euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейската комисия официално представи дългоочакваната си икономическа стратегия „Европа 2020”, която трябва да наследи Лисабонската стратегия и представя виждането на Комисията за развитието на съюза в следващите 10 години. „Европа 2020” показва поуките, които Съюзът си е взел от кризата и виждането му как повторението й може да бъде избегнато. Трябва да работим заедно, защото ако се провалим, резултатът ще бъде едно „загубено десетилетие” на нисък растеж и висока безработица, каза при представянето на стратегията председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу:

"Трябва да изградим нов икономически модел, базиран на знанието, нисковъглеродната икономика и високата заетост. Тази битка изисква всеобща мобилизация. Никоя държава член не може да се справи с глобалните предизвикателства, действайки изолирано. Ние сме по-силни, когато работим заедно и, следователно, успешният изход зависи от близката координация на икономическата политика".

Барозу отбеляза, че икономическата криза е убедила дори и най-скептичните страни- членки, че Съюзът има нужда от повече координация в икономическата област. Сега сме по-взаимносвързани и имаме нужда от повече икономическа координация от всякога, подчерта председателят. Той прогнозира, че ако бъде приложена, стратегията ще донесе 2 процента растеж, но се застрахова, че кризата е направила всякакви прогнози доста несигурни.

Като програмен документ, който трябва да изведе Европа от кризата и да посочи посоката на развитие след нея, ключовата дума в него е растеж. Растеж, основан на знанието, устойчивостта и приобщаването.

Растежът на знанието означава насърчаване на образованието, иновациите и дигиталното общество. За целите на устойчивия растеж трябва да се стимулира развитието на по-енергийно ефективна и по-конкурентна икономика. Приобщаването означава растежът да бъде постигнат от всички заедно, като се увеличи участието в пазара на труда, наблегне се на квалификацията и на борбата с бедността.

Стратегията поставя 5 основни цели, които Европейският съюз трябва да постигне в следващите 10 години:

- 75 % заетост на населението между 20-64 години;
- 3% от европейския БВП да се инвестира в научно изследователска и развойна дейност;
- Постигане на т.нар. цели "20/20/20" в климата и енергетиката (съкращаване на емисиите въглероден диоксид с 20% в сравнение с нивата от 1990 г., увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници до 20% и намаляване на консумацията на енергия с 20%);
-Делът на рано напускащите училище да бъде под 10%, а поне 40% от младите хора да имат завършено средно или висше образование;
-20 милиона души по-малко да са заплашени от бедност.

За да постигне тези амбициозни цели, Комисията предлага няколко инициативи:

„Съюз на иновациите” означава фокусиране върху научно-изследователската дейност и иновациите, за да се преодолее пропастта между науката и бизнеса, а изобретенията да се превърнат в продукти. „Мобилна младеж” е наречена идеята чрез насърчаване на мобилността на студентите и младите професионалисти, да се повиши качеството и международната привлекателност на европейското висше образование. Специално внимание е отделено на дигиталното общество и общия дигитален пазар. Комисията предвижда всички европейци да имат достъп до високоскоростен инртенет до 2013 година.

Друга инициатива предвижда преминаване към енергийно ефективна и нисковъглеродна икономика, с цел до 2020 година разходите за внос на нефт и газ в ЕС да паднат с 60 милиарда евро. „Индустриална политика за зелен растеж” е инициатива, насочена към стимулиране на конкуретноспособна индустрия в пост-кризисния свят, насърчаване на предприемачеството и придобиването на нови умения. Комисията планира и модернизиране на трудовите пазари, с цел увеличаване на заетостта и осигуряване на стабилност на европейските социални модели. „Европейската платформа срещу бедността” е насочена към икономическо, социално и териториално сближаване, с цел бедните и социално изолираните хора да получат активна роля в обществото.

За да се постигнат амбициозните цели на стратегията, лидерството и отговорността трябва да се издигнат на по-нисоко ниво, отбелязва Комисията. И призовава държавните и правителствени ръководители да я подкрепят на пролетния Европейски съвет. Комисията се ангажира методите на управление да бъдат подобрени, като гаранция ангажиментите да се превърнат в конкретни практически действия (нещо, което според мнозина не се случи с Лисабонската стратегия). Европейската комисия ще наблюдава изпълението на Стратегията, успоредно с това на Пакта за стабилност и растеж, за да се осигури съгласуваност. Това ще позволи двете стратегии да преследват сходни цели, без да се припокриват и оставайки си отделни инструменти.

Комисията ще оценява напредъка на страните членки в постигането на националните им цели в годишни доклади, които ще бъдат обсъждани от европейските лидери на Пролетния им съвет. Стратегията запазва водещата роля на Съвета да „насочва енергията”, защото, според Еврокомисията, там най-добре се управлява взаимозависимостта между страните членки. Изпълнителният орган на ЕС, от своя страна, ще излезе със специфични препоръки към отделните страни-членки, както и с предупреждения в случай на неизпълнение на националните цели.

Първите коментари за новата стратегия на някои от политическите сили в Европейския парламент са противоречиви. Либералите и демократите смятат „Европа 2020” е едновременно "амбициозна и реалистична”, но твърде „беззъба”, за да осигури изпълнението си на национално ниво. Според Зелените, документът е „късоглед опит” за нова 10 годишна визия, а поставянето на растежа в основата на икономическото развитие е „рецепта за повторен провал”. Социалистите критикуват стратегията като недостатъчно зелена, недостатъчно социална и недостатъчно амбициозна.

Първото обсъждане на „Европа 2020” на най-високо ниво ще бъде на пролетния Европейски съвет в края на март. Очаква се документът да бъде окончателно приет през юни.