euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Икономическата комисия в Европейския парламент е силно разделена в позицията си по предложението на Европейската комисия за въвеждане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). Това стана ясно на първото за годината заседание на комисията на 9 януари. Основният спор, който върви по линията дясно-ляво, е дали общата данъчна основа да бъде задължителна или както предлага Комисията - доброволна, както и дали хармонизацията на данъчната основа да върви с хармонизация на ставките.

Според предложението на ЕК, всяка компания в ЕС може да избере дали да използва общите правила за изчисляване на данъчната основа или да продължи да използва съответните национални данъчни системи, както досега. Изчислението как данъчните задължения на компаниите с трансгранична дейност се разпределят между различните страни-членки става по формула, която обхваща три фактора с еднаква тежест: оборот, труд и активи. Всяка държава-членка ще прилага своята данъчна ставка по отношение на частта от данъчната основа, която й е разпределена.

„С директивата не се цели хармонизирането да обхване и данъчните ставки. Всяка държава-членка ще прилага своята данъчна ставка по отношение на своята част от данъчната основа на данъкоплатците”, изрично пише в предложението на Европейската комисия. Хармонизирането няма да засегне и финансовата отчетност като държавите-членки ще запазят националните си правила.

Според ЕК, общата основа ще спомогне за отпадане на някои данъчни пречки в рамките на единния пазар за мултинационалните дружества и за намаляване на разходите на малките и средни предприятия, когато искат да разширят дeйността си в други държави-членки. Комисията е провела проучване сред данъчни експерти, което показва, че за да открие ново дъщерно дружество в друга държава-членка, едно средно предприятие прави разходи, свързани с данъчното облагане, в размер на 128 000 евро (0,55 % от оборота). Общата данъчна основа би намалила тези разходи с 67% до 42 000 евро.

ОКООКД следва да бъде администрирана от държавите-членки съгласно принципа за „обслужване на едно гише“. Комисията признава, че въвеждането на общата основа ще означава националните данъчни администрации да администрират две отделни данъчни схеми - ОКООКД и своята национална схема за облагане с корпоративен данък. Това е и един от основните аргументи против предложението, изтъкнат от България. Според българската позиция, предложението създава допълнителна административна и финансова тежест за държавите-членки и нарушава принципа на субсидиарност (според който една мярка се приема на общностно ниво само ако дава по-добър резултат, отколкото на национално или регионално ниво). Според България, въвеждането на обща основа за корпоративно облагане ще лиши страната от важни конкурентни предимства, ще намали инвестициите и в крайна сметка ще допринесе за „разтварянето на ножицата“ между държавите-членки. Освен България, против предложението за ОКООКД са Холандия, Швеция, Обединеното Кралство, Полша, Малта, Словакия, Ирландия и Румъния.

Пред евродепутатите докладчикът по темата Marianne Thyssen (ЕНП, Белгия) обобщи предложените от колегите й изменения по текста на нейния доклад. Според докладчика, възраженията на някои страни, че Комисията е нарушила принципа на субсидиарност не са убедителни. Г-жа Thyssen подкрепя предложението на Комисията и смята, че общата данъчна основа за корпоративно облагане ще донесе няколко предимства:

- По-голяма фискална прозрачност, която прави данъчната система по-
справедлива и по-ефикасна;

- По-ниски разноски по изпълнение и по-малко бюрокрация, което ще подобри перспективите за растеж на дружествата с трансгранична дейност, ще направи
Европейския съюз по-привлекателен за чужди инвеститори и ще насърчи
достъпа до вътрешния пазар за дружества, които все още не извършват
трансгранична дейност;

- Намаляване на укриването на данъци и на двойното данъчно облагане.

Докладчикът признава, че колкото по-широко е участието в системата на ОКООКД, толкова по-големи ще бъдат предимствата. Според икономически анализатори, доброволното въвеждане на общата данъчна основа няма да донесе съществени ползи на ЕС, нито ще облекчи значително разходите на компаниите. Отражението върху националните бюджети е трудно да се определи, но със сигурност по-значителни предимства за едни и загуби за други би имало при задължително въвеждане. Според г-жа Thyssen доброволният принцип трябва да бъде запазен, тъй като „въвеждането на консолидирана данъчна основа в Европейския съюз е още нещо ново, радикално, и всъщност все още експериментално” и по този начин ще бъде тествано.

Именно по тази точка бяха направени и най-много възражения от евродепутатите. Sylvie Goulard (АЛДЕ, Франция) смята, че ако страните-членки не постигнат съгласие за въвеждането на незадължителна ОКООКД в целия Европейски съюз, трябва да се премине към задължително въвеждане под формата на засилено сътрудничество поне за страните от еврозоната и тези, които се очаква да се присъединят към нея.

От името на социалистите Elisa Ferreira (Португалия) заяви, че „доброволното въвеждане би било безотговорно както икономически, така и политически”. Социалистите смятат, че общата данъчна основа би била стъпка напред, само ако има минимални нива на ставките и то такива, че да не се намалява сегашното ниво на облагане на компаниите. Позицията им се споделя напълно от Зелените, които отиват и по-далеч.

Според Philippe Lamberts (Белгия) част от приходите от ОКООКД могат да бъдат използвани за собствен ресурс в европейския бюджет. „Ако погледнете разходите на европейския бюджет, много от тях са насочени към предприемачите (Хоризонт 2020, рамковата програма за изследвания и развойна дейност) и е логично в някакъв момент във времето предприемачите да започнат да допринасят директно в европейския бюджет.” Според г-н Ламбертс, общата данъчна основа трябва да е задължителна поне за големите компании. „Милионите евро, които се дават от големите компании, за да жонглират между различните данъчни системи, могат да се използват като разходи за преход към новата система”, аргументира се евродепутатът от групата на Зелените.

Докладчикът г-жа Marianne Thyssen обясни, че тук не става дума за нов данък, както да речем данъкът върху финансовите транзакции (ДФТ) и страните-членки едва ли биха одобрили подобно предложение. Относно въвеждането на минимални ставки тя смята, че това ще създаде юридически проблем, защото става дума за пряк данък, а ЕС няма никакви компетенции в тази област. Не мисля, че това е точния момент да се разширява и без това амбициозното предложение на Комисията с хармонизация на ставките, затова съм против това изменение, заяви евродепутатът от ЕНП.

Derk Jan Eppink (Белгия) от групата на Европейските консерватори и реформисти повдигна въпроса как общата данъчна основа ще се отрази на малки експортни икономики и дали с въвеждането й „няма да се простреляме в краката”. А Elisa Ferreira (Португалия) попита дали някой изобщо е наясно как приемането на общата данъчна основа ще се отрази на балансите на страните-членки. 20-те най големи компании в Португалия вече изнесоха централите си в Холандия по данъчни причини, припомни тя.

Предложението на Комисията предвижда в срок от пет години от влизането в сила на директивата ЕК да направи преглед на прилагането й и да докладва на Съвета. Социалистите и Зелените в ЕП настояват срокът да е по-кратък (3 години), докато според десните това време няма да е достатъчно да се съберат достатъчно данни. Докладът на Комисията трябва да отговори и на въпроса „доколко е желателно освен на данъчната основа да се извърши и хармонизация на данъчните ставки, както и анализ на въздействието върху разпределението на данъчните основи между държавите-членки.”