euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Фискалният пакт вече няма да е отворен за всяка страна-членка на ЕС, която поиска впоследствие да се присъедини, а ще има процедура за кандидатстване. Това става ясно от новия член 15, добавен в третия вариант на договора, разпространен в началото на седмицата в публичното пространство от независимия мозъчен тръст Open Europe. Новият текст дава ясно да се разбере, че към Договора ще могат да се присъединяват и други страни от ЕС, но след като подадат молба за това, а страните по договора я одобрят с общо съгласие. Това е изключително сериозна промяна на фона на досегашните текстове, тъй като още в самото начало желанието на инициаторите на пакта Франция и Германия беше за максимално широка подкрепа.

Идеята я получи от всички страни-членки с изключение на Великобритания. В процеса на работата на работната група обаче много страни започнаха да поставят условия, че биха се присъединили, но само към част от положенията в Договора, на по-късен етап или никога. България също е сред страните, които изчакват да видят окончателния текст, за да преценят каква част от него устройва страната ни. Най-голямото опасение не само на България е в текста да залегне данъчна хармонизация, каквато на този етап не се предвижда.

Текстът на този нов член, както и новото заглавие във версия 3 навеждат на мисълта, че се върви в една доста по-ясна вече посока. Ако във Вариант 2 заглавието беше "Международен договор за подсилен икономически съюз", то във Вариант 3 заглавието вече е "Договор за стабилност, координация и управление на Икономическия и валутен съюз", каквото е пълното име на еврозоната. Именно и заради това още в преамбюла към договора се посочва, че се приветстват предложенията на Европейската комисия от 23 ноември 2011 година. Едното предложение е за засилване на икономическия и фискалния надзор на страни, заплашени от сериозна финансова нестабилност в еврозоната (страните със спасителни програми), а другото е за засилване на бюджетния надзор в еврозоната.

Прави впечатление, че в третия вариант на пакта се споменава на няколко пъти изрично Пактът за стабилност и растеж (ПСР), което означава, че договарящите се страни приемат неговите правила за водещи, както и цялото законодателство на ЕС, впрочем, което е с приоритет.

Добавени са много нови текстове, някои са прецизирани, а други са с незначителни промени в изказа, затова по-надолу ще ви представим само онези промени, които смятаме, че имат особено значение. Такъв например е новият текст, добавен още в преамбюла, с който се поема ангажимент да се "уважава ролята на социалните партньори, съобразно със законодателството на всяка страна по Договора".

Разширен е един доста важен текст, който се отнася към страните, изпитващи финансови трудности. В третата редакция на документа изрично е записано едно отдавнашно настояване на Германия във връзка с помощта, предоставяна от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) - спазването на "златните правила" за дълга и дефицита е условие за получаване на спасителна помощ от ЕМС.

Член 3 представлява същинският фискален пакт, в който са изложени фискалните параметри, които страните-участнички се съгласяват да прилагат и в който също има някои заслужаващи внимание промени. Преди това обаче е важно да споменем, че ако във Вариант 2 договарящите се страни бяха завишили забележимо ролята на Европейската комисия в прилагането му, то във Вариант 3 има отдръпване. В предната версия се даваше възможност освен страна по договора да заведе дело в Европейския съд срещу партньорка, която не се съобразява с ангажиментите си, Европейската комисия също да прави това от името на страните-участнички. В най-новия вариант се посочва, че страна-членка може да заведе дело в Европейския съд или да прикани Европейската комисия да излезе с доклад по въпроса. При този случай, ако ЕК потвърди, че има несъобразяване в своя доклад въпросът може да бъде повдигнат пред Европейския съд, но от страните по договора.

Важна промяна в чл. 3, който засяга фискалния пакт е, че вече се посочва конкретен срок, в рамките на който той трябва да влезе в националното законодателство, като за предпочитане е това да стане в конституциите на страните-участнички. Този срок е до една година от влизането в сила на Договора. В предишния текст в подточката, в която се говори за бюджетния дефицит се посочваше, че условията за постигане на общата цел правителствата на страните-участнички да имат балансиран бюджет или излишък ще се приемат за изпълнени, ако годишният структурен дефицит на правителствата не надвишава специфични национални стойности, съобразени с националните средносрочни перспективи, като се гарантира, че се спазва таванът от 3%. Уточнява се изрично, че националната референтна стойност на структурния дефицит не бива да надвишава 0.5% от БВП.

