Европейската централна банка - спасител от последна инстанция

Ралица Ковачева, December 1, 2011

„Необходим е надежден сигнал, който да даде сигурност в краткосрочен план.

Това, от което според мен има нужда нашият икономически и паричен съюз, е нов фискален договор - фундаментално препотвърждаване на фискалните правила, заедно с взаимните фискални ангажименти, които правителствата от еврозоната са поели.

Точно както ефективно имаме споразумение, което описва същността на монетарната политика - една независима централна банка с единствената цел да поддържа ценовата стабилност - така един фискален договор ще впише същността на фискалните правила и правителствените ангажименти, поети досега и ще гарантира, че последните ще станат в пълна степен надеждни, индивидуално и колективно [...]

Може да последват други елементи, но последователността има значение [...] Доверието работи обратно: ако има котва в дългосрочен план, е по-лесно да поддържаш доверието в краткосрочен план. Все пак, самите инвеститори взимат решенията с дългосрочен хоризонт, особено по отношение на правителствените облигации.

Един нов фискалeн договор ще бъде най-важният сигнал от правителствата на еврозоната, че поемат в посока на всеобхватно задълбочаване на икономическата интеграция. Това ще представи ясна траектория за бъдещата еволюция на еврозоната и по този начин ще оформи очакванията.”

Това заяви пред Европейския парламент президентът на Европейската централна банка Марио Драги. Така само с няколко изречения той отговори на всички въпроси, свързани с ролята на ЕЦБ за решаване на кризата. Първо правилата - после действията, беше посланието на Драги.

Въпреки ясното му изявление, депутати от различни групи многократно призоваха ЕЦБ да се намеси в решаването на кризата в качеството на кредитор от последна инстанция. „Време е ЕЦБ да поеме по-радикални задължения”, заяви депутатът George Sabin Cutas (S&D, Румъния), а според ирландския му колега от ЕНП Gay Mitchel „естествената справедливост трябва да предхожда писаните закони”. „ЕЦБ вече е кредитор от последна инстанция и сега политиците трябва да легитимират това”, каза британската представителка Kay Swinburne от групата на европейските консерватори и реформисти.

Това накара Драги да отговори кратко и ясно: от ЕЦБ не бива да се иска да действа извън договора. Наложи се г-н Драги отново да обясни, че най-напред страните-членки трябва да сключат фискален съюз, в рамките на който да формулират новите задачи на ЕЦБ. „Ще бъде грешка ЕЦБ да действа извън договора, това ще подкопае надеждността на ЕЦБ, която в момента е най-силната институция в еврозоната.”

След дебатите депутатите приеха резолюция по доклада на Ramon Tremosa i Balcells (АЛДЕ, Испания) за отчета на ЕЦБ за 2010 година. Заради липсата на кризисна рамка в еврозоната се наложи ЕЦБ да предприеме рискове извън мандата си, подчертава докладчикът, макар да оценява усилията на ЕЦБ да намали спредовете на уязвимите страни чрез програмата за изкупуване на държавни облигации. Тя обаче носи морален риск от преразпределение, което се „засилва, ако ЕЦБ приема твърде често дълг, емитиран от страните-членки като гаранции, а още повече ако ги купува”. В допълнение, ЕЦБ трябва да е „по-открита относно количеството и качеството на акциите, които държи”.

Очаквано, докладът подкрепя необходимостта от общо фискално управление на ЕС и предлага „създаването на Европейско министерство на финансите и европейска хазна, която да емитира еврооблигации”. Докладчикът препоръчва вариантът „синьо-червени” облигации, които ще осигурят евтино финансиране за страните с ниски нива на дълга и много скъпо за тези, които нарушават правилата. Същевременно, „еврооблигациите могат да дадат импулс на еврото като глобална резервна валута”. ЕС се нужда още от Европейска агенция за кредитен рейтинг и Европейски валутен фонд, за да се изключи бъдеща намеса на МВФ и за да замести Европейския механизъм за стабилност, който е създаден извън договорите, подчертава докладът.

„Съзнавам, че това предложение може да стане реалност само след много необходимата реформа на Пакта за стабилност и растеж, която позволява по-добър контрол на лошо функциониращите бюджетни политики на страните-членки на еврозоната”, пише в мотивите си Ramon Tremosa i Balcells. В изказването си пред депутатите той подчерта, че за да бъде постигнат фискалния съюз, „старите национални държави трябва да изгубят част от националния си суверенитет”. „The ECB we trust!”, завърши депутатът, перифразирайки американското мото „In God we trust”.