Камерън този път стъпи на криво

Аделина Марини, December 14, 2011

Спомням си една реплика от филма "Матрицата", за мен фундаментална за цялата философия на филма. Когато Нео за първи път отиде при Оракула, поговориха си и тя му каза: "И не се притеснявай за вазата!". "Каква ваза?", попита Нео, обръщайки се рязко назад, като по този начин бутна една голяма ваза и я счупи. "Тази ваза", каза Оракулът. Нео изпадна в недоумение, тъй като изначално не вярваше, че Оракулът наистина има способностите, които се твърдеше, че има и затова тръгна да пита как е било възможно тя да знае, че той ще бутне вазата. И ето я репликата: "О, по-късно въпросът, който ще смущава съня ти е дали, ако не ти бях казала за вазата, все пак щеше да я счупиш".

Представете си, че Дейвид Камерън е бил в ролята на Нео, когато се е явил с определени очаквания на Европейския съвет на 8-9 декември в Брюксел. В ролята на Оракула съвсем спокойно може да влязат лидерите на Франция и Германия. Вазата ли? Като цяло сцената с Оракула във въпросния филм навежда на много философски мисли и затова би било твърде опростенческо да сравним вазата с ЕС, но за целите на сравнението, да - можем да допуснем, че за Великобритания вазата е ЕС. Вазата обаче може да бъде и британският национален интерес, както ще видите по-надолу.

Един съвет - два съюза

Доста се беше изтъркало очакването, че и тази среща е съдбовна, но по отношение на Великобритания тя наистина се оказа съдбовна. Причината е, че Камерън отиде в Брюксел, за да чуе какво ще бъде бъдещето на ЕС, но не беше готов за счупването на вазата. Както самият той обясни призори в петък, "ако не мога да получа адекватни предпазни клаузи за Великобритания в нов европейски договор, няма да се съглася на него. Това, което се предлагаше, не е в интерес на Великобритания и аз не се съгласих".

Договореното в петък, както euinside вече писа е да се направи нов договор, основно от страните-членки на еврозоната, но към него са заявили желание да се присъединят България, Чехия, Дания, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Швеция. Както е записано в съвместното изявление на еврозоната след края на срещата, "целта си остава тези положения [новите предложения] да бъдат инкорпорирани в договорите на ЕС колкото се може по-скоро".

Британският национален интерес

Основният британски интерес по отношение на ЕС е единният пазар. Макар че през годините на своето членство в европейската общност Великобритания се опитваше да стои хем навън, хем вътре и това да изигра своята първоначална роля, глобализационните процеси през последните 20 години и най-вече кризата от 2008-а доказаха, че половинчатите решения рано или късно се връщат като бумеранг. Великобритания в момента изключително болезнено усеща върху гърба си кризата в еврозоната, понеже е неизбежно, след като си се включил в консумирането, да участваш и в кризата.

Този силен национален интерес, както и другият - свързан с опазването на лондонското Сити от европейската регулация, бяха ясно заявени от премиера Дейвид Камерън още преди началото на съвета. Трябва да се отбележи, че лидерът на консерваторите и министър-председател отпреди по-малко от две години вложи наистина огромни усилия да изкове такова решение на кризата в еврозоната, което хем да успокои финансовите пазари, хем да е от интерес на Великобритания. На фона на постоянно еволюиращите мнения в ЕС, най-вече под водачеството на Франция и Германия, Камерън наистина направи всичко възможно - две седмици преди съдбоносния съвет той се срещна с Ангела Меркел, а седмица след това и с френския президент Никола Саркози. Тандемът Меркел-Саркози обаче излезе с конкретно виждане за това какво трябва да се направи, за да се излезе от положението на постоянно разрастваща се криза.

След тях и Камерън изложи подробно британските интереси - буквално ден преди Съвета. В статия за The Times той много ясно очерта какво иска - промени в договорите; ако еврозоната се отдели - добре, но не и ако използва съществуващите структури на ЕС; запазване на единния пазар и защита на финансовия център в Лондон от още европейска регулация. Към момента, когато е оформял тази си позиция, Дейвид Камерън надали е знаел как точно ще се развият дискусиите през нощта на 8-и срещу 9-и декември.

Голямата грешка на Камерън се състои в това, че самото начало на кризата в еврозоната досега и въпреки целия си евроскептицизъм, той говореше в подкрепа на намиране на решение на проблема, беше готов да окаже помощ (в случая с Ирландия се съгласи да предостави двустранен заем), участваше изключително активно в дискусиите на всички нива и дори успя (с помощта на Полша) да извоюва срещите на еврозоната да не се провеждат изолирано, а заедно с тях да има и срещи на всички 27 страни-членки, така че страните извън еврозоната, вместо само да бъдат информирани за това какво е решено, да бъдат брифирани за решенията на еврозоната и да не остават изолирани от дебатите там.