С новите промени обаче се посочва, че националните средносрочни перспективи трябва да бъдат съобразени с Пакта за стабилност и растеж, а дефицитът не бива да надвишава 0.5% от брутния вътрешен продукт при пазарни цени. Освен това е добавено и, че страните трябва да се стремят към изравняване със съответните им средносрочни перспективи, което ще бъде оценявано на базата на цялостна оценка за структурния баланс, включително и чрез анализ на разходите и приходите.

В предходната версия беше посочено при какви условия може да настъпят отклонения от поетия ангажимент за бюджетния дефицит, докато в новия вариант се говори за временно отклонение в доста по-широк контекст, без да се споменава изрично бюджетният дефицит. Прецизиран е и текстът за дълга. Преди се даваше възможност на страните, чиито дългови нива са значително под границата от 60% от БВП да имат по-висок таван на структурния дефицит - вместо 0.5%, както е за останалите - 1.0%. В новия проект обаче се казва, че това може да стане, но само ако са ниски рисковете пред дългосрочната стабилност на публичните финанси.

Едно от основните положения в договора, с което се въвеждат автоматични санкции с обърнато гласуване е променено в посока, в която се дават възможности за разнообразно тълкуване. В предишната версия се посочваше, че страните по договора от еврозоната се съгласяват да подкрепят предложенията или препоръките на Европейската комисия в случай на нарушение на някой от критериите за дълг или бюджетен дефицит в рамките на процедурата по свръхдефицит. Тези препоръки се предвиждаше да бъдат отхвърлени с квалифицирано мнозинство. В новия вариант е записано, че задължението за съобразяване с препоръките на ЕК отпада, когато е "очевидно сред страните по договора, чиято валута е еврото, че квалифицирано мнозинство от тях, изчислено по аналогия със съответните положения в договорите на ЕС без да се взима предвид позицията на засегнатата страна, е на различно мнение".

Новата формулировка е доста по-неясна от предишната, а особено объркващ е изразът "когато е очевидно". Това поставя под въпрос определянето на въпросното квалифицирано мнозинство, което ще се определя не според, а "по аналогия със" европейските договори. Този тип мнозинство беше въведен с Лисабонския договор и представлява следното: има наличие на квалифицирано мнозинство, когато 55% (при гласуване на предложение на ЕК, иначе процентът е 72) от страните-членки, които представляват 65% от населението на ЕС подкрепят дадено решение.

Както стана дума в началото, фокусът на Договора все повече се измества към само и единствено еврозоната. Това още по-ясно личи и от заглавието на Глава 5 от третия проект на Договора. Във Вариант 2 заглавието на тази глава беше само "Управление", докато във Вариант 3 вече е "Управление на еврозоната".

Има промяна и в условията за влизане в сила на Договора. В предишния вариант беше записано: след ратификацията на 15 страни-участнички, докато сега се предлага страните да са 12, като числото е поставено в скоби, което означава, че е условно. По-важното обаче е, че вече има конкретен срок за влизане в сила - 1 януари 2013-а година. Досега не е имало конкретен краен срок за влизането му в сила.

Както и при предишния вариант и сега представителите на Европейския парламент в работната група реагираха остро. Според Elmar Brok (EНП, Германия), Roberto Gualtieri (Социалисти и демократи, Италия), Guy Verhofstadt (AЛДE, Белгия) най-новият проект е несъвместим с договорите на ЕС и не защитава "общностния метод" в процеса на взимане на решения. Това е изначална критика на Европарламента срещу идеята за създаване на Договора, който е формулиран като междуправителствено споразумение. Основното притеснение на тримата евродепутати е, че "проектът не гарантира, че всяко решение за прилагане на новото споразумение ще се вземе чрез нормалните процедури, предвидени в договорите за ЕС, за да се гарантира демократичен контрол и отчетност."

Освен това те смятат, че за да се постигне стабилност и устойчив растеж, е необходимо да бъдат включени разпоредби, които да гарантират, че фискалната стабилност "е придружена от солидарност и растеж".