euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Европейските лидери съживяват пакта "Евро Плюс"

Ралица Ковачева, March 1, 2012

Менюто за работната вечеря на европейските лидери, събрани за редовното им пролетно заседание в Брюксел, включва основно ястие Европейския семестър, с гарнитура Пакта "Евро плюс" и малко Сърбия и Шенген за десерт. Икономическото и фискалното сближаване обаче са естествената тема номер едно на вечерта още повече , че закуската в петък сутрин е подписването на Договора за стабилност в еврозоната, известен като фискалния пакт.

„Това заседание на Европейския съвет трябва да послужи за определяне на приоритетите, върху които страните-членки трябва да се фокусират на национално ниво”, пише в поканата до лидерите президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. На заседанието си през януари финансовите министри от ЕС заключиха, че фокусът трябва да падне върху „мерки, подкрепящи растежа в краткосрочен план в общата рамка на фискална консолидация.” Министрите подчертаха, че въпреки нуждата от инициативи на европейско ниво, „преди всичко зависи от отделните страни-членки да допринесат за договорените консолидация и реформи" в предстоящите им национални програми за реформи (НПР), Програми за стабилност (ПС - за страните от еврозоната) и Конвергентни програми (КП - за страните извън еврозоната).

В този смисъл финансовите министри припомнят, че по силата на Пакта "Евро плюс" страните са се ангажирали да проведат реформи за насърчаване на конкурентоспособността и заетостта, както и в подкрепа на устойчивостта на публичните финанси и финансовата стабилност. През юни 2011 г. европейските лидери отчетоха, че страните, участващи в Пакта, са предложили над 100 отделни мерки, но препоръчаха тези мерки да станат по-конкретни и да се прилагат по-амбициозно. На заседанието на Европейския съвет през декември 2011 г. лидерите отново обещаха по-конкретни и измерими действия на национално ниво.

„Като част от Европейския семестър ангажиментите по Пакта "Евро плюс" трябва да бъдат внимателно оценени, а всеки пропуск в прилагането им - установен”, заявиха финансовите министри от ЕС в заключенията от заседанието им на 21 февруари. За да бъдат оценени от Съвета и Комисията в рамките на семестъра, ангажиментите по пакта "Евро плюс" трябва да бъдат записани в националните програми за реформи и програми за стабилност (конвергентни програми). Страните трябва да се фокусират върху малък брой реформи от съществено значение, препоръчват финансовите министри, а напредъкът ще бъде отчетен през юни 2012 г.

„Работата по структурираните дискусии по въпросите на координацията на данъчната политика по пакта "Евро плюс" трябва да продължат като се фокусират върху области, където могат да се предвидят по-амбициозни действия. Особено внимание трябва да бъде обърнато на това как данъчната политика може да подкрепи координацията на икономическата политика и да допринесе за фискална консолидация и растеж”.

В заключенията си от декемврийския съвет европейските лидери ясно обвързват пакта "Евро плюс" с договорения фискален пакт. В първите версии на текста на междуправителствения договор имаше препратка към пакта "Евро плюс" в частта за сближаването на икономическите политики на страните по договора. Впоследствие директната препратка беше премахната - според българския финансов министър Симеон Дянков по изричното настояване на София. Все пак в преамбюла на договора се припомня ангажимента на страните, одобрили пакта "Евро плюс", който „идентифицира въпросите, които са от съществено значение за насърчаване на конкурентоспособността в еврозоната”.

Всичко това показва, че пактът "Евро плюс", макар и да не беше във фокуса на вниманието през последните месеци съвсем не е „отживелица”, както твърди българският финансов министър Симеон Дянков. Напротив - вписването на това на практика политическо споразумение в Европейския семестър ясно показва, че ще се търси конкретно изпълнение на поетите ангажименти. И това е съвсем обяснимо. Въпреки че, според българския финансов министър пактът "Евро плюс" не е актуален, защото е заменен от фискалния пакт, от изявлението на ЕКОФИН е напълно ясно, че бюджетната консолидация (фискалния пакт) трябва да е подплатена с реформи, при това съществени (описани в пакта "Евро плюс"). Това важи за всички страни-членки и особено за тези, които са показали по-силен ангажимент да направят повече, каквато именно беше идеята на пакта "Евро плюс".

В този смисъл, официалната българска позиция за срещата на върха на 1 и 2 март с нищо не издава скептицизма на финансовия министър. „България декларира, че стриктно изпълнява поетите ангажименти съгласно Пакта „Евро плюс”, които са подробно дефинирани в Националната програма за реформи (2011-2015 г.) и в Конвергентната програма (2011-2014 г.).” Както обикновено, по въпроса за координацията на данъчните политики „България отново заявява, че прякото данъчно облагане остава национална компетенция.”

В Конвергентната програма е записано единствено, че „представените в програмата политики за допълнително повишаване на устойчивостта на публичните финанси, както и политиките за насърчаване на конкурентоспособността на икономиката, адресират и целите на т. нар. „Пакт за еврото плюс”. В Националната програма за реформи (2011-2015 г.) има отделна глава, в която са изброени ангажиментите на страната по пакта, които обаче звучат твърде общо и пожелателно, а на места озадачаващо. Например, по отношение на заплатите е записано, че „с изключение на минималните прагове, които се осъвременяват всяка година нивото на заплатите се определя от пазарните принципи.” Това обаче по никакъв начин не се вписва в заключението в доклада на ЕК за макроикономическите дисбаланси, че „България показва едно от най-високите в ЕС увеличения на разходите за труд за единица продукция”, което може да намали конкурентоспособността на икономиката.

Българският пример не е изключение, както става ясно от констатациите на европейските лидери и финансовите министри. Но посланието е ясно: ако страните са подкрепили пакта спонтанно и без ясна визия с какво се захващат, както направи България, проблемът си е техен. От тях се очакват конкретни и измерими действия с реален резултат.