euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Промяната в тона на ЕС спрямо Гърция от последната седмица насам е значителна. Гризходът слезе от дневния ред, еврозоната влезе в делови режим и започна да подготвя следващата програма с Гърция и дори паричният поток към Атина вече е възстановен. Със сигурност вече е трудно да се каже дали това е последният опит за спасяване на Гърция, защото изминалите месеци показаха, че нищо не е последно, няма краен срок, който да е наистина краен, и начин винаги може да се намери, както неведнъж са споменавали европейските лидери, включително и канцлерът Ангела Меркел, привърженик на мотото "Когато има воля, има и начин". 

ЕС намери начин

Независимо, че имаме нова сделка за Гърция, твърде малко са новите неща в нея. Едно от изобретенията, за които бившият финансов министър Янис Варуфакис силно настояваше още през януари, беше договарянето на мостово финансиране, което да помогне на правителството в Атина да изплати закъснелите си вноски по кредитите и да се задържи над водата, докато текат преговорите по трета спасителна програма. Когато г-н Варуфакис настояваше за такова мостово финансиране, той го искаше, за да избегне удължаване на втората спасителна програма, тъй като, според него, беше по-разумно направо да започнат преговорите по нова. Еврогрупата обаче беше категорична, неподозирайки колко много по-трудна ще бъде комуникацията с Атина с правителството на Алексис Ципрас, че най-напред трябва да приключи втората програма преди да се обсъждат каквито и да е пътища към трета. В крайна сметка Еврогрупата "спечели" 4-месечно удължаване, но втората програма си отиде в историята на 30 юни, точно както и първата - неизпълнена. 

Гърция вече опита вкуса на фалита, който досега беше маскиран именно благодарение на двете недовършени програми, пристана на условията на Еврогрупата и в замяна започна да получава подсладителите. Първо мостовото финансиране. Миналата седмица приключи със споразумението [на английски език] за отпускането на 7.16 млрд. евро краткосрочно финансиране за Гърция. Това стана в петък късния следобед. След неколкодневни консултации беше избрано това да стане през един позабравен механизъм - Европейският механизъм за финансово стабилизиране (EFSM). Той беше създаден за всички 28 членки на ЕС, за да ги подпомага в случай на тежки финансови проблеми. Механизмът позволява на ЕК да набира заеми на международните финансови пазари от името на целия ЕС в размер до 60 млрд. евро, гарантирани с общия европейски бюджет. 

Причината да се избере този модел е, че условията за използване на пари от постоянния спасителен фонд на еврозоната ESM са много по-тежки и изискват пълноценна програма, докато тук става дума за краткосрочно финансиране с максимален матуритет от три месеца. Целта на финансирането е да позволи на Гърция да изплати закъснелите си вноски към Международния валутен фонд и националната банка на Гърция, както и да се разплати с ЕЦБ. Разбира се, тези пари също бяха отпуснати с условия, част от които бяха с краен срок 15 юли. Става дума за реформа на системата за ДДС, която да осигури стандартна ставка от 23% с намаление само за основни хранителни продукти, енергия, хотели и вода от 13% и с още една намалена ставка от 6% за фармацевтични продукти и култура (книги и театър). Освен това от Гърция се очакваше да приеме законодателство за увеличаване на пенсионната възраст на 67 години, за вдигане на здравните осигуровки за пенсионерите от 4% на 6% и за осигуряване на независимостта на гръцката статистическа служба.

Всички тези закони бяха гласувани от гръцкия парламент в ранните часове на миналия четвъртък, което моментално реактивира европейската щедрост. За отпускането на 7-те милиарда евро краткосрочна помощ ЕС поиска още и отварянето на специална сметка в гръцката национална банка, през която тази помощ да се управлява. Изискването за доверителна сметка не се поставя за първи път от Еврогрупата. Това беше направено и през зимата на 2012-а година, когато вървяха преговорите по втората спасителна програма. Тогава, по подобие, макар и бегло, на сегашната ситуация партньорите на Гърция във валутния блок нямаха доверие на гръцкото правителство, че ще изпълни поетите ангажименти. Затова по идея на Германия и Франция беше създадена доверителна сметка, от която приоритетно да се изплащат заемите към ЕС и МВФ, а с остатъка гръцкото правителство да покрива разходите си. 

