Кой откъде тръгва за Европа 2020?

Аделина Марини, March 18, 2010

Откакто Европейският съюз за първи път лансира Лисабонската стратегия за растеж и заетост през 2000 година, целяща да направи от европейската икономика най-конкурентоспособната в света до 2010, Центърът за европейска реформа всяка година прави анализ на изпълнението на мерките в нея. Тази година не прави изключение, но има още по-голямо значение, тъй като именно върху изпълнението на Лисабонската стратегия от отделните страни-членки ще зависи и върху какво ще стъпи новата Европа 2020, която е естествено продължение на заложените още през 2000 г. цели.

Основните стълбове на Лисабонската стратегия са иновации, либерализация, предприемчивост, заетост и социално включване, устойчиво развитие и околна среда. Както се вижда, разликите с амбициите на Европа 2020 не са много, защото новият стратегически документ залага на следните приоритети: растеж на знанието, устойчив растеж, приобщаване (социално включване), съюз на иновациите, мобилна младеж, дигитално общество, индустриална политика за зелен растеж, европейска платформа срещу бедността.

Центърът за европейска реформа (ЦЕР) е разделил 27-те страни-членки в десетото си поредно издание на прегледа на Лисабонската стратегия на три групи: много добре представящи се държави, държави, които трябва да направят повече, изоставащи. Вероятно няма да е изненада, че най-добре представящите се икономики в Европейския съюз са Скандинавските страни, Австрия и Холандия. Във втората група на онези, които трябва да се постараят повече, са Германия, Великобритания, Франция. А, изоставащите съвпадат с друг термин, приет наскоро - страните прасета (PIGS - Portugal, Italy, Greece and Spain).

Не по-малко очаквано е и 25-тото място на България, след която са единствено Румъния и Малта. Интересен извод се набива на очи в десетия преглед на класацията по цялостното изпълнение на Лисабонската стратегия, а именно - групирането вече не е основано на нови страни-членки срещу стари. Така например, Чехия вече е на десето място преди страната с най-висок стандарт в ЕС Люксембург и пред Белгия.

Прави впечатление, че успехът на страните в първата десятка на класацията печелят основно заради висока производителност, въвеждане в ежедневния живот на информационните и комуникационните технологии и конкуренция. Нещо повече, смятат авторите на класацията Саймън Тилфорд и Филип Уайт, има ясна зависимост между нивото на инвестициите на държавите в ИКТ (информационни и комуникационни технологии) и икономическият им растеж, както и производителността.

По подобен начин стои ситуацията и с инвестициите в изследвания и развитие. От заложените препоръчителни нива 3% от БВП да бъдат харчени за нови разработки, единствено Финландия и Швеция изпълняват тази цел. Всички останали са под 2%, а България отделя дори по-малко от 1% от своя БВП за това. Сериозна пречка пред инвестициите в изследвания обаче е фрагментацията на патентната система. Така например, за да получите общоевропейски патент, който да важи във всички страни-членки, това ще ви струва 70,000 евро, докато в САЩ цената е 20,000 евро. За щастие, това е на път да се реши с предложението за създаване на единен европейски патент.

Други сериозни пречки пред постигането на целите на Лисабонската стратегия са недостатъчната либерализация на бившите монополи като газо- и електропреносната мрежа, телекомуникациите и транспорта. По отношение на транспорта ситуацията е особено тежка в страните от Централна и Източна Европа.

Предприемчивостта е друг двигател на растеж, постигнат от малко страни-членки. Младите фирми, според ЦЕР, са в основата на най-динамичните икономики. Те са източник и на най-многото работни места. Основната причина за това е лесно разбираема - младите фирми рядко са заразени от наследени работни практики (често неефективни) и остарели бизнес модели.

По този показател е и един от най-големите успехи на Лисабонската стратегия, която постави специален акцент върху малките и средните предприятия. Ако преди десет години Гърция, Чехия, Франция, Унгария и Италия са имали най-големите препятствия пред създаването на фирми, сега те се представят много по-добре. Франция в момента е една от държавите в ЕС, където най-лесно се започва бизнес. Независимо от реформите през последните 10 години, в момента по бизнес-среда най-добре се представят Великобритания и Ирландия, а най-зле Гърция и Испания.

Икономистите на ЦЕР не са съгласни с твърдението, че Европа 2020 е естествено продължение на Лисабонската стратегия. Според тях, Европа 2020 е коренно нова визия, основана на финансовата криза. Предвид анализа на Лисабонската стратегия обаче, Саймън Тилфорд и Филип Уайт препоръчват обновяването на Лисабонския документ, вместо изцяло нова стратегия. Това, което трябва да се промени е да се акцентира по-малко върху мерки като разходите за изследвания и развитие. Вместо това, трябва да се приеме някаква по-сложна концепция, която да отразява по-точно този показател.

Освен това, ако целта е Европа 2020 да има по-голямо влияние върху усилията за реформи на страните-членки, то тогава ЕС трябва да се обзаведе с по-добър метод за управление, а не с нов стратегически документ. Авторите препоръчват също задълбочаване на единния пазар, премахване на административните пречки, както и на препятствията пред свободното движение на работна ръка в ЕС и нов начин за интепретиране на ролята на науката и иновациите.

Този десети преглед на Лисабонската стратегия, както и погледът към Европа 2020 са документи, които би трябвало да бъдат много внимателно прочетени и анализирани в България, където опитите за реформи са предимно опити или пък със спорен резултат. Освен това, у нас политиците рядко гледат дори до края на мандата, камо ли 10 години напред и са склонни да намират решение на ежедневни проблеми, вместо да полагат основите тези проблеми да бъдат решавани в дългосрочен план.

Силни поуки може да се вземат и по отношение на главите, които euinside избра да разгледа в Класацията на ЦЕР - производителността, монополизма в предоставянето на комунални услуги, инвестициите в ИКТ, малкия бизнес, напоследък налегнат от желанието на управляващите да понесе на гръб цялата отговорност за действията и бездействията на предишни, настоящи, а вероятно и бъдещи.

За съжаление, засега няма данни Европа 2020 да е провокирала интерес за сериозен управленски размисъл. Видяхме го при опитите на президента Георги Първанов да избърше с нея личния си имидж, а тази седмица външният министър Николай Младенов разочарова с публичната си лекция за Европа 2020, която изнесе пред студентите от УНСС. Разочарова, защото не очерта нито един конкретен елемент, по който България би могла да се опита поне да вложи сили и енергия. Г-н Младенов дори не посмя да направи прогноза, отговаряйки на въпрос на студент дали след 10 години България ще бъде конкурентоспособна икономика като Великобритания и Германия. Жалко.

Първи неформален съвет за президента на ЕС