euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Лятна петък привечер в края на юли. Европа дреме, изтощена от жегата. Хората се приготвят за първото си вечерно питие.

В същото време в Лондон, мъже в костюми, с авторитетен вид и смесица от загриженост и облекчение, изписана по лицата им, чакат да приключи обратното броене. И в 19 часа българско време съобщават, че банковата система в ЕС е издържала стрес- теста. Само 7 банки са останали под капиталовата бариера от 6 процента, но при условие, че тя е показател от теста, а не законово изискване (което е 4%).

7-те банки са германската Hypo Real Estate, гръцката земеделска АТЕBank и 5 испански регионални банки (т.нар „кахас”или каси) - Diada, Espiga, Bianca Civica, Unnim and Cajasur. Комитетът на европейските банкови надзорници (КЕБН) изрично уточнява, че пазарите не бива да интерпретират резултатите на тези банки като знак за несъстоятелност, но институциите трябва да предприемат мерки да засилят капиталовите си позиции. Компетентните национални власти са в близък контакт с банките, за да се направи оценка на резултатите от теста и на евентуалната нужда от рекапитализация, уточнява КЕБН.

Процедурата по съобщаването на резултатите от тестовете беше продължително уточнявана. В края на краищата, стана ясно, че най-напред КЕБН ще публикува обобщен доклад с резултатите на всички 91 банки от 20 страни, подложени на теста. (В останалите 7 страни над 50 процента от пазара се държи от филиали на големи европейски банки, подложени на теста, затова не са включвани други институции). След като обобщените резултати бяха съобщени в доклад на КЕБН, започна публикуването на подробните резултати по страни и по банки. Час след официалното обяваване на изхода от тестовете, представителите на КЕБН (базиран в Лондон), на Европейската централна банка и на Европейската комисия дадоха брифинг, който беше и първият официален коментар на резултатите.

„Резултатите от теста потвърждават, че като цяло банковата система в ЕС е устойчива към негативни макроикономически и пазарни сътресения и предтавляват важна стъпка към възстановяването на пазарното доверие”. Организаторите на тестовете за пореден път акцентираха на тяхната прозрачност, детайлност и строгост, в отговор на упреците, че тестовете не са били достатъчно тежки.

За целта на упражнението са използвани два основни сценария за периода 2010-2011 година. Базовият предвижда възстановяване на икономиката, а негативният – спад в ръста на БВП с 3% спрямо базовите допускания и рязко повишаване на лихвите, както и дългова криза в еврозоната със средно 8.5% обезценяване на държавните облигации. Уточнява се, обаче, че макроикономическото развитие към настоящия момент остава в синхрон с допусканията на базовия сценарий. Комитетът на надзорниците многократно подчерта, че тестовите допускания не бива да се приемат като прогнози. Според ЕЦБ вероятността от сбъдване на негативния сценарий е 5% - за сравнение, миналогодиншните стрес-тестове в САЩ се проведоха при 15 процента вероятност.

Една от най-сериозните критики на анализаторите беше, че дори и неблагоприятният сценарий не е достатъчно тежък и не отговаря на основния въпрос - как биха се справили банките в случай на държавен фалит в ЕС. Според вицепрезидента на ЕЦБ Витор Констанцио, би било противоречие допускането на фалит на която и да е държава, след като ЕС предприе мерки (включително създаването на спасителния фонд за еврозоната) това да не се случи. Затова подобна хипотеза не присъства в тестовете. „Мисля, че тези стрес тестове са по-обширни и по-тежки от направените в други развити страни в подобен мащаб”, коментира Констанцио.

Резултатите са добри, но не дават основания за излишно спокойствие, коментира КЕБН в доклада си: „Общите резултати показват по-скоро висока устойчивост на европейската банкова система като цяло и могат да изглеждат успокоителни за банките, участвали в теста, въпреки че трябва да се подчертае, че резултатите се дължат отчасти на продължаващата държавна помощ за много от институциите. Предвид несигурностите в настоящата посока на макроикономическото възстановяване, обаче, резултатите не бива да се разглеждат като причина за задоволство.”

Според КЕБН, при неблагоприятен сценарий капиталът на тествените 91 банки би намалял с общо 566 милиарда евро в периода 2010-2012 година, а общият показател за адекватност на капитала от първи ред ще се понижи от 10.3% през миналата година до 9.2% към края на 2011 г.

Въпреки положителната оценка за резултатите, дадена както от Брюксел, така и от отделни страни-членки, анализаторите останаха скептични и коментираха, че не виждат гаранции нито за прозрачност, нито за стриктно изпълнение на тестовете. Въпреки че бяха обявени като унифицирани и прозрачни, стрес-тестове на европейските банки „не са нито унифицирани, нито прозрачни, нито достатъчно стресови”, коментира Файненшъл таймс, макар да отчита, че са „добра стъпка напред - ако се разглеждат внимателно”.

Най-големият проблем дори не е недостатъчната строгост на тестовете, а недоверието в провеждането им от страна на националните регулатори. „Фактът, че несистемна банка се е провалила не е национален позор, а здравословна част от капитализма”, пише изданието и припомня, че голямата цел на тестовете е да дадат пълна информация на инвеститорите и на данъкоплатците за състоянието на всяка отделна банка.

Сега предстои реакцията на пазарите в понеделник сутринта. Очакванията са те да реагират предпазливо и по-скоро скептично. Защото както показаха и първите коментари, недоверието не е просто към способността на финансовите институции да се справят с нова дългова криза. Недоверието е към политиците (както националните правителства, така и европейските институции), от които зависи, от една страна да не я допуснат и, от друга, да признаят съществуващите рискове. Засега впечатлението е, че не са способни да направят първото и не са готови да признаят второто.