euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Докато очаква живителния транш по спасителния си заем, Гърция за пореден път подложи търпението на партньорите си в ЕС на изпитание като поиска най-скъпото: още време. И на пръв поглед парадоксално, но прогнозата на euinside е, че Атина ще получи и двете - още пари и още време.

До края на септември мисията на Тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) трябва да е готова с доклада си за изпълнението на гръцката спасителна програма. От този доклад ще зависи дали Гърция ще получи поредния транш от 31 милиарда евро от втория заем от ЕС и МВФ на стойност 130 милиарда евро. А също и повече време, за да направи болезнените бюджетни съкращения, поставени като условие от международните й кредитори.

Междувременно коалиционните партньори в гръцкото правителство трябва да постигнат съгласие по пакета бюджетни съкращения на стойност близо 12 милиарда евро. А докато преговорите са в ход, вече се появи неофициална информация, че всъщност трябва да се орежат разходи на стойност не 12, а 14 милиарда евро. При това, според условията на заема, икономиите трябва да бъдат направени през следващите две години.

Гръцкият премиер Антонис Самарас обаче започна кампания с цел да спечели отсрочка от две години, за да направи бюджетните съкращения. Аргументът му - Гърция се нуждае спешно от икономически растеж. На пръв поглед искането на Самарас звучи резонно. Проблемът е, че под повече време е логично да се разбира и повече пари, защото ако страната не намалява разходите си, ще се нуждае от повече средства за покриването им.

Следователно отговорът на въпроса дали е възможно Гърция да получи отрсочка зависи от това, първо, колко повече пари ще й трябват и второ откъде ще ги набави. Според различни източници става дума за сума между 18 и 20 милиарда евро. Сумата не е голяма на фона на помощта за Гърция досега, но в момента трети спасителен заем е тема табу в еврозоната и гръцките власти са наясно с това. Съществува обаче и вариантът страната да събере парите като емитира съкровищни бонове, както направи наскоро, за да погаси заем към ЕЦБ.

От поредицата срещи на гръцкия премиер Самарас с президента на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд не стана ясно какви са шансовете му да получи повече време. Междувременно обаче австрийският канцлер Вернер Файман заяви в интервю за вестник Österreich, че Гърция може да получи две, дори три години допълнително, ако се придържа към ангажиментите си. "Най-важното нещо е Гърция да се придържа към реформите и целите за икономии, договорени с нас. Ако това е гарантирано, аз съм за отлагане на разплащанията по дълга". Според австрийския канцлер кризата и безработицата в Гърция са толкова големи, че страната няма да се оправи без разсрочване на плащанията. Той вижда "доста добър шанс" да се постигне договорка с Гърция, че ако се придържа към договореностите, в замяна ЕС ще й отпусне повече време, за да изплати заемите си.

На пръв поглед изказването на Файман е изненадващо, предвид че Австрия обикновено споделя позицията на Берлин що се отнася до бюджетната дисциплина. Същевременно обаче трябва да се има предвид, че канцлерът Вернер Файман е социалдемократ и в този смисъл е логично да се предположи, че позицията му се споделя от френския президент Франсоа Оланд, който макар да не направи изявления в този смисъл, подчерта нуждата от солидарност с Гърция. Може да се допусне също, че италианският премиер Марио Монти също би подкрепил отстъпки с цел насърчаване на икономическия растеж в Гърция. Да не говорим за испанския премиер Мариано Рахой, чиято страна вече се възползва от снизходително отношение от страна на европейските си партньори.

На този фон може да се прогнозира, че ако докладът на Тройката покаже (и Гърция междувременно също покаже), че ангажиментите се изпълняват, европейските партньори с чиста съвест ще могат да отпуснат както поредния транш, така и още време на Гърция. Още повече, ако докладът потвърди размера на необходимите допълнителни средства и експертите преценят, че те могат да бъдат събрани от Атина, а не плащани от партньорите й в еврозоната.

Подобно решение би било от полза за всички - ЕС ще може да демонстрира солидарност с Гърция, без да му се налага да плаща скъпо за това, а гръцкото правителство ще получи „глътка въздух” освен финансово, също и политически. Изпълнението на едно от основните предизборни обещания на двете големи партии Пасок и Нова Демокрация (които сега управляват заедно с Демократичната левица) - разсрочване на тежките бюджетни икономии- ще позволи на кабинета да се възползва, поне временно, от позабравен в последната година лукс - доверието на избирателите и политическа стабилност.