euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 2 февруари 2012 г. посланиците на страните от еврозоната в Брюксел подписаха официално договора за Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Текстът на договора беше одобрен окончателно от европейските лидери на срещата им на 30 януари. Фондът ще започне да функционира от юли тази година и ще може да отпуска заеми на страните-членки, да им осигурява предпазна финансова помощ, да изкупува държавни облигации и да рекапитализира финансови институции.

С последните промени по текста се даде възможност при определени обстоятелства фондът да взима решение за отпускане на финансова помощ не с обичайното единодушие, а с квалифицирано мнозинство от 85%. Беше направена и връзка с новия Договор за стабилност, координация и управление на еврозоната, като ратификацията и спазването на договора стават условия за получаване на финансова помощ от ЕМС.

Капиталът на ЕМС е 700 милиарда евро, от които 80 милиарда евро вноски от страните-членки, а останалото - под формата на гаранции. Първоначалният максимален заемен капацитет на фонда, заедно със сега действащия временен спасителен фонд (Европейски инструмент за финансова стабилност, ЕИФС) е ограничен до 500 милиарда евро, но лидерите поеха ангажимент да направят оценка дали той е все още адекватен на Европейския съвет на 1 март.

Размерът има значение

В последните месеци европейските лидери са подложени на силен натиск да увеличат „защитната стена” срещу разпространението на кризата като увеличат финансовия капацитет на спасителния фонд още повече, след като рейтинговата агенция Standard & Poor's понижи рейтинга на 9 страни от еврозоната, включително две с най-висок рейтинг ААА и впоследствие свали рейтинга и на спасителния фонд ЕИФС. В края на миналата година финансовите министри от еврозоната одобриха нови инструменти, с които фондът да увеличи финансовия си капацитет, които обаче още не са използвани. Както обясни директорът на фонда Клаус Реглинг, няма как да тестваме новите инструменти без да сме получили молба за помощ от страна-членка.

Сред предложенията за увеличаване на капацитета на спасителния фонд, представени от различни анализатори и мозъчни тръстове, може би най-популярно е фондът да получи банков лиценз и да може да се финансира от ЕЦБ. Подобна идея лансираха още миналия септември директорът на CEPS Daniel Gros и главният икономист на Дойче банк (Лондон) Thomas Mayer. Същото предложение намираме и в анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), публикуван през януари 2012 г.

Според анализа, ограничението от 500 милиарда евро на спасителните фондове (временният и постоянният, които ще функционират успоредно от юли) е недостатъчен, за да осигури изпълнението на всичките им функции, особено рекапитализацията на банките. Размерът на фонда трябва да е двоен (1 трилион евро) и може да се осигури по няколко начина: като се даде банков лиценз на временния фонд ЕИФС (EFSF) и фондът вземе кредит от ЕЦБ; като фондът се финансира пак от ЕЦБ, но чрез МВФ, който е банка или чрез привличане на държавни инвестиционни фондове (чрез МВФ).

ОИСР аргументира нуждата от повече средства в спасителния фонд с необходимостта банковата и дълговата криза в еврозоната „да бъдат решени едновременно или нито една от двете няма да се реши”. Изследването изрично отбелязва, че рекапитализацията на банките трябва да бъде съпроводена с почистване на балансите им, защото европейските банки са не просто лошо капитализирани, но и смесват „традиционното” банкиране с „банкиране на капиталовите пазари”, което си взаимодейства с дълговата криза по опасен начин. Затова тези дейности трябва да бъдат разделени, препоръчва ОИСР. Това е и причината големите банки да имат големи експозиции към суверенните дългове на страни като Испания и Италия, а всяко съмнение в платежоспособността незабавно да се трансформира в ликвидна криза.

„Истинското решение” на кризата,

според анализа на ОИСР трябва да съдържа няколко основни елемента: Европейската централна банка да продължи да подкрепя икономическия растеж и инвеститорското доверие като осигурява срочно финансиране на банките и ограничава цената на дълга в ключови страни.

Спорът доколко активна трябва да е ЕЦБ, особено по отношение на суверенните дългове, се води от месеци в ЕС. Мнозина призовават за по-решителна роля на институцията, а президентът на банката Марио Драги постави като условие за това подписването на фискалния пакт от страните-членки, за да се гарантира бюджетната дисциплина и стремежа към фискален съюз. Макар да не го афишира бурно, по данни на ОИСР досега ЕЦБ е изкупила държавни дългове на страни от еврозоната на стойност 200 милиарда евро.

Гръцкият проблем трябва да се реши веднъж-завинаги като се приключи сделката с частните кредитори за отписване на 50% (или повече) от стойността на гръцкия дълг. Но, предупреждава ОИСР, трябва да се приеме, че не е реалистично да се очаква това да е последният подобен случай, защото някои страни няма да могат да изпълнят фискалните си цели без отписване на дълг.

Заклинанието, че Гърция ще остане единичен случай е едно от най-често повтаряните от европейските лидери. Дори президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой призна в прав текст, че подходът по отношение на частните инвеститори не е бил правилен и е влошил дълговата криза.

Политиците, препоръчва ОИСР, трябва да балансират фискалната консолидация със стратегия за растеж и да постигнат дългосрочен „фискален пакт”, допълнен със структурни реформи, включително преструктуриране и рекапитализиране на банките, конкуренция на пазарите на труд и продукти, както и реформа на пенсионните системи. „Без стратегия за растеж, банковата криза вероятно ще се задълбочи и проблемите със суверенния дълг ще се влошат”.

На последния Европейски съвет лидерите набелязаха мерки за растеж и заетост, които обаче трудно биха могли да се нарекат стратегия. Мерките ще бъдат разписани и прилагани на национално ниво и въпреки заканите за строго наблюдение от страна на ЕК, много вероятно е да ги сполети съдбата на пакта „Евро+”, който си остана просто амбициозно пожелание от страните-членки, без реално изпълнение. Причината, разбира се е в нежеланието на страните-членки за по-тясна координация в някои чувствителни области, обект на националния суверенитет като данъците, пенсионните или социалните системи. Както пише в изследването на ОИСР, „това, което прави ситуацията в Европа толкова трудна за решаване е че има конфликти между политическите цели и всички основни играчи имат много различен дневен ред”.

Очевидно е крайно време дневният ред да стане общ, а както euinside писа националният суверенитет да бъде преосмислен в името на общата цел. В противен случай никой спасителен фонд няма да бъде достатъчен да плати цената за спасяване на ЕС.