euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В петък вечерта министрите на финансите на еврозоната одобриха третата спасителна програма за Гърция на стойност близо 86 милиарда евро. Нищо в нея обаче не е сигурно - нито че Международният валутен фонд ще се включи в нея; все още предстои някои фундаментални въпроси, свързани с пенсионната реформа и други бюджетни мерки, да бъдат конкретизирани; нито пък има гаранции, че програмата ще бъде одобрена от всички страни-членки на еврозоната; а за капак не е ясно и дали политическата ситуация в Гърция ще позволи пълното й изпълнение. Като се има предвид горчивия опит досега с две неизпълнени и недовършени спасителни програми, както и не особено стабилната политическа обстановка в самата Гърция, а и в еврозоната, може да се каже, че причините за оптимизъм не са много. 

Излизане от гръцкото блато - мисия (не)възможна?

Новата спасителна програма [на английски език] отново е забележителна като мащаб. Тя е на обща стойност 86 милиарда евро, които ще бъдат отпуснати на няколко транша и при изпълнението на строги условия. Стойността на програмата обаче е една от пясъчните кули, тъй като, както обясни шефът на Европейския стабилизационен механизъм (постоянния спасителен фонд на еврозоната) Клаус Реглинг, еврозоната силно се надява МВФ да се включи с пари. Засега не е известна сумата, но участието на фонда е особено желателно. Толкова желателно, че преди началото на Еврогрупата в петък следобяд, германският министър на финансите Волфганг Шойбле заплаши, че ако Фондът откаже да участва, няма да има трета спасителна програма, а само второ мостово споразумение - временен заем за погасяване на настъпващите падежи по предишните кредити на Гърция с цел избягване на юридически фалит. Първото такова споразумение беше сключено през юли, след като изтече втората спасителна програма без да бъде изпълнена докрай. 

Базираната във Вашингтон международна финансова организация твърдо отказва да участва в трети опит за спасяването на Гърция от дълбоките й структурни и политически проблеми, ако еврозоната не се съгласи на облекчение на публичния дълг на Гърция. В изявление след края на срещата на Еврогрупата шефката на Фонда Кристин Лагард за пореден път през последния месец и половина натърти, че участието на институцията ще зависи от това какво облекчение на дълга еврозоната ще предложи. "Аз обаче оставам твърдо убедена, че гръцкият дълг се е превърнал в неустойчив и че Гърция не може да възстанови дълговата си устойчивост самостоятелно. Затова е също толкова критично важно европейските партньори на Гърция да поемат конкретни ангажименти за средносрочната и дългосрочна устойчивост на дълга в контекста на първия преглед на програмата, като предоставят значително облекчение на дълга, отиващо много отвъд това, което се обмисля до момента", заяви тя. 

Какво се обмисля до момента?

Еврогрупата е единодушна, че на този етап облекчение на гръцкия дълг не е наложително. Основания за тази позиция дава анализът [на английски език] на Европейската комисия от средата на юли, в който се признава, че ситуацията се е влошила драматично от миналата година досега в резултат на неизпълнението на спасителната програма, но, въпреки това, тя е под контрол. На базата на сегашното положение съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт се очаква да достигне 165% през 2020 г., което е много над тавана от 124%, договорен през 2012-а година, когато беше направена и първата подтстрижка на гръцкия дълг към частни кредитори. През 2022 г. се очаква публичният дълг да спадне до 150% от БВП и до 111% през 2030 г. В най-лошия случай през 2020 г. дългът може да достигне 187% от БВП, 176% през 2022 и 142% през 2030 г.

