euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европа на три скорости от петък сутринта вече е факт. Това стана възможно, след като лидерите на ЕС успяха да се споразумеят за посоката си на движение в бъдеще, с което да се опитат да излязат от вотовъртежа на кризата в еврозоната. Срещата, както обикновено през последните месеци, протече на няколко пласта, всеки от които имаше своя динамика - полският премиер например се тревожеше съвсем основателно за това дали няма да се случи точно това, което се случи - Европа да се разрои на отделни общности с тенденцията за все повече отдалечаване, вместо приближаване; българският пък се интересуваше от това всичко да свърши бързо, за да не изпусне мача Германия-Италия, а Великобритания се опитваше да остане в играта и се прояви за пореден път като пръчката в колелата на интеграцията на ЕС, но този път неуспешно.

Великобритания

Великобритания и този път, както и през декември, спечели битката, но загуби войната. Ако си спомняте, през декември, когато се договаряше фискалният пакт Великобритания реши да не участва, което г-н Камерън обяви като голямо постижение, но всъщност постави основата за загубата, която претърпя на брюкселския фронт в петък. И ако тогава Великобритания изглеждаше все още голяма, половин година по-късно тя изглежда все по-малка от гледна точка на процесите, които стават в Европа. Всъщност най-точно е да се каже, че и двата пъти Великобритания печелеше краткосрочни вътрешнополитически победи. Този път Лондон спечели борбата за европейския патент като ще бъде домакин на един от трите клона на европейския патентен съд (Париж, Лондон и Мюнхен). Тепърва ще се изяснява дългосрочният ефект на тези решения за бъдещето на страната в глобален и общоевропейски контекст.

За това, че правителството на Дейвид Камерън осъзнава мащаба на бедствието говори и статията му, публикувана в неделния брой на консервативния всекидневник The Telegraph. Статията е признак на отчаянието, което е обзело британския премиер след този път наистина съдбовната среща на върха на ЕС. Някои анализатори и медии я тълкуват като обратен завой в политиката на Дейвид Камерън и огъване под натиска както на собствената му партия, така и на британското общество да се проведе референдум за това дали Великобритания трябва да остане в ЕС или не. Вероятно помните, че Камерън беше подложен на приятелски огън от собствената си партия през октомври, точно когато за първи път се заговори за спасяването на еврозоната със средства, които биха изисквали повече отстъпки от всички. Тогава по време на парламентарни дебати и гласуване с искане за провеждане на всенародно допитване, срещу Камерън гласуваха 79 от торите, което доведе и до оставките на двама членове на кабинета.

В крайна сметка искащите референдум не спечелиха, но темата остана отворена. Напълно наясно с постигнатото в петък и с това, което го очаква тази седмица в парламента, Дейвид Камерън реши да изпревари събитията и излезе с предложение не просто за провеждане на референдум "за" или "против" членството на страната в ЕС. "За нашата страна е от съществено значение - за силата на нашата икономика, за здравето на нашата демокрация и за влиянието на нашата нация - да вкараме отношенията си с Европа в ред. Ние трябва да сме напълно наясно точно какво искаме, какво имаме сега и какъв е най-добрият начин да получим най-доброто за Великобритания. Трябва да отговорим на тези въпроси преди да скачаме към въпросите за референдуми".

Тези думи на британския министър-председател показват изключително ясно, че не става дума за отстъпление от виждането му за референдумите по принцип, а за осъзнаване на фактите: "Първо ние трябва да признаем, че Европа се променя - при това бързо. Единната валута движи процес, при който членовете му предприемат все повече и повече стъпки към по-пълна интеграция". А това е нещо, на което Великобритания не е готова и надали скоро ще бъде. Единствената причина, заради която Великобритания членува в Европейския съюз също е казана много просто и ясно в статията: "Като търговска нация Великобритания се нуждае от безпрепятствен достъп до европейските пазари и от правото на глас за това как правилата на този пазар да бъдат написани. Единният пазар е в сърцето на оставането ни в ЕС. Но то също така има смисъл и за сътрудничеството ни с нашите съседи, за да увеличим влиянието си в света и да проектираме нашите ценности на свобода и демокрация".

На Великобритания й предстоят трудни месеци, по време на които тя трябва да реши какво ще прави. Най-лесното, прибързано и вредно решение ще бъде в името на няколко гласа повече да се прибегне до референдум "за" или "против" членството в ЕС, по време на който гражданите ще накажат правителството за смятаните за анти-социални мерки за рязане на разходите, за бюджетните ограничения, за банковите скандали и за цялостното икономическо положение, което никак не е розово, въпреки факта, че Великобритания успя да изплува и вече отбелязва икономически растеж, силно препятстван обаче от кризата в еврозоната, с която търговските отношения заемат близо половината.