На фона на тези усилия, произтичащи от факта, че икономиката на Великобритания е пряко обвързана с тази на еврозоната и като цяло на ЕС, решението на британския премиер от петък изглежда като обръщане на гръб и рязка смяна на посоката. Сега Великобритания не само няма да е наясно в каква посока ще се развива паричният съюз, но няма и да участва във формирането му.

Великобритания е и ще продължи да бъде член на ЕС

Това беше твърдото убеждение на Дейвид Камерън, изразено по време на двучасови напрегнати дебати в британския парламент, при това протекли на фона на симптоми за пропукване на единството в управляващата коалиция, съставена от консерваторите на Камерън и младшия партньор - либералдемократите на Ник Клег. В интервю за BBС в неделя Клег заяви, че решението на Великобритания от петък в дългосрочен план е лошо за страната, за икономиката и за перспективата за създаване на работни места. Различието в мненията между премиера и неговото вице, естествено застана в центъра на обществените дебати в Обединеното кралство и съвсем логично фокусира голяма част от въпросите по време на парламентарния контрол в понеделник (12 декември).

Според Камерън, две са били възможностите на Европейския съвет: или договор на всички 27 страни-членки с подходящите предпазни клаузи за Великобритания, или отделен договор, в който страните от еврозоната и останалите могат да съберат суверенитета си на междуправителствена база, като Великобритания запази позицията си в единния пазар и в Европейския съюз на 27-те. Плъзнаха много слухове за това какво точно е искала Великобритания и дори, както The Financial Times цитира близък до срещата европейски дипломат, докато се е говорило за спасяване на еврото, британците са просили фъстъци. Не става ясно какво точно са искали британците, извън официално заявеното, но пред британския парламент г-н Камерън заяви: "Ние не сме се опитвали да създадем несправедливо предимство за Великобритания. [...] Ние не сме искали изключение за Великобритания, специално отношение или обща аварийна спирачка на законодателството върху финансовите услуги".

По думите му, това, което той е искал, са равни условия за отворена конкуренция на финансови услуги във всички страни от ЕС, но с уговорката, че всяка страна-членка ще може да регулира по подходящ начин финансовия си сектор.

Голяма част от изказалите се от страна на опозиционната Лейбъристка партия атакуваха премиера за отсъствието на заместника му Ник Клег от залата. По-късно самият Клег обясни това пред Sky News с желанието си въпросите към премиера да са по същество, а не да се фокусират върху различията с вицепремиера. В атаките срещу решението на Камерън се включи "тежката" лейбъристка артилерия - проевропейски настроените политици като Денис Макшейн, бивш министър по европейските въпроси и Джак Строу, бивш министър на външните работи в кабинетите на Тони Блеър.

Основната им критика беше, че с решението си Дейвид Камерън на практика е освободил мястото на Великобритания на масата, където предстои тепърва да се обсъжда в каква посока ще поеме развитието на европейската общност. Място, което щеше да даде възможност на британското общество да участва активно във формирането на общото бъдеще. Или, както каза един британски депутат: "Сега, г-н премиер, ще разбирате за ставащото в ЕС от страниците на The Financial Times". Камерън отхвърли всички обвинения като настоя, че е взел правилното решение и е защитил интереса на страната си и на лондонското Сити, за което той напомни, че е водещ финансов център в света, където работят 100 000 души в Бирмингам и още 150 000 в Шотландия. Център, който подкрепя цялата икономика във Великобритания и дори в Европа.

В теснопартиен и национален план може би британският премиер е прав, че е защитил националния интерес. Големият въпрос обаче е това ли наистина в дългосрочен план е националният интерес? Дейвид Камерън на няколко пъти спомена, в опит да докаже тезата си, че сегашното му решение не е по-различно от онова, с което някога е било решено Великобритания да остане извън еврозоната. Но всъщност е различно, защото еврозоната не е създадена под натиск отвън, а под натиск отвътре. Градивен и добронамерен натиск. Пътят, чието начало беше поставено в петък ще бъде изграждан под натиск отвън - от финансовите пазари, които очакват незабавно решение. Път, по време на който е възможно и други страни да отпаднат от надпреварата и накрая да останат само най-издръжливите и най-добрите. Тези, които смятат, че в глобализиран и регионализиращ се свят по-силни са общностите, а не индивидите. Така че, г-н Камерън, не се притеснявайте за вазата. Притеснявайте се дали, ако не знаехте, че там има ваза, това щеше да я запази цяла.

Фискалният пакт на ЕС