euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Навършват се 20 години от практическото приложение на идеята за единен пазар в Европа. Както му прилича, честването се отбелязва с редица инициативи. Като една от най-важните е приемането на Акта за единния пазар II от ЕК в началото на месеца. Седмицата между 15 и 20 октомври изобилства от свързани с темата събития във всички държави-членки – семинари, работни срещи, онлайн викторини, търговски панаири и изложби. И пак, както му прилича, но този път в духа на повсеместното преосмисляне на политиките на ЕС, празникът не остана непомрачен от скептицизма на европейците за "повече Европа", "повече интеграция" и съответно "повече единен пазар".

Именно това резервирано отношение към Брюксел пролича преди няколко дни в дебати, посветени на темата, доколко изобщо общият вътрешен пазар способства целите за Европа. Първоначално смущаваща беше нуждата от дискусия по въпроса, а после и самите аргументи, които в своята същност са резонни. До момента проектът, започнат в далечната вече 1992 г., има безспорни постижения. До 2008 г. в ЕС са създадени допълнително 2.77 млн. работни места, а приносът му към БВП възлиза на 2.13 %. Интегрираният пазар даде възможност за по-голям избор на продукти на по-ниски цени, като откри на предприятията достъп до 500 млн. потребители, до по-широки образователни и житейски перспективи, като позволи обучението на 2.5 млн. студенти в последните 25 години.

Актът за единния пазар (II), приет от ЕК в началото на месеца, всъщност представлява разширение на акта от април 2011 г. Заложените в него лостове за конкурентна социална пазарна икономика следва да се разглеждат заедно с водещите инициативи по стратегията „Европа 2020” и по-специално стратегията за промишлена политика, цифровите технологии и инициативата на Съюза на иновациите. Новият документ акцентира върху четири ключови области с потенциал за генериране на растеж:

1. Разработване на напълно интегрирани мрежи в рамките на единния пазар (в областта на енергетиката);
2. Насърчаване на мобилността на гражданите и предприятията през граница;
3. Подкрепа за цифровата икономика в цяла Европа;
4. Засилване на социалното предприемачество, сближаването и сигурността на потребителите.

Въпреки категоричните ползи досега и изчислените бъдещи плюсове от цялостното прилагане на директивите по Акта за единния пазар I и неговото допълнение, доверието в проекта изглеждаше разколебано в дебатите, излъчени на живо по каналите YouTube и Google+ на 10 октомври. В дискусията едни срещу други застанаха дипломат, двама преподаватели във висши учебни заведения и политолог. Любопитно беше експертното мнение на проф. Виктория Кързън-Прайс, лектор в Университета в Женева, според която проблемът на единния пазар е в метода на хармонизация. Тя смята, че ако няма еднакви условия при старта, тогава свободната търговия не би била честна. Чрез хармонизацията, т.е. поставянето на стандарти, които е нужно да бъдат точни и високи, бизнесът в по-малко развитите държави ще загуби предимствата си, тъй като няма да може да отговори на тях.

Това от своя страна би създало пречки и за най-ефективните фирми, с което резултатът би бил забавяне на растежа, вместо увеличаването му. Срещу единния пазар изложи експертното си становище и д-р Андре Кроуел, водещ политически учен и преподавател в Университета в Амстердам, Холандия, според когото бариерите, които Акт I и Акт II целят да премахнат, всъщност предпазват потребителите от пазарните сили и че този проект не би бил решението за нарастващата безработица и социалните нужди на гражданите. Присъствието и аргументите на защитниците на вътрешния общ пазар бяха не по-малко интересни. Според Дейвид Хани, английски политик, бивш постоянен представител на Великобритания в ЕС (1985-1990 г.), всяка стратегия за растеж трябва да включва аспект на „повече единен пазар”, именно заради проблемите в еврозоната.

Примерът, с който той подкрепи твърденията си беше, че част от мерките на ЕК, ЕЦБ и МВФ към страните, пострадали най-сериозно от кризата – Гърция, Португалия, Испания, Ирландия, Италия - в голямата степен съдържат и препоръка към премахване на пречките за прилагане на единния пазар. Елиминирането на тези бариери би било съществено за постигането на конкурентоспособност в изброените държави. Проф. Саркар, преподавател по мениджмънт в Университета в Евора, Португалия, изтъкна друго ключово предимство на общия пазар – ролята му за развитие на иновациите. С прилагането на директивите по Акт I и Акт II ще се постигне промяна в регулациите, съществуващи от времето преди дигиталната ера, а това би развивало бизнеса и предприемачеството и би довело до разкриването на нови работни места. Той се позова на изследване на института McKinsey от май 2011 г., според което 20% от растежа на развитите държави за последните пет години е от интернет.

Подкрепа за цифровата икономика в цяла Европа

Именно цифровата икономика е една от четирите области с потенциал за развитие, които извежда новият Акт за единния пазар. В тази сфера ЕС си поставя за цел да засили доверието на гражданите в онлайн услугите, като подобри пазара на интернет плащанията. Друга задача е намаляването на разходите и повишаване на ефективността при разполагането на високоскоростна комуникационна инфраструктура. 10% увеличение на разпространението на широколентов интернет може да доведе до нарастване на БВП с до 1-1.5% годишно и до 1.5% печалби от производителност.

