ЕС вярва, че Ирландия ще се издърпа сама от блатото

Ралица Ковачева, October 1, 2010

Ситуацията в Ирландия е била сред основните теми, обсъждани в първия ден от неформалното заседание на европейските финансови министри в Брюксел, стана ясно на късния брифинг снощи. Последните числа, изнесени от местните власти, показват, че цената на банковото преструктуриране в страната ще достигне 50 милиарда евро, което ще доведе до космическия бюджетен дефицит от 32 % от БВП. Това е най-големият дефицит в страна от еврозоната от създаването на общата валута през 1999 година. Две трети от сумата се дължи именно на държавната помощ за банките, която досега е над 32 и половина милиарда евро.

Новите данни показват, че правителството ще трябва да задели още 6,4 млрд. евро (и може би още 5 в случай на неочаквани загуби) за Anglo Irish Bank. Allied Irish Banks (AIB) се нуждае от 3 милиарда евро, а Irish Nationwide Building Society ще получи 2,7 милиарда, пише „Файненшъл Таймс”. От тези три банки, само AIB беше включена в европейските стрес-тестове, проведени това лято. Резлутатите показаха, че AIB е издържала теста, но с малко и ще има нужда от допълнителен капитал, само че в далеч по-малки размери от сегашните 3 милиарда.

Цената за спасяването само на Allied Irish Banks се равнява на 21 процента от БВП на страната и е два пъти по-голяма от общата стойност на финландската криза от началото на 90-те години на миналия век, коментира вестникът.

„Правителството трябваше да живее с този кошмар, ирландският народ трябваше да живее с него, аз трябваше да живея с него от септември 2008. Сега ще приключим с това", заяви финансовият министър Брайън Ленихан.

Заради новите данни страната ще трябва да приготви нов бюджетен план с консолидационни мерки и структурни реформи до 2014 година. Правителството все още твърди, че дотогава ще успее да вкара дефицита в регламентираните от Пакта за стабилност 3 процента. За целта, обаче, ще се наложи орязване на разходите или увеличаване на приходите със 7 и половина милиарда евро. Ще се наложи и спешно преразглеждане на бюджета за 2011 година, въпреки че правителството вече предприе съкращения на разходите. Според министъра на финансите няма да се стигне до затваряне на болници или училища, но трябва да се направи фундаментална преоценка на публичния сектор.

Големият въпрос е дали Ирландия ще прибегне до Спасителния фонд за еврозоната, подобно на Гърция (между другото, за разлика от Словакия, Ирландия не използва финансовите си проблеми като претекст да откаже да участва във фонда). На този етап и властите в страната, и ЕС твърдят, че това не се налага. Страната отмени два дългови аукциона за октомври и ноември, след като вече набра пазарно финансиране от 20 милиарда евро тази година и според финансовия министър няма да се налага да излиза на капиталовите пазари до юли догодина. В последните дни на септември цената на застраховката срещу фалит на Ирландия достигна рекордните 519 базисни пункта, след като стана ясно, че в банките трябва да се наливат още средства.

В специално изявление финансовите министри от еврогрупата подкрепиха решимостта на ирландското правителство да се справи с проблема, изразиха увереност, че предприетите мерки ще дадат резултат и че на този етап ирландският бюджет не се нуждае от спешно външно финансиране. Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише и еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен също бяха категорични, че вярват в способността на Ирландия да се справи сама. Те обясниха, че ирландските власти работят в плътна връзка с Комисията и ЕЦБ в подготовката на бюджетните планове за следващите 4 години.

Темата е била обсъдена и с директора на МВФ Доминик Строс-Кан, който също е участвал в заседанието на финансовите министри и общата позиция е, че спешна финансова помощ не се налага. Предприетите от ирландското правителство мерки по отношение на фискалната консолидация в последните две години дадоха резултат, затова вярваме, че страната ще се справи успешно и сега, каза Оли Рен.

Анализатори, цитирани от медиите, също смятат, че Ирландия, за разлика от Гърция, има варианти за действие. Според Гари Дженкинс, цитиран от „Файненшъл Таймс, „голямата разлика между Ирландия днес и Гърция през май е, че Ирландия е напълно финансирана и няма нужда скоро да се връща на облигационния пазар.” Според него страната е в трудна финансова ситуация, но поне още има време, за да възстанови пазарното доверие.

Професор Джон Фитцжералд от ирландския Институт за икономически и социални изследвания коментира за EUobserver, че голямата разлика между Ирландия и страни като Гърция, Испания, Италия и Португалия е, че износът върви нагоре и платежният баланс ще излезе на излишък. „Частният сектор ще плаща повече, отколкото правителството заема. Това прави ситуацията в Ирландия много различна”, смята анализаторът.

Страната пострада тежко от спукването на имотния балон и разразилата се банкова криза, но икономиката й започна да се възстановява. Обезпокоителните сигнали идват от неочакваното свиване на БВП, отчетено за второто тримесечие на годината. Дори и при оптимистична тенденция на икономическото развитие, със сигурност в следващите 4 години правителството ще трябва да положи много усилия, за да удържи финансовото положение под контрол.

Среща на Европейския съвет