euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Не се оказах права в прогнозите си, че обсъждането в Европейския парламент на вече договорения от лидерите на ЕС в понеделник, 30 януари, нов фискален договор ще предизвика дежурните остри критики срещу загубата на общностния подход и ролята на Европарламента в срещите на върха на еврозоната. За разлика от друг път, дебатите днес (сряда, 1 февруари) бяха разнопосочни и не особено вълнуващи. Чуха се обичайните обвинения, че договорът е безсмислен, тъй като вече има прието достатъчно добро европейско законодателство.

Може би причина за вялостта беше фактът, че лидерите на ЕС - Жозе Мануел Барозу и Херман Ван Ромпой бяха много добре подготвени за основните атаки на парламента и още с встъпителните си речи организираха превантивни удари. Така например, президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой обяви, че договорът трябва да бъде разглеждан като само един елемент от реформата на икономическото управление, постигната през последните две години. "Реформи, които включват отговорност и солидарност и които включват пакета от шест, който си остава гръбнака на нашата нова архитектура на управление". С това изречение европейският президент обезоръжи и най-големите критики сред евродепутатите, които постоянно натякват, че пакетът от шест директиви, създаден и одобрен за по-малко от година, при това с активната роля на Европейския парламент, е напълно достатъчен за справяне с кризата.

Въпреки този добре премерен ход на г-н Ромпой, все пак имаше критики в залата, че фискалният пакт на практика преповтаря положенията в пакета от 6. Вярно е, че пакетът от 6 беше създаден със същите цели, с които и фискалният пакт, но до договора се стигна, след като пазарите притиснаха еврозоната до стената и наложиха допълнително засилване на икономическото управление. В края на миналата година неколкократно се коментираше, че пакетът от 6, както и останалите мерки от реформата на икономическото управление не са достатъчни и са нужни още. Уви, предлаганите в началото на декември промени в договорите на ЕС, целящи именно това засилване на вече съществуващите мерки беше блокирано от Великобритания, което наложи заобикаляне чрез излизане извън правото на ЕС.

Както подчерта в края на дебатите г-н Ромпой, в крайна сметка целта е това споразумение да е основна интегрална част от съществуващите европейски договори, да има по-голямо съответствие, по-голяма сплотеност и сближеност в ЕС. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу се прицели в друго чувствително място на Европейския парламент - общностният подход. Впрочем общностният подход е в интерес и на изпълнителния орган на ЕС. Според г-н Барозу с подписания договор и с приетия на същия този съвет пакт за растеж и заетост са подсилили общностния подход, тъй като страните-членки са осъзнали, че голяма част от политиките, досега част от националните компетенции, имат нужда от общоевропейски подход. Нещо, с което обаче Ван Ромпой не беше изцяло съгласен.

Той подчерта, че "трябва да сме наясно, че на европейско ниво може да се вземат много мерки: работим върху общия пазар, за използване на европейски средства, проектните облигации, но трябва да признаем, че в края на краищата най-важната работа се върши на ниво страна-членка".

Лидерът на най-голямата политическа група в Европарламента - тази на Европейската народна партия (ЕНП), Joseph Daul (ЕНП, Франция) изрази надежда договорът да бъде ратифициран възможно най-скоро, както и положенията в него да бъдат включени изцяло в европейските договори. Според окончателния текст на документа, договорът трябва да влезе в сила от 1 януари 2013 г., след като е ратифициран от поне 12 страни. Включването му в европейското законодателство е предвидено да стане "възможно най-бързо", като в предишни версии се коментираше до 5 години или до 3. Г-н Daul обърна внимание обаче, че в основата на сегашните проблеми е това, че законодателството не се прилага в пълния му вид и призова Комисията да бъде бдителна и да следи за страни, които не спазват ангажиментите си. Впрочем с новия договор се предвиждат автоматични санкции при неспазване на ангажиментите.

От името на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСД) се изказа Hannes Swoboda (ПАСД, Австрия). Той реши да се фокусира в изказването си върху германския канцлер Ангела Меркел като я посъветва да си потърси нов партньор - "бъдещият президент на Франция Франсоа Оланд може да бъде такъв партньор", каза той. Това, което можеше да изглежда само като намек за политическа подкрепа за кандидата на френските социалисти за президентските избори тази година, се превърна в съвсем явна подкрепа по-нататък в изказването на г-н Swoboda: "Подкрепяме го в неговото намерение да отвори наново преговорите по договора. Предизборните изяви на г-н Саркози няма да му помогнат, няма да помогнат и на г-жа Меркел. Тя трябва да си потърси нови партньори", заключи той.

Това предизвика реплика от страна на германския му колега Alexander Lambsdorff (АЛДЕ, Германия), който посъветва австрийския евродепутат да остави френските граждани сами да си изберат кой да им е президент.

