euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Няма никакво съмнение, че ЕС отново е в режим "Гърция". Темата за бъдещето на Гърция отново превзе дневния ред на срещите на върха и на Еврогрупата, и върна онова малко позабравено чувство на раздразнение. Голямата разлика от предишния път обаче е, че през 2009-а година, когато започна всичко, основната драма беше оцеляването на еврозоната, докато сега, пет години по-късно, основната драма е Гърция да разбере това, което всички в еврозоната разбраха през последните четири години, а именно, че изборите може и да са национални, но икономиките отдавна не са. Светът не започва и не свършва с едно правителство, нито пък едно ново правителство е достатъчно условие, за да се пренапишат правилата в общност, управлявана от 28 правителства, парламенти и обществено мнение. 

Дебютът на новото гръцко правителство в ЕС

Първото участие на новия гръцки премиер Алексис Ципрас в Европейския съвет напълно оправда страховете на мнозина в ЕС от политическо явление като Сириза, което не почива на никаква друга идеология, освен на неаргументирения опортюнизъм. В ЕС има популисти и популисти. Различават се в зависимост от националната култура и манталитет, но също и от причините за появата им. В България имаме една поговорка, която вероятно е вдъхновена именно от Гърция - "юруш на маслините". Използва се за хора, които се втурват да правят нещо без да са се запознали с него, без да имат ясен план и очаквания за последствията. Това са популисти-нереалисти. Хора, които нямат никаква връзка с реалността. По принцип популистите обещават на избирателите неща, които те искат да чуят. В повечето случаи става дума за леки форми на популизъм. Сириза е тежка форма на популизъм, защото отрича не само договореното от предишни легитимни правителства, но и икономическата логика на един, паричен съюз, колкото и несъвършен да е той. Сириза се държи сякаш наистина светът започва от днес и от тях. 

Тя спечели изборите, очаквано, с нереалистични обещания за премахване на всички онези институции, създадени по време на кризата за спасяването на Гърция, а после и на всички останали държави с финансови проблеми. Гърция винаги е била нулевият пациент, различен случай, защото при нея кризата беше провокирана от множество фактори, които са в голямата си част вътрешноприсъщи - корумпирани политически елити, подправени данни за влизане в еврозоната, буен уличен нрав. Това са и причините, заради които кризата удари най-силно в Гърция. Всички останали фактори (външни), както показаха Ирландия и Португалия, са решими. 

Агресивната лексика на крайно лявата партия през последните дни, включително и около срещата на върха на ЕС на 12 февруари провокира в Съюза къде по-явни, къде по-прикрити шеги, поставящи под съмнение интелекта на новото гръцко правителство. Така например, високопоставен източник от ЕС каза, че е започнала техническата работа на институциите, "известни доскоро като започващи с Т (тройката)". Според източника, досега основно се е политиканствало и се е излязло от режим на четене, но е настъпил моментът за грубо приземяване към фактите. А фактите са описани в това, "което преди се наричаше програмата", продължи източникът в същия дух. Причината за шегите е, че на първата си пресконференция след дебюта му на европейска сцена Алексис Ципрас неколкократно повтори, че Тройката вече я няма и че програмата вече не съществува. "Забравете! Няма Тройка. Тройката повече не съществува. Програмата вече не съществува", бяха думите на Ципрас в препълнената гръцка зала за пресконференции в Брюксел. 

Неговата беше най-очакваната пресконференция. Журналистическият интерес беше огромен, но гръцкият премиер не каза нищо по-различно от заявяваното досега. Имаше обаче лека промяна на тона. Може би в резултат на сблъсъка с твърдите факти. Само че това не успя да компенсира объркването от противоречивите изказвания на г-н Ципрас. От една страна той заяви, че Тройката и меморандума са вече минало, но от друга, че очаква да се сключи "мостово споразумение", което да доведе до социален договор с европейските партньори в следващите шест месеца. Той допусна, че срещу този договор ще трябва да се поемат ангажименти за реформи, включващи да се гарантира първичен излишък в бюджета (което и сега е заложено в програмата на Гърция и се очаква още тази година), реформи на публичната администрация, борба с корупцията, съдебната система и техническо решение за дълга. Неща, които и сега фигурират в бившата според Сириза и настояща според ЕС спасителна програма.

