Еврозоната: презареждане*

Ралица Ковачева, June 26, 2012

В рамките на 10 години еврозоната трябва да има финансово министерство и централен бюджет, обща икономическа политика, общ дълг и общ банков надзор в лицето на ЕЦБ. И всичко това - гарантирано с необходимата демократична легитимност, "на базата на съвместно упражняване на суверенитет за общи политики и солидарност".

Такава визия за еврозоната представя докладът, подготвен от президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, съвместно с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, президента на Европейската централна банка Марио Драги и президента на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Докладът ще бъде обсъден от лидерите на ЕС на предстоящата среща на върха на 28 и 29 юни.

Първият (и най-спешен) градивен елемент на бъдещия "стабилен и проспериращ" икономически и валутен съюз е интегрирана финансова рамка. "Такава рамка издига отговорността за надзора на европейско ниво и осигурява общи механизми за преструктуриране на банки и гарантиране депозитите на клиентите". Според доклада рамката трябва да покрива всички страни от ЕС, но да позволява диференциране между еврозоната и останалите страни в определени отношения, когато става дума за функционирането на валутния съюз и стабилността на еврозоната.

"Сегашната архитектура трябва да се развие колкото се може по-скоро в посока единна европейска банкова надзорна система". В нея последната дума ще има европейски надзорен орган с право да се намесва изпреварващо спрямо всички банки. Специално за еврозоната Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) дава възможност такива правомощия да получи Европейската централна банка. В замяна на този централизиран контрол, схемата за гарантиране на депозитите и общият фонд за банково преструктуриране могат да използват като последен финансов резерв Европейския механизъм за стабилност.

Същата посока - към централизиран надзор - трябва да бъде следвана и по отношение на бюджетните политики. Някои от елементите на "интегрирана бюджетна рамка" вече съществуват по един или друг начин във Фискалния договор или т.нар. "Пакет две", който дава засилени надзорни права на ЕК спрямо националните бюджети. Но докладът на Ван Ромпой отива по-далеч: без да го посочва изрично, той дава право на централизиран орган в еврозоната да иска промени в националните бюджети, ако нарушават фискалните правила. Същевременно страните ще определят съвместно "горни граници" на годишните си бюджети и на нивата на дълга си, като "емитирането на дълг над договореното ниво ще трябва да бъде оправдано и предварително одобрено".

И тъй като споделянето на суверенитет се възнаграждава със споделяне на риска, в средносрочен план може да се проучи емитирането на общ дълг с общи и солидарни гаранции, но само след като "са налице силна рамка за бюджетна дисциплина и конкурентоспособност, за да бъде избегнат моралният риск и да се насърчи отговорността и спазването". Макар да споменава някои от предложенията за общ дълг като краткосрочни европейски ценни книжа (eurobills) или фонд за изкупуване на дълга, докладът не изразява предпочитание към определена форма на обединяване на дълга. Също без конкретни подробности се споменава и възможността за "различни форми на фискална солидарност".

Завършеният фискален съюз (на ниво еврозоната) включва създаването на централен орган като министерство на финансите и централен бюджет. В интервю за списание Der Spiegel германският финансов министър Волфганг Шойбле описва работата на бъдешия европейски финансов министър така: той ще има право на вето върху националните бюджети и ще одобрява нивата на новите заеми. "От отделните страни ще зависи как да използват одобрените средства", обясни Шойбле. Той смята, че реформите трябва да се постигнат на ниво ЕС, но признава, че това може да се окаже много трудно. Но дори новите институции да се създадат само в еврозоната, това ще бъде "отворен клуб", в който всяка страна от ЕС ще бъде повече от добре дошла.

Очевидно на базата на поуките от пакта "Евро Плюс", който така си остана на ниво общи политически фрази, в доклада е записано, че трябва да се създаде "интегрирана рамка на икономическите политики", която да бъде задължителна. Особено важно е, пише в документа, да има общи политически насоки в области като трудовата мобилност и данъчната координация.

Херман Ван Ромпой е засегнал и чувствителната тема за демократичната легитимност, защото взимането на общи решения от страните-членки изисква "силни механизми за легитимно и подотчетно съвместно взимане на решение". От доклада обаче не става ясно какви именно са тези механизми, освен засилване ролята на ЕП и националните парламенти и "изграждане на публична подкрепа за европейските решения с голямо отражение върху ежедневния живот на гражданите".

По отношение на демократичната легитимност Волфганг Шойбле е доста по-конкретен. Според него ЕК трябва да се развие в истинско правителство като за целта или трябва да се избира директно, или от парламента, или да има директен избор на президента на ЕК (което Шойбле предпочита). Той смята, че "директните избори ще са предшествани от мащабна мобилизация, което ще наелектризира всички граждани от Португалия до Финландия". Европейският парламент също трябва да бъде засилен като най-накрая получи правото да приема закони: "Анахронизъм е, че само Комисията играе тази роля досега". Що се отнася до Съвета, където са представени страните-членки и който в момента има най-силна роля, Шойбле смята, че той трябва да се трансформира в нещо като горна камара на парламента (по подобие на германския Бундесрат или американския Сенат), в която всяка страна изпраща определен брой представители. Подобна визия за бъдещето на ЕС описа и канцлерът на Германия Ангела Меркел по време на годишия икономически форум в Давос в началото на тази година.

Докладът на Херман Ван Ромпой обаче е доста обран, може би защото е едва първия по толкова сложна и всеобхватна проблематика и все още опипва почвата. Президентът на Европейския съвет ще докладва отново на лидерите за напредъка по реформата на икономическия и валутен съюз на срещите на върха през октомври и декември.

Как ще се осъществят промените във времето президентът Ван Ромпой ще представи в конкретна пътна карта. Новата архитектура трябва да се изгради през следващото десетилетие, включително и чрез промяна в европейските договори. Дори само това уточнение дава представа за мащаба на усилията и времевата рамка, необходими за презареждането на еврозоната.

*По аналогия със заглавието на филма "Матрицата: презареждане"

Европейски съвет 28-29 юни 2012: сега или никога