euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Помните ли началото на 2015-та година, когато в Гърция, точно когато страната беше на път да излезе от рецесията след трудни и мъчителни реформи, антисистемната партия "Сириза" спечели изборите с обещание за предоговаряне на гръцката спасителна програма и за отписване на гръцкия държавен дълг? Онази година ще остане паметна в историята на кризата в еврозоната с едно-единствено име - Янис Варуфакис. Това беше първият министър на финансите на гръцкия премиер Алексис Ципрас, който обяви война на цялата еврозона и я изгуби, поради което беше сменен с несравнимо по-умерения Евклид Цакалотос. Три години по-късно духът на Варуфакис се завърна в еврозоната в много символичен момент - точно когато Гърция е на път да излезе от третата си спасителна програма, върната обратно в системния път и изглеждаща напълно опитомена. Засега. 

Варуфакис² 

Изборите в Италия на 4 март изненадващо не предизвикаха уплаха нито в еврозоната, нито на финансовите пазари, които към онзи студен зимен момент изглеждаха спокойни, заради несигурността на Европейската централна банка кога точно да изключи печатницата на пари и да върне спасението в ръцете на страните-членки. По-малко от три месеца след изборите, на които гласовете си поделиха популистки и евроскептични партии, започна да се оформя вида на следващите управници в двореца Киджи. След продължителни коалиционни преговори популисткото движение "Пет звезди" на Луиджи Ди Майо и евроскептичната Лига на евродепутата Матео Салвини сключиха споразумение, което започна да притеснява Брюксел. 

С коалиционното споразумение двете партии се ангажират да премахнат пенсионната реформа, въведена от технократското правителство на Марио Монти, да увеличат социалните помощи и публичните разходи. Нещото, което накърни съня в еврозоната обаче е тръмповското обещание, че Италия ще бъде поставена на първо място. В програмата се говори за "нова роля на Италия в ЕС, която поставя на първо място защитата на националните интереси". Това е отдавнашна мечта на Матео Салвини, който е близък приятел с Марин льо Пен и се възхищава на Виктор Орбан. По време на редките си изказвания в пленарната зала в Страсбург той често говореше против еврото и европейския политически и финансов елит. 

Въпреки потенциалната опасност, програмата не беше достатъчна, за да предизвика паника в еврозоната до представянето на списъка с министрите. Името на министъра на икономиката и финансите започна да се шушука с ужас из брюкселските кулоари. Става дума за Паоло Савона. Образът му няма нищо общо с бунтарския вид на Янис Варуфакис, който често се снимаше на мотора си, с кожено яке и се появяваше на безсънните срещи на Еврогрупата по риза без вратовръзка. По отношение на външния вид Паоло Савона е пълна противоположност на ексцентричния бивш гръцки финансов министър. Савона е на 81 години, винаги е костюмиран и с вратовръзка, носи очила и предизвиква респект. Не е дебютант в управлението - работил е в италианската централна банка, бил е министър, университетски преподавател и икономически експерт. 

Проблемът е обаче, че по отношение на възгледите си за еврозоната е Варуфакис². Паоло Савона е известен с тезата си, че участието на Италия в общата европейска валута е било грешка. Той вижда еврозоната като диктат на германците и смята, че е вредна за анемичната италианска икономика. Усилията на номинирания за премиер Джузепе Конти да тушира ефекта "Савона" като заяви при представянето на списъка с министрите, че Италия има намерение да се придържа към европейските правила не успокоиха останалите 18 членки на еврозоната. 

Националната демокрация срещу европейската. Рунд втори

Големият въпрос, който доминираше майската Еврогрупа беше дали Италия ще бъде следващата Гърция. Някои изразяваха открито тревога, други бяха по-предпазливи, а трети настояваха да се изчака формирането на правителство, пък тогава да се съди за действията му. Пазарите обаче също започнаха да нервничат, като спредовете между италианските облигации и германския бунд започнаха да се разрастват с темпове, познати от времената на кризата. Най-директен беше, както обикновено, министърът на финансите на Малта Едуард Шиклуна, който заяви, че това е разрушителна политика.

"Като цяло тя ще бъде добра за ЕС и естаблишмънта, тъй като много търсещи въпроси ще бъдат зададени, като например защо е целият този гняв у народите в някои страни. Въпреки това обаче, много зависи кой е разрушителят - дали той има конкретни предложения, разчита на реформи и на раздвижване на растежа или ще става дума само за харчене, харчене, взимане назаем и харчене. Ако е така, за съжаление това ще бъде повторение на Гърция", бяха думите на Едуард Шиклуна преди началото на майската среща на финансовите министри от еврозоната, по време на която беше обсъдено излизането на Гърция от спасителната програма. 

