euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Гърция не иска още пари. Гърция иска „глътка въздух”, за да постигне икономически растеж. Гърците са горди хора, които не искат да зависят от заеми.

С тези послания гръцкият премиер Антонис Самарас започна кампанията си да извоюва отсрочка за страната си в изпълнението на условията по втория спасителен заем. Коалиционното правителство в Атина още не се е договорило как ще постигне бюджетните съкращения в размер на близо 12 милиарда евро. Междувременно анонимен източник от гръцкото министерство на финансите беше цитиран от световните информационните агенции да казва, че последната мисия на Тройката е разкрила нужда от допълнителни съкращения в размер на 2 милиарда евро или общо 14 милиарда евро за следващите две години. Целта на Самарас е да получи още две години (до 2016-а) за прилагане на болезнените съкращения на разходите. Тази "глътка въздух", по неговите думи, е необходима на страната, за да постигне икономически растеж и увеличаване на приходите в бюджета.

Самарас направи всичко възможно, за да популяризира тезата си преди поредицата от срещи с най-влиятелните европейски лидери - шефът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд. Те от своя страна предупредиха, че от срещите не бива да се очаква решение за Гърция, защото то ще зависи от доклада на Тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) за изпълнението на гръцката спасителна програма. Той ще е готов до края на септември, а в началото на октомври ЕС и МВФ трябва да вземат решение за отпускането на поредния транш ( 31 милиарда евро) по заема на обща стойност 130 милиарда евро. Тогава ще стане ясно и дали е възможно Гърция да получи отсрочката от две години, за която настоява Самарас.

Приятелят Юнкер

Жан-Клод Юнкер единствен от колегите си дойде в Атина на крака. Разбираемо, защото като президент на Еврогрупата той има институционално задължение да засвидетелства подкрепа за гръцкото правителство. Юнкер заяви, че идва като приятел на Гърция и оцени високо огромните усилия, положени от гръцкия народ, които според него често не се признават от критиците на Гърция. Той се възползва от славата си на човек, който говори директно, за да напомни на Атина какво се очаква от нея. На първо място фискалната консолидация трябва да продължи, включително като се подобри събираемостта на данъците. Юнкер обаче подчерта, че е важно бюджетните икономии да не бъдат само за сметка на най-бедните хора в Гърция, а други части на обществото също трябва да допринесат.

Същото каза и германският канцлер Ангела Меркел - очевидно за всички е ясно, че в Гърция има привилегировани съсловия, които не са засегнати от тежките мерки. Не случайно в последните две години едно от най-честите послания от Брюксел към Атина е именно, че за да се възстанови социалната справедливост, е важно бремето да се поеме от всички, а не само от малка част от обществото. Другите приоритети, отбелязани от Юнкер са структурните реформи, особено тези на пазара на труда, приватизацията и стабилизиране на финансовия сектор. "Аз съм против излизане на Гърция от еврозоната", заяви президентът на Еврогрупата и призова тези, които говорят за това да запазят мълчание.

Антонис Самарас на свой ред потвърди, че дневният ред на приватизацията ще бъде разширен, че структурните реформи ще бъдат ускорени и че в следващите седмици правителството ще е готово с пакета за бюджетни съкращения на стойност близо 12 милиарда евро. "Гърция започва нова страница - в политически, икономически и социален план", заяви Самарас и се закани, че много скоро тези във и извън Гърция, които залагат, че страната ще излезе от еврозоната, ще бъдат разочаровани. Скоро ще бъде постигната основната цел - възстановяване на доверието към страната и това ще промени психологията както на частния сектор, така и на международните пазари, вътре и извън Гърция, каза премиерът Самарас.

Що се отнася до евентуалното удължаване на сроковете за прилагане на бюджетните съкращения, Жан-Клод Юнкер заяви, че всичко зависи от доклада на Тройката. А той от своя страна, зависи от усилията, които демонстрира Гърция: "Топката е в полето на Гърция. Всъщност, това е последната възможност".

'Мерколанд'

Преди да приемат Антонис Самарас в Берлин и Париж, германският канцлер и френският президент се срещнаха в германската столица, за да синхронизират позициите си. В съвместно изявление двамата си поделиха ролите на доброто и лошото ченге като Меркел заяви, че ангажиментите трябва да се изпълняват, а Оланд - че иска Гърция да остане в еврозоната. Но и двамата подчертаха, че всичко зависи от доклада на Тройката.

От думите на френския президент стана ясно още, че Гърция не се разглежда като изолиран случай, а като част по-големия пъзел, който ЕС трябва да подреди до края на годината на базата на "доклада на четиримата президенти". Както euinside писа, докладът предвижда в рамките на 10 години еврозоната да има финансово министерство и централен бюджет, обща икономическа политика, общ дълг и общ банков надзор в лицето на ЕЦБ, а всичко това да е гарантирано с необходимата демократична легитимност. Първият елемент от тази нова архитектура - банковият съюз трябва да стане факт още до края на годината, а на 11 септември се очаква Европейската комисия да излезе с конкретно предложение.

