Не е ли по-добре да има единна "северна" валута?

Аделина Марини, September 9, 2010

Според някои европейски икономисти, разделението на Стария континент отдавна не е по оста от времето на Студената война - изток-запад, а вече е север-юг. Анализите, а и наблюденията с просто око показват, че северните икономики са по-устойчиви на кризи, по-конкурентоспособни и с по-висока производителност от южните. Освен това, северните страни като цяло имат по-засилен стремеж към иновации и към развитие на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

До същия извод е достигнала и колумнистът на вестник "Вашингтон пост" Ан Апелбаум с тази разлика обаче, че тя прави същото разделение, но не на географски принцип, а на чисто икономически. В статия, озаглавена "В Европа вече не важи Изтокът срещу Запада", тя разказва една история за група естонци и поляк, които седяли в гръцка таверна. Споделяли си шегички за добрия живот, който гърците водят - за цялото свободно време, което имат, докато германците им го плащат. Също и анекдоти, които са добре познати и у нас и при това това са си чиста реалност, за това как се определят цените на гръцкия имотен пазар. "Всички къщи имат две цени: официална и реална. Плащат се данъци върху официалната, а на собственика се плаща реалната. Всеки знае за това и всеки намига закачливо, включително и данъчната служба".

Оказва се, според разговора в групата, че същата ситуация е била в Естония и Полша, но ..... преди две десетилетия - тогава, когато Европа е била разделена на западна и източна. Все повече се засилва обаче другият тип разделение - между Севера и Юга, посочва г-жа Апелбаум. "Не всеки ще хареса тази концепция, особено новия юг, някои от членовете на който не са непременно в южната половина на континента чисто географски. Югът съдържа всички онези държави, чиито политически класи не успяха да балансират националните бюджети, чиито бюрокрации не успяха да намалят броя на служителите си, чиито гласоподаватели не се научиха да одобряват мерките за намаляване на разходите: Гърция, Испания, Португалия, Италия, Унгария, България и, в момента, Ирландия", пише още авторът.

Северът пък включва бюджетните ястреби: Германия, Полша, Естония, Скандинавия, Чехия и Словакия. Новото британско правителство, с неговия строг бюджет, е с намерението да се завърне в Севера, след като преживя не особено успешен период "на юг". Франция, пише още Ан Апелбаум, плава някъде по средата. ""Богатството" като такова не е северно: голяма част от Юга е много богат. Но на север, частното богатство е нараснало малко или много в тандем с публичния сектор. Частното богатство и публичната нищета са по-типични за Юга", продължава колумнистът на "Вашингтон пост".

Тя прави и още едно много важно уточнение, което също се прояви ярко след Гръцката криза в началото на годината - че в момента новата Северна Европа не е равнозначна на еврозоната: не всички от страните с общата европейска валута принадлежат на Севера. "Ясно е, че това е нелогично: все по-изравняващите се, наподобяващи се една друга, дълбоко взаимосвързани икономики на Севера поддържат различни валути. От друга страна обаче, Германия, Франция, Италия и Гърция - страни, които имат радикално различни нагласи към публичните разходи и бюджетите - са обвързани във валутна зона. Не би ли било по-добре да се откажат от еврото в името на единна "северна валута", пита още г-жа Апелбаум. "Колко дълго може това да продължи преди тази идея да се възприеме като добра, особено в Германия?"

Не по-малко интересно е заключението на Апелбаум: "Все още сме далеч от такова решение: Европа, водена от германците, наистина спаси гръцката икономика тази година, докато изискваше масивни структурни и бюджетни промени в замяна на масирана парична инжекция. Но спасението не беше извършено в името на европейската солидарност или защото новият Север усеща някаква отговорност за новия Юг. То беше предприето неохотно, без желание, от името на банките, които притежават толкова много гръцки акции. А вече имаме налице и прогноза за подобни спасителни операции: никога вече".

Тази статия на Ан Апелбаум, която иначе пише по най-разнообразни теми, е показателна по много причини. Една от най-важните е, че европейските теми рядко намират място на страниците на американските вестници, независимо, че ЕС е най-големият търговски партньор на САЩ. Втората причина е, че погледът оттатък океана върху това, което става в Европа със сигурност е по-общ и по-достоверен - това виждаме ние, независимо какво си мислите вие. Неприятното обаче е, че в новото разделение България отново попада в по-слабата група и няма изгледи скоро да излезе оттам именно по причините, които Ан Апелбаум описва с такава лекота - неконкурентна икономика, липса на бюджетна дисциплина и, най-вече, нежеланието на електората да оцени смисъла от строгите мерки и затягането на коланите.

Среща на Европейския съвет