euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Някак между другото и без много фанфари на 20-ти август еврозоната ще затвори окончателно кризата, която започна през 2009-та година и заплашваше с разпад най-успешния проект на ЕС. На тази дата Гърция ще излезе от третата си спасителна програма и според Европейската комисия, ще се завърне в света на нормалните. Гърция беше първата страна, която влезе в спасителен режим, заради прекомерен публичен дълг и загуба на достъп до финансовите пазари и излиза последна след дълъг и мъчителен процес на реформи, съпроводен с много популизъм, идеологически сблъсъци на европейско ниво и заплахи за Гризход (Grexit). През последните близо 10 години Гърция доминираше всяка среща на Еврогрупата и на Европейския съвет. 

Рекапитулацията от титаничните опити на еврозоната да спаси Гърция не просто от фалит, а от напускане на валутния клуб е 273.7 милиарда евро, от които 241.6 милиарда са изплатени от европейските партньори на Гърция, а Международният валутен фонд участва с 32.1 милиарда в първите две програми. В третата така и не се включи, въпреки желанието на много страни-членки, заради несъгласие с подхода на еврозоната. От 2010-та година, когато беше договорена първата програма за Гърция, много неща се промениха. Тогава икономиката на Гърция се сви с -5.5%, а миналата година икономическият й растеж беше +1.4%. Тази и следващата година ЕК очаква разрастване на икономиката с около 2%. 

Безработицата през 2010-та година беше 12.7%, а към март тази година е 20.1%. Пикът й беше през 2013-та година, когато делът на безработните достигна чудовищните 27.5%. В началото на програмата бюджетният дефицит на страната беше -11.2% (помните историята с фалшивите статистически данни, предоставяни от Гърция). Днес Гърция вече е на излишък - миналата година той беше 0.8% от БВП. Първичният излишък (без лихвите по заемите)  е +4.2%, което е значително повече от очакваното. Цената на 10-годишните държавни облигации преди 8 години беше 36.2%, а на 13 юни 2018-та - 4.5%. 

Първата спасителна програма дойде през набързо скроен временен спасителен фонд, но тя не беше довършена, заради политическата криза, която настъпи в страната и несъгласието с условията. Домино-ефектът, който последва с изпадането в неплатежоспособност на още няколко държави от еврозоната (Португалия, Ирландия, Кипър, частично Испания) предизвика създаването на постоянен спасителен фонд на еврозоната, наречен Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ). Този механизъм финансира втората програма на Гърция, която също остана недовършена, отново заради тежък популизъм.

Излизане с намордник

Третата спасителна програма беше създадена през 2015-та година. Тя е първата, изпълнена до края. Поради всички тези 8-годишни драми, излизането на Гърция няма да е пълноценно, както беше с останалите страни, претърпели спасителни операции. Страната ще бъде подложена на специално наблюдение, докато не изплати 75% от парите по спасителните програми. Най-големият проблем продължава да е правителственият дълг, който миналата година беше 179% от гръцкия брутен вътрешен продукт и е най-високият в еврозоната. Устойчивостта на гръцкия дълг беше в основата на неразбирателството между европейските институции и МВФ и заради който Фондът в крайна сметка не се включи в последната програма. 

За да си гарантират, че гръцкият дълг ще стане устойчив и ще спада стабилно, министрите на финансите от еврозоната потвърдиха нуждата Гърция да поддържа първичен излишък от 3.5% от БВП до 2022-ра година. След това от страната се очаква да прави по 2.2% първичен излишък годишно до 2060-та година. Анализът на устойчивостта на гръцкия дълг показва, че брутните финансови нужди на Гърция ще останат под 15% от БВП в средносрочен план и под 20% след това, което би трябвало да гарантира, че дългът ще спада постоянно. За целта Гърция прие стратегия за икономическия растеж, мерките в която се очаква да гарантират, че икономиката ще расте с достатъчни темпове, така че да позволи заделянето на първични излишъци и намаляването на дълга. 

За награда на гръцките реформаторски усилия Еврогрупата договори пакет мерки за облекчаване на гръцкия дълг. Сред тях са премахване на поетапното увеличаване на лихвата по дълговете от втората гръцка програма. До 2022-ра година Гърция ще получава печалбите от търговията с гръцкия дълг през ЕСМ. Ако Гърция спазва фискалните си ангажименти, Еврогрупата е готова да преразгледа края на гратисния период по заемите от първата спасителна програма през 2032-ра година. Тези мерки обаче ще важат само и единствено, ако Гърция продължи работата си по вече започнатите реформи, които ще бъдат обект на наблюдение от Европейската комисия по специален механизъм за засилено наблюдение. 

