euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Eврооблигаците не са панацея, нито идея, която може да бъде напълно изключена". С тези думи евродепутатът от групата на АЛДЕ Sylvie Goulard представи на колегите си в икономическата комисия на ЕП своя доклад за въвеждането на т.нар. стабилизационни облигации - терминът, с който Европейската комисия нарече еврооблигациите в своята Зелена книга от миналата година. Обсъждането на доклада идва в момент, когато се чуват все повече гласове в подкрепа на тезата, че единственото спасение, при това бързо постижимо е обединяването на дълга на страните от еврозоната, така че да се облекчи пазарният натиск върху затруднените икономики. Създаването на еврооблигациите беше и темата, с която новият френски президент Франсоа Оланд дебютира на заседанието на Европейския съвет на 23 май.

Проблемът обаче е, че дори и най-върлите апологети на идеята не са достатъчно конкретни в обяснението си какво точно разбират под „обединяване на дълга” и „еврооблигации”. Целта на доклада на г-жа Goulard е под формата на пътна карта да покаже фазите, през които минава обединяването на дълга, докато се стигне до емитиране на пълноценни еврооблигации, както и необходимите условия за това.

Споделянето на дълга трябва да е обвързано със спазването на строги условия, "то трябва да се използва за стабилност, а не за удобство, за ограничаване на моралния риск, а не за неговото насърчаване," пише в мотивите към доклада Sylvie Goulard. Без излишен патос докладът ясно показва, че пътят към еврооблигациите е дълъг и те не бива да се мислят като краткосрочна мярка, нито като единствено спасение - теза споделена дори от социалистите, които са сред най-активните защитници на идеята. "Еврооблигациите не са сребърният куршум, но са част от дългосрочното бъдеще на еврозоната", заяви депутатът Pervenche Berès (социалисти и демократи, Франция).

Въвеждането на еврооблигациите, т.е. общо емитиране на дълг със солидарни гаранции, минава през три основни фази, представени в доклада. Целта на тази пътната карта е да обвърже "целия напредък в посока на създаването на еврооблигации с бюджетната стабилизация и икономическата конвергенция, двата процеса трябва да вървят задължително ръка за ръка."

Създаването на фонд за обратно изкупуване на дълга

е първата стъпка, която трябва да се предприеме незабавно, затова фондът беше предложен като част от т.нар. "Пакет Две", който Европейският парламент гласува на 14 юни 2012 г. Фондът за обратно изкупуване на държавния дълг беше предложен от германския съвет на икономическите експерти. Целта е да се намали дълга на страните-членки до устойчиви нива и същевременно да се понижат лихвите. Във фонда ще бъде прехвърлен дълг на държавите-членки, надвишаващ 60% от националния БВП, който ще има солидарни гаранции. Страните-членки се задължават да изкупят дълга си обратно за период от приблизително 25 години, като междувременно спазват строга бюджетна дисциплина и провеждат реформи. Държавите прехвърлят във фонда определени данъчни приходи, както и предварителни обезпечения. Важно условие за намаляването на моралния риск е ограничения период на функциониране. Самите германски експерти подчертават, че това е и необходимо условие фондът да бъде одобрен от германския конституционен съд.

Германският депутат от ЕНП Werner Langen обаче посочи, че едва 8 от 17-те страни от еврозоната ще могат да участват във фонда за изкупуване на дълга, тъй като по условие в него не могат да участват тези със спасителни програми (Гърция, Ирландия, Португалия, а скоро и Испания заради банковия заем), а дългът на други пет (Естония, Финландия, Люксембург, Словения и Словакия) е под границата от 60%.

Председателят на икономическата комисия Sharon Bowles (АЛДЕ, Великобритания) припомни на критиците на фонда, че вече са подкрепили създаването му. "Имам чувството, че сме гласували за спасение, но няма доброволци за разпъване", коментира тя и предупреди, че не може да се иска от Германия и Франция да поемат солидарни гаранции по дълга на страните от еврозоната в размер 3-4 пъти своя БВП. Трябва да намерим краткосрочно решение, което да ни даде време да вземем решение как да продължим напред, каза г-жа Bowles.

Успоредно с фонда за изкупуване на дълга, в доклада се предлага създаване на система за емитиране на общ краткосрочен дълг (до една година) в размер на не повече от 10% от БВП (около 900 милиарда евро) и само за страните, които спазват Пакта за стабилност и растеж. "Европейските ценни книжа заместват целия краткосрочен дълг, който трябва да се емитира от държавите-членки, които следователно остават единствено отговорни за емитирането на техния собствен дълг за по-дълги падежи". Емитирането е общо и се извършва от агенция за управление на дългове, а отговорността е солидарна.

Дългова агенция би могъл да бъде например Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), който и в момента емитира ценни книжа, за да финансира спасителните операции в еврозоната. Проблемът обаче е, както е отбелязано в доклада, че ЕМС не се контролира на европейско равнище (той беше създаден с междуправителствено решение на страните-членки). Затова в доклада на ЕП се подчертава "необходимостта от подобряване на демократичната легитимност". Според мотивите към доклада европейските ценни книжа "следва да генерират непряко по-ниски дългосрочни лихвени проценти" и "биха могли също така да улеснят постепенното спиране на предназначената за банки програма на ЕЦБ за дългосрочни операции по рефинансиране".

Втората фаза са „сините облигации”,

които могат да бъдат въведени в краткосрочен план и в рамките на сегашното законодателство, пише в доклада. Всеки публичен национален дълг се разделя на "син" дълг — под 60 % от БВП и "червен" дълг — над 60 %. Синият дълг е обвързан със солидарна отговорност, докато червеният дълг остава национална отговорност. Европейска дългова агенция (или консорциум от национални агенции) емитира смесен син дълг и връща набраните средства съгласно предварително определен принцип на разпределение. Държавите следва да осигурят обезпечение в размер на техния общо емитиран дълг. В системата могат да участват държави-членки, които спазват Пакта за стабилност и растеж и фискалния пакт, и които не са в спасителни програми.

Плюсът на тази система е, че държавите имат стимул да намаляват червения дълг, който ще бъде по-скъп. Докладът обаче признава, че трябва да се намери решение на въпроса с "допълнителните разходи на червения дълг, които за определени държави са доста обезкуражаващи". Друг спорен въпрос е свързан с прекомерното въздействие върху страните с кредитен рейтинг AAA. За да се избегне това, възможно е да се предвидят променени лихвени проценти за всяка държава в зависимост от спазването на бюджетната дисциплина и положените макроикономически усилия. Това ще намали моралния риск, свързан с отслабването на реформаторските усилия вследствие отслабването на лихвения натиск - аргумент, основно изтъкван от Германия против общото емитиране на дълг.

Третата фаза е общо емитиране на национален дълг,

което минава през промяна на Договора. Системата за общо емитиране на дълг следва да включва строги бюджетни изисквания и макроикономическа конвергенция, създаването на "Европейски трезор", повишена демократична легитимност и външно представителство на еврото. В дългосрочен план, следва да се проучи и емитирането на федерален дълг на еврозоната, основан на собствени фискални ресурси.

"Вариантът заслужава да бъде анализиран с цел да се запази, от една страна, колективната стабилност на еврозоната, а от друга, бюджетната свобода на всяка държава-членка. На този етап страдаме за постигането на първото, докато вече сме намалили второто, а исканото взаимно наблюдение има по-скоро характер на вмешателство. Отказът от всякакви федерални решения също има своята цена, която, въпреки че рядко се споменава, не е по-малко реална," завършва докладът.