euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Трябва ли Европейският съюз да въведе обща консолидирана основа за корпоративно данъчно облагане (ОКООКД)? Този въпрос се обсъжда от години, но едва миналата пролет Европейската комисия излезе с конкретно предложение. Макар през 2011 то да беше изместено от фокуса на вниманието заради дълговата криза, вече е обект на дискусии в Европейския парламент, а се очаква и позицията на Съвета, където са представени страните-членки.

Подобно на предложението за данък върху финансовите транзакции, и това за общата данъчна основа провокира спорове, а аргументите „за” са точно толкова резонни, колкото и тези „против”. Идеята на предложението е компаниите, които функционират в няколко страни от ЕС, да могат да изчисляват данъчните си задължения по обща методика, която определя както размера им, така и разпределението между отделните страни. Във формулата, предложена от ЕК, участват с равна тежест три фактора – продажби, труд (заплати и брой служители) и активи. Тъй като директивата не предвижда хармонизация на ставките, всяка страна прилага върху своя дял от националните си ставки.

Въпросът е доколко това разпределение всъщност ще е преразпределение и някои страни ще загубят за сметка на други, особено в толкова тежък момент за повечето национални бюджети. На този въпрос, според мнозина анализатори е трудно да се отговори при положение, че въвеждането на ОКООКД е доброволно - т.е. всяка компания може сама да избере дали да използва новата възможност или да продължи да работи, както и досега - според националните данъчни схеми.

Анализаторите твърдят, че по-значими промени ще има, ако ОКООКД се въведе задължително. В този случай, някои страни-членки ще се облагодетелстват за сметка на други, а на европейско ниво биха се постигнали поставените от Комисията цели като облекчаване на бизнеса, намаляване на данъчните разходи, привлекателност за чуждите инвеститори, избягване на укриването на данъци и двойното данъчно облагане и др. На този етап, обаче, предложението не предвижда задължително въвеждане на общата данъчна основа за облагане на печалбите. Пет години след влизане в сила на директивата Комисията трябва да оцени приложението й, особено по отношение на малките и средни предприятия, които са гръбнака на европейската икономика, както и нуждата от хармонизиране освен на основата, също и на ставките.

Въпреки всички тези въпросителни, някои страни вече обявиха, че са твърдо против общата данъчна основа - Холандия, Швеция, Обединеното Кралство, Полша, Малта, Словакия, Ирландия, Румъния и България. Българската позиция гласи, че предложението ще създаде допълнителна административна и финансова тежест за държавите-членки (защото трябва да обслужват на практика две данъчни системи - националната си и ОКООКД); ще лиши страната от важни конкурентни предимства; ще намали инвестициите и в крайна сметка ще допринесе за „разтварянето на ножицата“ между държавите-членки.

В позицията си по въпроса Комисията по бюджет и финанси в българския парламент се аргументира с анализ на Ernst & Young, според който при незадължителна ОКООКД се очаква намаление на брутния вътрешен продукт (БВП) с 0.7 %, на заетостта с 0.1% и на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с 0.6 %. Както вече стана дума, промените са доста по-отчетливи при задължително въвеждане на общата данъчна основа (съответно намаление на БВП с 3%, на заетостта с 0.8 % и на ПЧИ с 11.7 %), но в момента по всичко личи, че няма да бъде избран този вариант.

Бюджетната комисия се позовава на оценка на въздействието от ЕК, според която новият преразпределителен механизъм ще доведе до намаляване на корпоративната данъчна основа с 22.3 % и до намаляване на приходите от корпоративен данък в бюджета (не става ясно кой бюджет). В предложението на Комисията пише: „Всъщност, отражението върху приходите на страните-членки в крайна сметка ще зависи от националните избори на политики по отношение на възможните адаптации на микса от различни данъчни инструменти или приложените данъчни ставки. В това отношение е трудно да се предскаже точното отражение върху всяка страна членка.”

