euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Рейтинговата агенция Standard & Poor's (S&P) свали рейтингите на 9 страни от еврозоната, като 14 страни са с негативна перспектива, което означава, че може да последва ново намаление. С две степени са намалени рейтингите на Испания, Италия, Португалия и Кипър. Франция и Австрия се простиха с най-високия рейтинг три пъти ААА. С понижен рейтинг са също Малта, Словакия и Словения. Германия запазва най-високия си кредитен рейтинг със стабилна перспектива. Така единствените страни с рейтинг ААА в еврозоната, освен Германия, остават Люксембург, Холандия и Финландия.

Намалението неминуемо ще се отрази и на рейтинга на спасителния фонд EFSF, който досега успяваше да поддържа най-висок рейтинг на акциите си, благодарение на шестте страни с рейтинг ААА. S&P съобщи, че в момента анализира въздействието на новата ситуация върху фонда и ще обяви оценката си в близките дни. Това е доста неблагоприятно развитие за фонда в момент, когато той се опитва да приложи новите инструменти, одобрени от европейските финансови министри през ноември миналата година. Ако фондът бъде затруднен да набира финансиране, това ще постави под въпрос изпълнението на допълнителните функции, които му бяха възложени с решенията на срещата на върха от 21 юли 2011 г. - да изкупува държавен дълг и да рекапитализира банки.

Причината: недоверие в политическите решения

Рейтинговата агенция аргументира оценката си с липсата на убедителни решения за справяне с дълговата криза от страна на политическите лидери. Според S&P "ефективността, стабилността и предсказуемостта на европейската политика и политически институции" не са достатъчни, за да реагират адекватно на кризата. Оценката на агенцията за решенията на Европейския съвет миналия декември също не е особено ласкава. Според S&P, не е постигнат очаквания "пробив" по отношение на справянето с кризата.

"Според нас политическото споразумение не предоставя допълнителни ресурси или оперативна гъвкавост в подкрепа на европейските спасителни операции или за разширяване на подкрепата на тези страни от еврозоната, които са обект на засилен пазарен натиск. Вместо това, то се фокусира на, според нас, едностранчив подход, акцентирайки на фискалните ограничения, без силна и последователна програма за повишаване потенциала за растеж на икономиките в еврозоната."

S&P предупреждава, че "процес на реформи, базиран единствено на бюджетни ограничения, рискува да стане самоунищожителен". Още повече, че има риск от нарастване на "умората от реформите", особено в страните с дълбока рецесия и мрачни перспективи за растеж.

Въпреки, че отчита някои положителни елементи в т.нар. фискален пакт, договорен на декемврийския съвет, S&P смята че "влизането в сила на тези мерки далеч не е сигурно", дори и да бъдат записани в националното законодателство. Основните въпросителни които агенцията поставя, са свързани с точното и надеждно прогнозиране на дефицитите, ролята на ЕК, възможността за преосмисляне на фискалните правила, ако според политиците са нобходими мерки за справяне с рецесията.

Оценката на рейтинговата агенция съвпада с критиката на ЕЦБ, че в последната версия на т.нар. фискален пакт има "значително разводняване" по отношение на строгите правила за дефицита и позволява заобикалянето им, съобщи The Financial Times. "Тези промени, според мен, вървят ясно против духа на първоначалното общо споразумение за абмициозен фискален пакт", е написал членът на борда на ЕЦБ Йорг Асмусен в писмо, с което вестникът разполага.

Но главното, според S&P, е че предложените мерки не са насочени директно към една от основните причини за кризата, а именно "нарастващите външни дисбаланси и различия в конкурентоспособността между ядрото на ИВС [Икономически и валутен съюз] и т.нар. периферия". Агенцията не е съгласна с европейските политици, че основната причина за кризата е прахосничеството в периферните страни и дава за пример Испания и Ирландия, където в никакъв случай не става дума за лошо управление на публичните финанси преди кризата.

Ирландия е поощрена, Испания и Италия са уязвими от пазарите

Именно Ирландия е единствената "пощадена" сред периферните икономики, защото според S&P страната се справя успешно с фискалната консолидация и ще изпълни поставените бюджетни цели: "Според нас, в момента има силен политически консенсус около програмата за фискална консолидация и изпълнението на политиката досега е изключително силно". Ирландия има най-гъвкавата и отворената икономика в периферията на еврозоната, а процесът на икономическа корекция е по-напреднал, отколкото в другите страни, изпитващи пазарни трудности, отбелязва агенцията.