Г-н Ципрас се възмути от твърденията на лидери като германския канцлер Ангела Меркел или шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум, че Гърция не е представила нищо конкретно. "Нашето предложение беше много конкретно. Нека чуем от тях тогава какво е тяхното предложение как Гърция да се върне обратно към растежа". Ние не сме ученици, а равноправни партньори, натърти той и подчерта, че Гърция си има собствено мнение и че нейният глас се чува. Предложението на Германия, която вече не е сама, е, че Гърция трябва да продължи да се придържа към договореностите с предишните правителства, да извършва реформи и да плаща дълговете си. В коментар за The Financial Times миналата седмица, Юрген Щарк, бивш член на управителния съвет на ЕЦБ, написа, че никой на никого не диктува нищо. "Политическите елити в периферията на еврозоната са отговорни за това, че са изгубили достъп до финансовите пазари през 2010 г. Години на лошо управление и провал да се спазва върховенството на закона доведоха до увеличаващи се бюджетни дефицити и планини от дълг". 

"Не заради Германия Франция изпитва икономическа стагнация, а Италия страда от продължителна рецесия. Проблемите са домашни. Те не могат да бъдат елиминирани нито от ЕЦБ, нито чрез фискални стимули", добави г-н Щарк като подчерта, че принципът на индивидуална отговорност важи за цяла Европа и ще бъде така, докато няма политически съюз с подходящ демократичен контрол. Същата позиция е изразявал многократно и германският финансов министър Волфганг Шойбле. 

Макар че в момента е замразена работата по спасителната програма на Гърция, чисто правно тя все още е в сила, независимо от изявленията на гръцкия премиер, каза добре осведомен източник от ЕС. Той даде за пример ирландската програма като посочи, че нито една програма не е статична. Във всяка се правят промени в зависимост от икономическия контекст. Програмата не е светото писание, в което не бива и една дума да се пипне, но все пак когато се правят промени, трябва да се внимава да се запази "теологията", описа източникът ситуацията и отново посочи ирландската програма като каза, че тя е претърпяла доста сериозни промени, "просто защото има много интелигентни хора, които обсъждат околностите по време на всеки преглед". 

Цирк Ципрас

Раздразнението и иронията са провокирани от поведението на Гърция през миналата седмица в ЕС. В навечерието на Европейския съвет на 12 февруари се състоя извънредна среща на Еврогрупата (министрите на финансите на еврозоната), чиято цел беше да се изясни какво точно Гърция иска и да започнат преговори. След неколкочасов маратон и при огромен журналистически интерес преговорите завършиха без споразумение. Въпреки огромните очаквания, шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум излезе с доста изморен или може би изнервен вид и обяви, че няма много какво да съобщи. През цялата вечер, докато траеха разговорите, витаеха слухове, че се работи върху текст на споразумение. Нещо повече, по данни на различни източници близки до срещата всичко е било напълно договорено, поради което мнозина от министрите са си тръгнали. Трябвало е само гръцкият финансов министър Варуфакис да поиска окончателното одобрение от Атина. Не го е получил. Според премиера Ципрас, решението за това е било колективно и аргументирано. Той изрази надежда, че решение ще се намери в понеделник (16 февруари), когато Еврогрупата се събира отново по гръцкия въпрос. 

Шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер беше скептичен обаче, че е възможно да се постигне споразумение на 16 февруари, тъй като има твърде много работа да се свърши дотогава. По думите му, има съгласие с Гърция по 70% от програмата. Трябва обаче да се направи много внимателен анализ на останалите 30% и да се види какво може да се промени и как. Той подчерта, че за да се махне една фискална мярка, тя трябва да бъде заменена с друга, за да не се наруши общата фискална цел. "Оставам притеснен за срещата в понеделник", заключи той. Макар всички лидери да заявяваха желание да се постигне споразумение с Гърция, от изказванията им не лъхаше особена надежда. Най-критичен беше хърватският министър-председател Зоран Миланович, чиято страна е също в продължителна рецесия, с висока безработица и нарастващ дълг. "Нашият път е да видим какво можем да направим, за да помогнем на хората в Гърция, ако Гърция е страната, на която трябва да се помогне най-много в Европа, а виждам, че има и други държави, на които е нужна помощ и които са по-малко развити от Гърция, но плащат тези сметки", каза хърватският премиер преди началото на Европейския съвет миналия четвъртък.