Финландският му колега Петери Орпо призна, че е притеснен. "Много внимателно следя какво става в Италия и, разбира се, съм малко притеснен. В същото време обаче ми се иска да вярвам, че италианците могат да взимат добри решения и че са отговорни за цялата еврозона, тъй като са част от нея". Ирландският министър на финансите Паскал Донахю изпрати дипломатично послание до Рим като припомни, че в момента еврозоната навлиза в 20-тото си тримесечие на икономически растеж, с най-ниската безработица от 2008-ма година насам е и страните-членки значително са подобрили националните си финанси или имат излищъци . "С това наум очаквам да работя с новия италиански министър на финансите, но е важно всички страни-членки и всички правителства да са наясно с отговорностите, които имаме едни спрямо други и спрямо единната валута". 

Паскал Донахю подчерта, че Ирландия е малка отворена икономика, чиито интереси са в пряка зависимост от стабилността и растежа на еврозоната. Ирландия беше една от държавите, които бяха принудени да приемат спасителна програма под натиска на пазарите. Тя беше и първата страна, която излезе от програмата си - успешно и бързо след извършването на болезнени реформи. Холандският министър на финансите Вопке Хукстра беше от предпазливите. Той призова да се изчака новото правителство да поеме управлението и тогава да се съди по действията му, но все пак отправи послание към Рим. "Това, което искам е италианците да имат правителство, което създава икономически растеж, което успява в прокарването на реформи и което провежда бюджетна дисциплина. Не защото това е нещо, което Брюксел или някоя от другите страни-членки биха искали, а защото моето твърдо убеждение е, че това е в дългосрочен интерес на Италия и италианците". 

Хустра каза също, че има много добра причина защо еврозоната има точно тези правила. "Ние се съгласихме с тях, защото страните-членки вярват, че тези правила са от интерес на нашите граждани и на дългосрочното им благоденствие". Холандският финансов министър подчерта, че правилата са нещо, което страните-членки умишлено са избрали, а не нещо, което Брюксел им налага. Словашкият министър на финансите Петер Кажимир посвети на Италия няколко туита, първият от които започна с думите, че "политическата ситуация в Италия не ме държи буден нощем ... засега". В последващ туит той изрази надежда, че новото италианско правителство няма да пренебрегне правилата и да вземе еврозоната за заложник в името на предизборни обещания. "Ако решат друго и тръгнат на 'самоубийствена мисия', и скочат от кораба, така да бъде ... но искам да съм ясен, че не сте сами на този кораб", допълни Петер Кажимир. 

Еврокомисарят по икономическите, финансовите и данъчните въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) призова да се уважава демокрацията в страните-членки. "Засега няма правителство в Италия или поне няма действащо правителство. Комисията изцяло уважава демократичната легитимност на бъдещото правителство, както и демократичния ритъм на решенията в Италия", каза той преди началото на Еврогрупата на 24 май. Той обаче приветства думите на тогавашния кандидат за премиерския пост Конти, че иска диалог с Европа. Изказването на Московиси преди и след срещата, както и при представянето на най-важния пакет от Европейския семестър представляваше вече типичното търсене на баланс. От една страна еврокомисарят се опитваше да изпрати послание на разбунтувалите се срещу статуквото италианци, че Европа няма да им налага нищо и ще се съобрази с техните демократични решения. 

От друга страна той искаше да успокои и пазарите като покаже, че Брюксел може да се справи и с тази ситуация, заявявайки, че Комисията е готова на "конструктивен диалог" с бъдещото итлианско правителство и министъра на финансите. Московиси трябваше да успокои и дисциплинираните страни-членки, че е наясно с италианските проблеми като заяви, че "имаме някои точки, които ще следим с внимание и мисля, че една от тях конкретно е високото ниво на публичния дълг в Италия, но ще имаме време да обсъждаме това". Той натърти, че исторически Италия е в сърцето на Европа и изрази убеденост, че тя ще остане важен член на валутния клуб. 

Шефът на Еврогрупата Марио Сентено (Португалия, независим) каза, че темата "Италия" не е била обсъждана, но припомни, че еврозоната има добре разработена рамка от правила. "Досега сме били доста успешни в прилагането й", каза той. Сентено пое ангажимент, че предизвикателствата за всички страни ще бъдат разглеждани заедно внимателно. 

Ден преди Еврогрупата ЕК публикува националните препоръки за всяка страна-членка. От тях става ясно, че Италия я чака още много работа, съизмерима с реформите, през които трябваше да мине Гърция. През 2017-та година италианският публичен дълг спадна леко от 132.0% до 131.8% от брутния вътрешен продукт, като се очаква да продължи да спада. За това Комисията съди по програмата за реформи на Италия, която обаче може да се окаже несъстоятелна, след като в Рим юздите поеме новото правителство. Ако то все пак бъде убедено да продължи в същия дух, дългът би могъл да спадне до 122.0% през 2021-ва година. За сравнение, публичният дълг на Гърция през 2017-та година беше 178.6% от БВП. Тази година се очаква да спадне до 177.8%, а догодина - до 170.3%.