„В момента България е с най-ниската ставка на корпоративния данък - 10 процента и ефективна данъчна ставка за възвръщаемост на капитала - 14.5 %. За да бъдат компенсирани загубите за бюджета от въвеждането на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, ще е необходимо данъчната ставка на корпоративния данък да бъде увеличена с 3-4%, което ще доведе до допълнително увеличаване на ефективната данъчна ставка и засилване на негативния ефект върху инвестициите”, твърдят българските депутати.

Мнозина реномирани български икономисти също са против общата данъчна основа, с аргумента, че тя ще ощети по-малките и по-бедните страни. По време на дискусията за икономическото управление на ЕС, организирана от euinside през юли 2011 г., лидерът на СДС Мартин Димитров заяви: ”Каква е ползата за България и цяла Източна Европа от идеята за хармонизация на данъчната основа? Моето категорично мнение е, че ние само губим от една такава мярка, защото тенденцията, която се прокрадва от тук е за увеличение на данъците. Това всъщност е идеята! И понеже не могат да го кажат по този ясен и директен начин, всичко започва с една хармонизация."

По време на дискусията икономистът от институт Отворено общество-София Георги Ангелов коментира, че България ще загуби както от хармонизация на данъчните ставки, така и само от хармонизацията на данъчната основа, защото „данъчната основа е половината от данъка”. „Ако формулата е определена така, че данъчната основа да се премести от България във Франция, както и да определяме ставките няма да можем по никакъв начин да повлияем с тях на бизнеса”.

В интервю от същия период икономистът обясни формулата, предложена от ЕК, така: "Формулата включва например размер на разходите за заплати. Това означава, че държави с по-ниски равнища на доходите ще получават по-малка част от печалбата. Друг показател във формулата е размерът на продажбите - ако фирмата има завод в България, но по-голямата част от продажбите са за Германия, по-голямата данъчна основа ще отиде в Германия, понеже там оборотите са повече. Тежест във формулата има и цената на активите - и понеже у нас земята и сградите са по-евтини, България ще получи по-малък дял от печалбата, който да облага с ниската си ставка. Така и 5% да направим корпоративния данък, ако печалбата се облага основно в други държави, фирмите няма да имат особен стимул да идват в България."

Всъщност, българската позиция е априори против всякакви опити за данъчна координация и хармонизация в ЕС. България се обяви и срещу предложението за въвеждане на данък върху финансовите транзакции (ДФТ) в ЕС. Именно възможността за координация в данъчната сфера беше и основният аргумент на противниците на присъединяването на страната към пакта „Евро+”. "Ние казваме „Да” на фискалната дисциплина, но „Не” на намеса в правото ни да следваме самостоятелна данъчна политика", заяви външният министър Николай Младенов по повод 5-ата годишнина от присъединяването на България към ЕС. Ниските данъци бяха обявени за национален символ и рекламирани като основно конкурентно предимство на страната, макар на този етап ползите от това да не са особено видими. Причината за това, според някои икономисти и анализатори е, че ниските данъци са само един от елементите, които потенциалните инвеститори оценяват, но по-важни са бизнес-средата, инфраструктурата, корупцията, човешкия капитал и т.н.

"След фондовете България си намери нова европейска фикс идея – величествената битка срещу данъчната хармонизация и западната конспирация срещу инвестиционното страшилище България [...] Няма съмнение, че относително ниските данъчни нива и частичната хармонизация на данъчната политика на ниво ЕС са конкурентни предимства на догонващите икономики и трябва да бъдат защитени. Но превръщането им в 'свещена крава' и центрирането на европейската ни политика около този въпрос е несъстоятелно", коментира анализаторът Владимир Шопов. Според него България трябва да потърси "точната конфигурация на факторите за привличане на инвеститори", вместо да се фокусира само върху данъците.

euinside смята, че темата е важна и си струва да бъде обсъдена без излишен популизъм и догматизъм, защото вярва, че позициите, които България отстоява на европейско ниво трябва да бъдат смислени, аргументирани и резултат от широко обществено обсъждане. Ако имате позиция по темата, молим да я споделите в коментар под статията.