euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Неведнъж сме писали, че една от причините европейските граждани да се чувстват изолирани от европейските дебати и да не разбират решенията, взети на европейско ниво е, че до тях достига понякога недостатъчна, понякога буквално погрешна информация. Вината за това недвусмислено носят националните политици и медиите, които ретранслират посланията им към аудиторията, без да си дадат труда да ги сложат в контекст - да прочетат какво пише в заключенията от срещите в различни формати, какво коментират представителите на други страни или европейските институции, какви национални дебати се водят по темата в други страни и т.н.

В крайна сметка често в Брюксел се решава едно, а до националните столици стига друго, така че да бъде по-лесно преглътнато от политическите сили и избирателите. Тази ситуация е не просто непродуктивна, тя е вредна, защото създава атмосфера на враждебност между европейците и Европейския съюз, между гражданите и „Брюксел”. Последният пример е съвсем пресен и то след срещата на Европейския съвет в края на миналата седмица, на която бяха взети наистина важни решения за справяне с непосредствените прояви на дълговата криза.

Както euinside подробно обясни, лидерите на еврозоната решиха да позволят на спасителния фонд ЕМС (Европейски механизъм за стабилност) да рекапитализира банки и да купува държавен дълг, без това да изисква подписване на „спасителна порграма”, но при спазване на препоръките на Еврокомисията, които са част от икономическото управление. Няколко дни по-късно, обаче, Финладия и Холандия сигнализираха, че не са съгласни с това решение. Въпросът е дали могат да блокират използването на тези инструменти, когато му дойде времето, защото договорът за Европейския механизъм за стабилност изисква спасителна помощ да се отпуска с единодушно решение. Именно на това се основават изявленията, идващи откъм Хага и Хелзинки. Може и да звучи добре като за пред националната публика, но не е точно така.

Всъщност, именно за да не може отпускането на заеми да става заложник на променливото настроение на една или друга страна, договорът за ЕМС беше променен и беше въведена процедура за гласуване в извънредни обстоятелства. Ако Европейската комисия и Европейската централна банка преценят, че неотпускането на помощ в спешен порядък застрашава икономическата и финансова стабилност на еврозоната, решението може да се вземе с квалифицирано мнозинство от 85%. Т.е. бойкотът на Хага и Хелзинки може да бъде преодолян, ако изобщо се стигне до там.

Неслучайно въпросът се превърна в център на дебатите в Европейския парламент, посветени на решенията от Европейския съвет. Социалистите и либералите остро разкритикуваха поведението на двете страни. „Трябва да се запитам дали те [Холандия и Финландия] са спали, щом не са разбрали или искат да бойкотират собственото си решение. Неприемливо е, че няколко часа по-късно вече виждаме двама министър-председатели да отстъпват от взетите решения”, заяви лидерът на групата на социалистите и демократите Hannes Swoboda.

Различни депутати призоваха президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой да обясни какво точно е било договорено от лидерите на еврозоната. Ако погледнем пресата в различнте страни, излиза, че всеки лидер е занесъл вкъщи различни резултати от срещата на върха, каза депутатът от ЕНП Mario Mauro (Италия). А Carl Haglund (АЛДЕ, Финландия) коментира, че има неясноти, свързани с решението спасителните фондове да се използват за купуване на облигации, което обаче не е изрично заявено в заключенията.

В изявлението на лидерите на еврозоната се говори само за по-гъвкаво и ефективно използване на съществуващите инструменти на спасителните фондове. Какво точно означава това беше обяснено от президента Ван Ромпой и шефа на работната група към еврогрупата Томас Вийзер. Пред евродепутатите президентът Херман Ван Ромпой каза, че решенията са били взети от лидерите единодушно и се надява да бъдат спазени. Той отново обясни, че процедурата за вземане на решения в Европейския механизъм за стабилност не позволява те да бъдат блокирани от отделните страни.

А председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу буквално изригна: „Сега е от фундаментално значение всички правителства да се придържат към постигнатото споразумение, което трябва да бъде приложено бързо. Но има твърде много политически сили, които говорят едно в Страсбург и друго в националните си столици.” Не ми харесва, когато лидери излизат от Съвета и казват 'аз спечелих срещу останалите', заяви председателят на ЕК. Думите му бяха посрещнати с невиждани аплодисменти от евродепутатите. А президентът на парламента Мартин Шулц ги провокира с нова сила като обясни, че г-н Барозу е казал точно същите думи и пред европейските лидери.

Ще ви дам и още един пример, много характерен, в подкрепа на думите на Жозе Мануел Барозу. Една от малкото връзки между „Брюксел” и националните столици минава през големите европейски политически семейства. Това се вижда ясно на срещите на върха и още по-ясно в Европейския парламент. В общи линии, националните позиции се придържат в рамките на официално одобрената от политическата фамилия. Неслучайно, преди всяко заседание на Европейския съвет се провежда среща на върха на Европейската народна партия. Тя е най-влиятелната европейска фамилия в момента, с най-голямата група в Европейския парламент и с най-много правителства. Партийната линия на ЕНП, ясно видима и в резултатите от Съвета, е към повече интеграция - не просто финансова и икономическа, а и политическа. В речта си пред Eвропарламента лидерът на групата Joseph Daul подчерта, че ЕС не може да функционира повече без политически съюз.

На този фон българският премиер Бойко Борисов коментира перспективата за повече политическа интеграция в ЕС така: „В момента никой не е готов за това. В крайна сметка политическите партии са тези, които се явяват на избори. Те определят своите програми, на базата на които гражданите в дадена страна гласуват. В случая Брюксел няма да се явява в 27 страни на избори, за да може приоритетът, който казва да го има ... Сиреч, ние не можем сега да тръгваме толкова глобално и политически да определяме приоритетите на всяка страна. Няма как да се разберем.”

Очевидно е така - няма как да се разберат, след като на масата в Брюксел (било то на срещата на ЕНП, било на Европейския съвет) се говори едно, а пред българските медии друго. Загадка е дали Бойко Борисов е заявил същите думи пред колегите си или казва това, което смята, че българските гласоподаватели очакват да чуят. Проблемът е, че той няма никаква представа какво очакват те. Защото в България дебати за бъдещето на ЕС и мястото на България в него просто не се водят. Не просто премиерът, нито една институция не прави нищо, за да обясни на гражданите какви проблеми стоят пред ЕС и какви са възможните решения. Медиите, с малки изключения, се интересуват повече от личния живот на премиера, отколкото от позицията му по европейските въпроси. А може би най-лошото е, че се насажда тезата, че всъщност това нито засяга България, нито мнението й има значение.

Ще спечелим заедно или ще изгубим заедно, заяви пред евродепутатите Жозе Мануел Барозу. Той, разбира се, е прав. Само че, както се вижда, играта на победители и победени е твърде удобна за националните лидери, щом носи вътрешнополитически дивиденти, дори и когато ЕС е заложен на карта. Трябва ли да се стигне дотам, че както гласи популярното клише, европейците да разберат какво са имали, едва когато го загубят. При това, благодарение на собствените си, демократично избрани политически лидери.