България трябва да участва активно в процесите в ЕС

Ралица Ковачева , November 28, 2011

България е пряко засегната от случващото се в еврозоната и не може да си позволи да не се интересува от кризата - това заявиха всички участници в кръглата маса “Икономическото управление на ЕС - политическият път напред”, организирана от euinside с подкрепата на Европейския парламент. Разбира се, не толкова еднозначна беше оценката за това какви позиции трябва да заеме страната ни и какви действия да предприеме.

България трябва да изпълнява ангажиментите, които е поела като член на ЕС, подчерта евродепутатът от групата на ЕНП (Синята коалиция) Надежда Нейнски. Тя даде пример с обещанията за увеличението на заплати и пенсии, които не са записани в конвергентната ни програма (тя се изпраща всяка година в Европейската комисия за оценка и препоръки). Ние сме финансово стабилни, но заплатите ни са ниски и можем и да продължим да бъдем стабилни и бедни, без да повишим конкурентоспособността си, предупреди г-жа Нейнски. Тя подчерта, че за да участва активно в процесите и решенията в ЕС, България трябва да защитава аргументирани позиции. Според евродепутата, България трябва да формализира дебатите за новите критерии за влизане в монетарния съюз, заедно с другите страни извън еврозоната. Надежда Нейнски прогнозира, че в крайна сметка кризата няма да се реши без намесата на ЕЦБ и емитиране на общи еврооблигации.

Ивайло Калфин, евродепутат от групата на Социалистите и демократите (Коалиция за България) беше изключително критичен в оценката си както за реакцията на ЕС спрямо кризата, така и за българските позиции. Според него единственият начин за справяне с кризата в еврозоната е ЕС да допусне МВФ, който има нужната експертиза да помогне на затруднените страни. България ще пострада повече от страните от еврозоната, ако нещо стане с еврото, предупреди Ивайло Калфин. Според него, има пряка опасност за валутния борд в страната, ако ЕЦБ започне да печата пари и еврото се обезцени. Това ще оскъпи българския внос на енергийни ресурси, които плащаме в долари, предупреди евродепутатът. Той остро критикува българската позиция против общо европейско ДДС и данъка върху финансовите транзакции.

В отговор депутатът от комисията по европейски въпроси в Народното събрание Светлин Танчев защити българската позиция с аргумента, че страната е достатъчно дисциплинирана и не иска да наказва гражданите си с допълнителни данъци и такси. Освен това, България иска да развива капиталов пазар, затова не подкрепя нови данъци върху финансовия сектор. Европа трябва да търси по-голяма хомогенност и по-голямо сближаване във вяско едно отношение, смята г-н Танчев. Според него, обезценяването на еврото не би било чак такъв проблем, защото Европа трябва да търси другите пазари.

Интересно изказване направи Юлиан Николов, директор „Икономическа политика“ в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според него България трябва да подкрепя усилията на другите страни като Франция и Германия за реформиране на европейските институции, които не са били готови да се справят с кризата. Той даде пример с Ирландия, където причината за кризата е именно институционен провал, тъй като местният банков регулатор не е реагирал навреме на имотния балон. Основна задача на България е да развива конкурентоспособността на икономиката си, каза г-н Николов и изброи конкретни инициативи на правителството в тази посока.

Говорителят на Министерството на външните работи г-жа Весела Чернева изтъкна, че сегашната криза ясно е показала, че няма нищо общо с последното разширяване на ЕС (когато бяха приети страните от Централна и Източна Европа), каквато теза има и тя е очертана много ясно в доклада за единния пазар от 2010 г. на бившия еврокомисар, а отскоро и премиер на Италия Марио Монти. Напротив, Източна Европа понесе кризата много по добре, защото тези страни знаеха, че цената на реформите е висока, подчерта г-жа Чернева. Тя първа повдигна темата за „Европа на две скорости” и я определи като „слонът в стаята, който избягваме да назовем”. България няма да подкрепи разделянето на европейските граждани на първа и втора категория, заяви г-жа Чернева. Не подкрeпяме и тезата, че ако има ядро и периферия, това ще улесни разширяването на ЕС. Що се отнася до по-тясната финансова интеграция, България е "за", но слага ясна линия пред данъчната хармонизация, обясни г-жа Чернева.

Политологът Владимир Шопов коментира, че в последните години в Европа се е формирал „тънък консенсус” за запазване на единния пазар като реален гръбнак на европейските икономики и за „принудителна интеграция” в икономическо отношение. Решенията в ЕС се вземат от „Северна коалиция” водена от Германия, а страните от Централна и Източна Европа са до голяма степен извън този процес, смята анализаторът от Sophia Analytica. Успоредно с това тече процес на превръщането на европейския юг в брюкселски протекторат. Според него, процесът „на две скорости” се изразява в различните скорости, на които от една страна елитите са склонни да взимат решение без мандат и от друга скоростта на нарастващата критичност на европейските граждани към европейската политика.

Именно радикално различните скорости на тези два процеса ще създадат големите проблеми пред решаването на сегашната криза, смята г-н Шопов. Той даде пример с последните предложения на ЕК за управлението в еврозоната, които определи като революционни, дори спрямо най-радикалните федералистки идеи, при това без никакъв демократичен мандат, така че няма как да не предизвика силни и многопосочни реакции в европейските общества.

Икономистът Евгений Кънев определи като най-голям проблем на Европа загубата на конкурентоспособност в глобален мащаб. Според него, има две опции за повишаването на конкурентоспособността - или имаш ниски заплати, или трупаш дефицити и дългове. Именно ниските заплати са причината България в момента да е стабилна, смята д-р Кънев. Според него разпад на Европа е твърде логичен сценарий, освен ако Германия не се откаже от суверенитета си, което означава ЕЦБ да поеме Европа, подобно на американския Федерален резерв и да се създадат еврооблигации.

В отговор на въпроса как гражданите да се включат в дебатите по важните европейски въпроси, Евгений Кънев коментира, че единственият начин е като почувстват нуждата от това по джоба си - след една рецесия европейците ще излязат по улиците да искат федерална държава, заяви Евгений Кънев. Евродепутатът Ивайло Калфин обаче контрира като заяви че кризата ражда национализъм и популизъм. Според него българските граждани гледат случващото се в еврозоната като представление без да разбират, че то ни засяга пряко. Г-жа Нейнски го подкрепи с думите, че българите разбират Европа като добра, когато дава и като лоша, когато очаква от нас отговорност. Тя призова правителството да се предпази от този популизъм, защото има много смели решения, които трябва да бъдат взети.

Дълговата криза в еврозоната