Отсега е ясно, че Великобритания с изолационистката си политика ще губи все повече влияние в ЕС, а оттам ще изгуби и една от основните си ползи от членството - да участва в писането на правилата и да мултиплицира през ЕС влиянието си в глобален план. Бъдещето принадлежи на големите формати и Великобритания, въпреки усилията си през последните 2 години да работи индивидуално на глобалната сцена, няма силите да се състезава за място под слънцето. Ситуацията е изключително добре описана от консервативния депутат Джо Джонсън в анализ за базирания в Лондон Център за европейска реформа, анализаторски център. В него г-н Джонсън посочва, че Великобритания е изправена пред тежък избор: от една страна по-тясното координиране на икономическата и фискална политика сред страните-членки на еврозоната може да доведе до гравитационно придърпване на процеса на взимане на решения към ядрото. "Въпреки че други страни ценят британското членство в ЕС, те няма да го правят на всяка цена. За Великобритания е важно да осъзнае, че вече не е възприемана като страната, която слага колкото преди на европейската маса".

Останалите

Позицията на Великобритания като балансьор между най-силните позиции в ЕС все повече се заема от Полша - страната с най-динамично развиваща се икономика в целия Европейски съюз, както и страната, която най-добре илюстрира ползите от европейската интеграция. Полша е и страната, която се бори със зъби и нокти да предотврати отделянето на еврозоната като самостоятелен процес на интеграция с все по-голямо изолиране на останалите. Полша обаче в тази си роля е твърде сама. Не са много новите страни-членки, които са на нейното ниво, за да могат да подсилят битката й с нарастващото европейско ядро. Чехия е с много сходни на британските позиции и беше втората страна, която се въздържа да подпише фискалния пакт. Унгария е в тежка икономическа криза и с не особено добър авторитет в Европа след агресивното поведение на премиера Виктор Орбан по време на унгарското председателство миналата година и след това по повод реформата на законодателството по отношение свободата на медиите, както и независимостта на централната банка и на съдебната система.

България и Румъния се превърнаха в интровертни, нереформиращи се и все по-изолирани страни, чийто дневен ред трудно може да бъде припознат като европейски. Техните реакции на европейско ниво са все по-неадекватни и по тази причина никой не им обръща внимание. Няма как да бъде и иначе с реплики на българския премиер от типа "ние винаги сме за германската позиция", без това да бъде достатъчно добре аргументирано - защо, как и докога. Или пък със спорове между президента и премиера на Румъния кой да отиде на срещата на върха. На Полша й остават единствено балтийските страни като логични съюзници. Те са и добър избор, тъй като водят със себе си и подкрепата на северния европейски фронт от страни, които искат еврозоната да оцелее, но са против това да бъде на всяка цена.

Полша анализира Европейския съюз и ползите си от него по абсолютно същия начин като Великобритания, но с обратен знак. В статия за най-тиражния полски всекидневник "Жечпосполита", препечатана и в EUobserver полският десноцентристки евродепутат Яцек Сариуж-Волски пише: "Наблюдаваме с огромна загриженост раждането на солидарност на две нива в съюза: на тези вътре и на останалите извън еврозоната. Само че суверенната дългова и банкова криза засяга всички страни-членки на ЕС, не само 17-те от еврозоната. Това става чрез механизмите на единния пазар на ЕС: свободното движение на хора, услуги и капитал. Страните от Централна и Източна Европа, които не са членки на еврозоната, в огромна степен (около 70% в Полша) се държат от банки от еврозоната, а ефектите на кризата се предават директно, не само чрез търговията".

Най-добре обяснява полските страхове анализаторът Константи Геберт, шеф на варшавския офис на анализаторския център Европейски съвет за външни отношеня. В навечерието на съвета той написа: "Най-лошият възможен резултат, който Полша вярва, че може да се получи след неконтролируемия фалит на една от 17-те, ще бъде радикално затягане на останалите 16 в еврозоната или по-малко, което ще доведе до създаването на двускоростна Европа. Зоната на втора скорост неизбежно ще се превърне в зона втора класа, като нейните членове, включително и Полша, ще приемат различни стратегии за оцеляване. В крайна сметка това ще означава, че ние ще трябва да се опитаме да се върнем в сърцевината на ЕС с много повече усилия и с въпроси как и кога това може да стане".

Това определено ще бъде жалко за страна като Полша, която извървя с огромни крачки трудния път на трансформацията между социализъм и развита пазарна икономика, която се намира в 21-ви век. Ще бъде жалко за огромния принос, който европейската интеграция имаше за демократически нестабилните страни в Европа, но обстоятелствата в глобален план са такива, че трябва да се вземе най-правилното и орентирано към бъдещето решение. Който може да се адаптира, да го направи, който не може - да приеме резултатите и да отдели време да ги анализира.