ЕК е на мнение обаче, че е грешно цялото внимание да пада върху съотношението дълг-БВП, тъй като така не се вижда структурата на дълга. Според ЕС, много по-важно е да се обърне внимание на брутните финансови нужди на страната, тъй като по-ниските финансови нужди намаляват рисковете за финансовата стабилност. В момента Гърция се радва на много ниска цена за обслужването на дълга си - средносрочната лихва спадна от 3.3% на 2.3% в периода 2015-2022 г. Ниските лихви доведоха и до реален спад на гръцкия дълг. Договореният в петък заем от 86 млрд. евро ще бъде с цена от 1%. Г-н Реглинг обясни, че това е минималната възможна лихва, която представлява единствено стойността на обслужването на заема. 

Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум неколкократно заяви, включително е след края на срещата в петък вечерта, че евентуално облекчение на гръцкия дълг може да се обсъжда по-нататък, като то би включвало разсрочване на падежите и допълнително намаляване на лихвите. Клаус Реглинг беше категоричен обаче, че второто няма да е възможно. "Не очаквам допълнително намаление", каза той, тъй като никой няма апетит да поеме разликата. Новият заем също ще е с дълъг матуритет - 32.5 години. МВФ не е съгласен с оценката на ЕС за устойчивостта на дълга. В свой отделен анализ [на английски език] от 14 юли тази година Фондът посочва, че гръцкият дълг се е превърнал във "високо неустойчив". Няма различие между Фонда и ЕС относно причините за влошаването, но има различие в прогнозите.

Според МВФ, гръцкият публичен дълг ще достигне 200% от БВП с помощта на новия заем от 86 млрд. евро, който е в тригодишна програма. Фондът е скептичен, че предвидените средносрочни фискални цели от 3.5% от БВП и новите мерки, някои от които все още не са достатъчно конкретизирани, ще допринесат за постигане на дългова устойчивост. За вашингтонската организация няма друго решение освен облекчение на дълга чрез увеличаване на падежите, удължаване на гратисните периоди до 30 години (от сегашните 15) за целия европейски дълг, включително и новия заем. Други възможности за облекчение, които Фондът очаква от ЕС, са годишни трансфери към гръцкия бюджет или "дълбоки предварителни подстригвания". 

На този етап еврозоната изключва възможността от отписване на дълг. Словашкият министър на финансите Петер Кажимир каза недвусмислено преди срещата на Еврогрупата на 14 август, че подстригване е възможно само като награда за добро изпълнение на програмата. С други думи следварително подстригване. Йерун Дайселблум от своя страна посочи, че допълнителни мерки по отношение не на дълга, а на "брутните финансови нужди" може да бъдат обсъдени само след положително завършване на първия преглед на програмата, който се очаква през ноември. Той беше оптимист, че споразумение с Фонда ще бъде постигнато през октомври, когато ще бъде направен нов анализ на устойчивостта на гръцкия дълг.

А дотогава?

През тази година Гърция се очаква да отбележи 0.25% първичен излишък (бюджетен излишък без да се калкулират вноските по заемите). За догодина излишъкът трябва да е 0.5%, през 2017-а година - 1.75% и през последната година от програмата - 3.5%. Тази цел трябва да бъде постигната чрез фискални реформи, съпроводени от подобряване на събираемостта на данъците и борба с избягването на данъци. Гърция трябва да предприеме амбициозна пенсионна реформа, като представи конкретни мерки до октомври. Освен това, както настояваха институциите, Гърция трябва да започне сериозна реформа на пазара на труда и на продукти, чиято цел е да отворят икономиката за инвестиции и конкуренция. Остава си и изискването за модернизиране и най-вече деполитизиране на държавната администрация. Много сериозен проблем продължава да бъде, но с още по-голяма сила, необслужваните кредити. 