И не на последно място по важност е оптимизацията на ресурсите в публичния сектор, чието описание силно напомня старата английска поговорка, че всяко спестено пени е спечелено пени. За свиването на разходите значително би допринесла идеята за безхартиена администрация чрез електронно фактуриране. По предварителна оценка в следващите няколко години възприемането на този начин за издаване на фактури ще доведе до спестяване на близо 1 милиард евро годишно.

Създаване на единен енергиен и транспортен пазар

Други способи за постигане на растеж, които документът предлага в допълнение към първия Акт, засягат транспорта и енергийната индустрия. Възможността пътническите превози по вътрешни жп линии да бъдат поверявани на външни оператори ще подобри качеството, цената и ефективността на този тип услуги. В областта на морския транспорт (с който се извършва около 40% от търговията на стоки в ЕС) се предвиждат административни облекчения по пристанищата. Според изчисления за въздушния транспорт пък пътниците, авиокомпаниите и като цяло икономиките на Съюза биха спестили 5 млрд. евро, ако бъде приложен не особено резултатния до момента проект Единно европейско небе. Във връзка с това миналата седмица заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по транспорта Сийм Калас обяви намерението си през пролетта на 2013 г. да представи нови законодателни предложения за ускоряване на изпълнението на инициативата.

Още по-икономичен би бил и енергийният сектор, ако се приложи адекватно и третият енергиен пакет. Изчисленията сочат, че ЕС ще спести около 13 млрд. евро годишно чрез предимствата, които вътрешният пазар ще предложи – подпомагане на инвестициите в сектора и намаляване на цените за гражданите.
Засилване на социалното предприемачество, сближаването и доверието на потребителите. Следващата област, в която Актът за единния пазар II предвижда действия, е защитата на потребителите. Очаква се ЕК да предложи пакет от законодателни и незаконодателни мерки, които ще създадат за консуматорите по-хомогенен единен пазар за отговарящи на стандартите продукти и по-добра защита на здравето, безопасността и околната среда. Той ще намали и разходите на предприятията за спазване на изискванията и ще спомогне за премахване на нелоялната конкуренция от страна на недобросъвестните оператори, по-специално чрез по-добра координация на проверките за безопасност на продуктите по външните граници на ЕС.

Освен справяне с пречките при потреблението на стоки, ще се работи и върху подобряване на условията на ползване на финансови услуги от гражданите и бизнеса. Съществуващите в момента мотиви за дискриминация в това направление, а именно отказ за разкриване на банкова сметка заради националност или липса на постоянен адрес в съответната страна-членка, допълнени от проблема с неясната информация за банковите тарифи, което възпрепятства гражданите да упражнят правото си на информиран избор, даде основание на ЕК да внесе допълнителни законодателни предложения за по-лесния достъп до финансовите услуги като с това осигури на потребителите по-безпрепятствен път за участие в социално-икономическата дейност.

В инициативата за социалното предприемачество от октомври 2011 г. Комисията изложи план за действие за засилване на ролята на социалното предприемачество в рамките на единния пазар, както е посочено в първия Акт от април 2011 г., а в началото на 2014 г. ще направи преглед на постигнатия напредък и ще обсъди допълнителни действия в тази сфера.

Насърчаване на мобилността на гражданите и бизнеса през граница

Планирани са и ключови действия за подобряване на възможностите за финансиране и за дългосрочни инвестиции в икономиката. Вследствие на кризата, фирмената и инвестиционна парична помощ е спаднала с 45%, което значително ограничава средствата за бизнеса. За обръщане на негативната статистика ще се разчита главно на европейските финансови инструменти и Европейската инвестиционна банка. Допълнително ЕК ще даде предложения за форми на дългосрочни инвестиционни фондове, както и възможност на страните-членки да се ползват от структурните фондове за подобряване достъпа до финансиране на малките и средните предприятия.

Докъде сме с директивите?

Въпреки че завършването на единния пазар изглежда още далече, а кризата допълнително бави изграждането му като създава необходимост от неговото допълване, резултатите от обзора по транспонирането на директивите са сравнително добри. По отношение прилагането на законодателството на ЕС броят на нарушенията намалява. Предполага се, че положителната тенденция тук е повлияна от въведените по-рано механизми за преодоляване на несъответствията. Средният дефицит сред 27-те страни-членки при транспонирането на директивите е намалял от 1.2% до 0.9% през последните шест месеца, а броят на държавите, постигнали целта от 1%, се е повишил от 11 на 16. Общият брой на производствата за установяване на нарушения, свързани с вътрешния пазар, също намалява — с 37% по-малко в сравнение с 2007 г. Така или иначе обаче, обикновено срокът за отстраняване на установените от Съда на ЕС нередности продължава да бъде доста дълъг – средно около 17.5 месеца, а за някои страни дори над две години.

Със съобщението за новия Акт ЕК призова страните-членки към съдействие за бързото отстраняване на констатираните до момента нарушения и ги приканва към приоритизиране на транспонирането на директивите по Акта за единния пазар II, като акцентира върху потенциала на областите, заложени в него, за разкриване на работни места и постигане на растеж – най-спешните цели на ЕС в момента.