Принципна подкреп а и много забележки към Европа 2020
Аделина Марини, March 28, 2010
Дискусията около новата икономическа стратегия на ЕС за следващите 10 години, наричана работно "Европа 2020", бавно набира скорост. Основна причина за това, обаче, не е тоталната липса на заинтересуваност на страните-членки към нея, а по-скоро многото по-непосредствени проблеми като кризата в Гърция. Впрочем, именно случаят с Гърция, а също и проблемите на други страни-членки като Португалия, Италия, Испания и Ирландия се дължи до голяма степен на неизпълнението на предишните икономически стратегии, а също и на сравнително хлабавия европейски институционален контрол.
По всичко личи, че тези проблеми ще се запазят, въпреки че има ясни сигнали за промяна. От къде съдим за това, че страните-членки не се отнасят формално към новата икономическа стратегия? От техните собствени позиции, които е трябвало да предоставят до 15 януари на Европейската комисия. Между другото, начинът, по който тези становища са написани, представени и подписани, говори много за отношението, което имат страните към стратегията.
Да започнем с България, не само защото по азбучен ред тя трябва да бъде сред първите разгледани страни, но и защото все пак е интересно какво мисли българското правителство за икономическото развитие на страната ни през следващите 10 години и то в европейски контекст.
Българската позиция е от 2 страници. Не става ясно кой е авторът й, но пък от нея се разбира, че не са необходими никакви значителни промени в обхвата на новата стратегия, а именно - тя да остане концентрирана върху икономическия растеж и заетостта. За България е от особена важност при отчитането на напредъка, както и досега всяка година, да се имат предвид и различните стартови позиции на страните-членки. Затова страната ни подкрепя групирането на страните по подобни проблеми, което ще улесни надзорния процес и ваденето на поуки.
Според българската позиция, не е особено ясно при определянето на общи европейски цели, как те се "превеждат" в националния контекст. Някои страни не само са постигнали досегашните цели в Лисабонската стратегия, но дори са ги изпреварили. Затова и България настоява да се определят общи цели, но като същевременно ясно се определят и съответните национални специфики.
Изключително впечатление прави позицията на Великобритания. Правителството на Нейно величество е представило изключително задълбочен документ за дискусията - цели 48 страници, които включват обръщение от премиера Гордън Браун, както и уводни думи от член на парламента - националният координатор на Великобритания по Лисабонската стратегия Иън Пиърсън. Документът може да бъде даден за пример как се представят позиции.
Освен, че е изпипан като външен вид, с личните подписи на Гордън Браун и Иън Питърсън, документът е и много съдържателен. Според Лондон, уроците от Лисабонската стратегия са следните:
1. Подобрена координация и свързаност на инструментите, по подобие на Пакта за стабилност и растеж;
2. Отчетност на структурните реформи;
3. По-голямо признание за това колко е важен по-широкият глобален контекст;
4. По-силни връзки между целите на стратегията и механизмите за тяхното постигане на регионално, национално, европейско и международно ниво.
Включването и на уводни думи (цяла страница) на премиера Гордън Браун придава допълнителна тежест на позицията, която Великобритания отстоява. В нея той предлага на практика изцяло нов документ, озаглавен "ЕС - споразумение за Заетост и Растеж". Според Гордън Браун, икономическата сила на Съюза е много по-голяма от сумата на отделните негови части. Британският премиер предлага провеждането на годишни икономически срещи на върха, които да правят преглед на напредъка по трите икономически стълба на Европа - макроикономическата политика, микроикономическа реформа и стабилност на финансовите пазари.
Без да изневерява на традиционната британска позиция, г-н Браун отново повдига въпроса за това, че европейският бюджет се нуждае от коренна реформа, без обаче да бъде променяна неговата стойност. Той предлага промяна на приоритетите в рамките на съществуващите ресурси. Традиционно Великобритания е противник на наливането на субсидии в земеделието и настоява за инвестиции в нови технологии, изследователска дейност и наука. На реформата в бюджета са отделени цели 2 страници от документа, като се предлагат следните приоритети:
- подкрепа на усилията на страните-членки да осъществят прехода към икономики с висока добавена стойност;
- допълване на усилията на членките в повече знание, изследователска дейност и новаторство, но с акцент върху ниско-въглеродната глобална икономика. В този смисъл, бюджетът на ЕС за изследователска и развойна дейност трябва да бъде увеличен;
Документът, който Великобритания е изложила, макар и дълъг, заслужава да бъде прочетен, защото освен че прави задълбочен анализ на настоящата ситуация, дава ценни насоки за бъдещо развитие.
Швеция е една от страните, които произвеждат търговски излишъци и е с висока степен на усилията в информационни и телекомуникационни технологии. Нейната позиция е от 5 страници. Според шведския документ, най-ефикасно би било, ако се правят препоръки страна по страна, в зависимост от най-наложителните реформи във всяка една страна-членка. Стокхолм е на мнение, че общоевропейските цели трябва да отчитат разнообразието на начални позиции и структурните различия на страните-членки. Освен това, трябва да се разработи прост и прозрачен отчетен механизъм за представянето на страните-членки чрез сравнителен анализ с други държави.
Румъния също споменава в своя 3-страничен доумент, че стратегическите приоритети на ЕС трябва да бъдат много точно дефинирани като се вземат предвид и ограниченията, най-вече финансовите и бюджетните, предвид различните нива на развитие на страните-членки. Но, останалата част от становището на Букурещ, не казва нищо по-конкретно.