Също до октомври Гърция трябва да започне мащабна и амбициозна програма за приватизация като за целта ще бъде създаден специален фонд, така че той да може да започне работа от края на годината. Приватизацията е втората карта, която прави структурата на третата спасителна програма доста крехка. Очакванията на ЕС са, че Гърция може да събере от приватизация 50 млрд. евро, половината от които ще използва за рекапитализация на банките и други активи, а половината от всяко останало евро, тоест 50% от 25 млрд. евро ще се използват за намаляване на публичния дълг. Останалите 50% ще се използват за инвестиции. ЕС разчита, че постоянният фонд на еврозоната от 455 млрд. евро няма да се налага да поеме цялата сума от 86 млрд. евро. Шефът на Европейския стабилизационен механизъм изрази очакване освен включването на МВФ, към сумата да допринесат още приходите от приватизацията и възобновения достъп на Гърция до международните пазари. "Много е важно МВФ да се върне, но знаехме от началото, че това решение ще дойде през октомври", каза шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум. 

Първият транш от парите е безпрецедентно висок - 26 милиарда евро, който ще бъде разпределен на два пъти и с него трябва да бъдат платени мостовото финансиране и други изостанали плащания. Първата част на първия транш ще бъде 10 млрд. евро, които ще бъдат отпуснати веднага, щом приключат националните процедури по одобрението на програмата. Те ще бъдат преведени в специална сметка на ЕСМ, където ще стоят в готовност за рекапитализация на банки и преструктуриране. Вторият подтранш от 16 млрд. евро също ще бъде разделен на части и ще отиде за изплащане на падежите по кредитите. Вторият транш от заема ще бъде 15 млрд. евро и ще бъде отпуснат след първия успешен преглед на програмата през ноември. Той също ще е насочен към финансовия сектор. 

Заместник-председателят на ЕК, отговарящ за еврозоната, Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП) отговори на критиките, че пореден заем ще се използва за погасяване само за кредити като подчерта, че фактът, че част от заема ще се използва за банкова рекапитализация означава, че се вкарват директно пари в гръцката икономика, която тази година е трябвало да отбележи ръст от 2.5%, но вместо това ще бъде в рецесия от 2.3%. Чрез рекапитализацията и завръщането на спокойствието в банковия сектор се очаква постепенното премахване на ограниченията за теглене, което спъва икономическото възстановяване на Гърция. Чрез изплащането на забавените плащания, голяма част от които са към частния сектор, също ще бъдат на практика вливане на кръв в гръцката икономика, обясни г-н Домбровскис като добави и парите, които гръцкото правителство ще получи за финансиране на бюджетния си дефицит. Не бива да се забравят също така и специалните условия, които ЕК предложи на Гърция за по-добро и бързо усвояване на еврофондове на обща потенциална стойност 35 млрд. евро.

В интервю [на английски език] за "Бьорзен цайтунг" френският член на Изпълнителното бюро на ЕЦБ Беноа Кьоре предупреди, че капиталовите контроли в банките (ограниченията за теглене) няма да бъдат премахнати толкова бързо. Не и преди да стане ясно как и кога банките ще бъдат рекапитализирани. 

Новост в програмата

В третата спасителна програма има и една иновация за Гърция, която беше приложена, но не по този начин в Кипър. За първи път се въвежда инструментът за вътрешнобанково спасяване, като обаче изрично се посочва, че се изключват вложителите. Инструментът ще се приложи само върху старшите държатели на дългови облигации. За да се реализира това, Гърция трябва максимално бързо да хармонизира подобаващо законодателството си с директивата за банково оздравяване и преструктуриране. Това от своя страна изисква и спешното решаване на проблема с необслужваните кредити, например чрез създаването на лоша банка, както направи Испания. 

Третата спасителна програма на Гърция е на практика смесица от досегашните гръцки програми, програмата на Испания, която беше изцяло и единствено за рекапитализация на банките, а има парчета и от кипърската спасителна програма (вътрешното банково спасяване). Европейските институции и министри бяха единодушни, че основният виновник за сегашната ситуация е самата Гърция. Клаус Реглинг, в обичайния си строг стил, натърти, че Гърция е единствената държава в зоната на общата валута, която все още не е успяла да преодолее кризата. Той изрази убеденост, че това все още може да стане, ако програмата бъде приложена изцяло. Участниците в Еврогрупата миналия петък споделиха добрите си впечатления от съвсем различния начин на работа с Атина. Йерун Дайселблум посочи, че след промените в гръцкото правителство (особено смяната на финансовия министър, което той не спомена изрично), с него се работи изключително добре, сътрудничеството е силно и много сериозно. Работата е конструктивна и добре организирана. 