Причината рейтингите на Италия и Испания да бъдат намалени с две степени е, че двете страни са "особенно изложени на риск от внезапно влошаване на пазарните условия". При това, според агенцията, еврозоната не е готова да осигури на двете страни достатъчна финансова подкрепа:

"Финансовата солидарност сред страните-членки ни изглежда недостатъчна да предотврати продължителни трудности във финансирането. По-спациално, смятаме, че съществуващите инструменти за управление на кризата може да не са адекватни за въстановяването на трайно доверие в кредитоспособността на големи страни от еврозоната като Италия и Испания. Също така не смятаме, че могат да внушат достатъчно доверие в способността на тези страни да се справят с потенциален натиск върху финансовите системи под тяхната юрисдикция."

Агенцията отбелязва подобряване на политическата атмосфера в Италия след идването на правителството на Марио Монти и способността на страната да предприеме ефективни мерки, макар да се опасява, че те ще срещнат съпротива. Основният риск пред страната е високия дълг на фона на слабия икономически растеж.

По отношение на Испания S&P смята, че може да последва ново намаление ако: някои реформи за насърчаване на растежа и на пазара на труда бъдат забавени или са недостатъчни за намаляване нивото на безработицата (най високото в ЕС); правителството не предприема допълнителни мерки, за да изпълни бюджетните си цели за 2012 и 2013 година; продължаващият натиск от частния сектор може да доведе до необходимост от допълнителни капиталови инжекции от страна на държавата.

Очаквано, проблемите за Австрия идват най-вече от банковата система, която може да пострада от негативно развитие в някои страни (например Италия и Унгария) и да се наложи допълнителна държавна подкрепа за банките.

В случая на Франция, решението отново отразява "влиянието на задълбочаващите се политически, финансови и монетарни проблеми в еврозоната". S&P смята, че може да последва ново намаление на рейтинга ако Париж се отклони от планирания път на бюджетна консолидация (преди броени дни Франция обяви, че ще изпълни целта си за дефицита през 2011), а при тези нива на дефицита и прогнозите за слаб растеж френският дълг ще надхвърли 100% от БВП. Ударът върху френската национална гордост, обаче, е сериозен, още повече предвид амбицията на страната да играе ролята на лидер в еврозоната заедно с Германия.

Риск за частните инвеститори в държавен дълг

Като цяло, рейтинговата агенция откроява като сериозен риск за страните от еврозоната продължаващата несигурност за инвеститорите на първичните пазари, особено на фона на провалилите се преговори за преструктурирането на гръцкия дълг. Според S&P, обаче, загубите на инвеститорите в случая на Гърция няма да останат „изолиран случай”, както обещават политиците. "Ние не смятаме, че участието на частния сектор непременно ще остане еднократно събитие в случая с гръцкото преструктуриране и няма да бъде търсено във възможни бъдещи спасителни пакети в бъдещ случай на държавна неплатежоспоспособност или продължителна загуба на достъп до пазара."

Що се отнася до ролята на ЕЦБ, S&P смята, че въпреки че намесата на ЕЦБ не е била толкова силна колкото мнозина инвеститори са очаквали, тя е осигурила глътка въздух, докато има напредък в политическите реформи. "Смятаме, че ЕЦБ не е затворила напълно вратата за разширяване на намесата си на пазара на държавни облигации, но не е склонна да го прави, освен при по-драматични обстоятелства".

Очаквано, европейските правителства и Европейската комисия реагираха силно критично на действията на рейтинговата агенция. Миналото лято напрежението между ЕС и базираните в САЩ три големи агенции за кредитен рейтинг Moody`s, S&P и Fitch достигна връхната си точка по повод заплахите на агенциите, че ще обявят Гърция във фалит заради преструктурирането на дълга. Впоследствие Европа обяви, че поема курс към намаляване на прекалената зависимостта от кредитните рейтинги, който намери отражение в няколко законодателни инициативи.

Първоначалната пазарна реакция на новината за орязването на европейските рейтинги показва, че то е било очаквано и вече калкулирано от пазарните играчи, коментират анализатори. Още повече, че през ноември миналата година Standard & Poor’s понижи "погрешка" френския кредитен рейтинг. През август 2011 пък S&P направи немислимото и отне най-високия кредитен рейтинг на САЩ, което също беше съпроводено с гаф. Американското финансово министерство откри грешка на стойност 2 трлн. долара в изчисленията на агенцията, което не й попречи все пак да намали рейтинга на САЩ. Действията й така и не бяха последвани от другите две агенции и не промени драматично отношението на инвеститорите към американските ценни книжа. Същото се случи и сега с Франция - след като на 13, петък, S&P й отнеха ААА-рейтинга, на 16, понеделник, конкурентите им от Moody`s потвърдиха най-високата си оценка за Франция.