Той подчерта, че правилата трябва да се уважават и заключи, че няма голямо доверие на онези, които са в състояние да се коалират с крайната десница, намеквайки за коалиционния партньор на Сириза - партията на Независимите гърци, които са известни със своите антиемигрантски и антигермански позиции. Скептичен беше и финландският премиер Александър Стуб, според когото Гърция трябва да се придържа към поетите ангажименти за реформи, които включват борба с избягването на данъци, увеличаване на данъчната събираемост, реформа на публичния сектор. "Обичайните реформи", каза той и припомни, че през последните пет години е направено изключително много, за да се помогне на Гърция да остане в еврозоната. Сходни позиции застъпиха още литовската президентка Грибаускайте и премиерът на Естония Таави Роивас. "Спазването на ангажиментите на предишни правителства е абсолютна необходимост", каза той. Българският премиер Бойко Борисов също заяви, че страните-членки трябва да бъдат дисциплинирани и да спазват правилата. "Не бива да се толерират подобни действия, които нарушават финансовата дисциплина. Не е честно към другите държави", каза той. 

Оптимистичен песимизъм за изхода от Еврогрупата

Гръцкият премиер и финансовият му министър са оптимисти за днешната среща на Еврогрупата. От ЕС обаче лъха песимизъм. Словашкият финансов министър Петер Кажимир написа снощи в Twitter, че е скептичен, че ще има споразумение по всички точки. "Има граници и часовникът тиктака", гласеше туитът му. Защо се бърза беше един от въпросите, които си задаваха колеги в Брюксел. Причината за бързането е, че удължената спасителна програма на Гърция изтича в края на месеца (28 февруари). Ако няма решение, гръцкото правителство ще остане без пари. Това, което прави ситуацията още по-сложна и трудна е, че освен, че трябва да се намери споразумение за по-нататъшните отношения между ЕС (еврозоната в частност) и Гърция, трябва също и да се разбере какви са финансовите нужди на страната, а това на този етап не е изобщо ясно. 

Откакто работата на "организацията, известна преди като започваща с Т" е блокирана, на практика кредиторите на Гърция нямат никаква представа какво е правено последните месеци - какво е нивото на събираемостта, как вървят разходите и какви биха били финансовите нужди на страната. Според The Financial Times, Гърция ще се нуждае от трета програма, чиято стойност в най-добрия случай ще бъде 37.8 млрд. евро. Въпросът е, ако Т-институциите не знаят какво е финансовото състояние на Гърция в момента, дали гръцките данъкоплатци знаят, особено като се има предвид, че Ципрас не пропуска да натърти с повод и без повод, че черпи силата си от гръцкия народ. На пресконференцията след първия му Европейски съвет той не пропусна да припомни, че ЕС трябва да уважава демокрацията. Доколко обаче тази демокрация е базирана на реални факти, а не на розови обещания? И когато Ципрас казва, че ЕС трябва да уважава демокрацията и да се съобразява с изборните резултати, които в Гърция са показали, че избирателите не искат повече мизерия, наясно ли е Гърция, че в Германия избирателите казаха, че не искат повече да спасяват държави, които отказват реформи? 

До момента резултатът от трудно изпълняваните и досега реформи в Гърция е положителен. Според зимната прогноза [на английски език] на ЕК, направена на база стриктно изпълнение на програмата, гръцката икономика се очаква да нарасне с 2.5% тази година, а догодина с 3.6%. От тази година се очаква бюджетът да започне вече да генерира излишъци от 1.1% през тази и 1.6% догодина. Комисията предвижда, ако програмата се изпълнява, публичният дълг на Гърция ще намалее от 170.2% от БВП тази година до 159.2% догодина. Ситуацията с безработицата също се очаква да се подобри значително. За някои прогнозата може да звучи прекалено розова, но ситуацията в Ирландия и Португалия показва, че оптимизмът не е неоснователен.

В този смисъл е важно да се подчертае съвпадението, че докато Еврогрупата ще търси решение на поредния гръцки проблем, министрите на финансите от еврозоната ще обсъдят и официалното искане на португалското правителство да изплати повече от половината от заемите си към МВФ. Очаква се Лисабон да получи одобрението на Еврогрупата. Излизането на Португалия от спасителната програма ще следва същите принципи и прецедента, създаден от Ирландия. Така че пред Гърция стоят страните на една и съща монета - едни в еврозоната прилагат лечението в конструктивен диалог с лекаря, а други отказват и лечението, и лекаря, и всичко останало. Както коментира португалският икономически ежедневник Diário Económico миналата седмица, "това показва, че има алтернатива на подхода на новото гръцко правителство". При това е важно да се отбележи, че икономическата прогноза за Португалия съвсем не е толкова розова, колкото тази за Гърция. Очакваният растеж на португалската икономика не е толкова голям, колкото за Гърция - 1.6% тази година и 1.7% догодина. Бюджетът на Португалия ще остане с дефицит, макар и в допустимите рамки, а темпото на спад на дълга ще бъде доста по-бавно.