Беноа Кьоре също припомни, че цяла една година е била пропусната в разруха на доверието. За първи път, каза той, има толкова силен фокус върху структурните реформи като реформата за отваряне на пазарите, подобряване на данъчната събираемост и борбата с лобистките групи. 

Програма на глинени крака

Йерун Дайселблум изрази убеденост, че вече са отстранени и политическите пречки. Според него, съгласието, че трябва да продължи работата по спасителната програма е широко. Той обаче отказа да коментира възможността от провеждането на предсрочни парламентарни избори, за които вече усилено и съвсем отворено се говори в Гърция. Продължава да е неясно и как програмата ще мине през националните парламенти на някои от най-скептичните членки на еврозоната. МВФ също остава неубеден, че третият спасителен опит ще е успешен, а това за фонда е особено важно в този момент. 

Макар и уволнен, бившият гръцки финансов министър, по време на чието управление за първи път беше открито поставен въпроса за напускането на Гърция от еврозоната, не спира своята битка да докаже, че е бил прав. В блога си от 17 август той пусна две свои статии. В едната [на английски език] обяснява, че всъщност МВФ е приел именно неговата позиция за дългово облекчение. Той цитира статия от "Ню Йорк таймс", която представя хронологията на събитията. Янис Варуфакис поиска облекчаване на дълга още през февруари и продължи да настоява за него под натиска на леви американски икономически експерти. До степен, че постави това като ултиматум, категорично отхвърлен от еврозоната. За г-н Варуфакис фактът, че МВФ вече поставя именно този въпрос като ултиматум за участието си в третата спасителна програма, е най-голямата гръцка и по-скоро негова победа. 

Той припомня, че по време на срещата на Еврогрупата на 25 юни е попитал шефката на Фонда Кристин Лагард дали вярва, че гръцкият публичен дълг е устойчив, на което тя е отговорила, че този въпрос трябва да бъде разгледан отново. Факт е, че тя започна да настоява интензивно за това точно преди месец и половина, близо два. За МВФ този въпрос се превърна в особено важен, тъй като появилата се възможност от фалит на развита икономика и евентуалното й напускане на еврозоната, подпомагана досега от съветите и парите на МВФ щеше да бъде огромен удар по имиджа и ръководството на фонда в лицето на бившата министърка на финансите на Франция Кристин Лагард, която има апетит за втори мандат. Предвид голямата несигурност около финансирането на програмата, този риск все още стои. Ако кредиторите отпишат дълговете и дадат възможност на Гърция да започне на чисто, това би бил статистически успех за МВФ. 

Само че, това едва ли ще се допусне от страните от еврозоната, за които това е въпрос на морал. Те искат гаранции, че Гърция ще изчисти всички политически и административни причини за неефективното функциониране на икономиката преди да се обсъжда отписване на дълг. Затова ще бъде особено важно Гърция да направи необходимото да изпълни безупречно, както никога досега, първата част, така че да си осигури не просто положителен, а отличен първи преглед. Но остава въпросът какво ще гарантира, след всички тези години, че след първия преглед и евентуално отписване на дългове, Гърция няма да се върне към старите си левичарски навици да харчи повече, отколкото има, знайеки добре, че в името на оцеляването на еврозоната или добрата дружба с МВФ, след подобаваща истерия от страна на американската лява икономическа мисъл, греховете й отново ще бъдат опростени? За сметка на дисциплинираните и преглъщащи болезнени мерки останали държави от валутния блок.