euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Докато тук уж върви битка с нео-феодализма в БАН и точно разграфяване на присъствието на ДС в нея, ЕС е на път да спусне нова неизпълнима задача. Вярно е, че 52-ят български университет в град Перник може да даде някакъв принос, но представената от Европейската комисия нова стратегия за икономическо развитие „ЕС 2020” се очертава като поредният повод, по който страната ни основно ще „маркира” (по езика на президента Първанов) присъствие.

Сегашната е наследник на друга, неуспешна евростратегия, която беше приета през вече далечната 2000 година и трябваше да направи Европа „най-конкурентната икономика” в света. Новият документ е пълен с изисквания и индикатори, които са трудно изпълними и имат смисъл само, ако зад цифрите има реална промяна. Например, от всяка страна се изисква да инвестира 3% от своя БВП в изследвания и иновации, да намали с 20% вредните емисии, да не отпадат от училищата повече от 10% от децата, 40% от младите да завършват университет и т.н.

За да „маркира” по-убедително, страната ни сигурно ще прибегне до вече познати трикове. Когато влизахме в НАТО например, трябваше да заделяме 2.6% от БВП за сигурност и отбрана и това се случи. Нищо, че 4/5 от сумата отиваше за заплати и други социални дейности в армията. Тук това ще бъде по-трудно, но не и невъзможно. Новият пернишки университет, например, бързо ще се включи в производството на дипломи за висше образование и изведнъж целта би станала лесно постижима. България вече се е специализирала във формалното изпълнение на критерии, чийто смисъл не разбира.

Европейските икономически стратегии са резултат колкото на собствени идеи за развитие, толкова и на различни колективни страхове. В началото на века, при изготвянето на предишната (Лисабонската стратегия за растеж и заетост, бел.ред.), Европа се стряскаше най-вече от нарастващото й изоставане от Америка. Сега тя е много по-притеснена от появата на свят, в който очакваше да доминира, а не да се равнява по новопоявили се центрове на икономически бум (Китай, Индия, големите страни от Латинска Америка).

Глобалната криза пък съвсем стресна съюза и го прати отново на масата с чертежите. Анализът зад „ЕС 2020” е доста стряскащ. Според експертите, кризата на практика е „изяла” капацитета за растеж на континенталните икономики и той е закотвен някъде около 1%. Херман ван Ромпой (президентът на Европейския съвет, бел.ред.) сложи политически оттенък на този факт и обяви, че, на практика, Европа вече няма да може да финансира своя „модел на развитие” и ще се затрудни дори с изплащането на огромните дефицити, с които страните-членки сега спасяват социалния мир. Глобалната криза помита цели сектори и има опасност различни групи без достатъчно подготовка за новата икономика на информацията да останат напълно зад борда.

Новата стратегия е крачка напред и е доста по-добре обмислена от своя предшественик. Идеите за развитие са по-добре фокусирани и наистина гледат към бъдещето: инвестиции в иновациите и високотехнологичните сектори на икономиката, акцент върху образованието, подкрепа за предприемачеството, инвестиции в различни дигитални инициативи, „зелена” икономика. За да не останат просто лозунги, от тези намерения са изведени няколко инициативи, които съдържат конкретни мерки: „съюз на иновациите”, „дигитален дневен ред за Европа” и други.

Вместо да се опитва да напъха всичко под един покрив, „ЕС 2020” залага на ясни приоритети. Шансовете за успех обаче не са големи. Някои от идеите са просто „претоплени” от предишни документи. Повечето страни продължават основно да разчитат на себе си, за да намерят точната формула за растеж. Силните страни-членки не искат Барозу и компания да им казват какво точно е нужно на тяхната икономика и не са съгласни Комисията да налага санкции за неизпълнение на заложените цели. Има и притеснения, че Брюксел се опитва да придърпва правомощия, например чрез изискванията към образователните политики, които не са работа на ЕС.

Независимо от добрите намерения на новия документ много от новите страни-членки също са подозрителни. Те предусещат, че следващият евробюджет ще направи завой към тези политики и ще намали парите за любимите им структурни фондове. Друго притеснение е, че по този начин ЕК ще ги накара да инвестират пари там, където те просто не желаят или нямат възможност.

Но основният проблем може да се окаже, че тези идеи за развитие просто не са за недостатъчно развити държави като България. Преди няколко години ЕС създаде Европейски институт за иновации и технологии, който от миналия декември вече финансира проекти. Сред първите, сякаш само за цвят, можете да откриете една единствена институция от нова страна-членка, останалите са от Западна Европа. Дали това не е началото на една нова Европа на няколко скорости?

*Владимир Шопов е политолог и автор на евроблог. Съосновател е на Sophia Analytica Ltd., компания за изследвания, анализи и консултации. Външен преподавател в СУ и Дипломатическия институт на МВнР.