Както обикновено най-конкретен и емоционално ангажиран беше бившият белгийски премиер и лидер на групата на либералите Guy Verhofstadt, според когото резултатът от срещата на върха в понеделник е бил 7 страници само думи и добри намерения. Той напомни, че в момента на Европа са нужни действия, а не думи и даде три примера: европейския патент, който е основен инструмент за растеж в ЕС. Малките и средни предприятия (МСП), каза той, плащат 8 пъти повече за своите иновации отколкото американските. На второ място той постави проектните облигации, за които напомни, че в Европарламента се обсъждат от години. "Защо не започнем още от утре за тях? Защо да чакаме да минат 2 години разисквания в Съвета и другите институции?".

Третият му пример беше свързан с огромното количество неизползвани пари от структурните фондове. Според него съфинансирането е проблемът и призова за незабавната промяна на регламента, така че да се даде възможност на страни в рецесия, като Гърция и Португалия да използват тези пари. Той предложи и бързо въвеждане на проектните облигации - нов инструмент за европейско финансиране, насочени към конкретни общоевропейски проекти, описан в новата инициатива на ЕК от есента на миналата година "Инструмент за свързване на Европа".

Съпредседателят на групата на Зелените, германският евродепутат Rebecca Harms обяви, че срещата в понеделник е била политически фарс. "Гражданите все повече осъзнават, че тези срещи на върха са измама", каза тя и критикува остро полския премиер Доналд Туск, тъй като, по думите й, не са защитени интересите на страните извън еврозоната. "Тази среща ме изпълни със срам по въпроса с държавите извън еврозоната". Всъщност именно участието на страните извън еврозоната в определени срещи на върха на страните с обща валута беше един от големите успехи във фискалния договор, постигнат благодарение на Полша и съюзниците й Чехия, Словакия и Унгария. В договора е изрично записано, че страните, които имат амбиция да приемат еврото ще могат да участват в онези срещи на върха на еврозоната, които са свързани с правилата на ИВС, с конкурентоспособността на тези страни, а също и когато се обсъжда изпълнението на новия договор.

За португалския депутат Elisa Ferreira, която беше докладчик по едно от 6-те предложения за икономическото управление и участник в дискусия на euinside по въпроса за икономическото управление в Брюксел, обяви договора за напълно безсмислен и критикува най-вече предвижданите санкции в него: "Кой ще вярва на един доктор, ако той не може да направи разлика между някой, който е на диета и друг, който е анорексик. Тоест ще осъдим пациентите автоматично на смърт по този начин. Колко страни трябва да изпаднат в рецесия, за да стане ясно на Съвета, че диетата, която препоръчват не е добра? [...] Създаваме ситуация, която е политически взривоопасна", добави тя.

В рамките на дебатите страстите за малко се разгорещиха благодарение на обичайния провокатор на подобни емоции, британският евродепутат Nigel Farage от групата "Европа на свободата и демокрацията". Той използва изказването си, за да атакува директно британския премиер Дейвид Камерън и да го обвини, че всъщност той от евроскептик се е превърнал в активен поддръжник на "този презрителен пакт", тъй като не е наложил втори път вето. Той критикува и това, че пактът предвижда наказания за страни, които не отговарят на немското виждане за нещата. Нещо повече, каза той, предлага се [от Германия по неофициален документ, излезнал в The Financial Times в събота] изпращането на европейски комисар, който да "работи в една сграда в Атина и да контролира всичко".

Това напомня колониалните времена, каза той и припомни, че Гърция има душа, тя е родината на демокрацията, "вие причинявате мизерията в тази страна. Тези хора са доведени до отчаяние, а отчаяните хора правят отчаяни неща", каза още британският депутат.

Тъй като в рамките на изказването си той говори и за националсоциализма и изобщо времената от 19 и началото на 20-и век, това предизвика реплика от страна на германски депутат, който поиска извинение. Получи се оживена размяна на реплики, която принуди председателят Мартин Шулц да напомни на Nigel Farage, че в Европейския парламент се наблюдават също прояви на национализъм, които се изразяват в поставянето на националния флаг на местата на някои депутати, "сред които сте и Вие". Г-н Шулц предупреди, че ако не бъде спазвана дисциплината, ще се наложи да изгони разбунтувалия се депутат, който обаче напусна сам.

В заключение Херман Ван Ромпой защити договора като подчерта, че най-важното нещо всъщност е възстановяване на доверието и припомни, че през 2009 г. именно връщането на доверието е довело и до икономически растеж, което от своя страна води до създаване на работни места. "Има 1 златно правило - трябва да има равновесие - има един дефицит, който може да бъде толериран. Но щом има структурен дефицит, трябва да има и възможност за маневри. Дефицит от 0.5% във всеки момент е именно едно такова число", допълни европрезидентът.