Европа губи предприемаческа инициатива и се нуждае от културна промяна
Жанета Куюмджиева, January 14, 2013
"Предприемачите са героите на нашето време". Тези думи са на заместник-председателя на ЕК Антонио Таяни, който отговаря за политиката в областта на предприемачеството и промишлеността. Те само на първо слушане звучат малко пресилено, защото статистиката напълно ги потвърждава. Според данни на Евробарометър, през последните три години броят на гражданите, желаещи да работят за себе си, е намалял от 47% на 37%. От 2004 г. насам делът на хората, склонни към частни бизнес инициативи е спаднал в 23 от общо 27-те държави-членки. Четирите страни, в които съществува обратна тенденция, са Чехия, Литва, Латвия и Словакия. За съпоставка си струва да се каже, че в САЩ и Китай хората с предприемачески амбиции са съответно 51% и 56%.
Предприемачеството и то в „по-леката категория“ - малки и средни предприятия (МСП) - е вид решение на проблема с безработицата в големи мащаби. В ЕС този тип фирми са над 21 милиона. По данни на Евростат от 2009 г. МСП представляват най-важния източник за осигуряване на заетост, тъй като разкриват около 4 милиона работни места годишно в Европа. Кризата в последните години стана причина 25 млн. души да загубят работата си. Тя е най-честият и между другото напълно валиден мотив за един гражданин да не предприема лични бизнес-инициативи, поради страх от фалит и непостоянни доходи, риск от загуба на собственост, дом и т.н.
Освен чисто психологическите причини за липсата на желание сред европейците за самостоятелна заетост, съществуват и действителни бариери, които възпрепятстват възможността потенциалът на незаетите в момента граждани да се използва. Според изследване [на английски език] на Евробарометър "Предприемачеството в ЕС и отвъд", 79% от участващите в проучването изтъкват като мотив липсата на финансова подкрепа, 72% не предприемат действия, поради сложността на административния процес, а 51% считат, че е трудно набавянето на достатъчно информация за това как да започнат собствен бизнес.
В отговор на тези пречки ЕК представи миналата седмица план [на английски език] за подкрепа на предприемачите и за решителни промени в предприемаческата култура в ЕС. В документа на ЕК се посочва, че: "за да стане предприемачеството двигател на растеж в нашата икономика, Европа се нуждае от цялостна, дълбока културна промяна". Между 15 и 20% от учениците, които по време на средното си образование са участвали в програма за създаване на малко предприятие, впоследствие се ориентират към собствена стопанска дейност. "Инвестицията в образование, ориентирано към предприемачество, е с най-висока възвръщаемост, която Европа може да направи", звучи като мото за първата стратегическа цел, която поставя планът за периода до 2020 г. В това направление част от действията, които ЕК ще предприеме, са:
- разработване на общоевропейска образователна инициатива, насочена към предприемачеството;
- популяризиране на обучението в тази сфера във формална и неофициална среда;
- запознаване на университетите и институциите в средното образование с работна рамка за насочване към предприемачество и др.
Страните-членки пък са приканени да включат до 2015 г. предприемачеството като ключова задача в началното, основното, средното образование и професионалното обучение, да предложат възможност на младежите да имат поне един практически предприемачески опит преди завършване на задължителното образование, като възлагане на отговорност по такъв тип проект за компания или социална дейност. На разположение на националните правителства за популяризиране сред младите хора на самостоятелната заетост ще бъде и Европейският социален фонд по линия на Националните планове за заетост като средство за втора възможност за образование.
Наред с възпитателните промени, ЕК предвижда още шест ключови сфери за работа по отстраняване на съществуващи бариери.
Финансиране
Чрез възможностите на Европейския социален фонд и Европейския регионален фонд за развитие ще бъде създаден пазар за микрофинансиране. Вече се работи и по възможността МСП да могат да привличат средства чрез преки частни инвестиции като облигации и дялове, групово финансиране и други.
Подкрепа в решаващи моменти
Начините, по които нови предприятия могат да бъдат подпомогнати в решаващите моменти, са свързани с облекчаване на задълженията и намаляване на разходите по привеждане в съответствие със сложното данъчно законодателство и изискванията за стандарти. На петата година от съществуването си близо 50% от компаниите преустановяват дейност. По тази причина ЕК приканва националните правителства за отделяне на повече средства за обучение по управление, изграждане на мрежи с партньори, потенциални клиенти, доставчици, както и към изпълнение на задачите по двата Акта за единния пазар.
Способстване на бизнеса в дигиталната ера
По отношение на важността на цифровите технологии за традиционните компании ЕК предвижда още от тази година набор от инициативи за засилване на компетенциите и уменията на начинаещите предприемачи, и запознаването на МСП с иновативни бизнес-модели в дигиталния сектор. Уеб-базираните предприятия пък ще могат да се ползват от създадени клубове на уеб-предприемачи и партньорства за обмен на опит, технологии и услуги.
Улесняване на процедурата по прехвърляне на компании
Планът на ЕК за 2013-2014 г. е да създаде наръчници на най-ефективните програми за улесняване прехвърлянето на компании, включително мерки за разширяване на пазарите за предприятия. Апелът към страните-членки е да усъвършенстват правните, административните и данъчните условия по трансфера на МСП в Европа, както и да използват Европейските фондове в подкрепа на предприемачите.
Втори шанс за изпадналите в несъстоятелност
Според изследванията, в 96% от случаите на фалит на предприятия досега причината е просрочване на плащания или други оперативни проблеми. В някои страни-членки процедурата по несъстоятелност е толкова продължителна, че предприемачите се отказват и рядко предприемат следващо бизнес начинание. Ето защо в настоящия план ЕК отново (след като Съветът по конкурентоспособност обсъди този проблем през май 2011 г.) покани страните-членки да намалят, когато е възможно, времето за освобождаване и за уреждане на задълженията на честните предприемачи след фалит до максимум три години до 2013 г. Националните правителства следва също да предложат услуги по преструктуриране и консултиране на бизнеса за предотвратяване на банкрут, както и да съставят програми за насърчаване и мониторинг за предприемачите, които се решават на втори опит.
Опростяване на административните тежести
ЕК предложи мерки за намаляване на административните пречки до над 25% (оценени на около 30.8 млрд. евро). Изчислено е, че регулаторната тежест възлиза на общо 123.8 млрд. евро. Значителен напредък има по осъвременяване на митническото и данъчното законодателство. Въпреки това, допълнително за нуждите на малките предприятия през ноември 2011 г. ЕК прие Доклад по намаляване на регулаторните тежести за МСП, а през октомври 2012 г. беше учредена консултация по идентифицирането на 10-те най-обременяващи разпоредби на Европейското законодателство. В плана за 2020 г. се предвижда работата по намаляване на административните тежести да продължи, а регулаторните изисквания към бизнеса да стават по-ясни и прости.
Освен в горепосочените сфери, планът за действие на ЕК включва и засилване на работата с предприемачите в определени групи, които се сблъскват с трудности в опитите си да развият самостоятелна стопанска дейност. Такива уязвими граждани са жените, съставляващи 34.4% от самостоятелно заетите лица, хората в напреднала възраст, чийто опит би бил полезен за младите поколения с интерес към частната инициатива, имигрантите, за които самостоятелната заетост би била начин за по-добро социално приобщаване и реализация, и безработните, на които може да се съдейства с обучение, наставничество и други програми.