Спасяването на Гърция струва 110 милиарда евро за 3 години

Ралица Ковачева, May 2, 2010

Първата спасителна операция в Еврозоната е факт. Гърция ще получи финансова помощ в размер на 110 милиарда евро за 3 години в замяна на реформи и съкращаване на разходите. Това предвижда споразумението на страната с Европейската комисия, Европейката централна банка и Международния валутен фонд. Гърците ще направят голяма жертва, за да предотвратим банкрута, обяви премиерът Георгиос Папандреу в емоционална реч по време на заседанието на кабинета, на което беше одобрена сделката. Заседанието беше предавано на живо по телевизията.

„Ние знаем, че това са тежки жертви, но са необходими. Това е единственият начин да финансираме дълга от 300 милиарда евро, който имаме. В противен случай, Гърция ще банкрутира.”

В неделя вечерта лидерите на еврозоната се събраха спешно, за да одобрят споразумението. В изявление на Еврогрупата се посочва, че еврозоната ще осигури две трети от общото финансиране, а МВФ - останалата една трета. Средствата се отпускат при строги условия, на базата на програмата, договорена от гръцкото правителство, ЕК, ЕЦБ и МВФ. Очаква се Бордът на МВФ да одобри финансовата помощ до седмица. Фондът ще осигури 30 милиарда евро под формата на тригодишно стенд бай споразумение. Делът на еврозоната от 80 милиарда евро Гърция ще получи под формата на двустранни заеми със страните членки. Лихвата по заемите, както вече беше договорено, ще е около 5%.

В замяна на помощта от ЕС и МВФ, Гърция предприема нови мерки с които планира да съкрати още 30 милиарда евро бюджетни разходи в рамките на 3 години. Крайната цел е бюджетният дефицит да падне под границата от 3%, опредлена от Пакта за стабилност и растеж при положение, че в момента дефицитът е 13.6%. Тежестта пада основно върху заетите в публичния сектор и пенсионерите, призна Папандреу:

„Добре е, че работещите в частния секро не са засегнати. Трябваше да предпремем допълнителни болезнени мерки, които ще се отразят на пенсионерите и бюджетните служители, защото „болният човек ” е публичният сектор и колкото по-скоро променим това, толкова по-бързо ще съживим икономиката си и ще си върнем загубеното днес”.

Мерките предвиждат замразяване на заплатите в публичния сектор до 2014 година. Премахват се 13 и 14 заплата за служителите с над 3,000 евро месечна заплата, а за останалите се ограничават до 1,000 евро. Добавките за бюджетните служители, които вече бяха намалени, ще бъдат орязани с нови 8 %. Любопитно е, че на бонусите се посяга едва сега, въпреки че правителството се бори да овладее главоломно растящия дефицит от месеци.

Пенсиите щe бъдат намалени, а възрастта за пенсиониране която в момента е 65 години за мъжете и 60 за жените, ще бъде обвързана със средната продължителност на живота. Минималният осигурителен стаж за пенсия ще бъде увеличен от 37 на 40 години до 2015 година.

ДДС се вдига от 21 на 23 %, а акциза на горивата, алкохола и цигарите се увеличава с 10 процента. Правителството ще отпусне допълнително 17 милиарда евро в подкрепа на ликвидността на банките. В консултации с МВФ, ЕК и ЕЦБ ще създадат независим фонд за финансова стабилност, който да осигурява подкрепа на нуждаещи се банки.

Според плана, Гърция трабва да намали бюджетния си дефицит от 13.6% от БВП за миналата година до 8.1% за тази, 7.6% през 2011 и 2.6% през 2014. Публичният дълг ще достигне своя пик от 149% от БВП през 2013 година. Новите мерки трябва да бъдат предложени за одобрение от парламента до края на седмицата.

Премиерът Папандреу подчерта, че без европейската подкрепа, проблемите на страната биха били нерешими. Сега въпросът е да бъде възвърнато доверието в страната:

„Първата ни задача беше да върнем доверието на гражданите. Ние бяхме честни от първия момент с гръцкия народ. Втората ни задача беше да върнем доверието в международен план и по-специално в Европа, защото през октомври 2009 никой не би ни чул. Никой не би ни повярвал. Борихме се за тази развръзка, защото знаехме, че без доверие няма да намерим разбиране, да не говорим за подкрепа.”

В съвместно изявление еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен и директорът на МВФ Доминик Строс-Кан изразиха подкрепата си за икономическата програма на гръцкото правителство:

„За да бъде успешна, програмата се нуждае от национална подкрепа, която минава отвъд границите на политическата подкрепа. Подкрепата от европейските страни, Еврпейската комисия и Европейската централна банка, както и от Международния валутен фонд, изразява много високото ниво на външния ангажимент и свидетелства за добрата воля спрямо Гърция на международната общност. Нашето колективно усилие ще допринесе също така за стабилността на еврото и е от полза за всички в Европа.”

Президентът на ЕС Херман ван Ромпой привества постигнатато споразумение и изрази увереността си че „тази солидна и амбициозна програма ще даде възможност на Гърция да сложи в ред икономиката и финансите си, както и конкурентоспособността си.”

Ромпой припомня, че в следващите дни предстои споразумението на бъде одобрено от националните парламенти на страните от еврозоната и кани лидерите на 16-те да се съберат отново на 7 май. В някои от държавите членки е необходимо парламентарно одобрение или специална законодателна база за отпускането на гръцката помощ. Особено напрегнато е положението в Германия, където съпротивата срещу спасяването на Гърция е особено силна, а на 9 май там предстоят местни избори. Очакванията са до 7 май всички процедури да са приключили и отпускането на парите да може да започне. Първите траншове трябва да бъдат на разположение на Атина до 19 май, когато е падежът по заем на гръцкото правителство.