствената надеждна институция, която може да се справи със задачата да поеме такъв надзор. Той смята обаче, че съществува известен конфликт на интереси, тъй като тя сега ще бъде натоварена със задачата да надзирава банките, които рефинансира.

Десислава Николова от Института за пазарна икономика е на мнение, че новите надзорни функции на ЕЦБ ще се дублират до голяма степен с това, което правят в момента националните надзорни органи. Това дублиране, смята тя, ще доведе до увеличаване на бумащината и до допълнително натоварване на надзорните органи с комуникация с ЕЦБ. Вменяването на ЕЦБ на нови функции, освен това, е практическо признание за провала на Европейския банков орган, който беше създаден преди две години именно с цел да гарантира, че банковата криза от 2008 г. ще бъде избегната. Десислава Николова предупреждава още, че новите функции на Европейската централна банка може да влязат в открит конфликт с основния й мандат да провежда парична политика в еврозоната.

Въпреки уверенията на Комисията, че ще бъде създадена "китайска стена" между двата отдела на ЕЦБ - надзорният и този, който отговаря за монетарната политика, съществува риск, който се подхранва от практиката на ЕЦБ да налива ликвидност, за които няма никакви гаранции, че тази политика ще спре, смята още анализаторът от ИПИ.

Цялото интервю с Димитър Ашиков може да гледате във видео файла. euoutside се осъществява със съдействието на кафе-бутик Domani - София, кв. Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" 4, създадено от икономист, открил изтънчен начин за приготвяне на кафе.

Дълговата криза в еврозоната