Европейската комисия потвърди в понеделник (20 юли), че сумата вече е изплатена на гръцкото правителство. Говорителката Мина Андреева изрази увереност, че гръцкото правителство още същия ден ще погаси просрочените си задължения. Сега остава кабинетът на Ципрас да откликне със следващата порция обещани реформи с краен срок 20 юли. ЕК обясни, че се работи в тясно сътрудничество с гръцките власти по новото законодателство, но все още не е ясно кога представителите на институциите ще се върнат в Атина за работа на терен по подготовката на третата спасителна програма. 

Специална солидарност през еврофондовете

Миналата седмица ЕС развърза и още една кесия, която също не е новина. ЕК представи на 15 юли съобщение [на английски език], с което въвежда нови облекчения, специално за Гърция, за усвояването на пари от европейските фондове с цел подкрепа на инвестициите. ЕК нарича това съобщение "План за заетост и растеж за Гърция", чиято цел е да подкрепи с европейски инвестиции реформаторските усилия на гръцкото правителство. Сумата, която ЕК е изчислила, че Гърция може да получи е 35 млрд. евро. Става дума за извънредна мярка, която да помогне на Гърция да усвои останалите й средства по бюджета на ЕС за 2007-2013-а година до края на годината, когато официално приключва работата по миналия 7-годишен период. През последните години Атина рязко повиши усвояемостта на еврофондовете, тъй като ЕК не за първи път въвежда облекчения в усвояването на европейските фондове в опит да влее пари в гръцката икономика в момент на тежки реформи и обедняване. През последните 4 години Гърция се нареди сред шампионите по усвояване, като се изкачи от 18-то място до 4-то. 

В момента на страната й остават 5% от плащанията по различните програми за 2007-2013 г. За да улесни усвояването им до края на годината, ЕК вдига прага на съфинансирането на 100%. Това означава незабавна ликвидност от около 500 млн. евро и спестяване на разходи от гръцкия бюджет от 2 млрд. евро, се казва в съобщението. За да се възползва от новото облекчение,  гръцкото правителство трябва да гарантира, че тези пари ще отидат директно при бенефициентите за финансиране на проекти по програмите. В допълнение към това, по бюджета за 2014-2020 г. ЕК вдига предварителното финансиране със 7 процентни пункта. Това, според изчисленията на изпълнителния орган на ЕС, ще донесе допълнителни 1 млрд. евро. Те може да се използват само за започването на проекти по кохезионната политика на ЕС. 

ЕС припомня, че подкрепата и облекченията, които Гърция е получила през последните години и ще продължи да получава от Съюза, страните-членки, международни партньорски организации и частни инвеститори възлиза на над 400 милиарда евро. Тази сума включва 240 млрд. евро финансова помощ по двете спасителни програми, 42 млрд. евро европейско финансиране през общия бюджет за периода 2007-2013 г., от които 24 млрд. от структурните и кохезионния фонд, рибарство и селско развитие, и около 17 млрд. евро директни плащания за фермерите и подкрепа за земеделските пазари. В тази сума ЕК включва и 35-те млрд. евро финансиране за бюджетния период 2014-2020, от които 20 млрд. се очакват от Структурните фондове и 15 млрд. от земеделския фонд. Очакват се и 100 млрд. частни инвестиции през инвестиционния план, който беше наскоро окончателно одобрен. 

ЕК натъртва, че цялата тази сума от 400 млрд. евро представлява повече от 230% от гръцкия брутен вътрешен продукт за 2014-а година или около 38 000 евро на глава от населението. "Сумите от ЕС и международните фондове за Гърция днес вече надвишават американския план 'Маршал', начертан за цяла Европа след Втората световна война", пише в съобщението на ЕК. Припомня се също, че Гърция в момента получава преференциално отношение заради силно специфичните си обстоятелства. В замяна Съюзът очаква, че гръцките власти ще създадат механизъм, който да гарантира, че всички допълнителни пари, получени по тези мерки, ще бъдат използвани целенасочено от бенефициентите и че това ще върви паралелно с договорените структурни реформи. 

Еврокомисарката по регионалната политика Корина Крецу подчерта, че "реформите, договорени на срещата на върха на еврозоната, са абсолютно необходими за растежа и заетостта". В сряда предстои гръцкият парламент да гласува новия граждански и гражданско-процесуален кодекс, както и да приеме директивата за банково възстановяване и преструктуриране. Вдигането на пенсионната възраст обаче не е в дневния ред на гласуването в сряда, съобщи гръцкият вестник "Катимерини" като цитира съобщение на правителството в Атина. Според това съобщение, пенсионната реформа не била включена в предварителните условия. Това противоречи на текста на споразумението за краткосрочната помощ, където пенсионната реформа и особено вдигането на възрастта за пенсиониране е изрично спомената.