Един от най-големите проблеми около излизането на Гърция е свързан с облекчаването на дълговото бреме. Международният валутен фонд все още не се е включил с пари в спасителната програма на Гърция, тъй като смята, че гръцкият публичен дълг е неустойчив и в бъдеще ще продължи да създава проблеми. Фондът постави като условие за участието си опрощаване на част от дълга, но майската Еврогрупа показа, че еврозоната вече е напълно готова да преглътне неучастието на МВФ. 

В документа [на английски език] за Италия ЕК сякаш оборва точка по точка управленската програма на Ди Майо и Салвини. В него се посочва, че разходите за пенсии в Италия са в момента сред най-високите в ЕС - около 15% от БВП. Комисията припомня, че пенсионната реформа, известна като "закона Форнеро" вече е била сериозно орязана през 2017-та и 2018-та година. ЕК отдавна критикува Италия заради данъчната система, която е твърде сложна и е с акцент върху капитала и труда, което спъва икономическия растеж. Италия е една от страните с високо ниво на сива икономика - около 12.9%. Инвестициите все още не са достигнали предкризисните нива, основно заради лоша бизнес-среда. 

Докладът критикува и неефективността на италианската съдебна система, както и корупцията, която е описана като "основно предизвикателство за бизнес-средата на Италия и за обществените поръчки". Качеството на италианската държавна администрация също е ниско. Италия има проблеми и в банковата си система, въпреки подобренията през последните години. Нивото на необслужваните кредити продължава да е високо, но според ЕК, ако се запази темпото на намаляването им от последните години, това ще подсили финансовата стабилност и ще увеличи кредитирането. Последното е свързано с друг проблем, очертан от ЕК, а именно ниския достъп до финансиране в Италия. Наследството в банковата система пък е спирачка за доизграждането на банковия съюз в ЕС. 

Духът на Варуфакис ще остане и без Савона

Буквално на следващия ден след срещата на финансовите министри в Италия настъпи нов обрат. Президентът Серджо Матарела блокира правителството на Джузепе Конти, именно заради Паоло Савона. "Предлагането на министър на икономиката винаги представлява директно послание на доверие или тревога за икономическите и финансовите играчи", обясни президентът решението си. "За това министерство исках авторитетен политически представител на мнозинството, който е в хармония с програмата на политическата коалиция. Представител, който отвъд уважението и мнението, което имам за личността му, не бива да бъде разглеждан като човек, който прокарва линия на разсъждения, която вероятно и дори неизбежно би могла да провокира излизането на Италия от еврото", каза още Серджо Матарела.

Той посочи, че несигурността около позицията на Савона по отношение на общата валута е повишила тревогата сред инвеститори и спестители, италиански и чужди, които са инвестирали в държавни облигации или в италиански компании. Отхвърлянето на Савона засили опасенията от нови избори, но засега изглежда, че Петте звезди и Лигата ще се опитат още веднъж да прокарат правителство. Те не се отказват от Паоло Савона, но се говори, че той може да бъде прехвърлен на поста министър на външните работи. 

Гърция трудно научи урока "Варуфакис", но разликата с 2015-та година е, че еврозоната вече има опит в отиграването на трудни топки. Все пак, когато става дума за мерене на демокрациите, в Еврогрупата също има демокрация и там ще надделее мнозинството. Вероятно няма да се стигне до тежки сътресения в еврозоната, но въпросът е каква ще бъде цената. Задълбочаването на еврозоната ще върви трудно и вероятно ще бъде минимално. Новото правителство в Италия доста усложнява и паричната политика на ЕЦБ. Шефът на банката Марио Драги (Италия) е готов да продължи политиката на финансово облекчение, докато има риск за еврозоната. В последните месеци рисковете бяха основно външни. Сега обаче се добавя и силен вътрешен риск.

С Лигата в управлението ЕС го чака ново носене по течението, което в днешните бурни геополитически времена е не по-малко лоша новина. За разлика от Гърция, която беше принудена да се съобразява с кредиторите си, Италия все още е свободна да налага дневния си ред. При това мащабът е много по-голям. Италия е третата по големина икономика в еврозоната, тоест тя е твърде голяма, за да бъде спасена с наличните средства на еврозоната. Освен това, споровете с Италия няма да бъдат свързани само с икономическата и фискалната политика, а също и на фронта на миграцията и външната политика. В управленската програма на Ди Майо и Салвини е записано, че ще работят за премахване на санкциите срещу Русия и за диалог с Москва. Проблеми може да възникнат по почти всички общностни въпроси. Така че, добрата новина засега е, че все още няма правителство в Рим.