Успешен завършек на патентната реформа

Жанета Куюмджиева, December 17, 2012

Още в средата на ноември, след срещата на Комитета на постоянните представители (Coreper) на ЕС и последвалата я извънредна среща на Комитета по правните въпроси към Европейския парламент (JURI), имаше изгледи проблемът с единния европейски патент да бъде решен окончателно. Усилията през тази година сложиха край на над тридесетгодишни преговори за създаването на ефективно работеща система, която да облекчи новаторите в действията им по осигуряване на защита за техните изобретения в рамките на Съюза. Процедурата досега бе прекалено скъпа и това автоматично поставяше малките и средните предприятия в неравностойно положение.

Събитията от миналата седмица, които дадоха основание да очакваме първата регистрация по новата патентна система през пролетта на 2014 г., всъщност до голяма степен дължим на решението на Съвета от 10 март 2011 г., с което се позволи работата в режим на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита. Поради несъгласие с разпоредбите за превод на патентите (проблем, който затлачи реформата в продължение на няколко години), Италия и Испания не участват в споразумението. Мадрид няма да се подпише и под споразумението за единния патентен съд, поради което новата система за решаване на правни спорове няма да се прилага на територията на Испания.

Въпросът, който в последно време бавеше приключването на реформата, беше невъзможността за постигане на съгласие между страните-членки за седалището на съда. Този въпрос се реши с компромисния вариант централното отделение на Първоинстанционния съд да бъде в Париж, но негови поделения да има и в Англия, и Германия. Така за правните въпроси, свързани с химически и фармацевтични продукти, новаторите ще могат да се обръщат към Лондон, а за спорове в областта на механоинженерството – към Мюнхен. Предвиждат се и няколко регионални представителства в другите страни, участващи в засиленото сътрудничество по реформата.

Съдопроизводството ще се състои от първа инстанция (Първоинстанционен съд) и апелативна инстанция (Апелативен съд). Седалището на последния ще бъде в Люксембург. Решенията на всички отделения и на двете инстанции ще подлежат на изпълнение във всяка от 25-те договарящи държави. В случай на нарушение на патентни права ищецът ще може да заведе иск в местното отделение в държавата-членка, в която се е случило или има възможност да се случи нарушението, по местоживеене на ответника или там, където той притежава обект, или в регионалното отделение, в което участва договарящата държава. В случай, че в съответната договаряща държава няма отделение и не участва в регионално отделение, ищецът завежда иск в централното отделение.

С други думи, при новата система ще има къде новаторите да потърсят закрила и най-важното - ще се избегне воденето на паралелни и скъпоструващи дела. Oчаква се споразумението да е готово за подписване на 18 февруари 2013 г., като за да влезе в сила, ще е нужно да бъде ратифицирано от най-малко 13 страни, участващи в засиленото сътрудничество, включително от Франция, Германия и Великобритания.

Освен проблемите с правната защита на патентите, самият път по осигуряването на патент беше мъчителен. Ако новатор поиска защита на изобретението си в Холандия, Белгия, Полша и Румъния например, трябва да приложи преводи на заявленията и техническата документация на езиците на всички тези страни. Процедурата е тромава и далече не по силите на редица изследователски институти, малки предприятия или физически лица. При патенти с единно действие преводи ще са нужни само на английски в случай, че езикът на процедурата на ведомството е френски или немски. Ако пък езикът на процедурата е английски, апликантът може да предостави превод на който и да е от езиците на ЕС. За заявките, подавани на един от официалните езици на Съюза (който не е официален за Европейското патентно ведомство (ЕПВ)), патентният офис ще има задачата да администрира схема за възстановяване на всички разходи за превод до определен максимален размер.

След изтичане на преходния период от 12 години се предвижда преводите да се извършват чрез специална програма за превод на патенти, разработвана в момента съвместно с Google. Тя ще предоставя безплатен онлайн достъп за информационни нужди до автоматичен машинен превод на всяка апликационна форма и патент. До 2014 година ще има възможност за превод на всички 38 езика на страните-членки на Европейската патентна конвенция, включително на езиците на Съюза. Засега са покрити 14 езика.

Успехът, постигнат с одобрителното гласуване на разпоредбите по реформата от ЕП в Страсбург на 11 декември, е безспорен и е от изключително значение за единния пазар, за Пакта за растеж, за многогодишната финансова рамка и стратегията „Европа 2020“ – т.е. за всички дългосрочни приоритети и планове на ЕС. И като приветстваме завършването на преговорната част, не можем да не признаем, че този финал можеше да се случи по-рано и беше задължителен.

Индустрия и иновации