За сметка на това Унгария също е от онези страни, които смятат, че новата стратегия трябва да се фокусира върху растежа и заетостта, със специален акцент върху знанието. Според Будапеща, иновациите трябва да бъдат интерпретирани във възможно най-широк смисъл и това да включва не само технологии, но и друг тип нововъведения. Засилване на дигиталната грамотност и на ролята на електронното управление трябва да бъдат ключ към по-добро качество на живот, социално включване и конкурентоспособност. Унгарците вярват също, че предприемачеството и самозаетостта трябва да бъдат стимулирани, за да се избегне сегментирането на трудовия пазар.
Португалия е сред страните, които смятат, че първо трябва да се направи по-задълбочена оценка на Лисабонската стратегия, за да се види кои нейни елементи може да бъдат запазени и придават добавена стойност. Освен това Лисабон смята, че трябва да се постави акцент върху човешкия потенциал, основното образование, висшето образование, както и върху капацитета на ЕС да привлича високо-квалифицирани човешки ресурси. Нещо повече, Португалия смята, че трябва да се вложат повече усилия в политехническото образование, а също и да се инвестира в потребителско обучение. Европейската комисия трябва да запази централна роля в изпълнението на стратегията, гласи още португалското становище.
Германия се придържа в своя документ към неизползваните възможности на Лисабонската стратегия. Според Берлин, не е нужно да се влагат усилия в допълнителни сфери, след като не е използван пълният потенциал на основните европейски приоритети, а именно наука и изследователска дейност, предимно насочени към възобновяемата енергия. Усилията в тази насока, обаче, да се осъществяват през Европейския съвет за изследвания и новосъздадения Европейски институт за иновации и технологии. Германия предпочита да не се разчита в бъдеще на имигранти, а, предвид демографските тенденции, да се използва потенциалът на наличната трудова сила.
Германското становище показва нежеланието на Берлин Европейската комисия да получава по-голяма роля в прилагането на новата стратегия. Според Германия, от особено значение ще бъде да се запази партньорския подход в отношенията между Комисията и страните-членки. Нужно е да се уважават и поддържат сферите от национална компетентност, смята още най-голямата икономика в Европа. За Германия никоя стратегия не е по-добра от желанието на страните-членки да осъществяват реформи.
За Чехия, структурните реформи също са предварително условие за поддържане и увеличаване на конкурентоспособността на Европа. На практика, според чешката позиция, не е нужно досегашните приоритети да се променят кой знае колко. Просто трябва да се постави допълнителен акцент върху ученето през целия живот, върху по-добрата обвързаност между образованието и трудовия пазар, максималното възползване от вътрешния пазар и цялостното разгръщане на Европейското изследователско пространство.
И още нещо много интересно, което чехите предлагат - помиряване между професионалния и семейния живот. Това може да означава много неща, но във всички случаи е създаване на повече гъвкавост за работа в къщи, без спазване на стриктно работно време и други подобни консервативни практики, което би освободило творческия дух на работещите.
Чехия прави на пух и прах и досегашната система за оценка на усилията и изобщо за управление на европейските стратегии. Недобра система за средносрочни хоризонти, които да подпомагат изълнението на дългосрочните цели. Недостатъчна координация и комуникация между работните звена. Системата на председателството не е достатъчна, за да гарантира по-добра координация. Изключително натоварващи отчети за страните-членки. Често доста формално оценяване на напредъка от самите страни, което пречи на реалното оценяване. Специфичните национални препоръки трябва да бъдат по-конкретни и по-смели. Липсва методология за непрекъсната оценка. Често припокриващи се инструкции.
Латвия също е подходила откровено в позицията си по "Европа 2020" като посочва, че целите на Лисабонската стратегия са били изключително широки и не много ясно определени, което силно затруднява оценката на напредъка. Затова е важно, според латвийското мнение, целите в "Европа 2020" да бъдат ясно дефинирани и лесно измерими. Латвия признава още, че опитът от прилагането на Лисабонската стратегия е показал и това, че все още не е достигнато икономическо изравняване между страните-членки.
Така например, основно предизвикателство пред Латвия е да трансформира икономиката си от трудово-интензивна към базирана на знанието. Това означава да спре да разчита на ниско платения труд, а да инвестира повече във високо-квалифицирани кадри. Латвия смята също, че е не е достатъчно ясно показано по какъв начин ще се финансират приоритетите в "Европа 2020". Най-добре би било това да става от националните и европейския бюджети. За целта обаче е нужна цялостна реформа на европейския бюджет.
Интересна е и позицията на Гърция - дотолкова, доколкото настоява за истинска и пълноценна оценка на минали европейски политики и методи, особено по отношение на прилагането на Лисабонската и Гьотеборгската стратегия. Такава оценка ще даде смисъл на новата "Европа 2020", смята още Атина, която пострада най-много от неинвестиране в наука, нови технологии и изобщо от липсата на ясна визия как се развива гръцката икономика и в какви глобални условия.
Не се спряхме на позициите на всички страни-членки, защото не всички си заслужаваха вниманието. Амбицията на Европейската комисия е новата стратегия да бъде внимателно обсъдена както на национално ниво, така и на европейско, до юнския Европейски съвет, когато Жозе Мануел Барозу се надява документът да бъде приет в някакъв окончателен вариант. Дотогава очакванията му са, че страните-членки ще бъдат наясно със собствените си цели на развитие, с финансовите средства, които ще им бъдат нужни за постигането на това развитие, а също и с ролята на Европейската комисия в постигането на заложените цели.
До юнския Съвет обаче остават по-малко от 3 месеца. До момента в България реална дискусия по темата не е започнала. Президентът Георги Първанов направи опит за това, но неуспешен, доколкото се опита да използва темата за лични нужди. Истината е, че обсъждането на "Европа 2020" е шанс за България както да се впише по-успешно в плановете на ЕС за следващите 10 години, така и да спре да бъде последна на опашката и да има нужда от специални грижи, вместо да поеме стабилно по пътя на икономическия просперитет.