Реформите са разделени в шест групи: фискални, социални помощи, финансова стабилност, реформа на пазарите на продукти и труд, приватизация, публична администрация. За времето на програмата в Гърция бяха приети 450 реформи, много от които вече са гласувани от гръцкия парламент, обясни еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) по време на представянето на предложението си за засиленото наблюдение на 11-ти юли. Все още остават доста предизвикателства пред Гърция и това са високата безработица, много високия публичен дълг, много високото ниво на необслужвани кредити, все още относително слабата конкурентоспособност и бизнес-средата, каза заместник-председателят на ЕК, отговарящ за еврото, Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП).

Той посочи, че все още е важно Гърция да си върне доверието на финансовите пазари, инвеститорите и фирмите. "За това е необходима политика на стабилност и предвидимост", каза той. Наблюдението ще започне още от 21-ви август, на следващия ден след излизането на Гърция от спасителната й програма. Такъв механизъм се използва за първи път. ЕК досега следеше излезлите от спасителен режим държави през така нареченото следпрограмно наблюдение, което се прави два пъти годишно. Поведението на Гърция ще бъде наблюдавано четири пъти годишно в рамките на Европейския семестър. Все още не е ясно кога точно Гърция ще излезе от специалното наблюдение и ще продължи с обичайното, следпрограмно наблюдение. Според Валдис Домбровскис, това ще стане, "когато му дойде времето". 

Проблемът с доверието към Гърция продължава да притеснява кредиторите. Гърция трябваше да получи последния транш от спасителната програма на стойност 15 милиарда евро веднага след като приключат националните процедури в страните от еврозоната. От тази сума 5.5 милиарда евро ще бъдат прехвърлени в специалната сегрегирана сметка и ще се използват за обслужване на дълга, а останалите 9.5 милиарда ще стоят настрана в специална сметка за набиране на кешови буфери в случай, че възникнат нужди при обслужването на дълга. На излизане от програмата Гърция ще има буфер от 24.1 милиарда евро, с които ще трябва да покрива финансовите си нужди в следващите 24 месеца. Това е най-големият такъв буфер, отпускан досега, целта на който е да бъде буфер в случай на риск. 

По време на юлската Еврогрупа обаче Германия имаше резерви и блокира отпускането на последния транш. Причината беше решението на гръцкото правителство да отложи с още шест месеца увеличаването на ДДС-ставката на пет острова, които се ползват с облекчен ДДС. Увеличаването на ДДС беше едно от 88-те предварителни условия за приключване на последния преглед на изпълнението на програмата. Общата сума от неувеличаването на данъка възлиза на 28 милиона евро, обясни шефът на ЕСМ Клаус Реглинг. Според Пиер Московиси, сумата изобщо не е голяма. "Разбирам резервите, но това не може по никакъв начин да има ефект върху целта за първичен бюджетен излишък от 3.5%. Припомням, че през последните три години Гърция правеше доста по-голям първичен бюджетен излишък и 28 милиона евро са, ами, много тънка линия", каза той след юлското заседание на Еврогрупата на 13 юли.

Два дена преди това, по време на представянето на рамката за засилено следпрограмно наблюдение на Гърция Пиер Московиси каза, че Комисията, а и други участници в спасителната програма, са били информирани за намерението на гръцкото правителство. "Това е шестмесечно удължаване - до края на годината и го разглеждаме като признание за наличието на някои определени трудности и значителни загуби, които жителите на тези острови поемат. И, да, има връзка с притока на бежанци", обясни г-н Московиси, но призна, че въпросът трябва да бъде проучен. Шефът на Еврогрупата Марио Сентену подчерта, че е важно Гърция да се придържа към ангажиментите си, за да не накърни доверието, което вече се забелязва у всички агенти и особено у пазарите. 

Бившият португалски министър на финансите, който извади Португалия от спасителната й програма, добави, че решението на гръцките власти представлява промяна в доклада за изпълнението. Дали това ще бъде единичен случай или е сигнал, че Гърция ще се върне към старите си навици е въпрос, който със сигурност мъчи най-големите кредитори. Все пак върху страната остават някои сериозни ограничения, но възможностите за упражняване на натиск ще изчезнат на 20-ти август, а пътят до 2060-та година е доста дълъг и изпълнен с несигурности.