euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Паралелната България не е "средностатистическата”, която неизменно заема последните места в европейските класации по качество и стандарт на живота. Не е и България на политиците и олигарсите, която казионните медии услужливо се опитват да доближат до “средностатистическата” й посестрима. Паралелната България е тази на хората, които по собствен избор не попадат нито в едната, нито в другата категория.

Къде е гражданската енергия?

Те са добре образовани, добре информирани, добре мислещи, професионално активни и ... решени да използват предимствата на Интернет, за да кажат това, което мислят. Общият брой на тези хора е по-малко от 100 000 (според изследване на Нов български университет от 2009 г.). Постоянно активни в споделянето на мнения онлайн са между 500 и 3000 души. Това са българските блогъри. Личности с най-разнообразни професии и житейски опит, обикновено утвърдени професионалисти, голяма част от активните блогъри в България са хора с позиция и отговорност към средата, в която живеят. Освен като активни граждани, те често биват възприемани и като “говорители” на цели обществени и/или професионални групи. Влиянието на най-популярните блогъри се простира далеч извън техния професионален и приятелски кръг.

Блогосферата гъмжи от идеи – изберете произволна дума, комбинирайте я с “блог” и пуснете търсачката на Google – ще излязат стотици хиляди резултати само от България. Всъщност, ако в момента в страната изобщо има енергия за реформи, тя е концентрирана онлайн. Тъкмо в това обаче е проблемът. Огромното разнообразие от позиции и идеи в българската блогосфера остава невидимо за институциите. Причините са няколко: неформалният характер на този тип гражданска изява, липсата на фокус и виртуализирането за сметка на ефективните граждански действия.

Проектът и резултатите

Преди шест месеца в рамките на проекта "Хоризонт 2020: граждански визии за реформи и развитие на България в Европейския съюз", подкрепен от “Отворено общество”, euinside си постави за цел да фокусира една малка част от блогосферата върху дискутирането на това в каква България искаме да живеем – тук и сега, а не след 20 или 50 години. Втората част от проекта предвиждаше да съберем въпроси и коментари, възникнали онлайн и да потърсим коментар и отговори от институциите.

Близо 20 влиятелни блогъри бяха абонирани за наши публикации, в които представяхме подробно важни европейски теми и тяхното отражение в България. Участниците в експеримента бяха помолени да коментират темите както в читателския форум на euinside, така и в собствените си блогове, така че с тяхна помощ важните въпроси за бъдещето на България да достигнат до колкото може по-голяма аудитория. Желанието ни беше да чуем какво самите граждани биха искали да променят, така че понятието “средностатистически българин” да престане да звучи като диагноза.

От коментарите, които получихме – много от тях на впечатляващо експертно ниво - останахме с впечатление, че обратно на разпространеното схващане образованите, активни и мислещи граждани на България не са се изолирали от обществените проблеми. Измежду темите, които euinside им предложи за коментар, най-дискутираните очаквано се оказаха публичните финанси и образованието. Темата за данъчните промени, инициирани на европейско ниво, както и българската позиция провокира най-активна реакция и беше обект на яростни спорове, които можете да проследите тук. Приемането на европейския фискален пакт също предизвика оживена дискусия, макар и сред доста ограничен кръг от хора - вероятно поради твърде техническия си характер.

След половин година работа с част от неформалните лидери на гражданското общество в лицето на поканените в проекта блогъри оставаме с впечатлението, че образованите и активни хора на България се интересуват от въпросите, свързани с дългосрочното развитие на страната и биха имали желание – а често и достатъчно професионален опит - да дискутират политическите решения с институциите. Макар и много активна в изразяването на позиции по текущите събития от деня, общността от активни граждани онлайн обаче действа по-скоро реактивно спрямо управлението.

В хода на проекта се постарахме да насърчим именно проактивното поведение и в същото време се опитахме да привлечем вниманието на властта към това, че в паралелната България онлайн текат дебати и се оформят позиции, които биха могли да бъдат полезни при стратегическото вземане на решения. В същото време въздействието на неформалния граждански дебат онлайн би могло да нарасне значително, ако се фокусира върху по-дългосрочни въпроси и цели - нещо, което euinside смята за обща задача на гражданите и медиите.

Капсулирани обаче (с някои приятни изключения) се оказаха институциите. Опитите ни да получим реакция на събраните в рамките на проекта граждански мнения в повечето случаи се натъкваха на управленско мълчание. Често се налагаше да събираме българската позиция по даден въпрос парче по парче от различни документи, различни институции и различни официални лица. Впрочем, един от непредвидените резултати, които получихме по проекта, беше портретът на държавното управление, така, както го вижда паралелната “България онлайн”: изгубено в превода между Брюксел, София и своите граждани, неспособно да формулира ясни приоритети и безпомощно в прилагането на мерки за тяхното изпълнение.

Потенциалът на България е ... онлайн

На фона на традиционната обществена безучастност засега изолираният онлайн глас на отделни граждани и неформални групи представлява национален капитал. Пълноценното използване на този капитал става още по-важно, колкото по-висока е цената на предстоящите реформи. Защото тъкмо хората, чиито блогове днес с интерес и уважение следим, ще се възползват утре от реформите и ще положат основата на националното благосъстояние.

Шест месеца, разбира се, не са достатъчни, за да се легитимира блогосферата в очите на институциите като пълноценен участник в гражданския дебат. След малко повече от година обаче предстоят парламентарни и европейски избори, затова euinside ще продължи да предоставя платформа за граждански дискусии онлайн по истински важните въпроси от дневния ред на България като член на ЕС.

Ще продължим да общуваме с партньорите си сред блогърите и ще ги насърчаваме и към действия офлайн – срещу демагогията в българското публично пространство и в подкрепа на усещането за собственост и споделена отговорност към реформите, които предстоят.

Ще продължим и да противодействаме на еднодневната памет на политиците, на медиите, а и на обществото като цяло. Крайно време е да разберем, че членството в ЕС не е награда, а стимул за развитие. Време е също така да си припомним, че трябва да изискваме от властта не обещания, а добросъвестно управление, за да може по-скоро да се материализира желанието ни да живеем в добре уредена и просперираща държава.