На последната за годината среща на върха в средата на декември президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой ще представи окончателен доклад и конкретна пътна карта за реформата на Икономическия и валутен съюз. По думите на Франсоа Оланд Франция и Германия имат намерение "да изпълнят пътната карта със смисъл - във финансовата, икономическата, но също и в политическата сфера".

Атина и Берлин - ново начало

"Днес ние поставихме само началото на нови отношения между нашите две страни. Това е само началото, първата стъпка към едно ново начало", каза в Берлин гръцкият премиер Антонис Самарас. Германският канцлер Ангела Меркел от своя страна, подчерта, че е очарована, че първото посещение на Самарас в чужбина го е довело именно в Берлин (сякаш можеше да е някъде другаде!), което е знак за близките и добри отношения между Германия и Гърция. По този повод вестник Berliner Zeitung написа: "Какъв сигнал щеше да бъде, ако Меркел беше отишла в Атина!"

Едва ли обаче германският канцлер щеше да получи радушен прием в гръцката столица. Двамата лидери демонстрираха, че редовно четат вестници и са наясно с нарастващата враждебност във вестникарските заглавия. Самарас критикува "токсичните" изказвания за излизане на Гърция от еврозоната без да спомене, че голяма част от тях идват именно от Германия. Как да направим приватизация например, когато важен официален представител от която и да е страна заяви, че Гърция ще се върне към драхмата - няма бизнесмен, който да вложи парите си в страна, която ще се върне към драхмата, обясни гръцкият премиер.

Ангела Меркел от своя страна каза, че чете внимателно гръцката преса, за да разбере гръцката гледна точка. Според германския канцлер в Гърция и Германия има две различни реалности. Гърците смятат, че страдат и плащат твърде висока цена, а германците - че от тях се очаква да продължат да плащат, въпреки че гърците не изпълняват обещанията си. Тези две реалности трябва да станат една, наша политическа отговорност като част от обединена Европа е да обединим тези различни позиции в обща посока, каза Меркел. "Eвропейската криза е свързана първо с факта, че ние сме загубили доверието си един към друг и второ, не е ясно дали се движим в една и съща посока. Затова трябва да върнем доверието помежду си", призова германският канцлер.

"Гърция ще остане вярна на ангажиментите си и ще изпълни задълженията си", увери на свой ред гръцкият премиер. "Ние сме горд народ и не искаме да сме зависими от пари на заем", заяви Самарас в Берлин.

Солидарност от Париж

В Париж гръцкият премиер повтори същите послания със силен акцент върху нуждата от икономически растеж, а не само от бюджетни съкращения - теза, напълно споделяна от френския президент Франсоа Оланд и неговата социалистическа партия. Изявленията в Париж, макар и кратки, бяха изпълнени с доста по-голям патос и символизъм: "Европа, освен всичко останало, означава демокрация и достойнство", заяви Самарас и напомни важността на социалното сближаване в европейските общества. А Франсоа Оланд, естествено, не пропусна да спомене нуждата от солидарност - дума, старателно избягвана от германския канцлер.

На този етап кампанията на Самарас може да се оцени като успешна - той официализира гръцкото искане за отсрочка, което досега се споменаваше само неофициално и така изпълни основното си предизборно обещание. Освен това с посещенията си в Париж и Берлин Самарас демонстрира желанието на Гърция да започне на чисто и да заслужи доверието на европейските си партньори. Не случайно това беше преобладаващата реторика във всички срещи - за ново начало за Гърция в икономически и политически план, както и в отношенията й с европейските партньори; за промяна в мисленето (от двете страни); за възстановяване на взаимното доверие.

Париж и Берлин, на свой ред, макар да не поеха никакви конкретни ангажименти, дадоха знак за благоразположението си. Това не означава, че гръцкото искане за отсрочка непременно ще бъде удовлетворено, но при всички положения, оставя вратата отворена. А това не е малко, защото макар Самарас да твърди, че повече време не означава повече пари, според мнозина е точно обратното. "Повече време [...] означава повече пари", каза в прав текст германският финансов министър Волфганг Шойбле. Каквото и да пише в доклада на Тройката, Гърция вероятно ще получи както поредния транш, така и още време, дори това да означава още пари, просто защото няма друг начин. Затова до началото на октомври европейските лидери ще търсят не толкова решение за Гърция, колкото подходящите аргументи, за да оправдаят неизбежното решение. Връщането на положителния имидж на Гърция и демонстрацията на доверие в новото правителство са важна част от тази аргументация.