Времето на "евтиния" икономически растеж приключи

Аделина Марини, February 7, 2012

Ако нещо е станало болезнено ясно през последните години покрай световната финансова и икономическа криза и нейните последици, то е, че времето на евтиния икономически растеж приключи. Вече е време за растеж, който се генерира от усилен високообразован и високотехнологичен труд. И който поведе в тази сравнително нова сфера, той ще бъде и икономически лидер със съпътстващите това лидерство блага като просперитет, спадаща безработица и политическа благодат. Както ще стане ясно от данните по-долу, надпреварата вече е в разгара си.

Европейският съюз отдавна повтаря като мантра, че ключът към генериране на икономически растеж в моменти на криза и бюдежтни ограничения е скрит в поне запазване на разходите за висше образование, наука, разработки. А резултатите, които бяха показани днес от Еврокомисията за представянето на страните-членки през 2011 година в тази сфера са недвусмислени.

Според данните, 27-те страни-членки са разделени в четири групи: лидери-новатори, следващи новаторите, умерени новатори, скромни новатори. Вероятно няма да е изненада кои са държавите в тези групи:
- лидери-новатори: Швеция, Дания, Германия, Финландия, които се справят много над средното за ЕС на 27-е;
- следващите новаторите са: Белгия, Великобритания, Холандия, Австрия, Люксембург, Ирландия, Франция, Словения, Кипър и Естония, които са близо до средното за ЕС;
- умерените новатори: Италия, Португалия, Чехия, Испания, Унгария, Гърция, Малта, Словакия и Полша, които се представят под средното за ЕС;
- скромни новатори: България, Румъния, Латвия и Литва с много под средното.

Както обясни комисарят за промишлеността и предприемачеството Антонио Таяни, резултатите в последната група не означават непременно, че страните в нея не полагат големи усилия за стимулиране на иновациите. Напротив. Той отбеляза също така, че няма обща рецепта за постигане на желаните резултати. Това, което е общото обаче са инвестициите в образование, наука и развойна дейност. От отчета на Комисията, представен през декември 2011 за състоянието на Съюза на иновациите става ясно, че има страни, които въпреки бюджетните ограничения не само, че не са намалили разходите си за образование и наука, но дори са ги и увеличили. Така например Франция инвестира допълнително 21.9 млрд. евро в инициативата си "Инвестиции за бъдещето" за периода 2009-2014, която засяга висшето образование и изследователската дейност.

Германия пък се е ангажирала да увеличи бюджета за изследвания и образование с 12 млрд. евро в периода 2010-2013 г. Словения постъпва наистина "умно" като увеличава бюджета за научна дейност през структурните фондове на ЕС.

Ако се съди по данните на Евростат, има видима връзка между инвестициите в образование, научна и развойна дейност и икономическия растеж. Данните са от 2010 г. и показват, че страните с по-висок процент от БВП инвестиции в иновации и образование са били по-резистентни към кризата в Европа и дори са отбелязвали растеж. Водачи в тази класация са обичайните заподозрени - Швеция, която заделя над 3% от своя БВП, за да стимулира инвестициите и образованието и отбелязва растеж от близо 6% през 2010. Финландия също влага повече от 3 процента от БВП, което й се отплаща с 3 на сто растеж. Сред водачите са още Германия, Дания, Австрия, Белгия, Холандия, Великобритания, Франция и др., които също отбелязват растеж, макар и в различна степен.

Основните индикатори, използвани при сравняването на страните-членки в иновационния съюз са разпределени в три основни категории: "осъществители", включващи условията, които позволяват осъществяването на иновациите (става дума за човешки ресурси, отворени изследователски системи, финансиране и подкрепа); "фирмени дейности", които обхващат новаторските усилия на европейските фирми (фирмени инвестиции, връзки с предприемачеството и интелектуални активи); "производителност", която показва ползите за икономиката като цяло от вложените в нея иновативни решения.

Друго важно нещо, което показват резултатите е, че най-новаторските страни споделят няколко силни показатели в своите национални изследователски и новаторски системи като основна роля играят бизнес-дейността и публично-частното партньорство. Така например лидерите - Швеция, Дания, Германия и Финландия - показват добри данни за разходите на бизнеса в научна и развойна дейност. Освен това, повечето лидери наблягат сериозно на развитието на човешките ресурси. Те имат и по-високи от средните резултати в съвместните публично-частни публикации, което предполага, че има изградени добри връзки между научната база и предприятията. Най-новаторските страни са отличници в комерсиализирането на технологичното им знание, което се демонстрира от количеството на патентите и приходите от патенти в чужбина.

Характерното за умерените и скромните новатори е, че при тях се наблюдават небалансирани изследователски и новаторски системи. Това са страните, които в момента изпитват огромни икономически трудности и се намират по европейската периферия (не всички), както и някои от най-новите страни-членки, които влязоха в ЕС икономически доста неразвити. От изследването става ясно още, че тези две групи страни имат много малки дялове на малките и средни предприятия (МСП) като източници на новаторство. Отбелязва се обаче, че именно тези страни са и с най-висок ръст на усилията в посока стимулиране на новаторството, което означава процес на изравняване. България е посочена като лидер сред догонващите, следвана от Естония.

Макар Комисията да тълкува като признак на догонване резултатите на най-зле представящата се група страни, в доклада от 2011 г. се посочва, че съществува ясен риск от иновационно разделение между страните-членки. В документа се препоръчва скромните новатори да спазват даващите положителни резултати ангажименти и да увеличат разходите си за научна и развойна дейност, доколкото им позволяват възможностите. Комисар Таяни посочи, че въпреки недостига на средства заради бюджетните съкращения в много страни, достъпът до кредит за новаторска дейност е затруднен. Не се използват достатъчно финансовите инструменти, като например фондовете за рисков капитал.

Същевременно, отбелязва се в доклада, прехвърлянето на икономическата мощ от Запад на Изток се ускорява. Представянето на Европа по отношение на изследователската дейност и иновациите е в спад през последните години, като така се разширява пропастта между лидерите в света САЩ и Япония. Нещо повече, се казва в документа, Китай, Индия и Бразилия започват бързо да догонват ЕС като подобряват представянето си със съответно 7%, 3% и 1% по-бързо от ЕС на годишна база за последните пет години. Тези данни са особено красноречиви като се има предвид, че се задава глобална битка за растеж, на фона на все по-изравняващите се възможности.

Съюзът на иновациите е един от основните стълбове на текущата 10-годишна стратегия на ЕС за икономически растеж и заетост Европа 2020. В нея ЕК е заложила като цел разходите за образование, научна и развойна дейност да бъдат 3% от брутния вътрешен продукт.

Индустрия и иновации