euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Най-новото предложение на ЕК за европейска надзорна структура е опит за постигане на компромис между онези, които настояват за единен европейски регулатор и онези, които мислят, че надзорът трябва да си остане на национално равнище. Това обясни в интервю за euinside анализаторът от Центъра за европейска реформа в Лондон Филип Уайт. Според него, идеята да се направи законодателство против бъдещи кризи е малко по-оптимистично, но е факт, че финансовият сектор в своята същност е предразположен към кризи и затова е нужна повече амбиция, съпроводена с реализъм, така че да се избегне повторението на кризи от този мащаб като настоящата. "Ще бъде също толкова грешно да очакваме регулация, която да се справи с всички проблеми, тъй като една от причините за финансовата криза са глобалните макроикономически дисбаланси, както и, макар това да е оспорвано, твърде хлабавата монетарна политика през последните 5-6 години. Така че мисля, че е важно, когато се мисли за регулация, тя да се постави в контекста на реформите".

Предвид това, че кризата се дължи до голяма степен на глобалните дисбаланси, попитах Филип Уайт дали дисбалансите в самия ЕС няма да са причина европейската икономика да се възстановява по-бавно от американската?

ФИЛИП УАЙТ: Според мен има опасност възстановяването в ЕС да бъде по-бавно от това в САЩ по много причини. Една от тях, макар и оспорвана е, че европейските държави са направили малко, за да стимулират или да предоставят монетарни или фискални стимули на своите икономики, за разлика от САЩ. Друга причина е, че част от ЕС е в сериозни затруднения. Като Испания например, която преживяваше много силен растеж през последното десетилетие и по време на което заплатите растяха значително по-бързо от производителността. Така че, държава като Испания, тъй като не може да възстанови външната си конкурентоспособност чрез обезценяване на обменния курс, е орисана на десетилетие или дори повече без никакъв ръст на заплатите. В този смисъл, прогнозата за Испания изглежда доста неприятна.

- Европейската централна банка (ЕЦБ) също разкритикува, до известна степен, предложението на ЕК, въпреки че постигна споразумение, но мислите ли, че този тип предложение ще дублира донякъде функциите на ЕЦБ?

ФИЛИП УАЙТ: Първо, ЕЦБ неиска непременно да бъде въвличана в това да понесе повече отговорност, когато чувства, че няма нужните инструменти, за да направи това, тъй като в тази нова финансова архитектура ролята на ЕЦБ е да председателства Комисията за оценка на макрориска и неизбежно може да се очаква, че банката ще бъде обвинявана, ако голяма институция се провали. ЕЦБ се притеснява и от това, че репутацията й може да пострада, независимо, че реално не е отговорна за регулирането на институция, която тя надзирава.

Филип Уайт смята още, че предложението на ЕК не бива да се отнася само до страните от Еврозоната. Основната причина, според него е, че няма точно определен модел на трансгранично отпускане на заеми. Така например, отпускането на презгранични заеми между страни от Западна Европа и членки на еврозоната е доста по-оскъдно от например други държави, които имат значителен обмен на заеми през границата. Уайт даде за пример Швеция, която отпуска сериозни суми заеми на Балтийските държави.

Срокът за събиране на мнения и позиции по предложението на ЕК е 15 юли. На 14 юли пък е първото заседание на новия ЕП, който ще избираме между 4 и 7 юни, което означава, че събраните коментари ще бъдат разглеждани най-вероятно от следващия състав на ЕК.