euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Кой друг, ако не президентът на Е-стония - страната в ЕС с най-напреднало електронно управление - може да предложи нещо такова? Страната, в която се гласува вече десетилетие онлайн. Тоомас Хендрик Илвес допълва, че това не е задоволяване на капризите на младия градски елит. Социологическите изследвания показват, че няма демографско или географско разделение. "Пенсионерката, живееща в малко село е също толкова вероятно да гласува онлайн, да говори по Скайп със семейството си и да общува с лекаря си дистанционно, както и нейните внуци", каза той в края на своята вдъхновяваща реч в Европейския парламент на 2 февруари. От доста време насам Европарламентът не е предоставял трибуна на вижданията за ЕС на европейски лидер, като изключим съвместното обръщение на германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд, заради опасностите пред Съюза. 

Но макар и президент на малка страна, посланието на сина на естонски бежанци, говорещ със силен американски акцент, беше не по-малко силно от това на мотора на ЕС Франция и Германия. Дори може би повече, защото това беше гласът на страна, която има много какво да изгуби, ако ЕС се разпадне. "През последния четвърт век, в отсъствието на външни заплахи ние се занимавахме с реинтеграцията на Европа - завръщането в стадото на онези държави, принудени против волята им да живеят под тоталитарно управление", каза той в началото на своята реч, аплодирана многократно и на крака от пълната зала в Страсбург. Цитирайки поемата "Второто пришествие" на ирландския поет Уилям Йейтс, написана след Първата световна война, естонският президент обясни, че Европа се намира в тежка екзистенциална криза. 

"Европа се намира в трансформационна криза. Ще се стегнем ли или ще оставим други да се занимават с това? Трансформационна криза, която ще постави на изпитание всичко, което Европа е постигнала стъпка по стъпка от Моне и Шуман насам. Наближаваме повратна точка, където или ще станем по-силни, или ще оставим силите на разделението да надделеят". Голяма част от тази трансформационна криза обаче е била предвидима, каза той. "Знаехме за сериозните проблеми, но предпочетохме да отложим справянето с вътрешната европейска криза на еврото, докато се превърна в нещо немислимо. Мислехме си, поне доскоро, че това е било най-голямата заплаха за европейския проект. Сбъркахме", добави Тоомас Хендрик Илвес. 

Според него Европа добре е знаела, че големите разлики в доходите и демократичните ценности между Европа и нейното непосредствено съседство е бомба с часовников механизъм. Синът на естонски бежанци, бягащи от Първата световна война в Швеция, а след това и в САЩ, припомни, че Европа се е справяла с много по-голям брой бежанци, отколкото сега и признавайки, че неговите родители невинаги са се чувствали добре в Швеция, все пак са получили шанс, романтично изрази надежда, че някой ден президентът на демократична Сирия може да говори арабски с германски акцент. Решението на бежанската криза е справедливо споделяне на бремето. "Трябва да действаме солидарно с онези страни-членки, които понасят бремето на кризата и да приемем функционална форма на споделяне на бремето". 

Кризата, която не е била предвидима обаче е тази с анексията на Крим, която показа, че международните договори вече не могат да гарантират мира на континента, както преди. Отношенията с Русия ще останат обтегнати още доста време, каза той и предупреди, че сега избраният път към Русия не е политика. "Стратегическото търпение е ключова дума. Някои го наричат диалог, да, но диалогът сам по себе си не е политика, поне не такава, която може да противостои на агресия. Поне толкова сме научили от Мюнхен 1938-а г.", визирайки Мюнхенския пакт, с който се позволява на Германия да анексира част от тогавашна Чехословакия, населена с германци. 

Пред Европа обаче тегне сянката на още една криза - Европа да пропусне да се възползва от цифровата революция, която по думите му е в самото си начало. Той разказа пред евродепутатите случай с 23-годишен младеж, който получил малка сума пари за стартиране на бизнес. Казал обаче, че се мести в САЩ, защото там са възможностите. Шест месеца по-късно получил 4.6 милиона долара инвестиция в компанията си, която три години по-късно продал за 100 милиона долара. Скайп, изобретен в Естония, също "живее" в САЩ. "Той можеше да остане в Естония, ако имаше единен пазар и финансиране", каза естонският президент по повод предпочелия страната на възможностите младеж. След това разказа как не може да използва електронната си рецепта извън Естония и че днес е по-лесно да си поръчаш бутилка зехтин от Сицилия да бъде доставена в северната част на Арктическия кръг, отколкото да изпратиш песен от iTune през границата. 

"Технологично няма проблем; той е в законите ни", подчерта Тоомас Хендрик Тилвес и отново беше бурно аплодиран от евродепутатите. Според него предложението на ЕК за създаването на единен цифров пазар поставя основите на свободно движение на данни, но това не бива да се превръща в цел, която трябва да се изпълни до определен срок, а в ценност на вътрешния пазар. Думите на естонския държавен глава изцяло съвпадат с възгледите на холандския премиер Марк Рюте, чиято страна пое ротационното председателство на ЕС. По време на Световния икономически форум в Давос г-н Рюте заяви, че всъщност няма прекалено много Европа. Само 45% от икономиката на ЕС участва в единния пазар. 

Ако не се направи нещо, националистите ще спечелят, продължи естонският президент и обърна внимание на това, че само допреди няколко години днешната политическа реч се е срещала само от анонимни автори в онлайн форумите. Днес тя е масова. "Демократичните, центристки лидери, настояващи за спокойствие и отговорни политики са под все по-голям натиск и дори нападки", каза с тъга естонският президент и добави, че заради липсата на адекватни решения, хората се обръщат все повече към реторика, която звучи решително, но е вредна. Предлагат се прости и често неевропейски решения, а ЕС е бил създаден именно, за да се бори с тях. Завърши речта си отново с цитат на Йейтс: "На най-добрите липсва убеждение, най-лошите със гъста страст са пълни", с което изправи залата в ЕП на крака. 

Тоомас Хендрик Илвес е роден в Швеция, но е израснал в САЩ, където завършва и висшето си образование - психология. Работил е като журналист в радио "Свободна Европа" в Мюнхен. След като Естония обявява независимост, заминава посланик в САЩ. Бил е външен министър на Естония и евродепутат. Членувал е м Социалдемократическата партия, но в момента е политически независим. В края е на втория си президентски мандат. Цялата реч на естонския президент можете да прочетете на английски език тук.